„Нека да сме наясно, че физическото тяло е представено само в онези незначителни части от човешкия организъм, които можем да определим като „твърди”, докато всичко онова, което циркулира като сокове и течности е протъкано от етерното тяло, или тялото на градивните сили: те непрекъснато задвижват потоците от телесни течности, пораждат химическите връзки и комбинации.
“Фактически днешният човек се откъсна от космическите сили и се превърна в един истински отшелник, защото чрез раждането си и проникването във физическия свят, той прекъсна спомените си за предземното битие, които впрочем някога бяха нещо естествено за цялото човечество.
„Но това, което може да израсне вътре в човека в резултат от нашето запознаване с живота между смъртта и ново раждане, е човешкото чувство за отговорност, което му казва: „Трябва да се стремим с всички сили да бъдем достойни и още тук, още в земното битие, да станем „човек”. Наистина това и чувстваме, когато измерваме значението на факта да бъдеш човек в резултат на работата, свършена над човешкото същество от Боговете в
Плутон няма влияние над период от седем години в нашия живот, а влиянието му започва след седемдесет и седем годишна възраст и продължава през цялото време до смъртта на човека. Затова в Древна Елада с името Хадес /Плутон/ се е означавал Богът на смъртта.
Влиянието на Плутон е извън нормата, то продължава в целия период на стареене с различна продължителност, според кармично определеното време на живот на личността.
„Има едно много красиво изказване на Кант: „Две са нещата, които са направили особено дълбоко впечатление върху мен – звездните небеса над мен и моралният закон вътре в мен...”, и особено впечатляващо е когато осъзнаем, че и двата закона са всъщност едни и същи.
Съдбата определя продължителността на живота, затова за всеки човек тя е индивидуална и различна. Има един духовен закон. Той гласи, че колкото по-дълъг е животът на човека на Земята, толкова по-дълго той ще пребивава в духовния свят, преди да се прероди отново на Земята в друга личност, но със същия вечен Дух /Аз/. Когато умират млади хора или деца – те се прераждат след по-кратко време. Например по време на война, когато измират десетки хиляди младежи, те се прераждат след кратко време и едновременно в многохилядна група от хора.
В предишни статии описахме влиянието на планетите от слънчевата система /Меркурий, Венера, Слънце, Марс, Юпитер, Сатурн/ в седем годишни периоди като разгъване на живота на човека - от раждане до шейсет и тригодишна възраст.
Според д-р Рудолф Щайнер след шейсет и три години човек навлиза в свободно движение в космичното пространство и е под влиянието на космоса извън слънчевата планетарна система.
Приятели, предлагаме на вашето внимание много важна статия на нашата авторка доц. д-р Иванка Кирова, която съвместно се опитахме да онагледим и да акцентираме с подзаглавия, за да бъде по-приложима. Тя е важна за всички, които искат да разберат основните механизми на процеси, на взаимодействия, както и на диагностициране и посоки на лечение в антропософската медицина и нейните терапевтични области.
* * *
„Онези, чиято мисия да говорят за свръхсетивното произтича от знанието им за духовните светове, преживяват това като настоятелна необходимост, на която те по никакъв начин не могат да се противопоставят. То би било голям грях, ако се противопоставеха. Те го усещат като необходимост да разпространяват откровенията за свръхсетивните светове.”
След големия 21-годишен слънчев период /три пъти по седем години/ следва влиянието на трите външни планети: Марс, Юпитер и Сатурн, въздействащи последователно в седемгодишни периоди от четирийсет и две до шейсет и три годишна възраст.
Влияние на силите на Марс от четирийсет и две до четирийсет и девет години