АПОКАЛИПСИС
осемнадесет лекции, изнесени в Дорнах,
от 5 до 22 септември 1924 г.,
възпроизведени по записки на участниците
Съдържание
Рудолф Щайнер за този курс
Приветствие от Йоханес Вернер Клайн
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 5 септември 1924 г.
Човешкото посвещение и Апокалипсиса. Термина „Апокалипсис“:
окултни истини, предназначени да дадат правилен свещенически импулс на човечеството. Четирите етапа на мистериите.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 6 септември 1924г.
Обзор на опита в транссубстантирането* през различните преминали епохи на мистериите.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 7 септември 1924г.
Бъдеща опитност в транссубстантирането на организацията на Аза. Устойчивост на антропософските истини. Алфа и Омега (Апок.1,11). Встъпителните думи на Апокалипсиса.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 8 септември 1924г.
Писма до ангелите на Ефес и Сардес. За разбирането на числовите връзки в Апокалипсис. Дванадесет, двадесет и четири, седем.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 септември 1924г.
В петия следатлантски период хората все повече развиват съзнанието да виждат смъртта като спътник. Четенето на Апокалипсиса означава да сте устремен.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 10 септември 1924г.
Тайните на числата в Апокалипсиса. По-ранното запознаване на хората с тайните на космическите числа; сегашния етап от еволюцията на Земята, в който се открояваме от законите на числата. Архангелските епохи.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 11 септември 1924г.
Годината 333. Пророчески апокалиптичен поглед за възможността за отпадане принципа на Христос и връщане към принципа на Отца. Мюсюлманското учение. 666 – числото на звяра. Транссубстантизация и карма.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 12 септември 1924г.
Връзката на Христос със Слънцето. Слънчев гений и Слънчев демон. Сорат и числото 666. 1998 година. Необходимост от стремеж към духовност. Мистерията на Михаил, Мистерията на Христос и Мистерията на Сорат.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 13 септември 1924г.
Апокалипсисът като пророческа картина за по-нататъшно развитие на християнството след Мистерията на Голгота. Съществени разлики между християнството и другите религиозни вярвания. Изграждане на стария и новия Йерусалим.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 14 септември 1924г.
За различните картини от 19-та глава на Апокалипсиса. Свещеническото служене днес.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 15 септември1924г.
Тройното поражение на противоположни сили на Христовия импулс: Падането на Вавилон, падането на звяра и неправилните Пророци, падането на божествените противници (Сатана).
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 16 септември 1924г.
Преход от четвъртата към петата културна епоха. Предстоящия период, в който хората имат съзнателни видения. Жената, облечена със Слънцето (ап. 12, 1).
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 17 септември 1924г.
Принципът на числото. Ерата на звученето на тръбите. Расово и индивидуално развитие на човека.
ВЪПРОСИ НА УЧАСТНИЦИТЕ
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 18 септември 1924г.
Към Апк. 10.1. Облачни хора, хора на дъгата и огнените хора в настоящето. Стремежът към раси, народи и нации предизвиква разделение на хората.
Примери: Русия (болшевизъм), чехи и словаци.
ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 19 септември 1924г.
Природни и исторически събития. Стъкленото Море (ап. 15.2). Светлина и любов. Изливане на чашата на гнева. Отговор на въпроси на участниците.
Среща преди 16-та лекция, 20 септември 1924 г.
ШЕСТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 20 септември 1924г.
За единството на звездния и земния свят. Седемглавия и двурогия звяр в Апокалипсиса. За природата на кометите; кометата Биелаш.
СЕДЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 21 септември 1924г.
Апокалипсисът като посвещаваща книга. Етапи: писма, печати,Тръби, божествена любов и божествен гняв във връзка с физически свят, душевен свят и земя на Духа. Възприемане на йерархиите.
ОСЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 22 септември 1924г.
