Емил Бок

ЧЕСТИТ КОСМИЧЕСКИ ВЕЛИКДЕН!

ДА ПРЕБЪДЕ ХРИСТОВАТА ДОБРОТА, СИЛА И МЪДРОСТ В МИСЛИТЕ, ЧУВСТВАТА И ДЕЛАТА НИ!

Скъпи приятели, в поредицата, посветена на всеки един ден от Страстната седмица и ликуващото утро на космическия Великден, съприживяхме с цялостното си същество случилото се в онези паметни дни от човешката земна история и космическа еволюция.

Ние сме из­п­ра­ве­ни пред гро­ба на Йосиф от Ариматея, в кой­то бе по­ло­же­но тя­ло­то на Разпънатия. Оловната Сатурнова те­жест се но­си из въздуха. Смисълът на Сатурновия ден се изпълва. Същността на съ­бо­та­та ви­на­ги е би­ла имен­но в то­зи Сатурнов ден, в кой­то вяр­ва­щи­те от Стария Завет, следвайки стро­гия за­кон, се отда­ва­ли на гроб­но­то спокойствие. Днес е съ­бо­та­та на всич­ки съботи. Но в ду­ши­те ни се пов­ди­га един плах, тре­во­жен въпрос.

В своя край Тихата сед­ми­ца нав­ли­за в ед­на дейс­т­ви­тел­на и осе­за­ема тишина. Държането на Исус се променя. Вулканичната и из­пъл­не­на с бор­бе­ност во­ля отс­тъп­ва на­за­д. Ко­га­то меж­ду по­лу­нощ и из­г­рев слън­це прес­лед­ва­чи­те сла­гат ръ­ка на Този, когото Юда це­лу­на­, Той изоб­що не се съпротивлява. По-скоро Той защи­та­ва Петър, който ­ис­ка да се бо­ри за Него.

Два пъ­ти го­диш­но един чет­вър­тъ­чен ден се из­ди­га в сво­ята осо­бе­на праз­нич­на свет­ли­на над по­то­ка на време­то­: де­нят пре­ди Разпети пе­тък и де­нят на Възнесението Господне /в тре­то­то де­сет­д­не­вие на ма­й/­.

"Тихата седмица" е всъщ­ност ти­ха ед­ва от сре­да­та­, ­ед­ва след пър­ви­те три дена. През Връбницата ду­шев­ната ат­мос­фе­ра раз­тър­с­ва це­лия град; в по­не­дел­ни­ка рух­ват ма­си­те на про­да­ва­чи­те и среб­ро­ме­ни­те­ли­те­; п­рез втор­ни­ка се раз­г­ръ­ща ду­хов­на­та бор­ба меж­ду Христа и Неговите противници.

Следващият ден започва. Съвсем ти­хо­, без трес­ка­ва­та въз­бу­да на Връбницата, Исус от­но­во вли­за с уче­ни­ци­те в све­ще­ния град. Могъ­щи­те въл­ни на въ­оду­шев­ле­ни­ето бав­но замират. Макар и об­лъх­нат от си­ло­во­то по­ле на близ­ка­та при­съда­, ­Исус ис­ка да ос­та­не в пос­лу­ша­ние пред за­ко­на до пос­лед­ния миг. Той из­пъл­ня­ва све­ще­ния оби­чай за при­го­тов­ле­ние на Пасхата. При­на­ся Своята жертва. Обаче ние чув­с­т­­ва­ме­: Той сам е жертвата.

По съ­щия пъ­т, ­по кой­то Исус и уче­ни­ци­те ми­на­ват вся­ка сут­рин и вся­ка ве­чер през та­зи сед­ми­ца­, би­ло то ве­чер от гра­да към Витания, или сут­рин от Витания към гра­да­, ние ми­на­ва­ме пок­рай ед­на ти­ха местност, ко­ято до­ри и днес е об­ви­та от плът­на­та ат­мос­фе­ра на ед­на тай­на.

Без да навлизаме в подробности, можем да кажем, че е от изключително значение все повече и повече будно и осъзнато да празнуваме четирите основни годишни празника, като по отношение на тях да развиваме светлината на мисълта за истинското им значение, да проявяваме своята дълбока и топла сърдечна съкровеност в изживяването им, да облагородяваме делата си, активно приемайки духовните импулси, които Космосът изпраща към нас - човешките същества.