Рудолф Щайнер
АПОКАЛИПСИС
осемнадесет лекции, изнесени в Дорнах
от 5 до 22 септември 1924 година,
възпроизведени по записки на участниците
Съдържание
Приветствие от Йоханес Вернер Клайн
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 5 септември 1924 г.
Човешкото посвещение и Апокалипсиса. Терминът „Апокалипсис“: окултни истини, предназначени да дадат правилен свещенически импулс на човечеството. Четирите етапа на мистериите.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 6 септември 1924 г.
Обзор на опита в транссубстантирането през различните преминали епохи на мистериите.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 7 септември 1924 г.
Бъдеща опитност в транссубстантирането на организацията на Аза. Устойчивост на антропософските истини. Алфа и Омега (Апок.1,11). Встъпителните думи на Апокалипсиса.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 8 септември 1924г.
Писма до ангелите на Ефес и Сардес. За разбирането на числовите връзки в Апокалипсис. Дванадесет, двадесет и четири, седем.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 септември 1924г.
В петия следатлантски период хората все повече развиват съзнанието да виждат смъртта като спътник. Четенето на Апокалипсиса означава да сте устремен.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 10 септември 1924г.
Тайните на числата в Апокалипсиса. По-ранното запознаване на хората с тайните на космическите числа; сегашния етап от еволюцията на Земята, в който се открояваме от законите на числата. Архангелските епохи.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 11 септември 1924г.
Годината 333. Пророчески апокалиптичен поглед за възможността за отпадане принципа на Христос и връщане към принципа на Отца. Мюсюлманското учение. 666 – числото на звяра. Транссубстантизация и карма.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 12 септември 1924г.
Връзката на Христос със Слънцето. Слънчев гений и Слънчев демон. Сорат и числото 666. 1998 година. Необходимост от стремеж към духовност. Мистерията на Михаил, Мистерията на Христос и Мистерията на Сорат.
* * *
ОСМА ЛЕКЦИЯ
Дорнах, 12 септември 1924 г.
Скъпи мои приятели! Ако поставим пред нашата душа - както направихме преди - основните моменти, в които авторът на Апокалипсиса кулминира в описанието на своите съзерцания, тогава можем накратко да представим композицията и съдържанието на Апокалипсиса. Затова днес трябва да продължим да разглеждаме тези основни моменти, за да преминем утре към обяснението на по-нататъшното съдържание на Апокалипсиса.
Вчера посочих, че пред погледа на автора на Апокалипсиса се разкрива по определен начин, как върху християнството, което той усеща като истинско християнство, се стоварва нещо, което се стреми да го отклони от принципа на Христос и да го върне обратно към принципа на Отца, към принципа, който в случай на своя победа, ще приеме в тази епоха материалистично-натуралистични форми.
Авторът на Апокалипсиса вижда нещата и събитията в съответствие с тайната на числата. Ако се изразим по-точно, той съзерцава и усеща в съответствие с тайната на числата. И както музикантът усеща хармонията на звуците в съответствие с тайната на числата, но в най-добрия случай само на места осъзнава това, така и авторът на Апокалипсиса, съзерцавайки повече или по-малко съзнателно, усеща тайните, свързани с числото 666.
Към настоящия момент цялата работа е в това, че ние самите, желаейки да постигнем по-дълбоко разбиране, бихме проникнали с нашето съзерцание в Космоса и бихме могли да извлечем от него тайната на числото 666. Нека насочим вниманието си към факта, че цялото християнско откровение по същество е слънчево откровение, че Христос е Същество, което идва от Слънцето и че Христос в известен смисъл изпраща пред себе си Михаил с неговото войнство, точно както в древни времена Йехова изпрати пред себе си Михаил. Ако напълно осъзнаем факта, че самите ние живеем в епохата на Михаил, тогава Слънчевата мистерия, свързана с Христовия Импулс, ще се появи пред нас в цялата си дълбочина.