Въпроси за развитието на душата на съзнанието. Сривът на интелектуалността и действието на сатанинските сили. За опасността от нова групова душевност. Гог и Магог. Импулсите на Апокалипсиса в свещеническата работа.
ПРИЛОЖЕНИЕ
Рисунки към лекциите
РУДОЛФ ЩАЙНЕР ЗА ТОЗИ ЦИКЪЛ ОТ ЛЕКЦИИ
На 5 октомври 1924 г. Рудолф Щайнер пише в новинарския бюлетин за членовете на Антропософското Общество ("Какво се случва в Антропософското Общество. Съобщение до членовете на Обществото".)
ДО ЧЛЕНОВЕТЕ!
Думи, които бих искал да кажа
по повод на проведения през септември
в Гьотеанума
цикъл от лекции за Апокалипсиса.
Сред курсовете[1], които бяха проведени в Гьотеанума между 4 и 23 септември, се състоя също и курс за свещеници от Християнската общност. Той беше строго предназначен само за този кръг. От присъстващите на този курс единствено членовете на ръководството на Антропософското Общество не принадлежаха към този кръг.
Свещениците отдавна бяха изразили желание да положат в основите, съдържанието на този курс за Апокалипсиса.
Съществува напечатан по-рано за членовете на Антропософското Общество цикъл от лекции „Теософия, базирана на Апокалипсиса”, държан от мен в Нюрнберг през 1908 г. за членовете на тогавашното Теософско общество.
Това, което този път съобщих, може да не съвпада с казаното тогава. По това време нашите приятели от Обществото желаеха да се запознаят най-вече с резултатите, получени в процеса на изучаване на човешкото развитие на Земята и развитието на Земята вътре в звездната система, както и с това знание, което човек може да получи чрез съзерцаване на свръхсетивния свят. Тази тема може да бъде свързана със съдържанието на Апокалипсиса. Защото това съдържание е наистина загадка за всички онези хора, които четат Библията. Апокалипсисът се намира в края на тази книга и съдържа указания с пророчески характер за развитието на Земята и човечеството. В лекционния цикъл в Нюрнберг успях да покажа, че в образния език на автора на Апокалипсиса постоянно може да се намери това, което ни дават резултатите от проучванията, провеждани от Антропософията за развитието на човечеството и Земята вътре в Слънчевата система. Изследвания, водещи в духовната област, но издържани в духа на най-новата научна добросъвестност. Благодарение на това беше възможно и правилно да се осветли отношението на езотеричните истини на християнството към Антропософията. Тогава до известна степен успях да дам на слушателите представа за това, че възприемането на вечните, дълбоко засягащи човешката душа истини е възможно по два начина: по пътя на съзерцание, постигнато от езотеричното християнство и по пътя на духовно научното познание. И ако тези два вида възприятия се осъществяват по правилния начин, тогава те водят до едно и също нещо.
Но този път пред мен стоеше друга задача. И макар че няма да говоря за това, което по същество е предназначено само за кръга на свещениците, аз се чувствам длъжен тук да разкажа за това, което трябва да знаят антропософите във връзка със събитието, което се състоя в Антропософското Общество.
Това, което струи като духовна сустанция чрез свещениците от Християнската общност, им беше дадено от духовния свят чрез моето посредничество преди две години в Гьотеанума, който вече изгоря. Този дар беше такъв, че тази Християнска общност се изяви като напълно независима по отношение на Антропософското Общество. Към нищо друго, освен към такава самостоятелност, не можеха да се стремят при основаване на Общността. Защото това Движение за християнско обновление не израсна от Антропософията. То получи своето начало от хора, които търсеха нов религиозен път не от опита на Антропософията, а от опита на християнството. Те изпитваха стремеж да намерят връзката между човешката душа и нейната вечна космическа същност в живото разбиране на свръхсетивното съдържание на християнството. Те твърдо вярваха, че трябва да има такова живо разбиране. Но смятаха, че пътищата, които в момента са им отворени за постигане на свещеничество, не могат да ги доведат до това разбиране. Така при мен дойде група от свещеници, изпълнени с доверие. Това бяха честни и стремящи се към духа хора. Бяха се запознали с Антропософията. Бяха убедени, че Антропософията може да им даде това, което търсят. Но те търсеха не антропософски път, търсеха чисто религиозен път.
