Рудолф Щайнер
АПОКАЛИПСИС
осемнадесет лекции, изнесени в Дорнах
от 5 до 22 септември 1924 година,
възпроизведени по записки на участниците
Съдържание
Приветствие от Йоханес Вернер Клайн
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 5 септември 1924 г.
Човешкото посвещение и Апокалипсиса. Терминът „Апокалипсис“: окултни истини, предназначени да дадат правилен свещенически импулс на човечеството. Четирите етапа на мистериите.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 6 септември 1924 г.
Обзор на опита в транссубстантирането през различните преминали епохи на мистериите.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 7 септември 1924 г.
Бъдеща опитност в транссубстантирането на организацията на Аза. Устойчивост на антропософските истини. Алфа и Омега (Апок.1,11). Встъпителните думи на Апокалипсиса.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 8 септември 1924г.
Писма до ангелите на Ефес и Сардес. За разбирането на числовите връзки в Апокалипсис. Дванадесет, двадесет и четири, седем.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 септември 1924г.
В петия следатлантски период хората все повече развиват съзнанието да виждат смъртта като спътник. Четенето на Апокалипсиса означава да сте устремен.
* * *
ПЕТА ЛЕКЦИЯ
Дорнах, 09 Септември 1924 год.
На първо място трябва да се научим да четем Апокалипсиса, както трябва да се чете в момента. В наше време е необходимо духовният живот да влезе напълно в съзнанието на човека. Това е необходимо вече въз основа на факта, че духовното развитие на човека трябва да се развива под знака на съзнателната душа. Следователно за нас е важно абсолютно съзнателно да възприемаме това, което дава авторът на Апокалипсиса.
В по-ранни времена посланията на автора на Апокалипсиса може и да имаха някакво значение за най-висшите посветени, които с времето ставаха все по-малко, но тези съобщения не означаваха нищо за обикновените свещеници. Обаче днес съдържанието на Апокалипсиса наистина трябва да навлезе в съзнанието на свещениците.
Вчера посочихме седемте общини и разгледахме общността в Ефес от определена гледна точка. Светът е наистина богат на гледни точки. Към един и същ обект може да се подходи от различни гледни точки. Описвайки Ефеската общност, както направихме вчера, видяхме как християнството се развива от езическите предпоставки в тази общност. Но можем също така да отбележим, че всъщност характерът на тази общност съдържаше голяма част от онова, което беше присъщо на първия следатлантски период. Този първи следатлантски период се проявява в характера на Ефеската общност по-силно, отколкото в самата Индия в по-късни времена. Така че в онова, което се разви в Ефес като християнство, в известен смисъл може да се види продължение на християнския мироглед и възгледите за живота (Lebensanschauung) от първия следатлантски период, докато в Смирнската общност, за която се говори като за втората общност в Апокалипсиса, преди всичко живее праперсийската култура, която след това преминава в християнство.
Пергамската общност от своя страна е посочена като общност, в която живее третата следатлантска култура. Ако позволим на посланието към общността на Пергам да въздейства върху нас, ще видим, че тук повече или по-малко ясно се посочва за „херметичното слово “, което живее в рамките на третата следатлантска култура.
След това, в писмото до Тиатирската общност ни се посочва онази култура, която наричаме четвърта следатлантска култура. Именно в тази култура попада Мистерията на Голгота. Оставяйки това важно послание да ни въздейства, виждаме, че навсякъде ни показва как пряко е действало посланието на самата Мистерия на Голгота.
След това идва общността в Сардис, за която говорихме вчера. Показах ви, че тази общност имаше астрологична ориентация, беше ориентирана към служба на звездите. Тази общност в Сардис, носеща в себе си миналото, което, разбира се, в исторически план и не би могло да бъде по друг начин, носеше преди всичко именно бъдещето. А сега нека се опитаме да разберем това от гледна точка на нашия настоящ духовен възглед. Живеем в петия следатлантски период. В миналото, което Сардийската общност носеше в себе си, в зародишна форма се съдържаше нещо, което още не беше проявено по времето, когато Йоан написа Апокалипсиса. Целият тон на това пето послание е различен от предходните четири. В писмото си до общината в Сардис Йоан посочва бъдещето. Бъдещето, което той тогава посочва, което беше въплътено в Сардис, така да се каже, е нашето време; това е времето, в което ние самите живеем.