И винаги трябва да пазим дълбоко в душата си знанието, че в борбата срещу християнството особено значение се придава на отричането именно на факта, че истинското духовно съдържание на християнството е свързано със Слънцето. За противниците на християнството няма нищо по-важно хората напълно да загубят възгледа за Слънцето като духовно същество и да запазят само възгледа за физическото Слънце. Вече говорих за това на тези лекции. Всъщност нахлуването на арабизма представлява голяма опасност, тъй като тайната на Слънцето, като тайна на самия Христос, можеше да бъде забравена от човечеството и еволюцията на човечеството би поело в различна посока, различна от тази на Михаил, чиято задача е да подготви човечеството за разбиране на еволюцията на Христос.
За автора на Апокалипсиса, който вижда какво се случва зад кулисите на външното историческо развитие, всичко, което се разиграва външно в световния ред, се случва въз основа на свръхсетивни процеси. Нека сега разгледаме как изглеждат тези свръхсетивни процеси, които авторът на Апокалипсиса вижда зад външните събития.
Разглеждайки небесните тела в нашата планетарна система, включително Слънцето, ще открием, че на всяко от тях има определена група същества. Като говорим за такава група същества във връзка със Земята, имаме предвид общността на хората и тяхната еволюция. И ако искаме да си съставим по-дълбоко разбиране за хората на Земята, трябва да разгледаме онзи период от време, когато човечеството ще достигне много по-висок етап на развитие от днешния. Можем, например, да помислим за развитието на Вулкан, което ще последва в далечното бъдеще.
Скъпи мои приятели! Помислете само колко духовна би била представата, която човек би имал за Земята, ако пред него имаше световно тяло, съдържащо в качеството си на такова група от същества, хората от Вулкан. И все пак, това световно тяло е същата тази Земя със своите хора, само че на различен етап на развитие. Много е важно човек да може да си представи Земята като цяло, така че да възприеме не само текущото състояние на човечеството на Земята, но и това, което вече се съдържа като зародиш в това съвременно състояние. Много е важно човек да види това, което вече има и понастоящем носи в себе си, и какво той, следователно се явява, а именно: човека в състояние на Вулкан. Разглеждайки други планети, навсякъде ще открием подобни групи от същества. Трябва да кажем: Земята е непосредственият център на човешкото развитие, затова тя се намира в средата. Но на други планети, например на съвременния Юпитер, има същества от съвсем различен вид. С тези същества се срещаме, когато изработваме нашата карма между смърт и ново раждане. Съществата, които господстват над отделните планети, включително и на Слънцето, се разглеждаха чак до 14-ти век - дори от учителите на Католическата църква - като духовност (die Geistigkeit) на всяка отделна планета, като Интелигенция (die Intelligenz) на планетите. Точно както говорим за земното човечество като за Интелигенцията на Земята, така можем да говорим и за Интелигенциите на планетите като за реалност. И всяка от тези планети има не само своя Интелигенция, но също и свой демон. Учителите на църквата знаеха за това, знаеха за това, както бе казано, до 14-15-ти век. Противниците на Интелигенцията на планетите са демони. Същото се отнася и за Слънцето.
И ако виждаме еволюцията в християнството в духа на Слънчевия гений, в духа на Слънчевата Интелигенция, тогава в онова, което се противопоставя на еволюцията на християнството, трябва да виждаме Слънчевия демон. И авторът на Апокалипсиса виждаше това. Той съзерцаваше онова, което се разиграва зад кулисите на случващото се на външния план, когато християнството се спасяваше с бягство от Рим на Изток. Той виждаше, че в християнството нахлуват чужди за него форми на познание. Той видя как мощният противопоставящ му се принцип на арабизма, нахлу в християнството, което беше попаднало под силата на илюзията и от двете страни. И съзерцавайки какво стои зад външните действия на арабизма и мохамеданизма, той осъзна: тук срещу Слънчевия гений, срещу Слънчевата Интелигенция, работи Слънчевият демон. За автора на Апокалипсиса Слънчевият демон е същество, действащо срещу християнския принцип в човека.
