Рудолф Щайнер: АПОКАЛИПСИС - непубликуван досега цикъл лекции Събр. съч. 346, първа лекция (2)

Рудолф Щайнер

АПОКАЛИПСИС

осемнадесет лекции, изнесени в Дорнах

от 5 до 22 септември 1924 година,

възпроизведени по записки на участниците

Съдържание

Рудолф Щайнер за този курс

Приветствие от Йоханес Вернер Клайн

ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 5 септември 1924 г. 

Човешкото посвещение и Апокалипсиса. Терминът „Апокалипсис“: окултни истини, предназначени да дадат правилен свещенически импулс на човечеството. Четирите етапа на мистериите.

* * *

ПЪРВА ЛЕКЦИЯ

Дорнах, 5 септември 1924 г.

Мои скъпи приятели! Ако трябва в началото да кажа нещо в отговор на тези сърдечни думи, ще кажа следното: всичко, което изразихте от името на свещениците, беше съвършено справедливо. Не може да се твърди, че винаги е абсолютно оправдано това, което се казва на човек от най-добри намерения. Но в дадения случай това може да бъде казано. Казаното бе въз основа на това, че вътрешният духовен импулс, който трябва да дойде от Гьотеанума благодарение на Антропософското Движение, винаги носи в себе си нещо, което далеч надхвърля границите не само на цялото теоретично познание, но изобщо границите на всяко познание. Това може да бъде изразено приблизително по следния начин: днес пред хората отново застават големи проблеми. И това се случва поради причината, че са преминали тези времена, когато за човечеството беше възможно повече или по-малко да се отклонява от импулсите на древните мистерии.

 Импулсите на древните мистерии допринесоха за разгръщането на божествените субстанции и сили в земната реалност. В същото време човечеството трябваше да се развива по такъв начин, че да настъпи време, когато повече или по-малко то ще бъде оставено само на себе си, и божествените субстанции и сили няма да могат да действат на Земята непосредствено чрез хората. Но вече и този период от развитието на земното човечество достигна до своя края. Силите, действащи през този период, също са изчерпани. Това е, може би, най-значителната, ако не най-голямата, все пак важна и радикална окултна истина: силите, на които е било позволено да действат в рамките на човешката еволюция без мистериите, са изчерпани, и човешката еволюция не може да продължи нататък, ако в нея отново не навлязат мистерийни сили.

Всеки, който иска да работи в някой от клоновете на Антропософското Движение, изхождайки от  истинска духовност, трябва да осъзнае, ръководейки се именно от тази истина, че днес е необходимо нещо различно, отколкото само едно знание. Трябва отново да се осъществи нещо подобно на действието в древните мистерии: жертвена себеотдаденост на човека към своята задача, да бъде напълно погълнат от нея.

Ако не беше очевидно – а това е очевидно, - че импулсът жертвено да се посветите изцяло на делото, което вие признахте за свято, активно присъства в своята истинска същност вътре във вашия свещенически кръг, то вашите думи не биха били истина. Но аз имам правото да ви кажа пред лицето на всички Божествени Сили, които лъчезарейки, ръководят нашето дело: вашите думи, думите, които произнесохте, говорейки за вашето въодушевление и преданост към делото, са чиста, абсолютна истина. Беше съвършено очевидно, че този кръг от свещеници – с цялата духовност, присъща на човека, - е въодушевен от най-благородния вътрешен стремеж да придаде форма на жертвите, които днес трябва да бъдат принесени. И мога да кажа: това, което направихте, се явява началото на това, което може да удовлетвори Божествената световна Същност (die göttliche Wesenheit der Welt befriedigen kann). С това ви казвам нещо изключително важно.

Разбира се, вашата дейност е протекла само в границите на Германия. Но и това се е случило по причини, които в не много далечно бъдеще непременно ще бъдат преодолени. Защото този интерес към религиозно обновление, който се запали във вашите сърца, когато дойдохте при мен, за да бъде положена основата на вашата дейност, обхваща душите на хората далеч извън границите на Германия. И само от вашите вътрешни сили зависи до колко ще стане възможно да се излезе извън Германия.

