Рудолф Щайнер: АПОКАЛИПСИС - непубликуван досега цикъл лекции Събр. съч. 346, шеста лекция (7)

Submitted by admin 2 on Пон., 05/04/2021 - 12:21
Рудолф Щайнер

Рудолф Щайнер

АПОКАЛИПСИС

осемнадесет лекции изнесени в Дорнах

от 5 до 22 септември 1924 година

възпроизведени по записки на участниците

Съдържание

Рудолф Щайнер за този курс

Приветствие от Йоханес Вернер Клайн

ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 5 септември 1924 г. 

Човешкото посвещение и Апокалипсиса. Терминът „Апокалипсис“: окултни истини, предназначени да дадат правилен свещенически импулс на човечеството. Четирите етапа на мистериите.

ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 6 септември 1924 г.

Обзор на опита в транссубстантирането през различните преминали епохи на мистериите.

ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 7 септември 1924 г.

Бъдеща опитност в транссубстантирането на организацията на Аза. Устойчивост на антропософските истини. Алфа и Омега (Апок.1,11). Встъпителните думи на Апокалипсиса.

ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 8 септември 1924г.

Писма до ангелите на Ефес и Сардес. За разбирането на числовите връзки в Апокалипсис. Дванадесет, двадесет и четири, седем.

ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 септември 1924г.

В петия следатлантски период хората все повече развиват съзнанието да виждат  смъртта като спътник. Четенето на Апокалипсиса означава да сте устремен.

ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 10 септември 1924г.

Тайните на числата в Апокалипсиса. По-ранното запознаване на хората с тайните на космическите числа; сегашния етап от еволюцията на Земята, в който се открояваме от законите на числата. Архангелските епохи.

* * *

ШЕСТА ЛЕКЦИЯ

Дорнах, 10 Септември 1924 год.

Съзнанието и душевният строеж на човек, който минаваше през посвещение в древните мистерии, бяха насочвани предимно към значението на седемкратния цикъл, който лежи в основата на развитието на световната култура. И можем ясно да видим как точно това, което се основава на принципа на посвещението в древните мистерии, действа в Апокалипсиса. Числото "седем" се проявява по различни начини както в структурата и композицията на Апокалипсиса, така и в цялото му съдържание. По това време всичко, което беше свързано с числото "седем", беше свързано с него не по външен начин, както обикновено се представя днес. Тогава човекът беше посвещаван в самата същност на числата, в тяхното действие и живот.           

Сега, скъпи мои приятели, бих искал да ви обърна внимание на това, за което говорих в съвсем различен контекст в курса по езикознание. В този курс трябваше да обясня как е възможно изживяването в звука (Erleben im Laute). Днес човечеството на практика е изгубило тази опитност. Трябва да помислите за това, че елементите на формиращото и същностно слово са дадени в звука и че чрез преживяването на тези звукове цялото разнообразие и богатство на световното съдържание може да бъде изразено в комбинация от приблизително тридесет и два звукови елемента.

Имаше време, когато човечеството можеше интензивно да изживява тези звукови елементи, когато в човечеството още имаше живо усещане за това, че от изживяването на тези тридесет и два звукови елемента светът може да се формира по чуден начин. Пренесете се мисловно във времето, когато за човечеството това все още беше реалност. При формирането на речта (Sprach-Gestaltung), във формирането на думата, човек  наистина усещаше действието на духовното. Животът на боговете се преживяваше в звуковете.

Можете лесно да изчислите, че от тридесет и два звука, около двадесет и четири са съгласни, а около седем звука са гласни. Разбира се, това е само приблизителен брой звукове. Вече можете, в светлината на началото на Евангелието на Йоан - „В началото беше Словото“ - да разгледате картината, която също може да се възприеме и като една апокалиптична  картина: Алфа и Омега, заобиколени от седем Ангели - гласните звукове и двадесетте и четири старци – съгласните звукове. По подобен начин те чувстваха - за това вече говорих в една от предишните си лекции - че мистерията на Вселената напълно работи и живее в това, което се интонира в свещения език на култа. В култовата служба те изживяваха мощното присъствие на изразяващото се в тази символична картина, като световно съдържание.

