Решаващата 1917 година – импулсът на троичното
общество – 1841 – 1879 – 1917
Втората, силно изразена тема на Коледното събрание от 1923 г. – импулсът на Троичното общество – направо е била обявена от Рудолф Щайнер през решаващата 1917 г. като основното знание за мъдростта на Михаил. Както е цитирано по-горе, Рудолф Щайнер разяснява правилото на огледалото на 14 октомври 1917 г., и според това правило – ако се брои от 1841 г. нататък – духовната борба на Михаил срещу ариманичната духовност се превъръща във физическа реалност през 1917 г. Нека имаме предвид факта, че през тази година на историческо ниво се затвърждава ясно не само ариманическият импулс, а което е още по-важно, Рудолф Щайнер прави троичния принцип достъпен за човешкото познание и го включва в живия поток на земната история като пряк израз на дейността на Михаил.
С това трябва да разглеждаме импулса на троичността като само по себе си троичен. В книгата си Загадките на душата Рудолф Щайнер – след 30 години изследвания, както сам казва другаде – за пръв път описва нервно-сетивната система, ритмичната система и метаболитно-двигателната система като основа за мисленето, чувстването и волята.167 Към тази троичност на човешката природа, взета като даденост, се присъединява троичността на социалния организъм, която може да бъде осъществена от човечеството само със замисъл и на базата на едно съответващо съзнание. Няколко години по-късно (1919 г.) в цикъла от лекции Мисията на архангел Михаил Рудолф Щайнер описва троичността на човека, на фона на духовната и космическата дейност на Луцифер, Ариман и Христос. Сега за първи път става видима Михаиловата сила на познанието за тази троичност, обхващаща човечеството. Тази сила може да доведе до това, което Рудолф Щайнер, използвайки думите на Ницше, нарича „преоценка на всички ценности”.
Общо за всички тези троичности е, че различни по своето естество същности работят заедно в триединство. За да се постигне или създаде такова триединство, е необходимо едно постоянно обновяване на съзнанието за разликите. Не ни се дава модел, а вместо това имаме един носещ съзнание елемент, който се появява, когато нещата са правилно диференцирани, ограничени, поляризирани и обединени. Изправено пред реалността човешкото мислене винаги е под заплаха да заспи. Импулсът на троичността е стимул за съзнанието, средство за пробуждане към това, което е подходящо за човека, а това се постига с възстановяването на баланса между крайностите.
От 1917 г. нататък движението, противопоставящо се на троичното движение, което Рудолф Щайнер представлява, е ясно установено. Работейки от Централна Европа, Рудолф Щайнер, чрез своето троично движение, открито обявява и активира централния импулс на ерата на Михаил, произтичащ от розенкройцерския поток. Това, което Гьоте и Шилер чрез своето приятелство са успели някак неясно да разберат за троичния принцип във въображението и мисълта, сега определено прави крачка напред. Изграждането на моста, който те така са копнеели да се появи в бъдещето, е формулирано от Рудолф Щайнер в мисли, които правят троичността на физическия и социалния живот разбираема и приложима. Това навлизане на духа в социалния организъм, което се появява в Централна Европа, е изправено пред три духовни движения, които всъщност се противопоставят на човешкия прогрес, две стари, към които, от решаващата 1917 година нататък, се присъединява трето, за да образуват една изключително опасна триада. Рудолф Щайнер говори за тези движения в лекция от 13 юни 1920 г. Те не са външни движения, а зависят от специални инициации:
Хората, които често наричам лидери в англо-американското движение, имат посвещенчески знания, но със сигурност не в полза на човечеството. Всичко, което се основава на йезуитизма, притежава посвещенческо знание. И ленинизмът също притежава особен вид посвещенческа наука. Той знае как да представя нещата по умен начин, използвайки рационални идеи, създадени в главата, а за това определено има причина. Чрез ленинизма в човешката еволюция се изтъква предимно хитростта на човешкото животно, умът на човешката животинска природа. Всичко, което произтича от човешките инстинкти и човешкия егоизъм, се проявява в ленинизма и троцкизма под форма, която на пръв поглед изглежда много интелигентна. Животното иска да излезе на преден план, да бъде най-интелигентното сред животните. Всички ариманически сили, чиято цел е да отстранят човешкия елемент, да изключат всичко, което е конкретно човешко, и всички способности, които съществуват в животинското царство – често съм подчертавал това – ще бъдат силите, които ще определят съдбата на човечеството... Ако сега вземете цялата интелигентност, която съществува в цялото животинско царство, и си представите как ариманическите сили я взимат и й вдъхват живот в човешките глави, в главите на хора, които следват само своите егоистични инстинкти, можете да видите, че може би е вярно да се каже, че Ленин, Троцки и други са инструменти на тези ариманически сили. Това е ариманическа инициация. Тя принадлежи към друга област в космоса, различна от тази на нашия свят. Това обаче е инициация, която може потенциално да унищожи човешката цивилизация на Земята, да унищожи всичко, което е еволюирало чрез човешката цивилизация.