Разбира се, само с дълбоко развълнувано сърце можем да мислим за това, че на същото това място, където преди две години се извърши инаугурация и инициация на вашето Движение, заедно със светото тайнство на освещаване на човека, по-късно станахме свидетели на бушуващите пламъци, които унищожиха нашия любим Гьотеанум5. Виждате, че днес именно на това място са започнати строителни работи. И днес, всъщност – включително благодарение на вашата всеотдайност – започна преобразуването на случилото се в залата, която след това беше погълната от пламъците, в истинско свято земно дело. И ако продължите работата си със свещеното усърдие, което ви е обхванало, тогава импулсите, действащи във вашия кръг, ще се развият по правилния начин.

Събрахме се отново на това място, където към нас от духовния свят благодарение на Коледното събрание струят светлина и топлина като духовна награда за земните загуби, причинени от пламъците. Този път също трябва да обсъдим важни въпроси. Трябва да обсъдим какво наистина може да допринесе за по-нататъшното развитие на вашите душевни импулси.

Този път ще се опитаме да позволим към нас да се приближи дълбокото съдържание на Апокалипсиса и, въз основа на неговото разглеждане, да приближим към нашите души всичко, което именно в настоящия момент е особено важно за вашия свещенически кръг. Именно разглеждането на Апокалипсиса ще ни позволи да поставим в центъра на цялата наша работа това, което дава смисъл на действията на свещеника: тайнството на освещаване на човека. Така, от една страна, ще имаме работа с тайнството на освещаване на човека, а от друга – с Апокалипсиса.

С няколко думи днес ще бъде набелязано как чрез тази работа трябва да осветим вашето Движение на свещениците. Така всичко, което идвайки от вашите непосредствени потребности трябва да бъде казано за тази практическа работа на свещеника, всичко, което трябва да бъде направено като ретроспективен поглед към миналото и разгледано като перспектива за бъдещето - всичко това в хода на нашата работа трябва да обхванем във вътрешното разглеждане. И днес аз, на първо място, ще ви кажа как трябва да бъде организирана нашата работа в следващите дни.

И така, от все сърце ви поздравявам от името на тези Сили, които ви събраха тук и за които знаете, че са множество от Сили, следващи Христос. Днес тези Сили могат да дадат верен религиозен стремеж за култовото действие, вярно теологическо разбиране и правилни импулси, и бихте могли да поемете това култово действие, изхождайки религиозно, теологически и церемониално от най-дълбокото християнско съзнание. В този смисъл искаме да бъдем заедно, и в този смисъл трябва да бъде организирана работата, която предприехме.

Изхождаме от това, че посочваме като едно съвършено ново отношение на човешката душа към онова, което се извършва чрез действието на свещеника. Посочваме това като нещо значимо, което трябва да бъде осъществено в наше време. Това, което присъства в действието на свещеника, когато се извършва тайнството на освещаването на човека, хората са търсили винаги, откакто човечеството съществува на Земята. Ако искаме да разгледаме в каква светлина тайнството на освещаване на човека трябва днес да застане пред свещеника, който провежда службата и пред представителя на Общността, който го приема, първо трябва да отправим поглед към към това, какво беше тайнството на освещаване на човека на Земята в хода на развитието на човечеството, какво е то днес и какво трябва да бъде в бъдеще.

Обаче  към това, което днес по време на провеждане на службата за тайнството на освещаване на човека, трябва, от друга страна, да се присъедини осъзнаването на истинското съдържание на всичко онова, което Йоан, посветеният от самия Христос, искаше да даде на християнския свят като Апокалипсис. Всъщност, истинският смисъл на тайнството на освещаване на човека и истинският смисъл на вътрешната пълнота със субстанцията на Апокалипсиса са свързани помежду си.

Сега няма да взимаме под внимание специалната форма, която Апокалипсисът на Йоан има за християните в настоящото време. Обозначаваме като „Апокалипсис“ всичко, което се съобщава като окултна истина, с цел да се даде на човечеството точния свещенически (priesterlichen) импулс за по-нататъшно развитие. Понятието „Апокалипсис” обхваща твърде много. И това се съдържа в концентрирана форма в Апокалипсиса на Йоан, и се основава на Христос. В търсенето на Апокалипсиса винаги са изхождали от разбирането, че именно благодарение на тайнството на освещаването на човека може да бъде дадено дълбоко и пълно възприемане на апокалиптичното.

