Ерик Кирхнер и Маргарет Кирхнер-Бокхолт: Михаиловата школа и бъдещите задачи (16)

Submitted by admin 2 on Вт., 02/11/2021 - 15:38
Рудолф Щайнер и Ита Вегман

МИСИЯТА НА РУДОЛФ ЩАЙНЕР И ИТА ВЕГМАН

Коя е Маргаретe Кирхнер-Бокхолт и каква е връзката й с лечебната евритмия, с Рудолф Щайнер и Ита Вегман (от редактора на българския превод)

Предисловие

Пътищата на Съдбата

Еабани и Гилгамеш

От Урук до Ефес

Ефес

Аристотел и Александър

Аристотел и Платон

Между смъртта и прераждането

Епохата на Граала

Тома Аквински и Реджиналдо от Пиперно

От Тома Аквински до днешните времена

Михаиловият поток и Розенкройцерството

Мисията на Рудолф Щайнер

Ита Вегман

Михаиловата школа и бъдещите задачи

За стиха "Isrenum-Artemisia"

Списък с илюстрациите в текста

* * *

14. МИХАИЛОВАТА ШКОЛА И БЪДЕЩИТЕ ЗАДАЧИ

Ще дойде време когато световната история ще потвърди, че мисията на Гьотеанума е била да създаде новите Мистерии. От нас зависи да отгледаме семената, посети от Рудолф Щайнер в душите ни.

Да разгледаме този въпрос във връзка с разкритията относно Михаиловата школа в духовния свят между петнадесети и осемнадесети век. Господството над Интелигентността вече не принадлежи на Михаил. Интелигентността сега е на Земята и от настъпването на епохата на Съзнателната душа нататък, тя се разгръща до в хората все повече. Господството на Гавраил като водещ Архангел започва през първата половина на шестнадесети век. Михаил няма вече пряко влияние върху хората, нито върху развитието на земната цивилизация. Затова той събира около себе си своите последователи в духовния свят – нематериални човешки души, йерархични Същества, елементарни същества, - за да се подготвят за времето, през 1879г., когато той отново ще поеме своето Водачество на Земята и отново ще може да работи по подходящия за него начин.

По време на това ново Господство на Михаил, от една страна, трябва да получим ново разбиране за Христовото Същество, за Мистерията на Голгота, както и за делото, което Христос извършва за човечеството и за Земята. От друга страна, работейки за Христос, Михаил иска да обедини Интелигентността, която сега се намира при хората на Земята, със собствената си Космическа Интелигентност и своята Воля. На това се противопоставя Ариман, който иска да заграби Интелигентността само за себе си и собствените си цели.

Хората трябва да се подготвят за приемането на Михаиловия импулс, както и за битка с Ариман, която ще се разрази през двадесети и двадесет първи век. Този въпрос е еднакво важен като въпрос за спасяването на бъдещето на човечеството и на земната цивилизация. От средата на двадесети век хората са вече свободни – от около 1959г. нататък всякакви традиции и унаследени морални понятия престават да имат ефект.* Човекът стои изцяло на собствените си два крака и ще разчита единствено на силата на собственото си познание и решения. По-ранните човешки инкарнации и участието в Михаиловата школа в духовния свят получават израз в насочването на настоящия земен живот по пътя на съдбата. Ангелите предоставят на човека свободата сам да поема отговорност. Сега той ще трябва да установява връзката си с тях по своя собствена инициатива. В по-ранни времена Имагинациите му бяха дарявани. Сега той сам трябва да им вдъхне живот, да ги поднася на духовния свят, където да бъдат одобрени от Йерархиите.** Към нас е отправен следният въпрос: Ще можем ли да бъдем достатъчно будни при получаването на импулсите от миналото и от Михаиловата школа? Демоните винаги присъстват – готови да замъглят съзнанието.

(* Виж лекционния курс We kann die Menschheit den Christus weiderfinden, Библ.№187, декември 1918г.)  

