Рудолф Щайнер: АПОКАЛИПСИС - непубликуван досега цикъл лекции Събр. съч. 346 (10)

Submitted by admin 2 on Вт., 18/05/2021 - 07:37
Рудолф Щайнер

Рудолф Щайнер

АПОКАЛИПСИС

осемнадесет лекции, изнесени в Дорнах

от 5 до 22 септември 1924 година,

възпроизведени по записки на участниците

Съдържание

Рудолф Щайнер за този курс

Приветствие от Йоханес Вернер Клайн

ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 5 септември 1924 г. 

Човешкото посвещение и Апокалипсиса. Терминът „Апокалипсис“: окултни истини, предназначени да дадат правилен свещенически импулс на човечеството. Четирите етапа на мистериите.

ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 6 септември 1924 г.

Обзор на опита в транссубстантирането през различните преминали епохи на мистериите.

ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 7 септември 1924 г.

Бъдеща опитност в транссубстантирането на организацията на Аза. Устойчивост на антропософските истини. Алфа и Омега (Апок.1,11). Встъпителните думи на Апокалипсиса.

ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 8 септември 1924г.

Писма до ангелите на Ефес и Сардес. За разбирането на числовите връзки в Апокалипсис. Дванадесет, двадесет и четири, седем.

ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 септември 1924г.

В петия следатлантски период хората все повече развиват съзнанието да виждат  смъртта като спътник. Четенето на Апокалипсиса означава да сте устремен.

ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 10 септември 1924г.

Тайните на числата в Апокалипсиса. По-ранното запознаване на хората с тайните на космическите числа; сегашния етап от еволюцията на Земята, в който се открояваме от законите на числата. Архангелските епохи.

СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 11 септември 1924г.

Годината 333. Пророчески апокалиптичен поглед за възможността за отпадане принципа на Христос и връщане към принципа на Отца. Мюсюлманското учение. 666 – числото на звяра. Транссубстантизация и карма.

ОСМА ЛЕКЦИЯ, 12 септември 1924г.

Връзката на Христос със Слънцето. Слънчев гений и Слънчев демон. Сорат и числото 666. 1998 година. Необходимост от стремеж към духовност. Мистерията на Михаил, Мистерията на Христос и Мистерията на Сорат.

ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 13 септември 1924г.

Апокалипсисът като пророческа картина за по-нататъшно развитие на християнството след Мистерията на Голгота. Съществени разлики между християнството и другите религиозни вярвания. Изграждане на стария  и новия Йерусалим.

* * *

Девета лекция

Дорнах, 13 Септември 1924 г.

Скъпи мои приятели! Сега, след като направихме някои разглеждания, необходими, за да проникнем в същността на Апокалипсиса, трябва да се заемем непосредствено със самия Апокалипсис. Ще организираме нашата работа по следния начин. Нека започнем с някои въпроси, които се отнасят до края, до целта на всичко, което съзерцава авторът на Апокалипсиса и иска да го съобщи на човечеството. Впоследствие ще стане ясно защо трябва да се избере именно тази форма на разглеждане.

Ако обърнем внимание на това, което ни дава авторът на Апокалипсиса, ще видим, че това е един вид послание, откровение, адресирано до хората. Но това послание, това откровение се различава значително от другите съобщения, които се предават на хората - съобщения, които не са резултат от ясновидство. Авторът на Апокалипсиса също посочва, че е успял да предаде посланието си към човечеството благодарение на много специално, голямо просветление. В резултат Апокалипсисът наистина се явява като едно събитие, свързано с по-нататъшния ход на християнското развитие, като факт, принадлежащ към това развитие.