От друга страна, вътрешното развитие на християнството и последователните епохи на следатлантското развитие – тъй като в това послание следатлантското развитие се преплита с развитието на християнството – е описано в седемте печата. Седемте печата ни насочват към тайните на седемте общини.
Тук откриваме – по нататък ще опишем какво друго значение имат седемте печата - че когато се отвори четвъртият печат, който съответства на тайната на четвъртата следатлантска епоха, се появява „блед кон” и сега говорим за смъртта, която дойде в света (Откр. 6:8). По този начин се докосваме преди всичко до една от най-важните тайни на Апокалипсиса, доколкото тази тайна е особено важна за нашето време. През четвъртата следатлантска епоха, в известен смисъл, смъртта наистина навлезе в човечеството. Опитайте се да осъзнаете този факт. Само разглеждайки такова явление като смъртта, можете да се научите правилно да познавате човешката природа.
Нека първо се върнем към първата, втората и третата следатлантски епохи. Конституцията на човешката душа, като цяло цялата конституция на човека, неговото усещане за себе си, в по-ранните епохи не бяха това, което станаха по-късно. Някога човекът имаше ясно вътрешно съзнание за своето врастване в земното съществуване. В своето обикновено съзнание човек все още имаше ясен спомен за факта, че преди земния си живот той е живял горе в духовния свят. Въпреки че по времето на Мистерията на Голгота това съзнание вече беше силно отслабено, то все още беше толкова съществено присъстващо във всяка човешка личност през първата, втората и третата следатлантска епоха, че човекът знаеше: „Преди да стана дете, Бях духовно същество. "
Въпреки че външните документи не съдържат много доказателства за този духовен строеж на човека, това беше така. По това време имаха предвид не само престоя на Земята, но и пребиваването в духовния свят преди раждането. В четвъртата следатлантска епоха, точно в онази епоха, която съвпадна с Мистерията на Голгота, човекът вече разглеждаше живота си затворен, така да се каже, между две порти - портата на раждането или зачеването и Портата на смъртта.
Това съзнание, този душевен строеж наистина възникна едва в четвъртата следатлантска епоха. По този начин, приблизително от VIII пр.Хр. до XV век след Мистерията на Голгота имаме работа с проявлението на съзнанието, че човекът е напълно затворен в границите на земния живот. Но започвайки от XV век се подготвя ново съзнание и ние сме едва в началото на този процес. Само си помислете, че оттогава са изминали само четири или пет века. Подобно е на начина, по който се разви съзнанието от четвъртата следатлантска епоха през третото предхристиянско столетие. Тогава съзнанието беше все още много различно, отколкото през периода на пълното развитие на четвъртата следатлантска епоха. В по-голямата си част съвременното човечество все още не носи облика на новото съзнание, на петата следатлантска епоха, а в много случаи все още носи в себе си съзнанието, което всъщност е съзнанието на четвъртата следатлантска епоха. За това спомага, така да се каже, цялата цивилизация.
Помислете само колко от това, което е присъщо на четвъртата следатлантска епоха, по същество е пренесено в нашето време. Помислете как хората днес продължават да живеят така, сякаш все още е четвъртата следатлантска епоха. В същото време те са много доволни от себе си и го смятат за напълно естествено. Цялото ни гимназиално образование е такова, че в него все още работи четвъртата следатлантска епоха. Докато латинският е езикът на учените - продължава действието на четвъртата следатлантска епоха. По същия начин в обществения живот все още продължаваме да мислим точно както мислеха през четвъртата следатлантска епоха. Все още не сме достигнали онази пълнота на човешкото същество, която е необходима за петата следатлантска епоха, за развитието на съзнателната душа. И затова в наше време хората все още гледат на нещата така, сякаш земният им живот е затворен между двете порти - портата на раждането и Портата на смъртта.