Този Слънчев демон се проявява в това, че човек, предал му се, не иска да постигне единение с Божествеността на Христос, а предпочита да остане подчовек. „Хора, отдадени според душевното се предразположение, на Слънчевия демон“ - така авторът на Апокалипсиса, ако беше попитан за това, би нарекъл представителите на арабизма в Европа. И на него му беше ясно, че именно от този арабизъм произлиза всичко, което води човека към животинското - първо във възгледите, а след това постепенно и във волевите импулси. Кой може да отрече факта, че арабизмът също живее във волевите импулси? Случващото се в света е такова, че не е толкова лесно да се разпознае в него връзката между причина и следствие. Не е лесно да се види намерението и до какво то води.
Затова нека си зададем въпроса: какво би се случило, ако арабизмът - учението на Слънчевия демон - спечели абсолютна победа? Тогава човечеството би било лишено от възможността да изпита такива състояния, които биха могли да допринесат за разбирането на действието на кармата от предишни инкарнации, то би било лишено от възможността да изпита такива състояния, които биха могли да допринесат за познанието на транссубстантизацията. В крайна сметка това, което произтича от арабизма, беше насочено срещу разбирането за транссубстантизацията. Вярно е, че външните факти изглеждат по различен начин, но всъщност целта на Слънчевия демон, който признава само древния принцип на Отца, само природните връзки, е да премахне от човешкия възглед такъв род връзки, които се проявяват в най-висша степен в тайнството на транссубстантизацията.
Така че, за автора на Апокалипсиса, Слънчевият демон е особено активен през 666г. Той го описва по такъв начин, че всеки посветен да може да го разпознае. Защото всяко от тези духовни същества, които посочихме като Интелигенция на планетите, Интелигенция на Слънцето, демони на планетите и демони на Слънцето, имат свой собствен ключов знак в мистериите, в които всъщност присъства. Слънчевият демон също има свой знак (вж. Фиг. 6):
рис.6
Авторът на Апокалипсиса описва Слънчевия демон като двурог Звяр. През гръко-римската епоха гръцкият и латинският се комбинираха в мистерийния език и използваха такъв род четене, при който буквите се обозначаваха с числа. По това време хората все още четяха в числа, макар това вече да имаше повърхностен характер.
Авторът на Апокалипсиса използва общоприетата интерпретация на числата по това време. Той пише числото 666. Той записва това число като използва древно еврейските букви:
Той дава на тези букви числова стойност и те трябва да се четат отдясно-наляво. Съгласните, които трябва да се произнасят заедно със съответните им гласни, в крайна сметка съставляват името на Слънчевия демон, който има гореспоменатия знак. Това име е Сорат. По това време Сорат бе наричан Слънчев демон. Авторът на Апокалипсиса описва съответстващия му знак и ние съвършено точно го разпознаваме. Всичко, което подобно на арабизма се противопоставя на християнството, авторът на Апокалипсиса го разглежда като следствие от духовното съдържание, което се представя чрез Сорат, Слънчевия демон.
Но, скъпи мои приятели, трябва да вземем предвид следното: за първи път числото 666 се появява по време, когато арабизмът нахлува в християнството, за да постави печата на материализма върху западната култура, втори път числото 666 се появява след още 666 години: през 1332 година, през 14-ти век (вж. фиг. 6). И тук се случва ново издигане (Erheben) на Звяра в потока на световните събития. За този, който съзерцава, подобно на автора на Апокалипсиса, световните събития изглеждат като постоянни вълнообразни приливи и отливи с период от 666 години. Звярът се издига нагоре, заплашвайки християнството в търсене на истинския човек, като използва принципа на животинското срещу принципа на истинския човек. И виждаме как през 14 век-ти отново се издига Сорат, Противникът.
Това е точно времето, когато в Европа Орденът на тамплиерите, действащ по-скоро от дълбоките подоснови на душата, отколкото от ориентализма, се стремеше да даде един възглед за Слънчевото християнство, стремеше се да даде един възглед за християнството, което отново би гледало на Христос като на Слънчево същество, като на Космично същество. Възглед, в който отново би се съдържало знанието за духовните същества на планетите и звездите, в който отново би се съдържало знанието, че в световните дела си взаимодействат не само съществата на една планета, но също така и Интелигенциите на стоящите далече един от друг светове. Възглед, който би имал знанието за великото противодействие, което се осъществява от същества като Слънчевият демон, Сорат, - един от най-силните демони в нашата система (innerhalb unseres Systems). Всъщност, това е – Слънчевата демоничност (Sonnendämonie), действаща в материализма на хората.