Много неща ще станат разбираеми за нас, ако преди всичко кажем следното. Някога имаше мистерии. Нека ги наречем древните мистерии. Сега в това въведение няма да се занимаваме с дати, а само ще характеризираме четирите последователни етапа на мистериите. Съществувахе древни мистерии, полудревни (halbalte) мистерии, полунови (halbneue) мистерии, а сега се намираме в началото на нови мистерии. И така, ние имаме пред себе си четири етапа в развитието на човешкото възприятие за Апокалипсиса и тайнството на освещаването на човека.

Да разгледаме древните мистерии, които съществуваха на Земята в зората на човешкото развитие. Те трябваше да донесат на хората всичко, което беше свято, истинно и красиво. И можем да кажем: най-същественото в древните мистерии беше, че в тях боговете се спускаха от своите висини надолу към хората, а тези, които бяха ръкоположени като  свещеници, общуваха непосредствено с боговете в мистериите. Както днес човекът общува с човека, така в онези древни времена в мистериите боговете общуваха с хората, а хората - с богове.

Но както има природни закони, действащи във времето, така има и вечни закони, които, обаче, не пречат на човешката свобода. И сред тези вечни закони има закони, които се отнасят до общуването на хората с боговете. Тези вечни закони се вземаха под внимание особено в онези древни времена, когато в светите мистерии самите богове влизаха в общуване с хората и наставлението на човека се осъществяваше директно от божествените Учители. Когато в тези древни мистерии, по време на култа сред служителите пряко присъстваха свръхсетивно действащите богове, тогава се осъществяваше онова, което винаги е придавало смисъл на тайнството на освещаването на човека, - транссубстантизацията (die Transsubstantiation). Какво, обаче, се явяваше транссубстантизацията в древните мистерии?

В древните мистерии транссубстантизацията се разглеждаше от боговете като кулминация на онова, чрез което те влизаха в отношения с хората. Култовите церемонии се определяха според вечните закони, за които говорих. Изхождайки от определени звездни констелации, известни на истинската астрология в древността, и въз основа на съвпадите на тези констелации с обстоятелствата, които бяха определящи за хората, се прокарваше път от боговете към хората и от хората към боговете.

Разглеждайки отброяването на годините в древните времена, можем да отбележим, че съществуват различини отброявания: едното отброява 354 дни в годината, другото 365 дни. В тези отброявания са въвеждани допълнителните дни или седмици на високосната година, за да се компенсира това, което в човешкото изчисление не беше в съответствие с истинския космически ход. Изчисленията на хората никога не са били съгласувани с истинския космически ход. Винаги е имало малък остатък. Свещениците в древните мистерии отделяха специално внимание на този малък остатък, който се получаваше в резултат на разминаването на човешкото изчисляване на времето с космическия световен ход. Разделяйки годината на месеци и седмици, те определяха дните, когато това несъответствие беше особено явно. При това в съответствие с лунните месеци оставаше определен брой дни до започването на следващата година.

Всеки, който иска да разбере хода на човешкото развитие, трябва да обърне внимание на времевите интервали, които се разглеждаха от свещениците като свети седмици и в които човекът включваше дните или седмиците, останали в резултат на разминаването на човешкото изчисляване с космическия ход. Но именно в тези свети седмици, когато ставаше очевидна разликата в мисленето на боговете и в мисленето на хората, и когато тази разлика ставаше особено видима, можеше да се намери пътят от боговете към хората и от хората към боговете, при условие че сърцата на боговете и сърцата на хората бият в хармония.

Хората наблюдаваха всичко това благодарение на древната астрология, която позволяваше по правилен начин да се разпознае времето, когато боговете ще присъстват в мистериите. Винаги е имало – в края на всяка година, или в края на лунния цикъл, състоящ се от осемнадесет години, или в края на други периоди – свещени дни, когато разликата, границата между човешкото и божественото мислене ставаше очевидна. В тези времена служителите на мистериите достигаха до познанието на това, че боговете могат да намерят път към хората и хората могат да намерят път към боговете.