Новото съзнание вече е в процес на развитие, но за повечето хора то все още не се е проявило. Проявява се само при индивиди със съответните способности. Познавах няколко души, които носеха това ново съзнание в себе си. Но такива хора обикновено не се забелязват. Съзнанието, което човек развива в петия следатлантски период, не спира в живота между раждането и смъртта. По същество то изпитва постоянното присъствие на смъртта в земния живот. Човек осъзнава, че всеки ден умира по малко, че умирането всъщност непрекъснато действа в човека, че смъртта присъства постоянно в човека. Обикновено хората изпитват силен страх от смъртта, усещайки как тя унищожава земния им живот. Но познавах хора, които обичаха смъртта (den Tod liebten), тъй като тя винаги ги придружаваше - хора, които по същество винаги са копнели за смъртта.
В петата следатлантска епоха съзнанието за смъртта, придружаващо постоянно човека, ще се проявява все повече и повече. Искам да опиша това още по-конкретно. Човек ще възприеме в себе си интимния огнен процес, свързан с развитието на съзнателната душа. Човекът ще изживява този процес, особено в онези моменти, когато напуска сънищното съзнание и влиза в будно съзнание. Той ще изживява това будно съзнание в себе си като един вид огнен процес, който го поглъща. Защото съзнателната душа вече е нещо изключително духовно и духовното винаги поглъща материалното. Начинът, по който съзнателната душа поглъща материалното и етерното в човека, е един вид интимен огнен процес (ist eine Art intimer Feuerprozeß), един вид процес на трансформация.
По време на петата следатлантска епоха човекът все повече ще възприема този процес в себе си. Но вие не бива да си представяте този огън като пламък на свещ. Не бива да си го представяте физически. Човек ще усети това присъствие на смърт редом до себе си в своята душата като нещо, което го оформя морално.
Днес повечето хора, забелязвайки как добрите намерения и цели, които имат, изчезват след миг или след час, или ден, или месец, приемат това - с преобладаващия материалистичен мироглед - като нещо разбиращо се от самосебе си. Но постепенно те ще се научат да се чувстват по различен начин. Човек ще се научи да усеща как едно неосъществено добро намерение, за изпълнението на което той е бил твърде слаб, подкопава живота му и го смалява морално. Човек ще се научи да разбира, че поради това той става морално по-слаб, незначителен във Вселената. Днес човек усеща това само като една слабост на душата, а не като нещо, което продължава да действа във Вселената. Но той ще се научи да усеща това в бъдеще. По същия начин човекът постепенно ще започне да усеща как определена интелектуална дейност го изтощава, как го поглъща като духовен огън. Още днес подобни явления са доста чести и в доста голям мащаб. Но до този момент те не се възприемат по правилния начин.
Като се вземе предвид, например, казаното в книгата "Как се постигат познания за висшите светове?", човек може постепенно да се озове в духовния свят. Благодарение на това можете да постигнете хармония между дух, душа и тяло. Но начинът, по който повечето хора днес разбират духовния живот, подхождайки към него без тези упражнения, начинът, по който религиозният живот протича в отделните конфесии - всичко това води до факта, че човек се смалява морално, става морално по-слаб.
Това все повече и повече ще достига до съзнанието на хората. През петата следатлантска епоха човекът ще се промени значително. Човек ще чувства цялото си същество подсилено или отслабено, в зависимост от това как е в душевно отношение. Човек ще чувства съдбата си не само като въпрос на външните обстоятелства, а по-скоро като нещо, което може да го направи по-силен или по-слаб в морално отношение.
Днес, вече чрез външно наблюдение, може да се забележи как постепенно се случват промени в съзнанието на хората. Днес, имайки работа с вярващите, свещениците трябва да забележат, че тези промени – засега все още не напълно осъзнати - водят до всякакъв вид тревожност, нервност и дисхармонични чувства. Свещениците трябва да се научат да се справят с всички тези явления по такъв начин, че да дават утеха и сила на хората.
Имайки само общи идеи, свещениците ще бъдат все по-малко способни да се справят с всеки отделен човек. В известен смисъл – не е обида, което ще бъде казано - дори днес шаблонното отношение до голяма степен е определящо. Често можете да наблюдавате какво правят определени пастори, когато хора страдащи, примерно, от маниакални идеи се обръщат към тях за утеха. Те се опитват да предизвикат у такива хора осъзнаването на греха. Правят същото и по други поводи. Тук се проявява стереотипното отношение към индивида.