Днес, от определена гледна точка, разбира се, е трудно да се говори за това какво би станало с европейската цивилизация, ако такъв мощен - също и външно мощен - Орден на тамплиерите, от който беше отнето цялото му богатство, беше успял да постигане целите си. Но в сърцата и душите на онези, които не можеха да се успокоят, докато този орден не бъде унищожен през 1312 г. и Жак дьо Моле не намери смъртта си през 1314 г., - сърцата на онези, които бяха противници на Космическия Христос, „се окуражаваха” от Сорат. И той използва именно начина на мислене на римската църква по това време, за да унищожи открито тамплиерите. Този път проявата на Сорат беше още по-очевидна. Голяма мистерия обгръща смъртта на Ордена на тамплиерите. Ако обърнете внимание какво се е случва с тамплиерите по време на изтезанията, като след това бяха екзекутирани, тогава можете да добиете представа, че именно от Сорат бяха тези видения на тамплиерите, които ги принудиха да клеветят сами себе си. Срещу тамплиерите бе повдигнато примитивно обвинение, което обаче прозвуча от собствените им уста. Това беше ужасна гледка: тези, които всъщност защитаваха нещо съвсем различно, не можеха да говорят за него по време на изтезанията и вместо това през устата им говореха различни духове от армията на Сорат. За ордена се произнасяха гнусни неща от устата на самите тамплиери.
За втори път се изпълни числото 666. Това означава, че в Духовния свят от Сорат и другите противоборстващи демони са взети всички мерки, за да предотвратят навлизането на Слънчевия принцип в земното развитие. За Слънчевия принцип, за който, подготвяйки своето ново господство, със своето войнство се бореше Михаил, който управляваше на Земята преди Мистерията на Голгота, приблизително по времето на Александър Велики и който дойдоха по-късно да сменят другите Архангели: Орифиел, Анаел, Захариел, Рафаел, Самаел, Габриел. Като се започне от последната третина на 19-ти век, Михаил отново стана управител на Земята, за да продължи да работи по присъщия за него начин в името на Христос, в чието име той работеше до изтичане на срока на последното си господство, приблизително в края на царуването на Александър. Сега Михаил отново е на земята, за да служи на делото на Христос и да спомогне за по-задълбочено разбиране на Христовия Импулс.
По-рано тук и на други места съм говорил за това как в духовно отношение християнството беше предшествано от Михаил. В тази връзка наскоро направих няколко съобщения в една от лекциите. Обърнах внимание на това, че по време на регентството на Михаил по времето на Аристотел и Александър вече беше внесен истинският християнски импулс. Посочих 869 година, когато се проведе един вид свръхсетивен съвет. Този процес продължи и по-нататък. В началото на новата епоха, когато съзнателната душа навлезе в еволюцията, пред нас се разкрива, ако съзерцаваме духовните събития, свързани със земното човечество и продължавайки успоредно на събитията на физически план, величественият образ на свръхсетивната школа, оглавявана от Михаил като Учител. Онези, които трябваше да работят за истинско по-нататъшно развитие – невъплътени по това време души и други духовни същества, - бяха събрани в голямо войнство около Михаил. От 14-ти до 16-ти век, те бяха събрани в голямо свръхсетивно училище, където техните души се подготвяха да се появят по-късно на земята по време на господството на Михаил в началото на 20 век. Съзерцавайки подготвеното тук, ние откриваме антропософския мироглед, който се стреми да работи в духа на истинското развитие.
От това, което се съдържа във възгледите на древната мистерийна мъдрост и в пророческата визия за бъдещата мистерийна мъдрост (in dem prophetischen Schauen künftiger Mysterienweisheit), следва, че хората, които приемат, така да се каже, вътрешното християнство, одухотвореното християнство, хората които гледат на Христос като на Слънчевия гений, поради ускорението на тяхната еволюция, ще се появят отново в края на 20 век.