(** Кармични връзки. Езотерични уроци, том 3, 06. VII.24г. (Rudolf Steiner Press))

По време на участието в Михаиловата школа със сигурност са приемани много решения относно настоящата инкарнация /на човешките същества, бел.ред./ на Земята. Това е бил и периодът, през който съответната личност, съвместно с Йерархиите, е разработвала Кармата си за следващата инкарнация. Дали ще можем – съзнателно или несъзнателно - да си спомним за това и да се отдадем самоотвержено на изпълнението на задачата, избрана през по-ранна епоха, без противостоящите Сили да ни отклонят от пътя?

Епохата на Свободата се характеризира и с това, че човешките същества трябва да се научат да прозират през нападките на демоните, да измъкнат от тях техните тайни и да предадат така придобитото познание на Йерархиите. Ита Вегман пише за това* и следният пасаж, написан за нея от Рудолф Щайнер, ще ни помогне да го разберем:

            Там, където светлината,

            Изправена пред зелени демони,

            Потрепва,

            И първичните Сили,

            Родени от светлината,

Към борещи се хора

Обявяват тайната,

            Която от демоните

            Единствено хората могат да изтръгнат

            И да занесат на Боговете,

            Там една душа намери друга

            За да поднесат един ден на чакащите Богове

Тайните на демоните

            В помръкнали места –

            и да се роди светлината там,

Където, при липса на такова дело,

            Цареше вечна тъма.

            Всички такива места трябва да изчезнат

            Така говори предупредителният              

            Взор на Михаил.

(* Виж Антропософското движение, том 3, 06.VII.24г. (Rudolf Steiner Press)]

 

Михаил

 

На 21-ви януари, 1973г., Марагарете Кирхнер Бокхолт пише следното във връзка със споменаването на “зелени” в горните стихове:

„ЗЕЛЕНИЯТ цвят е Христовият цвят, когато е в света на живите. Покълващият, разцъфващ през пролетта зелен цвят– това е Христовият цвят. При различни от тези условия, зеленият цвят отразява една безжизнена картина на живота. Когато спре да се отразява в живото, той се превръща в мъртъв образ на мислите и в тези безжизнени мисли могат да се промъкнат демоните.”

В стиховете, дадени от Рудолф Щайнер се съдържа много. Те сочат назад към древността, но едва в епохата на Свободата става възможно за човека да “изтръгне от демоните техните тайни в помръкнали места и един ден да ги поднесат на чакащите Богове”. Тези думи ни напомнят за Форкиядите в Гьотевия “Фауст”. Това са същества, които живеят и работят в мрака и дори Мефистофел не знае за тях, защото – вече в качеството си на противостоящи сили – те произлизат от един все още тъмен Сатурн. След това, последните строфи отново се обръщат пряко към човека, призован от Михаил да доведе до изчезването на тези тъмни области.

Михаил разгръща велики картини пред множеството си последователи. Мистериите на Слънцето в Атлантида, на следатлантската епоха, еволюцията на човека от Сатурн през Старото слънце, старата Луна и до днешни времена, били разстилани пред събралите се представители на човечеството, търсещи Христос, и пред многото различни същества в духовния свят. Но едновременно с това се провежда и подготовка за бъдещето. След пълната загуба на силите на старото ясновидство и след като Интелигенцията престава да е космическа и слиза долу при хората, те трябва отново да намерят пътя към Боговете и да обединят с Михаил мисълта, станала вече човешка. Тогава отново ще се почувстваме като космически същества, чиито истински дом се намира в духовния свят, в царството на Йерархиите. Всичко, което са изучавали през трите века, бива събрано в началото на деветнадесети век във великия космически Култ или Обряд. В този Култ участват активно съществата, които са си проправили път до Михаил. Човешките души, присъствали в Школата на Михаил от петнадесети до осемнадесети век, се свързват тясно с Духовете от висшите Йерархии и заедно ваят великите, царствени, космически Имагинации, които били представяни по време на ритуала в началото на деветнадесети век.*

(* Кармични връзки. Езотерични уроци. Том 3, Лекция на 06.VII.24г.)

С настъпването на eпохата на Свободата и нататък – същото било в сила и за Инициатите от по-ранни времена, избрани за изпълнението на тази задача, - човешките души трябва да работят съвместно с Боговете за еволюцията на човечеството и на Земята. Задачата днес – както в този живот на Земята, така и в живота между смъртта и новото прераждане - е душите, притежаващи съзнание и свободна воля, да поемат отговорност за бъдещето на Земята и овечеството.