Веднъж, когато присъствах на три погребения в един ден, бях поразен от факта, че един и същи пастор започваше всяко погребение с изречението: "Колкото Небесата са високо над земята, толкова Моите мисли са извисени над вашите мисли...” . В това се проявява шаблонът, за който в четвъртата следатлантска епоха все още можеше да се намери основание. Но този шаблон, заедно с всичко останало, за което вече говорих, също премина в петата епоха и все още преобладава тук, докато точно в нашата културна епоха трябва да се извърши трансформация във всичко, нужно е да се извърши по-фино наблюдение .
Именно тази фина наблюдателност трябва да се развие сред свещениците днес. Те трябва да започнат с това, като се научат да проникват с душевения си поглед в сърцата на другите хора. Но днес много малко хора са способни на това. Днес един човек остава за другия напълно непознат. Ако четете с благоговение този пасаж в Апокалипсиса - а без благоговение е невъзможно да се чете Апокалипсисът - там, където се говори за бели одежди (Откр. 3:4-5), в които тези, които са изпълнили задачата на петата културна епоха трябва да се облекат, тогава става ясно за какво става въпрос. Става въпрос за това, че погледът на свещеника може да проникне в индивидуалното съзнание на човек. Става въпрос за познаване на човека, какъвто се явява пред свещеника в петата следатлантска епоха. Авторът на Апокалипсиса призовава човека да бъде разпознаван не по дрехите, които носи, не по това, което е във външния свят, а по дрехите на душата (Seelenkleider). Именно към нашето време е отправен призивът на автора на Апокалипсиса, призив, който се съдържа в посланието до общността в Сардис.
В наше време, свещеникът трябва през всичкото това външно, в което е поставен човекът, да проникне в душата му. В определен смисъл, свещеникът трябва да започне да разглежда човека именно така, както ви говорих за това по-миналия ден (12) . Казах, че човекът трябва да се разглежда по такъв начин, че да се разбере неговата карма.
Казах, че в стремежа си да опознаем кармата на човек, не трябва да гледаме нито професията му, нито социалните му условия, нито неговите познания или липса на такива, а трябва да проникнем дълбоко в душата му, в неговите качества, способности, които, всъщност могат да намерят израз във всяка професия. Защото трябва да разгледаме какъв е бил човекът в миналия земен живот. Не е необходимо обаче свещеникът да стига толкова далеч в своите разглеждания. Той трябва да започне с проникване през всичко външно във вътрешното, чисто човешкото, да види това, благодарение на което човекът е именно човек, индивидуален човек.
Четейки мястото от Апокалипсиса, където се намира посланието към Сардийската общност, ние наистина чувстваме, че в него се съдържа предупреждение, адресирано директно към нашето време. Продължавайки да четем можем да получим още по-дълбоко впечатление.
Помислете само за следното. Помислете за това, че живеем в петата следатлантска епоха. И през тази епоха човекът ще промени своето съзнание, така че ще вижда ефекта на смъртта върху себе си, ще вижда нейната дейност върху себе си. Ще се научи да вижда това. Но не бива да се разбира така, че ще осъзнава смъртта само когато достигне определена възраст, както обикновено се случва. Човекът ще вижда работата на смъртта върху себе си, редом до себе си ще има смъртта като свой постоянен спътник.
Естествено смъртта ще бъде и около човека. Но човекът трябва да създаде за себе си такова духовно съдържание, което в различните сфери от живота му ще му позволи да осъзнае това присъствие на смъртта до себе си като нещо естествено. Да носиш в себе си пробудените сили на вечната будност на душата - не е друго, а да си в състояние да имаш смъртта близо до себе си, като добър приятел, който постоянно те придружава.
Ако се огледате, ще видите, че всичко все още е абсолютно същото, все едно продължава четвъртата следатлантска епоха. Всъщност вие виждате живот, който носи в себе си смърт, проявена във всяко растение, във всеки камък, но не виждате самата смърт, тъй като все още не я виждате в себе си. Но хората все пак ще стигнат до там да виждат смъртта постоянно.
Днес е необходимо все по-често да говорим за това на хората. Защото колкото повече човек вижда смъртта, толкова повече се трансформира целият му мироглед.
