Документ 13
М. П. фон Девентер
Ита Вегман като човек
Частите, които се отнасят пряко до Ита Вегман, са възпроизведени тук от по-дългото изложение на М. фон Девентер, от лекциите, които е изнасяла в различни градове през 1976г.
Е. Зейлманс
Начинът й на мислене понякога представляваше една загадка. Тя често стигаше до заключения, които изглеждаха нелогични. Тогава „много умните“ хора си мислеха, че е глупава. Но тя бе завършила медицинското си образование, заедно с предварителните матури, за пет години и половина, което бе бързо дори за онова време. Странното беше, че тя се оставяше да бъде впечатлена от "интелигентността" на колегите си. Когато Рудолф Щайнер й каза, че има намерението да й повери ръководството на медицинската секция, тя отговори: “Не мога да го направя – как очаквате да се справям с всички тези умни лекари?” Е, Рудолф Щайнер беше на съвсем друго мнение. Той я поощри и й каза, че той ще се заеме с “говоренето”. И така, той говори на Коледната конференция от името на медицинската секция. Откри обръщението си със следните думи: “Д-р Ита Вегман е жена на действието, а не на думите.” Днес много хора са на различно мнение и говорят за новото мислене на Ита Вегман.
Как, тогава, да разбираме нейното мислене? Решенията й не се основаваха на външния вид на нещата, а на по-дълбоките слоеве на реалността, в които мисленето й беше в състояние да проникне. Тя мислеше “в съответствие с реалността”. Това бе природата на мисловната й дейност, когато се обръщаше към физическия свят.
Когато се занимаваше със съдържанието на духовната наука, тя проявяваше голяма гъвкавост в мисленето и това й позволяваше да проследява метаморфозите на живите неща. Тя умееше да схваща духовната действителност с човешко мислене и да изразява това с думи. Тази нейна способност позволи на Рудолф Щайнер да напише книгата Основи на… заедно с нея. Веднъж той каза, че тя притежава това умение поради плътността на мозъка й, който се бил запазил по-пластичен от този на другите хора.
Пълният душевен капацитет на Ита Вегман намираше своя истински израз в емоционалния й живот. През ранните години пословичният й гняв превърна някои хора във врагове. Но любовта й към хората й създаде безкрайно по-голям брой благодарни приятели. Притежаваше и негативни сили, особено към хора, които й причиняваха вреда. Но това никога не траеше особено дълго. Стига опонентът й да проявеше и най-малкия признак на промяна в мисленето си, бе в състояние да прости и да забрави. Тя интуитивно разбираше другия човек, а също така умееше да разпознава злото и да го довежда до съзнанието. Преживяваше красотата на света дълбоко в себе си и успяваше да предаде на другите хора радостта, която изпитваше, както и страстта си за благородни и смели дела. Богатата наситеност на нейното същество изпълваше цялото пространство около нея и когато я нямаше, клиниката сякаш бе “пуста”. Обичаше компанията и веселите сбирки и ги насърчаваше дори когато понякога нямаше настроение.
Силите на сърцето й бяха много важни за медицинската й работа. Жезълът на Меркурий, с увитата около него змия, веднъж бе тълкуван от Рудолф Щайнер като сърцето, което трябва да мисли успоредно с него – то трябва да се увие около стрелата на ясните понятия. Ита Вегман има пълното право да носи жезъла на Меркурий.
[…] Волята на Ита Вегман никога не отслабна. Дори при неописуемата болка от кончината на Рудолф Щайнер тя скоро отново впрегна волята си, за да донесе антропософията на хората и да подкрепи медицинското движение. Енергията й във всекидневния живот беше удивителна. Макар че обикновено учеше през нощта до два часа, в седем сутринта тя отново беше в клиниката, за да чете заедно с медицинските сестри поне двадесет минути, преди да започнат работа.
Именно вярата й позволяваше да се осъществят неща, които често изглеждаха невъзможни. Тези, които работеха с нея, се заразяваха от тази вяра. Младите лекари, които отскоро се бяха присъединили към нея, отначало наблюдаваха тези усилия критично. Един от тези колеги сънувал следното: двама от най-близките сътрудници на Ита Вегман се опитват да пренесат дълга греда напречно през вратата. Той се виждал как наблюдава това и се канел да се намеси с практическо предложение, когато гредата преминала през вратата. Много се смяхме на този хумористичен сън – Ита Вегман най-вече обичаше да го разказва.
Ита Вегман притежаваше особеното умение да пренася идеите си на земята, чак до управлението на финансите. Рудолф Щайнер високо ценеше тази способност. Веднъж казал на специалисти икономисти: “Ита Вегман е единственият човек, които разбира нещо от управление.”
За да осъществи начинанията си, тя се нуждаеше от постоянно увеличаващ се брой млади хора, готови да направят жертви. Самата тя даваше пример: живееше много семпло и без нужда от особени удобства. Познанията й за хората й позволяваха винаги да намира подходящи помощници. Доверяваше се много на хората около себе си, които често бяха все още доста млади, и още от самото начало им връчваше големи отговорности. Ако се допуснеха грешки, тя поемаше последствията, без да обвинява никого.
Силата на инициативността бе част от всичките й действия – и малки, и големи. […] При Ита Вегман нещата вероятно са започнали с това, че е избрала медицинската професия. После откриването на клиника в близост до Гьотеанума, където започва работата с Рудолф Щайнер. След това откриването на още лечебни центрове в Берлин, Лондон и Париж, както и установяването на предприятия в Аскона и Брисаго.
Бързината и задълбочеността на нейната инициативност се потвърждават от факта, че още на следващия ден след унищожението на първия Гьотеанум от пожар, тя създава комитет, който да събере необходимите средства за реконструкцията му.
Това са само няколко очевидни примера за начина, по който силата на инициативността й се изявяваше. Това беше в основата на всичко, което тя вършеше. На едно по-духовно ниво то се разкри също така във въпроса за новите мистерии, който тя зададе на Рудолф Щайнер в Пенмаенмаур, през 1923 г. В резултат на този въпрос можаха да се появят много нови неща.
Позволете ми да спомена още една последна инициатива – написването на писмо до Мари Щайнер през февруари 1943 г., само няколко седмици преди смъртта на Ита Вегман. Това бе крачка за разрешаването на кармичната ситуация между тях двете. Това бе дело извършено свободно, без никаква външна причина.
Една допълнителна характерна черта на Ита Вегман бе богатството й от идеи. Веднъж един млад колега се впуснал в спор с нея. В разгара на разговора той не могъл да се въздържи да не каже: “Но, д-р Вегман, Вие сте неспособна да мислите!” На това Ита Вегман бързо отговорила: “А вие сте неспособен да имате идеи!” Подобни ситуации разкриваха проблясъците на нейния дух.
И така, нейният характер бе един постоянно бълбукащ извор и един истински протест срещу всичко едностранчиво интелектуално и всичко “убийствено” за човешката душа.
Превод: Ати Петрова