Документ 16
М. П. фон Девентер
Работата на Ита Вегман като лекар
Откъси от есе в списание Beitrage zu einer Erweiterung der Heilkunst nach geisteswissenschaftlichen Erkenntnissen, Щутгарт, том 26, 2 брой (март/април 1973 г.)
Е, как работеше Ита Вегман като лекар? В Торки Рудолф Щайнер говори за нейните вдъхновени медицински знания. Като нейни младши лекари, ние често можехме да го усетим. Но след това тя винаги се опитваше да разбере рационално своите “вдъхновения”.
Обаче лекарската й дейност не се ограничаваше с предписването на лекарства. Тя разчиташе на помощта от всички елементи в природата и цялото й същество участваше в лечебния процес. Макар и с деликатно телосложение, тя беше изключително здрава, а това се отразяваше и на обкръжението й като целебен източник. Заслабналите пациенти се усещаха закрилени и сигурни около нея.
Тя особено ценеше правилното хранене и беше много изобретателна в това отношение. Не се страхуваше да изпълнява предложенията на Рудолф Щайнер. И така, бяхме помолени да съберем нектарни жлези от градината за един пациент, който вече не можеше да приема никаква храна. Тази крайно концентрирана и почти етерна храна оказа чудодеен ефект.
“Оздравяването тръгва от дишането.” Тя постоянно наблягаше на тези думи, изречени от Рудолф Щайнер. Едно от популярните лекарства бе Conchae verae, от 5%, D30, в зависимост от това в коя област трябваше да се стимулира дишането. Но желаният лечебен ефект особено при художествените терапии трябваше да тръгне от дишането.
Както вече споменах, елементите вода, въздух и топлина играят основна роля при всички лечения. Тя обичаше да предписва вани, компреси и разтривки, но също и въздушни бани. В градината ни, която по онова време все още беше отчасти обрасла с гъст храсталак, имаше закътани места, които бяха подходящи за тази терапия. Спомням си, също така, как много отпаднали пациенти бяха разполагани в близост до стволовете на дървета, за да се възползват по този начин от силното етерно въздействие. Обикновеното излагане на слънце не се препоръчваше, тъй като в крайна сметка това отслабва етерното тяло. Пациентите бяха излагани на слънчевите лъчи – най-вече долната част на тялото им – само за по няколко минути. След това пациентът биваше увит, а малко по-късно го измиваха със затоплена на слънце вода. Нито пък се е избягвало лечението с електричество, а често се използваха и магнити.
Още нещо за масажите. Макар Ита Вегман обикновено да предпочиташе Шведския масаж, тя подбираше най-подходящия метод за всеки отделен случай. Фината конструкция на ръцете й позволяваше да прониква доста надълбоко, без да предизвиква болка. Нейните масажи бяха незабравимо преживяване.
Дотук описаните терапии въздействаха чрез етерното тяло. Но при нужда пациентите биваха разтърсени от съня в душата им и в духовната им същност. В този контекст Ита Вегман беше строг, а често и труден доктор. Спомням си за една пациентка, с която тя – по изключение – проведе строга психоанализа. Макар и изпълнена с угризения, пациентката, която беше последователка на Юнг, не можа да се въздържи да не възкликне: “Великолепно, точно както при Юнг!” Не мисля, че д-р Вегман бе особено доволна от това.
Но имаше и други начини, по които Ита Вегман използваше аза на пациента, за да отключи лечебния процес – например, чрез съвети за смяна на работата или околната им среда.
В заключение, нека кажа още няколко неща за куража й да лекува. Рудолф Щайнер особено изтъкваше тази нейна особеност. Когато д-р Зейлманс пожела да открие собствена клиника в Холандия, Рудолф Щайнер му каза: “Добре, но го направи като д-р Вегман, защото тя има смелостта да лекува.”
Ще спомена тук един случай, който дълбоко ме впечатли. Един пациент се разболя от перитонит, придружен с много висока температура. Клиничната картина стана толкова злокобна, че опитни колеги бяха загубили всякаква надежда. Д-р Вегман прекара три дни и три нощи почти неотлъчно до леглото на пациента, подпомагана от двама младши лекари и две медицински сестри. Непрекъснато се провеждаха терапевтични процедури, най-вече от нея: стегнатото тяло се масажираше леко с етерични масла, правеха се клизми и инжекции, даваха се и глътки шампанско. Атмосферата в стаята бе почти непоносима и сякаш бе “натежала от демони”. На по-младите помощници сред нас им беше трудно да продължат и тя често ги изпращаше да се освежат в градината. Чувствахме известен срам, като гледахме как д-р Вегман не се нуждаеше от отмяна. След три дни най-лошото премина, температурата се нормализира и храненето отново стана възможно. Пациентът напълно оздравя – макар и след продължителен възстановителен период.
Този случай ми показа какво означава да имаш куража да лекуваш: не само да поддържаш надежда, но също така и активна битка с противниковите сили. Това бе най-важният урок за нас.
Това кратко изложение може да даде само най-бегла представа за живата и изпълнена с душа дейност на Ита Вегман. Тя работеше чрез личен пример, а не теоретично. Ако й се задаваха прекалено много въпроси, тя казваше: “Не искам да развалям собственото ви въображение – защото всички ние притежаваме въображение и просто трябва да го осъзнаем.”
Тя въобще не се поддаваше на предубеждения или доктрини. Когато, по нейно време, започнаха да се използват сулфонамидите, аз я попитах дали е оправдано да се използват при спешни случаи. Отговорът й бе: “Защо не? Но трябва да поемете отговорност за това. Трябва напълно да сте наясно с ефектите от тях и да можете след това да балансирате проблемите, които биха могли да се появят.” В нея говореше върховният лекар.
Превод: Ати Петрова