Да виждаш смъртта означава да виждаш голяма част от това, което сега е напълно скрито зад външните явления. Днес виждаме природата в определен смисъл много стабилна. Това се дължи на факта, че не обръщаме никакво внимание на някои от по-фините процеси в природата. Например, минавайки през селска местност, можем да видим табели с надпис: „В тази област има шап“. Но в действителност над тази местност са се случили определени фини процеси, които биха могли да се сравнят с бурно море или вулканично изригване. Именно в такива образи хората ще възприемат външните явления през шестата следатлантска епоха.
Днес човек все още не вижда смъртта, затова той може да вижда само, например, изригването на Везувий или да регистрира силно земетресение със сеизмограф. Но съвременният човек не вижда, например, напрежението в етерния свят, което възниква, когато в дадена област се роди и живее един гений. Точно толкова малко човек вижда мощния живот на духовете и тяхното движение, за които звездите и техните конфигурации са само един външен израз.
През шестата следатлантска епоха на човека му предстои да види всичко това. „Звездите небесни паднаха на земята” (Откр. 6:13). Там, където днес блестят звезди, възприети в материалната им абстракция, те ще видят живота и движението на духовете. В хода на петата следатлантска епоха възгледите на човека за самия себе си ще се променят драстично. През шестата епоха целият свят около човека ще се промени. Не мислете, че посветеният вижда света по същия начин както непосветения. Подобна е ситуацията и с последователните степени на съзнание: човек на различните нива на съзнание вижда света по различни начини.
Има относителни прилики между първите четири послания в Апокалипсиса. Започвайки с петото послание, това сходство изчезва. Това, наред с други неща, показва, че през петата следатлантска епоха ние сме в процес на трансформация на самия човек и в процес на трансформация на възгледите за света. Нека обърнем внимание на първите четири послания. Печатът е премахнат от първото послание: появява се бял кон. Печатът е премахнат от второто послание: появява се червен (риж) кон. Отново кон. Разпечатва се третото послание: появява се черен кон. Отново говорим за кон. Разпечатва се четвъртото послание: появява се блед кон. Отново кон (Откр. 6 глава).
Премахването на печата от петото послание вече не е придружено от появата на кон. Вече не става въпрос за кон. Това, за което говорим тук, е представено по съвсем различен начин. Докато четем посланието по-нататък, откриваме, че именно по този начин се посочва фундаменталната трансформация, която започва точно през нашата ера.
И тук не можем да не кажем: вече трябва да се подготвим да станем новата, преобразена общност в Сардис. Тази нова, преобразена Сардийска общност ще придобие разбирането, че във всеки камък, във всяко растение действат звездите. Тя ще разбере, че в крайна сметка е твърде тривиално да се възприемат камъните, растенията и животните изолирано от действието на звездите в тях. По същия начин в духовен смисъл звездите трябва да паднат от небето на земята. И това вече може да се възприеме.
В тази връзка бих искал да дам специален пример. Това, за което говорим, се възприема от хората само външно. Хората не обръщат внимание на това какви са тези неща в контекста на духовното развитие на човечеството. Преди последното ми пътуване до Англия се случи следното. Както може би знаете, когато съм тук в Дорнах, отделям по един или два часа на работниците от Гьотеанума всяка седмица, когато им говоря за природните науки и духовнонаучните въпроси. Позволявам си да говоря с работниците по определени теми, към които те проявяват най-голям интерес. Работниците обичат сами да задават темите за нашите срещи. Те са нетърпеливи да научат от мен за някои неща от гледна точка на съвременната духовна наука. Говорим за неща, за които свещениците също трябва да развият пълно разбиране.
Преди пътуването си до Англия отидох на урок, по време на който един от работниците зададе следния въпрос: „Как всъщност става така, че някои растения ухаят, а други не? Откъде идва уханието на цветята?” Участието на работниците в тези лекции, които продължават от няколко години, доведе до това, че в този случай те не биха били доволни от каквито и да било обяснения, взети от областта на химията, според която определено вещество излъчва определена миризма. В края на краищата те отлично знаят колко бедни са в повечето случаи съвременните естественонаучни обяснения. Работниците се нуждаят от истински обяснения, а не от такива, при които ограничеността на една мисъл се генерира от ограничеността на друга.