Можем да кажем: Мистерията на Голгота е велик, извисяващ се над всички останали събития акт, отправна точка на християнското развитие на Земята. Събитие, на което в дохристиянски времена само можеха да се надяват, което само можеха да очакват. Но след това, след Мистерията на Голгота, се случиха определени събития, които трябваше да се случат, за да може християнското развитие, започвайки с Мистерията на Голгота, да продължи по-нататък, във всички времена и во веки веков. Едно от тези събития е откровението, което се сбъдва благодарение на Апокалипсиса (durch die Apokalypse geschieht). Авторът на Апокалипсиса е напълно наясно с това. Той не само осъзнава, че внася в съвременното развитие това, което сам е преживял и е съобщил на другите, но също така напълно осъзнава, че в основата на самото възприятие и по-нататъшното разпространение на Апокалипсиса лежи действителен факт.

Виждате ли, точно това е разликата между християнството и другите вероучения. В древните вероизповедания имаха работа с различни учения, докато в християнското развитие най-същественото е актът на Голгота и към него трябва да се добавят всички по-нататъшни дела. Затова не фактът, че човек получава Евангелията и ги тълкува, е от първостепенно, основно значение. Същественото е, че благодарение на християнството търсят истинска връзка с Мистерията на Голгота. Под влиянието на интелектуализма в последно време самото християнство придоби интелектуални форми. Ето защо може да възникне нещо наподобяващо добре познатите думи: „Исус няма нищо общо с Евангелията“ (1). {(1). Това твърдение принадлежи на Адолф Харнак. (Виж “Das Wesen des Christentums”, 8 Vorlesung.) Буквално този пасаж гласи следното: „Това не е парадокс и от своя страна също не е рационализъм, а просто изразяване на факта, както е представен в Евангелията: не Синът, а само Отецът има отношение към Евангелието, както това провъзгласи Исус."}

Това би означавало, че човек може да приеме съдържанието на Евангелията като учение, но в същото време да не приеме стоящия зад тях Учител. Това би означавало, че само Отец има отношение към Евангелията. Изглежда така сякаш в Мистерията на Голгота е съществено това, че Христос Исус дойде и даде някакво учение от Отца. Но не това е същественото. Същественото е делото, извършено на Голгота. Същественото е това, че Христос Исус живя на Земята и извърши акта на Голгота. А учението е просто нещо второстепенно, инцидентно. Християнството трябва отново да си проправи път не само да признае, но и да осъществи това.

Така авторът на Апокалипсиса, получавайки откровение, осъзнава, че този факт се е случил и продължава да действа именно благодарение на самия него. Точно на това той отдава голямо значение. Какво се случва благодарение на това?

Разглеждайки човека съгласно неговото същество - особено в неговото съвременно състояние - виждаме, че през деня той е облечен в своите четири „одежди” – във физическото тяло, в етерното тяло, в астралното тяло и в Аза, които по съответстващ начин са свързани едно с друго. Но когато той е в състояние на сън, неговото астрално тяло и Аз излизат от физическото и етерното тяло в земното обкръжение, в сферата на духа, скрита зад сетивно-физическите явления.

В наше време астралното тяло и Азът на човека са организирани по такъв начин, че те сами по себе си, намирайки се извън физическото и етерното тела, не са в състояние да се възприемат. Това става възможно само чрез посвещение. Животът на човек по време на сън протича в приглушена форма на съзнанието, за което при пробуждане той има само неопределено, неясно чувство. Или пък човек вижда сънища, които изплуват в съзнанието му, както многократно е описвано.

И така, астралното тяло и Азът на човека се намират в духовния свят по такъв начин, че сами по себе си не могат да получат никакви впечатления, никакви преки впечатления, произтичащи от Христос, от Неговото Същество. И ако тук не се случваше нищо друго, тогава Азът и астралното тяло, преминавайки всяка вечер в духовния свят, не биха могли да установят пряка връзка с Христос. Въпреки това на сутринта, връщайки се отново към физически-земния план, те биха носили със себе си едно впечатление от Христос, защото Христос присъства в земната аура, доколкото в хода на земната еволюция се състоя Мистерията на Голгота, въпреки това, впечатлението би оставало неясно. Обичайните нощни впечатления остават неясни за дневното съзнание. По същия начин, както състоянието на сън се възприема от будния човек, така би се възприело и впечатлението от Христос получено от човека. Не би имало никакво ясно изживяване на Христос.