Човечеството отново трябва да разбере къде именно мистерийната мъдрост търсеше боговете. Тя търсеше боговете не в нещо далечно, трансцендентално, както се представя днес. Мистерийната мъдрост търсеше въплъщението на боговете в звуковете. И когато говореха за „Мировото Слово”, те говореха точно за това, което наистина действа в света, за това, в което човек участва със своето слово.

Същият е случаят с числата. Днес имаме напълно абстрактни представи за числата, абстрактни в сравнение с този род представа за числата, която действа в Апокалипсиса. Разглеждайки първите християнски столетия ще откриете, че по това време много хора имаха определено разбиране за Апокалипсиса. Те все още можеха да усещат тайната на числата, защото изпитваха специална връзка в структурата на числовата поредица. Поредицата от числа се възприемаше по различен начин от днес. По това време те изживяваха това, което се съдържа в числото "три", "четири"; изживяваха единната същност на „тройката“, отворената същност на „четворката“, същността на „петицата“, сродна с човека. В числата изживяваха божественото, точно както го откриваха в буквите и звуковете.

И ако в древните мистерии човек достигнеше онази степен, на която можеше да бъде посветен в тайната на числата, то негов дълг ставаше да мисли, чувства и усеща съгласно тайната на числата. Помислете какъв смисъл се съдържа в това. В музиката имаме седем тона. В октавата осмият тон е повторение на първия. В дъгата имаме седем цвята. И при другите природни явления действа числото „седем“. Нека си представим, скъпи мои приятели, че природата би помислила да подреди цветовете на дъгата по различен начин. Тогава би настъпило объркване в цялата Вселена. Или ако в звуковата скала би имало различно разделение на тоновете - музиката тогава би станала непоносима.

На този, който преминаваше посвещение посочваха, че в душевната същност на човека – точно както и в останалата част от природата – действа съответна закономерност. Получавайки посвещение човек вече нямаше право да мисли произволно. Той беше длъжен да „мисли в числото” (in der Zahl denken), беше длъжен да изживява тайната на числата вътрешно, да изживява как тази тайна живее и действа във всички същества и процеси.

 

Печати

 

Апокалипсисът е написан в епоха, когато посвещаването на човека в космическата тайна на числата - числото "седем", числото "дванадесет", числото "двадесет и четири", числото "три" – беше изключително дейно. С началото на нашата епоха, епохата на съзнателната душа, тоест от първата третина на 15-ти век, това, което действаше преди действието на числото „седем“, започва да се проявява отново. Постепенно се откриват отмествания спрямо числото „седем“. Вече не сме в онова щастливо положение, в което е възможно да изживеем еволюцията, като протичаща в ритъма на числото седем. Вече сме на този етап от развитието на Земята, когато започва да се появява нерегулярност във връзка с действието на числата, така че за нас тайната на числата придобива ново значение.

Ако успеем да разберем тайната на числата, действаща в такъв документ като Апокалипсиса, тогава, вживявайки се в текста на Апокалипсиса, ще придобием способността да обхващаме със съзнанието си и това, което постепенно излиза извън границите на действието на тайната на числата. Можем да кажем, че постепенно излизаме извън сферата на действие на тайната на числата. Но трябва да овладеем тайната на числата, за да можем да я използваме след това във формата, която днес съответства на човешките постижения на Земята, а също и за това, за да можете вие да работите с нея в сферата на религиозните действия.

Имайки предвид всичко това, вече мога да говоря за определени явления, сякаш те все още продължават напълно да протичат в сферата на действие на тайната на числата. Защото в известен смисъл световните събития само постепенно могат да излязат от сферата на действие на тайната на числата и да придобият характер, който вече не е обект на действието на тази тайна. В древните Мистерии мислеха по следния начин: отделяха различни цикли, протичащи в съответствие с числото „седем”. Отделяха големи цикли, малки цикли и съвсем малки цикли.