Следователно имаме три школи на инициация. Две от тях са на равнището на човешката еволюция, а една е под това равнище, макар че е инициация, притежаваща огромна сила на волята, почти неограничена сила на волята. Единственото нещо, което може да внесе ред във всички тези развития, поставяйки цел, която заслужава да се нарече човешка, се съдържа в истинското духовно знание.168
Това, което Рудолф Щайнер изразява тук, може да бъде изобразено картинно. Християнското учение, развиващо се в Централна Европа, е атакувано от три противоположни течения – от запад, юг и изток. Западният и южният поток вече бяха обсъдени в тази книга. Присъединяването на третия поток трябва да се разглежда във връзка с битката на Михаил от 1841 г.
Звярът, който е бил прокуден от духовния свят от Михаиловите сили, сега бушува откъм земната сфера и откъм човека срещу своя победител. Трите противоположни течения могат да бъдат разбрани така, че – както посочва Рудолф Щайнер – мисленето е атакувано от запад, чувствата от юг, а волята от изток.
Западната инициация поставя мисленето изцяло под влияние на физическото и материалното. По този начин мисленето прилича на дейност на мозъка, която е подходяща за разбиране и регулиране на делата в материалния свят. Постигането на контрол над физическия свят се счита за решаваща задача на този вид инициация. В социалния живот това течение на инициация поражда мощния импулс за нагаждане на търговията към стремежа към печалба, който се дължи главно на паричната система и лихвите, произтичащи от нея.
Южното, йезуитско течение, е особено враждебно настроено към свободната индивидуалност, която влиза в независим контакт с духовния свят. Фигурата на Фауст като представител на съвременния стремеж към знание е мразена от привържениците на това течение. Чувствата на човека се пробуждат и пречистват чрез духовното знание. Съзнателният път от главата към сърцето води към индивидуалност. Тъй като това не е желателно, човек се обръща към чувствата и волята и по този начин избягва съзнанието, както беше описано подробно по-горе. Чувствата и волята могат да придобият огромна сила, но остават полузатъмнени, което прави невъзможно свободното отношение към духовния свят, основано на независими решения. В социалната сфера се създават фалшиви авторитети, остаряла йерархия води хората за носа, без те да осъзнават този факт. Човекът се храни с лъжица и не се третира равностойно като човешко същество. В крайна сметка човек не може да стане индивид с равни права, защото това предполага чувството, че е гражданин и на двата свята. Източникът на правния живот, който можем да намерим единствено в индивида, тук е блокиран.
В източното посвещенческо течение волята е освободена, но човешките същества са управлявани от напълно безмилостна тирания. Мястото на духа е заето от звяра. Човекът вече не е отдаден на истината, а се поддава на егоистични инстинкти.
Тези три духовни течения, които естествено работят едно с друго и едно в друго, обхващат духовния живот в Централна Европа като с клещи. Можем да си представим челюстите на змей, които – широко отворени – са на път да погълнат жертвата си. Въпреки всички различия, тези три посвещенчески течения са обединени в своите разрушителни намерения към антропософията.
Отражението на духовните събития от 1841 г. в 1917 г. води до факта, че човечеството като цяло е в процес на прекрачване на прага на духовния свят. Съществото Михаил иска човечеството да съумее да разбира духовния свят. За тази цел е необходимо предишните водещи и подкрепящи исторически сили да загубят своята ефективност. Това се случва точно през 1917 г. По същия начин, по който координацията на мисленето, чувствата и волята, осигурявана от физическото тяло, се отнема от човека на прага на духовния свят, така и при преминаването на човечеството като цяло през прага, единството на държавата му се отнема. В съзнателната си преценка за троичния социален организъм Рудолф Щайнер, действащ в Централна Европа, вижда това приближаване към прага и прави възможно за човечеството да се примири с факта на преминаването на прага по време на духовно развитие.
Централизираната държава оттогава насам се превърна в съд в ръцете на тъмни, унизителни сили. Фактът, че човечеството е в процес на преминаване на прага, си проличава в исторически план в перверзната едностранчивост, с която всяко от трите посвещенчески течения допринася със свой дял. Това, което трябва да бъде организирано съзнателно в една по-висша цялост, е превърнато в карикатура, разпръсната и раздробена. Представителите на тези едностранчиви движения са Уилсън на Запад и Ленин на Изток. Начело на южното течение е папството. В центъра вече се подготвя катастрофалното, всеобхватно опозиционно движение. Човек трябва да се опита да има всичко това предвид, ако иска да има представа за значението на импулса към троичния социален организъм, за който Рудолф Щайнер се застъпва през 1917 г.
Този импулс за троично общество има историческа и кармична връзка с Каспар Хаузер. Историческата връзка се състои в това, че част от мисията на Каспар Хаузер е била да поведе човешките и духовни сили от времето на Гьоте към една социална форма в южногерманска държава. Разбира се, би било неисторично да си представим, че Каспар Хаузер би могъл да въведе Троичната социална държава. Това става възможно и необходимо в тази своя форма едва след 1917 г. Но е съвсем лесно да си представим една форма на общество, която е по-близка до троичния социален ред, отколкото Германската империя от 1917 г. Преди всичко трябва да вземем предвид факта, че чрез Каспар Хаузер е трябвало и е могло да се създаде връзка с импулсите на германския народен дух, което щеше да послужи за отправна точка за по-нататъшното развитие на духовните импулси в социалния живот на мястото на катастрофалния духовен вакуум.
Превод: Ати Петрова