Ерик Кирхнер и Маргарет Кирхнер-Бокхолт: Мисията на Рудолф Щайнер и Ита Вегман. Михаиловият поток и Розенкройцерството (13)

Submitted by admin 2 on Нед., 12/09/2021 - 14:37
Рудолф Щайнер и Ита Вегман

МИСИЯТА НА РУДОЛФ ЩАЙНЕР И ИТА ВЕГМАН

Коя е Маргаретe Кирхнер-Бокхолт и каква е връзката й с лечебната евритмия, с Рудолф Щайнер и Ита Вегман (от редактора на българския превод)

Предисловие

Пътищата на Съдбата

Еабани и Гилгамеш

От Урук до Ефес

Ефес

Аристотел и Александър

Аристотел и Платон

Между смъртта и прераждането

Епохата на Граала

Тома Аквински и Реджиналдо от Пиперно

От Тома Аквински до днешните времена

Михаиловият поток и Розенкройцерството

Мисията на Рудолф Щайнер

Ита Вегман

Михаиловата школа и бъдещите задачи

За стиха "Isrenum-Artemisia"

Списък с илюстрациите в текста

* * *

11. МИХАИЛОВИЯТ ПОТОК И РОЗЕНКРОЙЦЕРИТЕ

И на хълма в Дорнах,

там душата отново трябва

да намери в себе си кураж

наистина да узнае

как безсенчестият Дух Слънце

вае чистата червенина на зората

около звездите на Розовия кръст.

Съдбовната крачка на Еабани и Гилгамеш три хиляди години пр.Хр., в началото на Кали Юга, води до значителни последствия за човечеството. Благодарение на космическата си инициация, едната душа си дава сметка, че за хората трябва да стане достъпен нов път на познание, за да могат да развият способността си за разбиране значението на Христовото същество на Земята. В другата душа съществува стремежът към копнежа за лично безсмъртие.

Постигането на лично безсмъртие представлява неразделна част от по-нататъшното развитие на човечеството. В предишни времена безсмъртието било преживявано в тогавашните тесни връзки с божествения духовен свят, откъдето човек е слязъл на Земята, и който отново бил негов дом след смъртта. Ставало все по-необходимо за човека да овладее Земята и, вече по силата на собствения си божествен произход, да се научи да я прави плодоносна. Но със слизането си на Земята той все повече губел връзката с духовния си произход.

Било необходимо самият Христос да дойде на Земята, за да стане отново възможно за човека да се издигне над земното си съществуване, нагоре към духовния свят. Докато бил на Земята, Христос дарил на човека неговия Аз, притежаващ своя духовна индивидуалност. Ако човек се обедини с Христос, и  успее да развие Аза в себе си, той ще може и след смъртта - в духовния свят, - да издигне независимия си Аз до по-висши нива и преживяванията му в този свят ще бъдат продължение, – а в същото време и подготовка, – за следващата му инкарнация на Земята. Така това човешко същество ще може да започне да осъзнава съдбата, водеща го от един земен живот в друг – и важните, междинни изживявания в духовния свят.

“На хълма в Дорнах”. Сега се намираме в непосредственото настояще. Хълмът в Дорнах се намира под Гемпен, в една тиха, приятна околност в областта Швейцарска Юра. Рудолф Щайнер е този, който превръща хълма в Дорнах в световноизвестно място. Тук той издига сградата, превърнала се в център на Духовната наука, която той преподава и развива от 1902 год., и която започва да оказва плодотворно влияние върху всички страни на изкуството, науката и обществения живот. Неизмеримо е значението, което тази сграда би трябвало да има за човечеството в настоящето и в бъдещето. Всеки детайл от структурата й е изработен от самия Рудолф Щайнер. “Форми, които пробуждат визия за Кармата” – това са формите, изложени пред погледа на наблюдателите. Рудолф Щайнер описва как тези форми ще могат да оказват също толкова силно лечебно въздействие върху сетивата, колкото съдържанието на това, предлагано в сградата като Антропософия, ще влияе върху вътрешната природа на човека – вътрешния взор.  Следователно, “тази сграда на Гьотеанума, заедно с начина по който трябва да се развива Антропософията вътре в нея, сама по себе си трябва да представлява едно обучение за разбирането на кармата. И това е, което трябва да се въведе в съвременната цивилизация: обучение за разбирането на кармата.”*

(*Кармични връзки. Езотерични уроци, том 2, лекция 5, 27.04.1924 год.)