Скъпи мои приятели! Всичко, което можем да направим сега в тази епоха, разбирайки духовното учение, е от голямо значение, тъй като правим това за хората sub specie aeternitatis. Всичко, което правим днес, е основата за това, което трябва да бъде постигнато в края на века с велики, всеобхватни, мощни духовни дела. Трябва да бъде постигнато след като всичко, което се противопоставя на одухотворяването на съвременната цивилизация, е преодоляно. Колосалните сътресения в Европа, започнали с кръстоносните походи, се проведоха под знака на второто навлизане в действие на числото 666. Това намери своя външен израз в гибелта на рицарите тамплиери. Сорат продължава да работи все по-интензивно срещу всичко, което, изхождайки от Слънчевия гений, се стреми да действа в името на истинското християнство.
Сега сме на прага на третото навлизане на числото 666, което се пада през 1998 година. В края на този век ще дойде време, когато Сорат отново, по-силно от всякога, ще надигне главата си от потока на еволюцията. Той ще се прояви като противник на етерния Христос, на Христос, чието етерно проявление ще бъде изживяно от хора, подготвени за това още през първата половина на 20-ти век. Ще минат още две трети от века и Сорат още по-мощно ще надигне глава.
Скъпи мои приятели! След изтичане на първите 666 години Сорат навлезе в хода на земните събития по такъв начин, че проявлението му все още не беше очевидно. Сорат не се възприема във външна форма, но неговите проявления могат да бъдат намерени в арабизма. Сорат може да бъде видян само от посветен. Когато изтекоха вторите 666 години, Сорат вече се беше проявил в мислите и чувствата на измъчваните тамплиери. И дори преди края на 20-ти век, Сорат ще се прояви като същество, обсебило много хора. Все повече ще са хората, за които ще бъде невъзможно да се каже, че са истински хора. Също и външно те ще се развиват по много особен начин. Външно ще се проявяват като много силни натури със зъл характер, в емоциите им ще царува яростта на унищожението. Във външния им вид ще се прояви подобие на звяр. Хората на Сорат ще бъдат разпознаваеми и отвън. Те ще бъдат враждебно настроени към всичко духовно, ще се подиграват на всичко духовно по отвратителен начин и ще хвърлят кал по него. Това може да се изживее, например, в онова, което дори и днес в неговите зачатъци до известна степен е концентрирано в тясно пространство - в съвременния болшевизъм и във всичко, което подобно на болшевизма ще бъде въведено в цялото земно развитие на човечеството.
Поради това е необходимо всичко, което може да се стреми към духовност, наистина да се стреми към нея. Това, което се противопоставя на духовността, винаги ще присъства, тъй като не действа на основата на свободата, а, така да се каже, детерминирано. Този детерминизъм ще доведе до там, че в края на това столетие Сорат отново ще се освободи и в намеренията на голям брой земни души ще има стремеж да измете всичко духовно от лицето на земята.
Авторът на Апокалипсиса пророчески предвижда това, говорейки за зверското лице и зверската сила, с която се извършват делата на Супостата срещу всичко духовно. Още днес са очевидни наистина злобни, неистови прояви срещу духовността. Но това са само първите издънки.
И така, авторът на Апокалипсиса е предвидил всичко това. Той видя в истинското развитие на християнството Слънчевия аспект, но също така предвиди всички ужасни последици от развитието на Слънчевия демонизъм. Всичко това му беше представено мисловно.
След навлизането на Михаил в духовната еволюция на човечеството в края на 19 век и появата на етерния Христос в първата половина на 20 век, ще последва – дори още преди края на този век – навлизането на Слънчевия демон. В нашата епоха, епохата на Михаил, когато се стремим да работим в теологичната област, в областта на религията, ние самите преди всичко трябва да се научим от Апокалипсиса да мислим и да чувстваме апокалиптично. Не трябва да се спираме само на това, което са външни факти, трябва да се издигнем към духовните импулси, действащи зад тях.