Когато се намираме в духовния свят, за нас е възможно да знаем само това, което самите ние сме успeли да осветим. След смъртта си можем да хвърлим светлина и да разберем онова, което преди това вече сме обмислили на Земята. След като последните следи от древното ясновидство, и съответно връзката ни с духовния свят, стигат до своя край през периода, включващ дванадесети, тринадесети и четиринадесети век, в Михаиловата школа човешките души биват подготвени за новите си задачи. В началото на Михаиловата школа, през петнадесети век, се състои великата “космическа буря”: “Серафимите, Херувимите и Престолите започват да пренасят Космическата интелигентност в онзи член на човешкия организъм, който ще наречем нервно-сетивната система, организацията на главата.”*

(* Кармични връзки. Езотерични уроци. Том 3, лекция от 28.VII.24г.)

Преди това човекът е бил “човек-сърце” – сега той се превръща в “човек-глава”. Това бележи началото на Епохата на Съзнателната душа. Едновременно с това, Интелигенцията, която по-рано е била под управлението на Михаил, сега е сред хората. С това те получават база за развитие на собствената индивидуална свобода на волята. Тези две събития са свързани и взаимно се подкрепят.

В следващата глава, М.П. фон Девентер говори за текста, който цитирахме в главата за Ефес, и го свързва със Зодиака: Als Du, meines Namens Schützerin…” Ако разгледаме този текст във връзка с Михаиловата школа, можем да стигнем до следната мисъл. Заглавието на стиховете е Isrenum-Artemisia и в полето се чете “15-ти век”.  Ако го прочетем заедно с придружаващия текст, пред нас се разкриват още по-обширни картини. В Михаиловата школа това е бил един обзор на Ефеските мистерии; съответният текст е също така един ретроспективен поглед дори към Лемурия, ерата на Адам Кадмон, времето когато човекът за пръв път се превръща в “човек-крайници”. И така се подготвя еволюцията на човечеството на Земята, устремено към пълната свобода.

Днес, човек отново се е превърнал в човек-глава. В едно от Писмата, придружаващи Водещи мисли това е изразено по следния начин: “Наистина, човек мисли с главата си, ала сърцето усеща мисълта като светла или тъмна. Само тогава, когато сърцето умее да усеща това, човек ще може отново да открие, със сърцето си, връзката си с Михаил, с Космическата интелигентност и с Йерархиите.”*

(*Виж Антропософски водещи мисли, стр.53-54. От статията, озаглавена “В зората на Михаиловата епоха”)

В древните Мистерии бъдещи събития са били предвещавани – например, в по-ранни времена, Троянската война - векове преди да се случат. Троянската война е израз на прехода от Египетско-вавилонската към Гръцката културна епоха. Инициатите в Мистериите са били призовани да участват във формирането на човешките съдби и на хода на историята. Ето защо са били налагани жестоки наказания за предателство към Мистериите – в Гръцката епоха това се е наказвало със смърт. Какво ужасно объркване би пламнало сред хората, ако чуеха за  оповестеното от Мистериите стотици – дори хиляди – години, преди събитията които ще трябва да протекат в бъдещето.**

(**Виж Esoterik und weltgeschichte. Лекция 4, 28.10.04г.)

Важна роля в Михаиловата школа играе дейността, която, в края на древните Мистерии, Платон и Аристотел провеждат като подготовка за бъдещето. Многократно се говори за сътрудничеството между платониците и аристотелиците. Тези души също така имат тясна връзuа с предсказанията в духовния свят, както и с тези, дадени от Рудолф Щайнер, след основаването на “новите Мистерии”. Сътрудничеството между тези два потока продължава дори когато едната група души са на Земята, а другата – в духовния свят.