Нека си представим, че веднага след като Мистерията на Голгота се извърши на Земята, хората, които бяха нейни свидетели и които получиха преки впечатления, от своя страна могат да ги предадат на тези, които не са били нейни свидетели. Сам Христос пое езотеричното обучение на своите апостоли след Своето Възкресение и им даде някои важни указания. Но всичко това се случи през първите десетилетия след Мистерията на Голгота и трябваше да приключи някой ден. И виждаме как в определени среди постепенно пресъхва възможността да се получават преки впечатления, свързани с Мистерията на Голгота. Определено може да се каже, че в писанията, известни като гностически, изказванията на ранните учители на църквата, които все още бяха ученици на апостолите или ученици на учениците на апостолите, съдържат важни езотерични указания относно християнството. По-късно всичко това беше унищожено от църквата, тъй като църквата се стреми да премахне всичко онова космическо, което винаги е лежало в основата на тези наставления. Изключително значими неща бяха унищожени от църквата. Те бяха унищожени, но благодарение на четенето в хрониката Акаша, могат да бъдат възстановени до най-малкия детайл, когато възникне такава необходимост.

Въпреки това, за външното историческо развитие, тези непосредствени мощни впечатления, свързани с Мистерията на Голгота, трябваше постепенно да пресъхнат, но именно по времето, когато възникна такава заплаха, се появи Апокалипсисът. И ако Апокалипсисът се възприема по правилния начин, пример за който дават различни хора през втория времеви период след Мистерията на Голгота, ако Апокалипсисът, този грандиозен образ, тази пророческа картина на еволюцията се възприема правилно, тоест, ако този образ се възприема в астралното тяло и особено в организацията на Аза, тогава Азът и астралното тяло в състояние на сън носят това откровение - идващо, както вече ви казах, директно от самия духовен свят и което всъщност е един вид послание, вербално и в същото време имагинативно откровение на духовния свят - Азът и астралното тяло в състояние на сън внасят това откровение в света на земната аура (в die Welt der Erdenaura). Това означава, скъпи мои приятели, че от всички, които са възприели Апокалипсиса благодарение на своето вътрешно разбиране, съдържанието му постепенно се отпечатва в етера на земната аура. Така че можем да кажем: основният тон на земната аура се дава от присъствието на Христос, Който продължава да действа в земната аура.

Всяка вечер, когато астралното тяло и Аза са извън физическото и етерното тела, този Христов импулс оказва дълбоко въздействие преди всичко върху етерното тяло на човека. Само че човекът, когато се връща във физическото си тяло сутрин със своя Аз и астрално тяло, много често не е в състояние да открие това, което се съдържа в етерното тяло като Христов импулс.

Когато по-късно учениците на Йоан възприемат съдържанието на Апокалипсиса, значението на неговите думи се отпечатва в етера на земната аура. И тогава, от заспиването до пробуждането, върху човешкото етерно тяло въздейства това, което вече е отпечатано тук, в земната аура, което е било отпечатано вече благодарение на онези възвишени впечатления, които авторът на Апокалипсиса или по-добре да се каже, който е възприел Апокалипсисът, който сам е получил от божествено-духовните Същества. Това означава, че хората, които имат вътрешна връзка с Мистерията на Голгота, в състояние на сън, могат да изложат своето етерно тяло на въздействието на съдържанието на Апокалипсиса. Това наистина се случва. Благодарение на правилния начин на мислене, устремените към Христос, е възможно да достигнат такова сънищно състояние, при което това, което е породено от съдържанието на Апокалипсиса в земния етер, това, което се намира в земната еволюция поради влизането на Христос в нея, така да се каже, се отпечатва в човешкото етерно тяло. Това е реален процес. Този процес представлява непрекъснатото действие на Апокалипсиса.