Посочих им това, че макар чрез Антропософията да може да се даде култът и лежащото в неговата основа учение, все пак задачата на Антропософското Движение има напълно различен род грижа за духовния живот.
По-късно тази група свещеници, изпълнени със стремежа към духовно-ориентираното християнско свещенодействие, се обърна към доктор Рителмайер. Доктор Рителмайер е човек, съвместяващ в себе си християнския свещеник и антропософа в истинския смисъл на тази думата. В неговата лична дейност – макар не чрез култа, а според духа - се извършваше християнско обновление. По естествен начин възникна въпросът: как Рителмайер ще приеме факта, че Антропософското Общество може да даде нещо за християнското обновление? Как ще се отнесе към осъществяването на това? Защото Антропософското Движение трябваше да види в Рителмайер пример за личност, която във вътрешната хармония на сърцето и в хармоничните външни действия беше обединила християнството и Антропософията.
И Рителмайер от цялото си сърце каза „да“. Така беше положена здрава основа за независимото Движение за християнско обновление. И тук, в Гьотеанума, както би се очаквало, преди две години се състоя инаугурация.
Оттогава свещеническата общност енергично тръгна по пътя на християнско обновление. Разгърна благодатна и ползотворна дейност.
Сега, точно две години по-късно - денят на основаване съвпадна с времето на курса - свещениците почувстваха необходимостта да изучат по-задълбочено Апокалипсиса.
Реших, че мога да направя нещо за това. Моите духовни пътища ми дадоха възможност да следвам стъпките на Апокалипсиса.
И така, аз вярвах, че в този курс мога да представя в истинска светлина тази „Книга на свещениците“, която може да се превърне в духовно ръководство за свещенослужителите. В центъра на свещеническата работа е тайнството на посвещение на човека (Menschen-Weihehandlung). От това тайнство се излъчва онова, което благодарение на култа прониква от духовния свят в човешкия свят. Апокалипсисът трябва да бъде в центъра на душата на свещеника. От него може да се излъчва в цялото мислене и усещане на свещеника това, което жертвената човешка душа трябва да възприема като милост от духовния свят.
Ето как мислех за задачите на този курс за свещеници, когато получих молба за провеждането му. В този смисъл сега го провеждам.
ПРИВЕТСТВИЕ
Дорнах, 5 септември 1924 г.
Йоханес Вернер Клайн[2]: На мен беше възложено – поради болестта на господин доктор Рителмайер – да кажа няколко думи от името на нашия кръг. Благодарни сме на съдбата за правото да се явим отново пред Вас. Чувстваме се като група хора, сякаш събрани на кораб, който се намира сред разрушителите вълни и бури на нашето време, на кораб, който постоянно е заплашван от опасността да потъне. И не можем да се обърнем нито към външния, нито към така наречения духовен, културен живот на нашето време. Правото да застанем пред Вас тук, в Дорнах, трябва да разглеждаме като особена благодат и сме Ви особено благодарни за това, че ни поканихте тук и искате да говорите с нас.
Изминаха две години от последния път, когато се срещнахме тук с Вас. Времето, когато пред нас беше разкрита задачата на живота ни. Повечето от нас за първи път виждат това, което е останало на физически план от Гьотеанума. Дълбоко разтърсени гледаме мястото на случилото се и ни остава само в мислите си да търсим бялата зала, онова място, където съдбата така сурово се отнесе с нас, където сега най-дълбоко се е отворила земята.