Трябваше да им кажа следното. Тук бих искал само да повторя накратко това, което тогава обяснявах цял час. Миризмата привлича вниманието ни предимно към нашите сетивата. Ние възприемаме миризмата чрез нашите органи на обоняние. Но въпросът е дали притежаваме толкова изтънчен орган на обоняние като например полицейското куче? Може би трябва да признаете, че това не е така. Нещо повече, трябва да признаете, че човек има доста грубо обоняние и че в природата, в същества, които са много по-слабо развити от човека, може да се срещнат по-съвършени обонятелни органи.
Да вземем например кучето, което има толкова фини обонятелни органи, че се използва от полицията като търсач. Ако разгледате кучето, можете да видите, че то има полегато чело, удължена структура, която съответства на продълговатите обонятелни нерви, благодарение на които кучето възприема миризмите. Хората имат високо чело. Нашият интелектуален апарат - особено нашата аперцепция (Apperzeptionsvermögen) - е трансформиран орган за обоняние. Следователно, разглеждайки същества, които са на по-нисък етап на развитие в сравнение с човека, ние откриваме в тях по-деликатни обонятелните органи.
Според духовната наука, растенията в по-голямата си част - в процеса на своя цъфтеж и разпространение на аромата - не са нищо повече от обонятелни органи, истински растителни (vegetabilische) органи на обонянието, изключително фини обонятелни органи. Какво миришат? Миришат аромата на света (Weltgeruch), постоянно присъстващия световен аромат. Ароматът, който идва от Венера, се различава от ароматите, идващи от Марс или Сатурн. Например, ароматът на теменужката е ехо на това, което тя възприема като световен аромат. Ароматните растения възприемат от световния аромат онова, което идва от Венера, Меркурий или Марс. И например Асафетида, Ferula asa-foetida, възприема миризмата на Сатурн и след това я възпроизвежда.
Тук трябва да се каже, тъй като има нужда от това, че звездите в определен смисъл падат надолу. Защото какво в крайна сметка са съществата на света, ако не това, което се дава от звездите! Ако говорим за тези неща в съответствие с реалността, тогава трябва да се каже: днес звездите наистина падат, защото те са вътре в растенията. Растенията не само излъчват аромат, но самите те са истински органи на обонянието.
Днес отново се срещнах с работниците от Гьотеанума и беше зададен въпросът: "Като се има предвид казаното на последната среща за миризмите и че растенията са фини органи на обонянието, как можете да обясните от къде идват цветовете на растенията?"
Казах им, че ако аромата на растенията идва от планетите, тогава цветът на растенията произлиза от силата на Слънцето. Обясних това с примери, с които може да бъде разбрано. Но един от работниците не спря дотук и попита: „Не казахте защо камъните също имат различен цвят. Вече разбрах - каза той - защо растенията имат цвят. Разбрах, че растението, ако расте в изба, където слънцето не прониква, въпреки че има форма и мирис, остава бледо, тъй като слънчевите лъчи не могат да преминат през стените на избата. Но какво ще кажете за камъните? "
Тук трябваше да обясня следното. Има ежедневно движение на Слънцето, поради въртенето на Земята около оста си за 24 часа. Има годишно движение на Слънцето, което определя сезоните, изкачването на Слънцето до зенита и слизането му. Но има и нещо друго. Тук трябваше да дам разяснения относно Световната година на Платон. Трябваше да обясня, че в момента Слънцето изгрява в съзвездието Риби в деня на пролетното равноденствие. Преди това то е изгрявало в съзвездието Овен, още по-рано - в съзвездието Телец, преди това - в съзвездието Близнаци и т.н. И че в продължение на 25920 години то преминава веднъж през целия Зодиак и че така имаме дневен ход на Слънцето, годишен ход на Слънцето и ход на Слънцето през Световната година. И докато цветът на растенията се определя от годишното движение на Слънцето, камъните извличат цвета си от движението на Слънцето през Световната година. В цвета на камъните, в зеления цвят на изумруда, в светложълтия цвят на топаза, в червения цвят на корунда живее силата, която се развива благодарение на хода на Слънцето през Световната година на Платон.