И така, в седемте общини, които по това време съществуваха на Земята като реални общности, може да се види едновременно продължаването на древните култури и възвестяването на новите културни периоди. Но, от друга страна, имаме и малък цикъл, чието разбиране може да се развие благодарение на Апокалипсиса. Сега, скъпи мои приятели, ще поговорим за това какъв е този малък цикъл.

Поглеждайки назад към времето, когато Мистерията на Голгота се състоя на Земята, виждаме, че духовното развитие на хората се осъществява под ръководството на Архангел Орифиел, самият този Архангел, който получава своите импулси главно от силите на Сатурн (виж фиг. 4).

 

След това идва епохата, в която Архангел Анаел действа като водещ Архангел. След това идва епохата на Архангел Захариел, след което - епохата на Архангел Рафаил. Следва епохата на Архангел Самаел, след нея - ерата на Архангел Гавраил и, накрая, започва съвременната епоха – епохата на Михаил. И така, имаме седем епохи, свързани с управлението на водещите Архангели. По този начин ние сме в рамките на седмия малък цикъл, който от своя страна се намира в петия основен цикъл. Изразено на съвременен език бихме могли да кажем, че живеем в епохата на „пет/седем“: в петата следатлантска културна епоха, т.е. в петия голям цикъл на човешкото развитие и в съответствие с епохите на управлението на Архангелите - в седмия малък цикъл, който се пресича с петия голям цикъл.

Седмият цикъл, скъпи мои приятели, бележи едно крайно състояние. Съвременният седми цикъл е предшестван от шестия цикъл, който е свързан с управлението на Архангел Гавраил. Шестият цикъл винаги е решаващ, тъй като именно в него се подготвя онова, което трябва да се случи в края. Но този шести цикъл все още е повлиян от петия цикъл, който го предхожда. Цикълът, свързан с управлението на Архангел Михаил, започва около 1879 г., а цикълът, свързан с управлението на Архангел Гавраил през около 1471 г. Този цикъл е предшестван от петия цикъл, свързан с управлението на Самаел - Архангел, който получава своите импулси от Марс.

По времето, когато започва петата следатлантска епоха, господството на Архангела на петия малък цикъл - Архангел Самаел – продължава. Но периодът на неговото управление започва три-четири века преди началото на петия следатлантски цикъл. По този начин малкият цикъл съвпада с началото на големия цикъл. Но това означава не друго, а следното. Големите цикли се определят от Духовете на средната Йерархия. Третата Йерархия, към която принадлежат и Архангелите, служи на по-висши Йерархии. Следователно законът на числата действа по такъв начин, че в началото на петия голям цикъл периодът на основната дейност на петия Архангел съвпада с периода на дейност на висши Същества, принадлежащи към Втората Йерархия и определящи петата следатлантска културна епоха.

От сравнително дълго време се говори за тези неща. Но в същото време за тях се говори достатъчно дълго, много по-дълго, отколкото обикновено мислят. Например, още през 12-ти век в Школата на Шартр се говореше за тези тайни. По това време те все още говореха на езика на Апокалипсиса. А това означава, че Вселената беше възприемана в аспекта на числата, разглеждайки я, така да се каже, в перспектива.

Когато Платон казва: „Бог математизира, Бог геометризира“ („Gott mathematisiert, Gott geometrisiert“), под това се разбира не нашата абстрактна геометрия или математика, а онова дълбоко изживяване, което древните имаха относно формите и числата. Днес това се осмива от материализма, но е очевидно, че навсякъде, включително в органичния живот, царува законът на числото „седем“. Проследете например периода, който е необходим, за да се развие една пеперуда от гъсеница, или периода на развитие на определени заболявания. Ще откриете, че законът на числото „седем“ царува навсякъде. На посветените беше посочвано, че числото е нещо, което стои в основата на нещата. Благодарение на това посветените можеха да възприемат същността на явленията в тяхната връзка със света.

