Троичното общество през 1919 г.
След като в световната история октомври – ноември 1918 г. е признат за момента на навлизането на демоничните сили, нека сега обърнем внимание на Рудолф Щайнер и на това, с което се е занимавал. Когато става ясно, че управляващите сили са претърпели окончателен провал, Рудолф Щайнер веднага се приспособява към новата ситуация. От този момент нататък той разбира, че е излишно да продължава да говори за троичното движение с представителите на правителството. 179 Той се обръща първо към близките си хора в Антропософското общество, а след това към германския народ и цивилизования свят със своя Призив (февруари 1919 г.), а в края на април 1919 г. и с книгата си „Троичното общество“. 180 1919 г. може да се разглежда като годината на Троичното общество в смисъл, че всичко е зависело от първото му практическо приложение. Оставаме с впечатлението, че Рудолф Щайнер е действал с убеждението, че това е бил правилният и решаващ момент за действие. Във Вюртемберг, в Щутгарт, били направени първите стъпки в тази посока с формирането на работнически комитети в асоциативното обединение на предприятия („Kommende Tag” Ltd) за финансиране на духовни начинания, и по-специално за основаването на Свободното Валдорфско училище. От всички тези начинания само училищното движение, развило се от Свободното Валдорфско училище като част от свободния духовен живот, се превръща в действителност. В началото, поради липса на разбиране за реалните социални нужди на непосредственото настояще, за които Рудолф Щайнер многократно говори от 1918 до 1920 г., и поради нарастващата опозиция на онези, които в крайна сметка са искали да се придържат към стария ред, движението за троично общество се проваля. Дали 24 февруари 1920 г. е израз на факта, че недостатъчно хора са били способни да се събудят за духовната реалност? Дали е възможно движението за троично общество да се превърне в реалност след този ден? Кога и по какъв начин човешката съдба ще предостави отново такава възможност, която да позволи съществуването на социална форма, свързана с преминаването на прага от човечеството? Можем да си представим болката, която Рудолф Щайнер е изпитал от отхвърлянето на троичното общество, като знаем, че той е предвидил последствията, които натъпват оттогава.
Без ни най-малко горчивина Рудолф Щайнер се обръща към друга област за своята духовна работа през пролетта на 1920 г. Деветте тома с лекции, които изнася до Коледа 1921 г., са публикувани под изразителното заглавие „Човекът в неговата връзка с Космоса”.181 Въпросът обаче си оставал как да се спаси от бездомност духовният импулс, съдържащ се – в смисъла на епохата на Михаил – в движението за троична общност.
В хода на 1922 г. ситуацията значително се изостря. Също така разбирането, което Рудолф Щайнер успява да намери сред своите приятели, само отчасти съответства на това, което е изисквала ситуацията. По този начин – както самият той казва веднъж през 1924 г. – неговите импулси били осуетени. 182 От друга страна, широката общественост отправя поглед към Рудолф Щайнер точно в този момент, както се е случило и по-рано в живота му, в началото на века. По време на поредицата от публични лекции, които той изнася в различни германски градове, той изнася една в Мюнхен на 15 май 1922 г., в края на която е бил нападнат от „Хитлеровите охранители“ със заплаха за живота му. Това мотивирано и планирано нападение срещу Рудолф Щайнер, което слага край на публичната му дейност в Германия след приключването на турнето, в което той бил ангажиран, трябва да се разглежда в тук представения контекст като израз на нарастващата вътрешна опозиция срещу неговата духовна дейност. Основаващият се на духа антагонизъм е станал толкова силен, че за пръв път сега може да се прояви открито и незавоалирано. Само малцина хора са можели да разберат духа на времето. За да се познават истинските исторически връзки, това не бива да се забравя.
Превод: Ати Петрова