Свещеникът, извършвайки своите дейности, с право може да каже на вярващите, на всички, чиито души са му поверени: „Христос влезе в земната еволюция благодарение на Мистерията на Голгота. Подготвяйки хората, Христос преди всичко оживи това, което е дадено в Евангелията, за да могат хората да възприемат съдържанието на Евангелията в своето астрално тяло и Аза и по този начин да се подготвят да приемат Христовия Импулс в своето етерно тяло при събуждане." Всичко това трябва да бъде облечено в подходяща терминология, разбираема за вярващите. След това за автора на Апокалипсиса - поради факта, че се намира вътре в  развиващото се християнство - стана възможно да свърже с етерното тяло на човека всичко, което конкретно бе изобразено от него, всичко, което се съдържа в еволюцията на християнството, преминаваща през различни епохи, чак до бъдещите времена.

И така, тук имаме работа с нещо, което в сравнение с древните мистерийни учения се появява като съществено ново в еволюцията на Земята. Защото какво, всъщност, съобщаваха древните мистерии на посвещавания? Това, което му съобщаваха, може да се види, ако разгледаме всичко, което, така да се каже, в своята духовна същност е пренесено от вечността в света, може да се види, ако открием Божествената същност, която от вечността действа по неведоми пътища във външното физическо творение. Посветеният в древните мистерии не се стреми да приеме в своето етерно тяло (in seinen Ätherleib herezubekommen) нищо друго, освен това, което може да бъде получено чрез резултатите от посвещението. Християнският посветен не спира дотук. Той се стреми да приеме в своето етерно тяло това, което само с течение на времето е влязло в земното развитие, тоест всичко, което е свързано с Мистерията на Голгота и с Христос. Така че в действителност, в християнството, първоначалното посвещение се крие в откровението на Апокалипсиса. Това откровение е едно първоначално посвещение. Но това първоначално посвещение не е за отделния човек, а за целия християнски свят (Initiation für die ganze Christenheit). И отделният човек може да се подготви, за да участва в това.

Можем да кажем, че благодарение именно на това се разкрива пътят, който позволява да се излезе извън принципа на природа, принципа на Отца. Всяко древно посвещение по своята форма, по своята същност е „посвещение в Отца”. При такова посвещение търсеха духа в природата и се задоволяваха с това. Тъй като самият човек се намира в този природен свят. Но тогава Христос дойде на Земята и оттогава Той е на Земята. Той извърши своето деяние на Голгота и оттогава пребивава на Земята. Това, което беше извършено чрез Мистерията на Голгота, не може да бъде възприето само чрез древното посвещение. За това е необходимо да достигнем света на Духа, свят, който не е същият свят, който струеше през древните мистерии. Това, което течеше през древните мистерии, можеше само да се надява, че един ден, благодарение на новите мистерии, ще може да бъде извършена Мистерията на Голгота. И днес човек се свързва с Духа не чрез природата, а директно чрез Христос. Древният посветен винаги е вървял по обиколни пътища - чрез природата. Новите посветени и тези, полу- или частично посветените (halb oder teilweise Initiierter), се появиха не в първото столетие след Мистерията на Голгота, а главно в по-късните векове, новите посветени се свързват с духовната същност на света благодарение на това, което се изля в света чрез Христос, и благодарение на това, което се основава на Христос. 

По този начин посветеният гледаше на Апокалипсиса по това време. Той го възприемаше като нещо, за което говореше по следния начин: единият път, водещ към духовния свят, е чрез природата. Другият път, водещ към духовния свят, се разкрива във величественото знание на Апокалипсиса. Всеки път си изумен и изпълнен с чувство на радост, когато в духовно изследване се срещнеш с хора - както беше казано, не става въпрос за първото християнско столетие, а за по-късни векове, от II до VI - които казват приблизително следното. Природата е величествена, като се има предвид това, което в древните времена се разбираше под природа, но това, което е дадено от автора на Апокалипсиса като свръхсетивно откровение, също е величествено или дори още по-величествено. Защото природата води до Отца, но това, което се разкрива чрез апокалиптичното, води чрез Сина към Духа. Пътят към абсолютния Дух, към непосредствено духовното тогава беше търсен през Апокалипсиса.