Как следва да се разбира, скъпи мои приятели, че периодът на управлението на Архангела на петия малък цикъл в петата следатлантска епоха започва под въздействието на силите произтичащи от Марс? Ако епохата започне под въздействието на силите на Марс, тогава е очевидно, че тя съдържа нещо войнствено.

Разглеждайки последователните културни периоди, виждаме, че границите между тях са белязани от значими събития. Знаменателното събитие, което разделя четвъртия голям атлантски период от съвременния, петия голям следатлантски период, в петата културна епоха, в която се намираме сега, е известно като „Потопа“, като ледников период, като гибелта на древна Атлантида и появата на нови части от света. Живеем в петия голям следатлантски период. Той ще бъде последван от шести и седми периоди. Катастрофата, която ще ни отдели от следващия голям период, ще бъде не такъв външен природен феномен, както Потопът някога и всичко това, за което се говори в легендите за Потопа. Тази катастрофа, разделяща шестия от петия голям период, ще се прояви по-скоро в моралната сфера. Именно моралната катастрофа - войната на всички срещу всички, за която съм говорил много пъти - ще отдели петия голям период от развитието на Земята от шестия голям период. Разбира се, тази катастрофа ще бъде свързана и с природни явления, но те ще отстъпят на заден план.

Петата културна епоха започва под въздействието на сили, излъчвани от Марс, благодарение на Архангел Самаел, войнствения Дух. Войнствени стихии слизат на Земята от духовния свят. Това начало на епохата на Съзнателната душа ни показва характера на цялата пета културна епоха, както и факта, че тази епоха носи предвещание, пророческо предвещание на това, с което ще завърши - след като премине петата, шестата и седмата културни епохи - големият културен период.

Ако се вслушате в това, което хората говореха на границата на XIV и XV век - хора, които имаха познания за процесите, протичащи зад външните явления, но говореха за тях само с намеци - може да откриете следното. Може да откриете, скъпи мои приятели, още по това време - точно в периода на управлението на Архангел Самаел, намиращ се под въздействието на силите на Марс - указания за края на нашата голяма епоха. Така, като привеждат числото във връзка със световните събития, те овладяват апокалиптичното мислене, учат се, така да се каже, да четат Вселената апокалиптично (apokalyptisch das Weltall lesen). За тези, които са в състояние апокалиптично да разглеждат света, завесата от безброй тайни пада.

Сега нека помислим върху факта, че живеем в малкия цикъл на Михаил, в петата следатлантска културна епоха и в петия голям, следатлантски период от развитието на Земята. Нека помислим какво означава това. Живеем в петия голям следатлантски период от развитието на Земята. През този пети период човекът в известен смисъл се отдели от Божествения свят. Хората на Атлантида все още се чувстваха изцяло проникнати от Бог, те всъщност се чувстваха не като отделни хора, а като хора, които бяха като че ли в обвивката на Божественото. Съществуваше Божественото, а не отделният човек. Ето как се чувстваше атлантският човек.

Задачата на нашата епоха е главно да предостави човека сам на себе си, да го отдели от Божественото. И тази задача беше бавно, стъпка по стъпка, изпълнявана в продължение на четири културни епохи. Това започна през праиндийската културна епоха. По-късно тази културна епоха все още можеше да бъде преживяна в мистериите на Ефес. В праиндийската културна епоха човек все още се чувстваше почти напълно в рамките на Божественото. Но вече в праперсийската епоха отделянето на човека от Божественото стана доста осезаемо. През третата следатлантска епоха този процес придоби такъв характер, че човекът започна да чувстват смъртта като нещо, което се приближава към него от далече (von der Ferne). В гръко-латинската културна епоха смъртта се усещаше толкова силно, че точно по това време се появи известният израз: "По-добре просяк на земята, отколкото цар в царството на сенките" .