Самите ние трябва да имаме увереността, че т.нар. мъртви са винаги готови да помагат на живите. Рудолф Щайнер дава един конкретен пример с индивидуалността Юлиян Апостат = Херцелайде (Herzeleide) = Тихо де Брахе (Tycho de Brahe). Импулсът на тази индивидуалност е винаги най-активен, когато става дума за вникване в перспективите за бъдещето.* Мъртвите съжителстват с нас в мислите и делата ни и ни вдъхновяват много по-силно, отколкото си даваме сметка. Това може да ни дава силна увереност в живота както в настоящето, така и в бъдеще. През първите десетилетия на своята работа Рудолф Щайнер често говори за промените в съзнанието, настъпили по време на следатлантските културни епохи. До настъпването на Кали Юга, връзката с Йерархиите и т.нар. мъртви е било приемана като нещо в реда на нещата.

(*Кармични връзки. Езотерични уроци,том 4, лекции 4 и 6.)

С осъществяването на Мистерията на Голгота формата и методите на инициация напълно се променят. Преди това учениците, избрани за инициация, е трябвало да преминат през много изпитания и трудности. “Навсякъде - в Гърция, сред халдейците, сред египтяните и индийците – са съществували такива Мистерии. Там послушниците били обучавани дълго време в неща, които наподобяват това, което сега научаваме от Духовната наука.”*След изпълнението на всички предварителни условия, Йерофантът (жрецът) е можел вече да въведе послушника в три и половина дневния “сън” и да го поведе сред реалностите на духовния свят. “Тази процедура става излишна след появата на Исус Христос. Сега трите и половина дни, прекарани в подобен на смърт сън, могат да бъдат заменени от силите, чиито източник е Христос... Старата форма на инициация е трябвало да приключи.” Това е бил преходът към свободата на Аза, от старата към новата епоха. Преди това да се случи, обаче, е било необходимо да се проведе една инициация в Християнския езотеризъм. ”Единствено Христос е могъл да я проведе и послушникът е бил онзи, наричан Лазар.”*

(*Виж лекция 4 от курса на тема Евангелието на Св. Йоан, дадена в Хамбург през май 1908г. Същото важи и за следващия цитат.)

Да си припомним казаното още през 1904г. за отговорността на Инициатите към човечеството. През 1908г. е казано, че това, което днес намираме в Духовната наука, в по-ранни времена е било съдържанието на обучението в Мистериите. През 1923г. и 1924г. Рудолф Щайнер ни дава описание на действителните видове преживявания и пътища на обучение в старите Мистерии, както и за новите начини за разбиране на Кармата, а с това загатва за отговорността за бъдещето на Земята и човечеството.

След основаването на новите Мистерии, което започва с Коледното основополагащо събрание и продължава с основаването на Висшата школа, в лекциите за Кармата, във “Водещите мисли” и придружаващите ги Писма, Рудолф Щайнер също говори пророчески. Тези пророчества са били публични в пълния смисъл, оповестяващи един сблъсък, който ще бъде решаващ за бъдещето на човечеството, за спасението на човешката цивилизация и на самата Земя. Сега на хората е дадена пълната свобода да решават дали да се подготвят за битката и дали да се инкарнират отново в края на века (20-ти век бел.пр.), за да се съюзят с всички последователи на Михаил – аристотелиците, платониците и много други души – и да участват в тези решаващи събития.* Неприкосновеният договор между платониците и аристотелиците да се върнат заедно на Земята в края на века (20-ти век, бел.пр.), за да работят заедно за спасението на цивилизацията, е бил сключен по време на небесния Съвет.

(*Кармични връзки. Езотерични уроци. Том 3, Лекция от 28.07.24г.)

За пръв път в историята на човечеството се говори публично за събития като тези, изживяни в Михаиловата школа и в космическия Култ като “небесен Договор”.* Но, както казва Рудолф Щайнер, членове на Антропософското общество са участвали в събитията в Михаиловата школа между петнадесети и осемнадесети век, както и във Великия космически култ. Техен дълг е да пробудят в себе си спомена за тези събития, и тези съобщения на Рудолф Щайнер, както и всичко казано от него, би трябвало да разпалят “пламенен ентусиазъм” в нас, ако откровенията се срещнат и започнат да растат в нас, подкрепяйки ни в ежедневието и труда ни.

(*Кармични връзки. Езотерични уроци. Том 6, лекция 7, 18.07.24г. (Арнхем) (Rudolf Steiner Press))

Превод: Ати Петрова

Редакция: Дорина Василева