По този начин едновременно се посочва за реалната промяна, която трябва да дойде и която ще дойде в хода на развитието на човечеството, ако хората станат достойни за това. В древни времена с особена сила усещаха, че човек произлиза от духовния свят, но че в същото време, в хода на своето развитие, той е силно свързан с това, което излиза да го посрещне в сетивно-физическия свят. По това време те силно усещаха тази връзка със сетивно-физическия свят и се придържаха към възгледа, че човекът се е превърнал в грешно, безбожно същество именно поради единството си с материята на Земята.

По-късно в противоположност на това трябваше да бъде подготвено друго време, което е предвидено и оповестено от автора на Апокалипсиса. Авторът на Апокалипсиса търси образ, вярна имагинация, за да представи на душите в имагинативни образи това, което се крие зад тази тайна. И той обновява и обобщава възгледа, който се приема за даденост от древно-еврейското тайно учение.

В древно-еврейското тайно учение се казва следното: душите идват от духовния свят. Тези души, дошли от духовния свят, са облечени с това, което идва от Земята. Когато тези души издигат за себе си жилища, необходими за външните прояви на техния дух, възникват градове. Но когато тези души се стремят да изградят обвивка за вътрешните проявления на човешкия дух, тогава от елементите на Земята възниква човешкото тяло. Тук две концепции се сливат заедно: изграждането на външни жилища и изграждането на собственото тяло. Това е поразително красив, прекрасен образ! 

Обективно обосновано е това, че в древно-еврейското тайно учение жилището се разглежда като обвивка, в която действията на човек и неговите душевни процеси, душевните функции намират, така да се каже, своето разширяване и продължаване (das Verbreiten und Fortsetzen) и че във външното жилище виждаха, така да се каже, външната обвивка на това. Човекът имаше изненадващо красива представа: „Ако за моето външно действие построя жилище от земна материя, то външната стена на дома, целият дом е обвивка за това, което правя“. Това е само разширено, бих могъл да кажа, един вид по-втвърдено, вкаменено продължение на онова, което човек е изградил за себе си като първо жилище, тъй като първото жилище, с което човек се сдобива за вътрешните функции на душата, е неговото тяло. И сега, имайки своето тяло като жилище, човек изгражда за себе си едно второ жилище, което е издигнато точно от съставките на Земята. Тази представа за тялото като за жилище беше напълно очевидна. Самото жилище се смяташе, така да се каже, за черупка, в която човек се облича тук, във физическия, земен свят. Затова изграждането на човешкото жилище се разглежда като нещо, което произтича от душевно образуващия принцип.

В по-древни времена човекът наистина беше външно тясно сраснал с това, което беше негово жилище, или нещо наподобяващо жилище. Нека нарисуваме това (вж. Фигура 7). Тук (долу вдясно) имаме човешкото тяло, ограничено от кожата. И ако човек в хода на неговия живот трябва да получи още една "кожа" за външната дейност на душата си, тогава тя би приличала на палатка, само че тази палатка не може да израсне  сама, тя трябва да бъде построена от човека.