В нашата пета следатлантска културна епоха, когато - както казах вчера – присъствието на смъртта около нас постепенно ще става все по-осезаемо, ще ни трябват морални сили, за да можем да издържим това постоянно присъствие на смъртта. Най-важното за нас е, че в днешно време в епохата на съзнателната душа, а заедно с нея и постоянното присъствие на смъртта близо до човек, съвпада с периода на господство на Архангел Михаил, господство, което, в определен смисъл бележи един вид край, един вид постижение на съвършенство, но съвършенство и упадък едновременно.

Михаил, Духът, който живя на Слънцето и който беше най-значимият служител на Христос-Дух (des Christus-Geistes) на Слънцето, изживя Мистерията на Голгота, докато беше на Слънцето. Изживявайки Мистерията на Голгота на Земята, човечеството видя Христос да слиза от Слънцето на Земята. Михаил и неговото войнство, които все още бяха на Слънцето по време на Мистерията на Голгота, трябваше да се сбогуват с Христос.         

Скъпи мои приятели! Необходимо е душите ни да бъдат повлияни от двата полюса на това най-значимо космическо събитие: Осана на Земята, идването на Христос на Земята и раздялата с Христос, която войнството на Михаил изживя на Слънцето. Тези два процеса съставляват едно цяло.

Но именно в нашата епоха Михаил изживя значителна метаморфоза. В началото на своето господството той слезе, за да последва Христос долу на Земята, а в бъдеще ще върви пред делата на Христос на Земята. Човекът ще възвърне разбирането си за това какво означава изразът: „Михаил върви пред Христос“. В Стария Завет периодът на управление на Орифиел също е предшествано от господството на Михаил - посветените на Азия казват, че Михаил върви като лице пред Яхве, лицето на човека „върви пред него”. Така говореха за Михаил, като за Лицето на Яхве и по същия начин трябва да се научим да говорим за Михаил като за Лицето на Христос. Но сега е друга епоха. Определени неща трябва да достигнат най-високо съвършенство и ние трябва да се научим да правим плодотворно това, което до сега не можеше да бъде плодотворно.

Вземете седемте общини в Апокалипсиса. Ако ги приведем във връзка, което също имаме право да направим, с периодите на господство на Архангелите и вземем първата епоха, която тече паралелно със събитието на Христос и появата на християнството, и която все още продължава, когато е написан Апокалипсисът, а след това тази епоха ще ни бъде представена от общността в Ефес. В съответствие с Апокалипсиса можем да видим в Ефеската общност общността, която е свързана с християнството „в първата любов“. Но всичко това трябва да се разбира от гледна точка на тайните на числата.

След епохата на Орифиел следва епохата на Анаел - Архангелът, който черпи силите си от Венера. В тази епоха сме свидетели на велики дела на любовта, извършени в името на разпространението на християнството. Свидетели сме на безброй актове на любов, извършени главно от ирландски монаси, разпространяващи християнството в Европа. Но също така в основата на целия християнски живот по време на управлението на Архангел Анаел, ние намираме любовта като преобладаващ принцип.

След това следва господството на Захариел, който черпи силите си от Юпитер. Това бяха главно сили на мъдростта, сили, които в онази епоха можеха да бъдат малко разбрани. В тази епоха стана невъзможно прякото господство на Юпитер и следователно управлението на Архангела отстъпи на заден план. Човечеството повече не достигаше сферата на Юпитер и се отказа от духа си. По това време в Константинопол се състоя особено важен църковен събор, Осмият Вселенски събор, който изключи трихотомията и по този начин създаде пречки пред развитието на човечеството.

След това дойде епохата, в която стана активно нещо, което малко се взема под внимание във външната история. След епохата на Захариел човечеството стана, всъщност, душевно болно. Човечеството наистина беше болно и субстанцията на болестта се разпространи от Изток на Запад. Източникът на тези ужасни болестни вещества се крие в материализма. Те станаха опасни за християнството, защото внасяха материализъм в него. Периодът на мъдростта на Юпитер беше приключил и затова стана възможно материализмът да се прояви в християнската култура. 

