Емил Бок

ЧЕСТИТ КОСМИЧЕСКИ ВЕЛИКДЕН!

ДА ПРЕБЪДЕ ХРИСТОВАТА ДОБРОТА, СИЛА И МЪДРОСТ В МИСЛИТЕ, ЧУВСТВАТА И ДЕЛАТА НИ!

Скъпи приятели, в поредицата, посветена на всеки един ден от Страстната седмица и ликуващото утро на космическия Великден, съприживяхме с цялостното си същество случилото се в онези паметни дни от човешката земна история и космическа еволюция.

Ние сме из­п­ра­ве­ни пред гро­ба на Йосиф от Ариматея, в кой­то бе по­ло­же­но тя­ло­то на Разпънатия. Оловната Сатурнова те­жест се но­си из въздуха. Смисълът на Сатурновия ден се изпълва. Същността на съ­бо­та­та ви­на­ги е би­ла имен­но в то­зи Сатурнов ден, в кой­то вяр­ва­щи­те от Стария Завет, следвайки стро­гия за­кон, се отда­ва­ли на гроб­но­то спокойствие. Днес е съ­бо­та­та на всич­ки съботи. Но в ду­ши­те ни се пов­ди­га един плах, тре­во­жен въпрос.

В своя край Тихата сед­ми­ца нав­ли­за в ед­на дейс­т­ви­тел­на и осе­за­ема тишина. Държането на Исус се променя. Вулканичната и из­пъл­не­на с бор­бе­ност во­ля отс­тъп­ва на­за­д. Ко­га­то меж­ду по­лу­нощ и из­г­рев слън­це прес­лед­ва­чи­те сла­гат ръ­ка на Този, когото Юда це­лу­на­, Той изоб­що не се съпротивлява. По-скоро Той защи­та­ва Петър, който ­ис­ка да се бо­ри за Него.

Два пъ­ти го­диш­но един чет­вър­тъ­чен ден се из­ди­га в сво­ята осо­бе­на праз­нич­на свет­ли­на над по­то­ка на време­то­: де­нят пре­ди Разпети пе­тък и де­нят на Възнесението Господне /в тре­то­то де­сет­д­не­вие на ма­й/­.

"Тихата седмица" е всъщ­ност ти­ха ед­ва от сре­да­та­, ­ед­ва след пър­ви­те три дена. През Връбницата ду­шев­ната ат­мос­фе­ра раз­тър­с­ва це­лия град; в по­не­дел­ни­ка рух­ват ма­си­те на про­да­ва­чи­те и среб­ро­ме­ни­те­ли­те­; п­рез втор­ни­ка се раз­г­ръ­ща ду­хов­на­та бор­ба меж­ду Христа и Неговите противници.