 

Фиг.7

Именно в древно-еврейското тайно учение по съвсем определен начин разглеждаха сливането на двете гореспоменати понятия в процеса на овладяване на земната субстанция от човека, както и усвояването на земните съставки в хода на човешкото развитие. Виждате ли, по отношение на физическия план с лекота признават: Земята е устроена по такъв начин, че има Северен полюс, където до известна степен е концентриран студът. И може външно-физически, географски – въз основа природата на Земята, да бъде описан този Северен полюс и да се разглежда като нещо важно, имащо отношение към Земята. Древно-еврейското тайното учение направи същото и с това, което като душевна дейност се намираше в силите на Земята. То виждаше – подобно на географския Северен полюс - полюс на Земята, където цялата култура се слива задено, където, следователно, се намират най-съвършените жилища. И всичко това, древно-еврейското тайно учение виждаше в Йерусалим, в един конкретен град Йерусалим. Това беше полюсът, където външната култура се центрираше около човешката душа, и короната на този град беше храмът на Соломон.

Но от тогава се появи опитността, че всичко това в еволюцията на Земята вече не може да се случи по подобен начин. Тези, които разбираха древно-еврейското тайно учение, видяха в това, което последва след Мистерията на Голгота – в разрушаването на Йерусалим, - не външно събитие, причинено от римляните. Римляните бяха само проводник на духовни сили. Те изпълниха изцяло заложеното в замисъла на тези сили. Тези, които разбираха древно-еврейското тайно учение, имаха следното виждане: този древен метод за получаване на съставките на Земята с цел изграждане на човешкото тяло като жилище, този метод е изчерпан. По времето, когато Йерусалим достигна своето величие, всичко, което можеше да се използва като земна, материална субстанция за изграждането на човешкото тяло като жилище, вече беше изчерпано.

Приложено към християнското, това древно-еврейско тайно учение означава следното. Разрушаването на Йерусалим при всички случаи би се случило, дори да не се беше случила Мистерията на Голгота. Но тогава тази смърт на човешкото същество, което създава с помощта на Земята, нямаше да съдържа семето, което може да се превърне в ново форма (Neugestaltung). До известна степен семето на съвсем нова формация бе засято в Йерусалим, който беше обречен да загине. Майката Земя умира в Йерусалим. Дъщерята-Земя живее в очакване на различен зародиш. Тогава тялото и домът на древния Йерусалим - Йерусалим, който беше короната на това, което се разигра на Земята - вече няма да бъдат изграждани чрез привличане на съставките на Земята. Земята ще се издигне като духовен полюс на древен Йерусалим.

Човекът повече не е в състояние да създаде нещо наподобяващо древния Йерусалим от съставките на Земята. Вместо това дойде друго време, което благодарение на Мистерията на Голгота придоби в зародиш нова способност. От сега нататък това, което облича човешката душа (вж. Фиг.7), хората го получават не от Земята, а отгоре. Новият град се спуска отгоре надолу и се излива над Земята - Новият Йерусалим. Древният Йерусалим бе построен от Земята и от нейните вещества, Новият Йерусалим се съгражда от Небето и от неговите духовни субстанции.

Отначало тази идея може да ви се стори странна в сравнение с това, което хората мислят за нея в наше време и бихте могли да научите от това, което днес се смята, че се знае за нея. Какви са анатомичните и физиологичните представи за човека в наше време? Човек се храни, веществата, съдържащи се в храната, влизат в стомаха му. Той ги смила и отделя определени вещества, замествайки това, което трябва да бъде заменено, с веществата, които приема.

Всъщност това не е така. Човекът е троично същество: нервно-сетивен човек (Nerven-Sinnes-Mensch), ритмичен човек (rhythmischer Mensch) и човек -веществообмяна и крайници (Stoffwechsel-Gliedmaßen-Mensch). Директно в човека – веществообмяна и крайници, субстанциално не влиза нищо от това, което се намира в хранителните продукти. Нервно-сетивният човек приема всичко това в себе си. От друга страна, нервно-сетивният човек възприема в себе си това, което се използва като соли и като такива вещества, които винаги са фино разпределени във въздуха и светлината, и насочва това към човека - веществообмяна и крайници. Човекът - веществообмяна и крайници изцяло получава хранене от горе. Погрешно е схващането, че той получава своите субстанции от физическите хранителни продукти. Ако субстанциалното от Земята навлезе в човека - веществообмяна и крайници, възниква болест. Всичко, което се приема чрез храненето и се преработва, всичко това снабдява само нервно-сетивния човек. Именно главата е тази, която субстанциално се формира от Земята.