След епохата на Захариел, започвайки от X, XI век, дойде епохата на Рафаел – Лечителят сред Архангелите. И в тази епоха зад всичко, което се проявяваше като болест в развитието на човечеството, се случи нещо особено: зад кулисите на световната история се извършваше изцеление, което можеше да се забележи не външно, а по-скоро вътрешно. Бяха спасени някои морални качества, които по това време трябваше да загинат.

Срещу това, което беше донесено в Европа от исляма като субстанции на болестта, се противопостави нещо, което трябваше – бидейки проникнато с християнския принцип - да дойде в различна форма от Изтока. Зад кръстоносните походи е необходимо да се търси воля, насочена към изцеление на човечеството от материализма, който заплашва християнството както от страна на исляма, така и от страна на римокатолицизма. По принцип кръстоносните походи се основаваха на това. И Рафаел, Лечителят сред Архангелите, по същество се явява инспиратор на онези, които насърчаваха човечеството да търси друг Изток, Изтока, който се превърна в цел на кръстоносните походи.

Всичко това, скъпи мои приятели, се случи в четвъртия малък цикъл в рамките на гръко-римската епоха, четвъртата следатлантска епоха, вървяща към своя завършек. Четвъртата следатлантска епоха беше призвана да приеме в себе Мистерията на Голгота. Четвъртият малък цикъл, цикълът на Архангел Рафаел, е тясно свързан с основната структура на цялата четвърта следатлантска епоха. Защото виждаме как хората, инспирирани именно от Архангел Рафаел, правят кръстоносни походи, насочвайки погледа си на Изток в търсене на Мистерията на Христос. Виждаме как Рафаел осъществява импулсите на Христос и как в резултат на това цялата Земя, всичко, което се случва на Земята, е обгърнато от определена духовна атмосфера. Тези, които по това време можеха поне малко да видят какво се случва зад кулисите на външните събития, всъщност бяха само на косъм от духовния свят, пряко граничещ със Земята, точно както и ние бяхме само на косъм от него, когато през последната третина на 19-ти век Михаил започна да действа на Земята.

В епохата на Рафаел живяха изключителни умове, към които принадлежаха например Йоаким от Фиоре и Ален дьо Лил (Alanus ab Insulis). Те бяха наясно с влиянието на Рафаел, бяха наясно с изцелението на човечеството, което се случваше зад кулисите на външни събития. Свидетелство за това изцеление е и фактът, че през тази епоха се отделяше специално внимание на Евангелието от Лука - Евангелието на Изцелението (das Evangelium der Heilung).

По този начин, разглеждайки времевите периоди съгласно тайната на числата, може да се разбере значението на случващите се събития.

След епохата на Рафаел следва епохата на Архангел Самаел, която получава основните си импулси от Марс. Войнствените сили са насадени в човечеството. Числото „пет” е в опозиция на числото „четири”. Особеността на прехода от „четири” към „пет” е, че числото „пет” винаги е в опозиция на числото „четири”. Ако се обърнем към древните мистерии, в които учениците, адептите от дълго време са посвещавани в тайната на числата, ще видим, че те са взели от това обучение едно дълбоко убеждение, което са облекли в следните думи: „От този момент аз знам числото на злото, това е числото „пет”“. Навсякъде, където във Вселената съгласно тайната на числата действа числото „пет”, имат работа със света на злото (mit der Welt des Bösen). Числото „пет” се изправя срещу числото „четири”. Тук се вземат велики решения, от които всъщност зависи, за добро или за зло, ще се осъществи ли издигането до числото „шест”.

За това, до каква степен всичко това може да доведе до сферата на конкретното, до мъдростта на сърцето и човешката душа, ще говорим утре. Исках да ви покажа как числото, като пътеводна нишка, ни позволява да анализираме събитията.

Превод от руски език: Петранка Георгиева

Редакция: Дорина Василева

Във връзка с лекцията ценна еволюционна карта на миналото, настоящето и бъдещето.