Виждате ли, когато хората започнат да говорят за света, изхождайки от духовното разбиране, тогава те престават да се задоволяват с тривиални отговори, получени в лаборатории и анатомични зали. Те се стремят към истинско знание дори по отношение на така наречените "земни" въпроси и се чувстват удовлетворени само когато знанието се извършва по "сардийски", тоест когато в процеса на познание те се обръщат към помощта на звездите и техните дейности. В крайна сметка в процеса на обучение се осъществява не друго, а това, което прави самият автор на Апокалипсиса: Сардис се внася в нашето време.
Това е само един от примерите. Необходимо е да се положи началото, именно в наше време да започнем да развиваме способността да преживяваме звездите, способността да преживяваме същността на звездите. Днес хората отново трябва да достигнат до разбирането, че Христос е Слънчево Същество. Но именно срещу това се води борбата.
Всичко, което ви казвам, особено фактът, че съвременната пета следатлантска епоха трябва да се превърне в един вид възкръснал Сардис - както лаконично и величествено е казано в Апокалипсиса за петата общност и петия печат, който сега трябва да бъде разпечатан - всичко това ви казвам, за да почувствате, че днес нашата задача е да развием специално разбиране за Апокалипсиса. Днес е необходимо да разберем, че Апокалипсисът е задача, която трябва постоянно да живее в сърцата ни. Днес е абсолютно безполезно просто да тълкуваме Апокалипсиса. Необходимо е да изпълним Апокалипсиса във всичко (die Apokalypse in allem tun). В противен случай можете изцяло да оставите всичко. Простото желание за тълкуване на Апокалипсиса няма никакъв смисъл.
Вчера казах, че когато четем Апокалипсиса, трябва да го приемаме буквално, че Апокалипсисът трябва да го приемаме дословно. Днес се опитах да ви покажа, че е необходимо и нещо друго, за да прочетете Апокалипсиса. Необходимо е присъствие на волята. Това е естествено, тъй като апокалипсисите винаги са възниквали от инспирация на волята (durch Inspirationen des Willens). И тук наистина се докосваме до апокалиптичния въпрос в пълния смисъл на думата.
Днес има хора, които се възпитават в известен смисъл по апокалиптичен начин. Но това апокалиптично възпитание се извършва така, че преминават през възпитание на волята, специално ориентирано към Римокатолическата църква. Става дума за йезуитите. Възпитанието на йезуитите – особено йезуитските упражнения - има ясно изразен апокалиптичен характер. Упражненията на йезуитите са насочени към развиване на волята, която винаги лежи в основата на апокалиптичното виждане.
По този начин тези, които днес се отнасят сериозно към работата на свещеника, каквато би трябвало да бъде в смисъла на християнско обновление, трябва преди всичко да обърнат внимание на възпитанието на волята. Той трябва да достигне до разбирането на Апокалипсиса, което ще му позволи да види в Апокалипсиса истински импулс за волята.
Игнатий Лойола даде, макар и грандиозен, но изключително едностранчив импулс за волята. И днес този импулс придоби ариманическа вкостенена форма. Чрез примера за това как се оценява Игнатий Лойола се проявява неразбирането на света. Това неразбиране на света се появява винаги навсякъде, където се опитват да опознаят света без помощта на духовната наука.
Хората все още приписват днешното йезуитско развитие на Игнатий Лойола. Но това не е вярно. Игнатий Лойола беше отново въплътен и в новото си въплъщение, разбира се, бе напълно отчужден от предишното течение. Той отново живее като Емануел Сведенборг. И развитието на йезуитите от това време беше напълно затънало в ариманичното начало. То вече не идва от Игнатий Лойола и продължава своето действие днес в ариманичното русло. Тук пред вас, бих искал да кажа, е сенчестата противоположност на това, което трябва да насадите в себе си чрез възпитание. Трябва да го насадите в себе си благодарение на това, че вие, както казах, ще възприемете в своя Аз апокалиптичния принцип, така че вашият Аз ще стане сбор от активни сили, които сами по себе си са апокалиптични.
Превод: Петранка Георгиева
Редакция: Дорина Василева