Напротив, органите на човека - веществообмяна и крайници се формират субстанциално от Небето. И това, което е в ритмичния човек, действа уравновесяващо и в двете посоки. Човек не приема от храната кислород, който се съдържа във въздуха, той го вдишва. Чрез своята система от нерви и сетивни органи, човек приема в себе си субстанциалното значително по по-груб начин, отколкото човека - веществообмяна и крайници.

Благодарение на изключително финото "дишане" човек възприема това, от което се нуждае, като човек - веществообмяна и крайници. Самото дишане, в противоположност на това, е нещо по-грубо. И това, което човек прави с кислорода - произвежда от него въглероден двуокис - това от своя страна е нещо по-фино в сравнение с процеса, който се развива, така че хранителните продукти, преминаващи през стомаха, да могат да обезпечат главата. По този начин, в ритмичния човек се проявява едно преходно състояние.

Това е истината за структурата на човешкия организъм и неговите процеси. Това, което днес се преподава от анатомията и физиологията, в светлината на истината, е глупост, породена от материалистичния възглед. В момента, когато истинската структура на човешкото тяло се разкрие на човек, той научава следното. Това, благодарение на което е изградено човешкото тяло, идва не само от Земята, отдолу нагоре, от царството на минералите, растенията и животните. Човешките органи, често приемани за най-груби, се хранят с нещо, което идва отгоре. Тогава човек може преди всичко да си създаде ясна представа, че до момента, когато Йерусалим е бил разрушен, е имало някакъв излишък в храната отдолу нагоре. След това, с Мистерията на Голгота, постепенно това, което идва отгоре, стана наистина важно.

Въпреки че хората изопачиха фактите, днес развитието все още протича по такъв начин, че в много отношения, вместо предишното старо хранене отдолу, храненето отгоре придоби по-голямо значение Така самият човек също се трансформира. Нашата глава вече не прилича на главите на древните хора. Главите на древните хора бяха оформени по такъв начин, че да имат малко по-наклонено чело (виж фиг. № 7). Челото на съвременния човек излиза напред. Външният мозък (das äußere Gehirn) придоби по-голямо значение. В това се състои преобразуването на човека, тъй като точно това, което става все по-важно в мозъка, е по-сходно на храносмилателните органи, от колкото това, което е под него. Периферният мозък става все по-сходен с човешките храносмилателни органи, отколкото фино структурираната тъкан на средния мозък, което означава, че нервите, свързани със сетивните органи се удължават по посока към центъра на главата. Тъй като именно това, което се явява орган на обмяната на веществата, се храни отгоре.

Всичко това наистина може да бъде разбрано до най-малките подробности, ако има достатъчно воля да се говори за определени неща така, както казва авторът на Апокалипсиса: „Тук е мъдростта” *. Но в нашето обикновено знание, което живее и царува днес сред хората, не се съдържа мъдрост, в него цари мрак. Това, което днес  наричат научни резултати, е изцяло следствие от Кали-юга, следствие от крайното замъгляване на човешкото съзнание. Всичко това трябва да се разглежда като тайна и да не се изнася на улицата, тъй като езотеричното се състои именно в това, че то не излиза извън границите на определен кръг.

Строежът на Новия Йерусалим започна още по времето на Мистерията на Голгота. И когато земното време на човека най-накрая бъде изпълнено, човекът не само ще приеме небесната субстанция благодарение на сетивните органи в собственото си тяло, но и ще разшири тази небесна субстанция – благодарение на това, което се нарича духовно знание и изкуство - ще я разпространи също и върху това, което тогава ще бъде външният град, ще я разпространи до разширяването и продължаването на тялото в смисъла, който вече обясних.