Така или иначе от привържениците на могъщия демон Сорат се проправя път за навлизането на демоните. За да се убедим в това, е достатъчно просто да поговорим с онези разумни хора, които знаят, например, нещо за началото на Световната война. Няма да сгрешим, ако кажем, че почти всички от тези приблизително четиридесет души, които бяха виновни за избухването на тази Световна война, в момента на започване на войната имаха притъпено съзнание. Но такова съзнание винаги е врата за навлизане на ариманичните, демоничните сили, сред които Сорат е един от най-могъщите демони.
Именно той се стреми отначало, поне за известно време, да проникне в хората, да предизвика помътняване на съзнанието в тях и чрез това да сее зло. Най-страшното не е в Световната война, а в това, което последва след нея. Последиците от световната война ще стават все по-страшни. Например, сегашното състояние на Русия е точно това, към което се стремят духовете на Сорат (die Soratgeister), прониквайки в човешките души. И трябва да сме наясно с това.
Каква беше дейността на свещеника в онези времена, когато на Земята имаше истинска духовност? Тази дейност, скъпи мои приятели, се разгръщаше не само в сферата на земните събития. Свещеникът извършваше своята дейност с пълно съзнание, че е в Духовния свят, с пълно съзнание за общуване със света на боговете. Йоан написа Апокалипсиса изхождайки именно от това съзнание. Този, който иска да води хората в духовната област, трябва сам да вижда ясно в нея. Всяка епоха трябва да го прави по различен начин. Разгледайте само онази вътрешна закономерност, която го прави толкова логичен – макар и до някъде външно – редът на египетските фараони. Тогава ще стане ясно, че в действителност тези фараони не случайно са следвали един след друг. В древните писания те са били предназначени за това, което всеки от тях е трябвало да счита за своя задача. Импулсите за формирането на тези задачи идват именно от това, което по-късно бе наречено херметично откровение, откровението на Хермес. Това се отнася не до изкривеното херметично откровение, което е известно днес, а до древната херметична мъдрост, съдържаща се във великите мистерии, които говореха за откровението като трикратно свещено откровение: откровението на Отца, Сина и Светия Дух. Всичко това свидетелства, че свещениците са повлияли на материалния свят, изхождащ от духовния свят, и дейността на свещеника се е разбирала именно по този начин.
След като известно време необходимостта да се действа, като се изхожда от Духовния свят, изобщо не беше призната за истина, днес тази необходимост отново трябва да стане стимул за дейността на свещеника. Човечеството в епохата на съзнателната душа постепенно достигайки във всички области до материалистични форми, е далеч от това да може да разбере нещо като мистерията на транссубстантизацията и следователно да разбере и духовните тайни на християнството. За човек, който сега трябва да действа като свещеник, да говори за дълбокото съдържание на мистериите, свързани с транссубстантизацията, би означавало да говори лъжи. Ето защо тези рационалистични дискусии за транссубстантизацията възникнаха от времето на второто проявление на Сорат, дискусии, които продължават да се провеждат и ще продължат до третата проява на Сорат.
Няма никакъв смисъл да се работи с Апокалипсиса само и единствено като го коментирате. Работейки с Апокалипсиса, вие сами трябва да станете апокалиптик (selbst zum Apokalyptiker werden), и, ставайки такъв, да се научите да разбирате своето време по такъв начин, че да направите импулсите на това време, импулси за вашата собствена дейност.
Но това също така означава, че в наше време един свещеник ще разбере правилно дейността си само ако осъзнае необходимостта да насочи вниманието си към началото на епохата на Михаил през 70-те години на миналия век, към появата на Христос през първата половина на 20-ти век и на заплашителното развитие на Сорат и неговите последователи в края на 20-ти век. Като разбиращи хора, като хора, които могат да разчитат знаците на времето, ние трябва да организираме живота си в съответствие с трите мистерии на нашето време: мистерията на Михаил, мистерията на Христос и мистерията на Сорат. И тогава ще действаме по правилния начин на попрището, което ни е предоставено от нашата карма. И тогава свещеникът ще действа по правилния начин на своето поприще.
Утре ще разработим нашата тема, като се позоваваме на това.
Превод: Петранка Георгиева
Редакция: Дорина Василева