В тези времена древните свещенослужители се стараеха да запазят слънчевата или лунната активност в тези субстанции, които използваха при извършване тайнството на освещаване на човека, така че полученото в святото време да се разпростре върху останалото време на годината, през което трябваше да извършва службата. Така запазваха това, което в святото време боговете бяха сътворили от земните субстанции и сили. Те съхраняваха водата от тези времена, меркуриевия елемент. През останалото време от годината извършваха тайнството на освещаване на човека с помощта на тази вода. Като по време на службата преобразуваната субстанция оставаше същата, каквато я бяха направили самите богове по време на тайнството на освещаване на човека, осъществено в така наречените „мъртви времена”, които бяха точно тези свети времена.

Така в древните мистерии през времевите периоди, когато сред хората беше валиден не човешкият, а космическият език, хората се стремяха да общуват с боговете, които слизаха в мистериите и всеки път отново освещаваха това, което бе тайнството на освещаване на човека. Всеки път хората, извършващи това тайнство на освещаване на човека или участващи в него, получаваха от боговете също разбиране за апокалиптичното. Така се даваха великите истини в онези древни времена, когато да участваш в тайнството на освещаване на човека, означаваше да бъдеш изпълнен от субстанцията на апокалиптичното. Тайнството на освещаване на човека е път на познание, а Апокалипсисът е обект на свещеното познание.

След това стигаме до полудревните мистерии, до мистериите, за които има някакви исторически сведения, докато за древните мистерии няма никакви исторически сведения. Те могат да бъдат изследвани само чрез окултната наука. В полудревните мистерии боговете се отдръпнаха от хората и вече не слизаха в мистериите директно със собственото си същество, а вместо това изпращаха надолу своите сили. Това беше време, когато чрез транссубстантизацията, трансформацията на веществата, тайнството на освещаване на човека трябваше да излъчва божествено сияние, сиянието, което винаги трябва да се излъчва, когато се извършва тайнството на освещаване на човека.

Транссубстантизацията не се извършваше както по-рано, когато, изхождайки от астрологичните знания, следваха космическите процеси и приемаха какви субстанции и сили трябваше да влязат в процеса на транссубстантизация. Тайната на тази транссубстанция сега се търсеше по различен начин. Намираха я във вътрешната същност на това, което още в древната алхимия наричаха фермент. Фермент е това, което е достигнало определена зрялост и, оставайки непроменено спрямо своето субстанциално битие, е преминало през различни стадии, в които е предизвикало трансформация на други вещества. Ще дадем тривиално сравнение: да си припомним как се пече хляб. Извършва се на същия този принцип. Малко от старото тесто се запазва и се добавя като фермент към новото тесто. Да си представим как по времето на полудревните мистерии най-древната субстанциална същност, запазила се във времето посредством трансформацията на други субстанции, се съхраняваше в свещени съдове, които сами по себе си в мистериите бяха нещо древно, свещено, нещо достойно за почитание.

От свещените съдове вземаха субстанции в качеството на ферменти, с помощта на които в древната, още сакрална алхимия, се осъществяваше преобразуване на веществата. В онези времена знаеха, че свещенослужителят, който беше посветен, осъществява трансформацията, преобразуването на веществата чрез силите, съхранени в субстанциите. Свещенослужителят знаеше, че субстанциите излъчват слънчево сияние в свещените кристални съдове. Тези сили се търсеха и използваха като орган на познанието. Именно чрез този орган на познание се възприемаше апокалиптичното от тези, които провеждаха службата.

В полудревните мистерии имаше следното явление: свещенослужителят преминаваше през изпитание в мига, в който заставаше пред святото място, и древните ферменти започваха да преобразуват субстанциите в свещените кристални съдове по такъв начин, че той можеше да види, как субстанциите излъчваха слънчево сияние в кристалния съд. Съдът, в който се намираше малкото слънце (kleine Sonne), беше дарохранителница (Monstranz). Това беше осветената светиня (Sanctissimum), която днес може да бъде само имитирана. В мига, в който свещеникът виждаше слънчевото сияние на осветената светиня, вътрешно се превръщаше в свещеник.

 

Фиг.1                                 

Всеки, който днес влиза в църква, в католическа църква, вижда в нея осветената светиня, която е само символ на това, което някога e била. Но тогава беше така, че само онзи, който виждаше осветената светиня, съзерцавайки слънчевото сияние в запазените субстанции, действително се превръщаше в свещеник. В този миг апокалиптичното ставаше достъпно за неговото познание.