Древния Ерусалим беше построен отдолу нагоре, Новия Йерусалим наистина ще бъде изграден отгоре надолу. Това е разтърсваща по своята мощ перспектива, която бе разкрита във видение (Vision), в грандиозно видение пред автора на Апокалипсиса. Нещо грандиозно му се разкри: от една страна, всичко, което хората можеха да издигнат „от Земята“, отдолу нагоре, беше изградено; и всичко това беше съсредоточено в древния Йерусалим. Но отсега нататък всичко това достига до своя край. Авторът на Апокалипсиса вижда този възход и падение в древния Йерусалим, и той вижда Града на Човеците - Новия Йерусалим – слизащ от духовните светове.

Именно това е целта, към която в крайна сметка се стреми откровението на Апокалипсиса, което съдържа истинския християнски път и целите на човечеството. Ако се стремим да разберем Апокалипсиса, ще стигнем до една от неговите особености, която много хора смътно усещат, но не могат да разпознаят напълно. Който сериозно се стреми да разбере Апокалипсиса, не може да постъпи по друг начин, освен да си каже: "Как мога да овладея такава представа, каквато е представата за стария и Новия Йерусалим? Какво мога да направя, за да проникна до същността на тази представа? В крайна сметка не мога да продължавам просто да говоря само за тези образи, без да се задълбочавам в тяхната същност, да говоря за образи, които все още нямат никакво съдържание за мен. Аз трябва да проникна в тяхното съдържание. "

За да проникне в съдържанието на представата за стария и новия Йерусалим, човек се нуждае от космология и от такъв възглед за човека, който може да бъде даден само от реално съзерцание на духовния свят, от нов мироглед, каквато е Антропософията. Желанието да се разбере Апокалипсисът води до Антропософията. За да се разбере Апокалипсисът, са необходими средствата на Антропософията, тъй като те стигат до разбирането, че Йоан е получил Апокалипсиса от онези сфери, в които е била Антропософията, преди да дойде при хората.

Ако човек се стреми да разбере честно и сериозно Апокалипсиса, тогава трябва да го разбере по антропософски начин. И това се усеща най-силно по отношение на крайната цел - Новия Йерусалим. Трябва да знаете за устройството на човека не само това, което дава външната наука. Трябва да проникнете в тайните за строежа на човека отгоре и отдолу (von oben und von unten) и след това ще можете да разширите представата си и да разберете всички дейности, насочени отдолу нагоре, които хората извършват на Земята и които се трансформират в дейности, насочени отгоре долу.

Строителството на древния Йерусалим се трансформира в духовно изграждане на Новия Йерусалим, който ще бъде построен отгоре надолу. И хората трябва да узреят за това, за да може да се осъществи духовното изграждане. Те не трябва да разглеждат Апокалипсиса само символично, образно или теоретично, както правят тълкувателите на Библията. Те трябва да гледат на Апокалипсиса по такъв начин, че Духът да стане за тях толкова реален, колкото бе реално, в продължение на хилядолетия, материално-физическото. (На това място във варианта, размножен за вътрешна употреба в Християнската общност, се съдържат и следните бележки на друг участник в този курс от лекции: “Вие ще получите – доколкото сте достойни за това – Новия Йерусалим, не просто като нещо образно (als etwas Bildhaftes), като съвременни екзегети (тълкуватели), а като нещо, което също толкова реално се спуска отгоре надоу, както и древният Йерусалим, който стоеше върху основите си - отдолу нагоре”).

Необходимо е да се вземе предвид следното: Апокалипсисът съдържа не само изображения, но и указания за много конкретни факти. Апокалипсисът посочва конкретно действие, а не просто, че това действие може да се даде само в образи. Най-същественото се съдържа именно в това. Ние трябва да се проникнем с Апокалипсиса, да заживеем в Апокалипсиса.

За това ще говорим утре.

Превод: Петранка Георгиева

Редакция: Дорина Василева