И въпреки това, в нашето съзнание живее отражението на най-голямото и най-могъщо събитие, което се състоя тук – Коледното събрание и неговото послание. В нас живее радостта, която ни беше дадена тогава: на Земята отново има място за мистериите. И затова първото нещо, което искаме да изразим, като се събрахме тук в кръг пред Вас, е да изразим колко голямо е нашето желание да се свържем - по най-интензивен и дълбок начин - с импулсите, излъчвани от това място оттогава, и да се изпълним с тях. Водени от лична инициатива, всички нащи приятели, без изключение, са подали молбата си за приемане във Висшата Школа за Духовна наука[3]. С това бихме искали да изразим желанието - най-искрено и дълбоко, колкото това е възможно - да участваме в работата на Дорнах.
Междувременно работихме цяла година. Работата ни остана само в границите на Германия, но въпреки това кръгът ни се разшири достатъчно. И ако позволите ще ви представим нашите нови приятели (бяха представени (4) единадесет души, които бяха приети в кръга на свещениците, след основаването на Християнската общност през есента на 1922 г.).
Не считаме конференциите, които проведохме в кръга си, за най-важното нещо, което постигнахме през последната година. И все пак в тях ясно се отрази, че духовният свят проявява интерес към нашата работа, че имаме право да получим в духовните светове онова мястото, за чието достигане тук се осъществява ръководство. И осъзнаването на това вече може да ни даде платформата, че доверието в нашата кауза, действайки от главата, все повече и повече да може да обгръща нашите истински дълбочини (unsere wirklichen Tiefen). И с тази висша вяра в нашата кауза, ние пристъпваме към Вас, защото за нас Вие сте гласът на истинското благовестие на духовния свят и бихме искали да Ви помолим да ни дадете това, което ще направи възможен нашият по-нататъшен път.
[1] Напечатаното по това време обръщение на Рудолф Щайнер в „Листа за съобщения” за членовете на Антропософското Общество е започвало с изречение, имащо граматично неправилна конструкция. По всяка вероятност това е станало поради печатна грешка. Ръкописът не е запазен. В това издание при възпроизвеждане на тази статия беше променен следния израз: вместо „в този курс” беше напечатано „сред курсовете”.
[2] По това време оберленкер в Християнската общност.
[3] В писмо с дата 31 август 1924 г. Емил Бок (по това време оберленкер в Християнската общност) пише на Рудолф Щайнер, че кръгът от свещеници чувства своето присъединяване към първи клас на Свободната Висша Школа за духовна наука като жизнено важен въпрос. Към писмото са приложени заявления за приемане на седемнадесет участника от кръга. Двадесет и четири свещеници са станали членове на първи клас на Висшата Школа по-рано, следващите петнадесет свещеници също са подали заявления, но до този момент още не са получили отговор.
* Транссубстантизацията е официалното римокатолическо учение, отнасящо се до промяна, която се случва по време на тайнството Свето Причастие (Евхаристия). Тази промяна включва цялото вещество на хляба и виното да се превърне по чудо в цялото вещество на тялото и кръвта на самия Исус Христос. По време на католическата литургия, когато евхаристийните елементи - хлябът и виното, са осветени от свещеника, се смята, че те се трансформират в действителното тяло и кръв на Исус Христос, като запазват само облика на хляб и вино. Транссубстантизацията е определена от Римокатолическата църква на събора в Трент:
"... Чрез освещаването на хляба и виното се случва промяна на цялото вещество на хляба в веществото на тялото на Христос, нашия Господ, и на цялото вещество на виното в веществото на неговата кръв . Тази промяна светата католическа църква е подходящо и правилно наречена транссубстанция. "
Римокатолическата църква не обяснява как се осъществява транссубстантизацията, но потвърждава, че това се случва тайнствено, „по начин, надминаващ разбирането“.
Превод от руски език: Петранка Георгиева
Редакция: Дорина Василева
Следва!