След това се появиха мистериите, чието отражение е месата в новото време. От полуновите мистерии по достатъчно сложен начин се развиха католическата меса, арменската меса и други меси. Въпреки че тези меси се проявяват на външен план, в себе си все още напълно носят принципа на инициацията. В тези полунови мистерии вместо боговете, присъстващи в древните мистерии, и вместо силите, изпратени от боговете в полудревните мистерии, се прояви това, което човекът можеше да възприеме, когато в него вътрешно се пробуди словото, магическото слово, словото, в което звучи вътрешната същност, словото, което ознаменува със себе си най-дълбокото познание за вътрешната същност на звука. Защото по времето на полуновите мистерии човешкият език съществуваше заедно с онзи култов език, останките от който все още бяха запазени в отделни религиозни вероизповедания, с онзи култов език, в който всичко се основава на ритъма, на вътрешното разбиране на звука и на разбирането как звукът прониква от устата на свещеника в сърцата на хората. Магическото слово, което е култовото слово, произнесено на свято място, бележи първи път нагоре към боговете, по-точно, към божествените сили.

И така:

Първи период: - древните мистерии – боговете слизат в мистериите.

Втори период: - полудревните мистерии – боговете изпращат надолу своите сили.

Трети период: - полуновите мистерии – човекът овладява магическия език и в интонирането на магическия език започва да се издига нагоре, към силите на божествения свят.

Това беше смисълът на всичко, което се разигра в тайнството на освещаването на човека през третия период на мистериите. Беше времето, когато в мистериите живееше съответстващият на духа на времето религиозен култ, свързан с кабирите. Защото жертвите и култовете, които се извършваха в Самотраки и бяха свързани с кабирите, имаха отношение към всичко, което беше култово действие в полуновите мистерии, към всичко, което беше свързано със свещения култ.

Да си представим олтара на кабирите в Самотраки. Кабирите, които стояха там като статуи, бяха жертвени съдове. В тях имаше вече не ферментни субстанции, а субстанции разкриващи се на човешкото познание, благодарение на което човекът проникваше във вътрешната духовна същност на субстанцията. Субстанциите, намиращи се вътре в жертвените съдове, т.е. жертвените субстанции, се запалваха. Димът се издигаше нагоре, и благодарение на магическия език в издигащия се нагоре дим се появяваше имагинацията на това, което звучи в словото. Така в жертвения дим ставаше външно видим пътят нагоре към божествените сили. Жертвеният дим беше за свещеника атмосферата, благодарение на която се извършваше транссубстантизация (6). Това беше третият етап от развитието на мистериите и на това, което се съдържаше в тайнството на освещаване на човека.

Макар тези първи стадии да достигнаха упадък, нещо външно от тях остана до настоящото време. Сега започна новото време на мистериите, новото време за тайнството на освещаване на човека и за разбиране на апокалиптичното. То започна в момента, в който в изгорелия Гьотеанум се извърши инаугурация на свещениците от Движението за християнско обновление. Утре ще започнем с това, с което от този момент трябва да се изпълнят вашите сърца, за да можете в четвъртия стадий на мистериите правилно да извършвате тайнството на освещаване на човека.

--------------------------------------------------------------------------------------------------

(6) На това място вариантът, разпространен за вътрешна употреба в Христианската общност, съдържа следните, очевидно несъвършени изречения: «Dann waren die Substanzen so gemischt, wie es noch Aristoteles einem Alexander in alten Zeiten lehrte, dass aus dem Opferrauch herauskam die heilige Imagination, die den Weg zu den Göttern bedeutete; dann war diese Transsubstantiation, die priesterliche Handlung eine richtige. Die Menshchenweihehandlung war wahrhaftig vollzogen. Der sie zelebrierte und der, der daran teilnehmen konnte, wusste, das ist das Erkenntnisorgan; denn indem aufflammt in dem Opferrauch und in dem Gebet, das zeremoniell gestaltet wird in dem magischen Wortverlauf, dasjenige was hinaufströmt zu den Göttern, kommt als Gnadengeschenk entgegen von oben die Offenbarung, die das Apokalyptische ist».

Упоменатото тук и невключено в текста изявление е представено в лекция на Рудолф Щайнер на 22 декември 1922 г.: Die Mysterien der samothrakischen Kabiren, която се съдържа в тома Mysteriengestaltungen, GA 232.