 

Гьотеанум

 

През новогодишната нощ на 1922-1923 год. почти довършената града, строена в продължение на десет години, е изгорена до основи. Това е последвано от  извисяването на духовни сили към Космоса, което продължава да въздейства, така че по време на Коледното основополагащо събрание успешно се полагат основите на една вътрешна, духовна структура на едно ново Общество. Скоро след пожара Рудолф Щайнер започва работа по модела на нова сграда и успява да довърши този модел преди смъртта си на 30.03.1925 год. Сградата е построена и открита през 1928 год. Рудолф Щайнер говори за тази сграда /преди смъртта си, бел.ред./ като за външен символ на “духовния Гьотеанум”, чиито Основополагащ камък е положен по време на Коледното събрание.*

(*Световната история в светлината на Антропософията, лекция, изнесена на 1.01.1924 год.)

Новото основаване на Антропософското общество на Коледа 1923-1924 год. превръща Обществото в носител на истинското Антропософско движение, чиято задача е да популяризира идеите на Рудолф Щайнер и да ги пренесе в практиката. Висшата школа за духовна наука и нейните различни отдели стават духовно свързани със Съществото Михаил, за което Рудолф Щайнер говори в своите Водещи мисли като за “пламенния Принц на мисълта във Вселената”.

Днес сме отвикнали да мислим за духовните Същества като за водачи на човечеството. Тук пречка се оказва монотеистичното ни мислене, занимаващо се предимно с единния Бог, и непризнаващо многообразието от духовни Същества. През годините от 1923-та до 1925-та, Рудолф Щайнер често говори за Съществата, познати в Християнската терминология като Архангели, и които в определен момент се издигат до ранг Духове на времето – Архаи , - натоварени през този период със задачата да внедрят в човечеството определени културни импулси. Всеки отделен период на тяхното господство трае около 350 години, като те следват един след друг както дните в седмицата, носещи имената на Архангелите - водачи на главните планети.*

(*Тези дати се намират в една от тетрадките на Рудолф Щайнер и са публикувани в лекция 7 от курса в Торки през август 1924 год., преведен и издаден под английското заглавие: Верни и грешни пътища на духовно изследнате (True and False Paths in Spiritual Investigation).)

Орифиел        - Сатурн         - Събота         - 200г. пр.Хр до 150г. н.е.

Анаел             - Венера         - Петък           - 150г. н.е. до 500г. н.е.

Захариел        - Юпитер       - Четвъртък   - 500г. н.е. до 850г. н.е.

Рафаел           - Меркурий     - Сряда           - 850г. н.е. до 1190г. н.е.

Самаел           - Марс             - Вторник      - 1190г. н.е. до 1510г. н.е.

Габриел         - Луна            - Понеделник            - 1510г. н.е. до 1879г. н.е.

Михаил          - Слънце        - Неделя                      - 1879г. н.е.

 

Ефектите, създадени от тези водещи Същества, които работят от Космоса към Земята и от Земята към Космоса, са отбелязани в една тетрадка, принадлежаща на Ита Вегман (с почерка на Рудолф Щайнер), така:

В епохата на Габриел, Космосът взима духовните продукти на човечеството – земният плод се превръща в Небесно семе

В епохата на Михаил Космосът посажда плодовете си на Земята

Епохата на Орифиел = няма семе = няма жътва

Епохата на Захариел = космическият живот и земният живот във взаимно действие

Епохата на Рафаел = на Земята, космическият живот започва да се превръща в реалност

Епохата на Самаел = на Земята, космическият живот отстъпва и земният живот преобладава.

Епохата на Анаел = земният живот е почти изцяло погасен от космическия живот.

Рудолф Щайнер говори за Архангелите като за Регенти на планетите, т.е. на различните “планетни Интелигенции”. Какво или кои са тези “планетни Интелигенции” и какво е “космическата Интелигентност”?

“‘Интелигентност’ означава поведението на Съществата от висшите Йерархии едно към друго. Какво правят те, как се отнасят едно към друго, какво означават едно за друго – това е Космическата Интелигентност. И понеже, като човешки същества, първо трябва да вземем под внимание царството, което е най-близко до нас, когато говорим конкретно за Космическа Интелигентност, за нас това е съвкупността от Съществата от Йерархията на Ангелите. Когато говорим конкретно за тях, не можем да казваме ‘такъв брой Интелигентност’, а по-скоро – ‘такъв брой Ангели’. Това е действителността”

И по-нататък: “Това, което обикновено наричаме просто физическа планета, в действителност представлява съвкупност от духовни Същества. Когато погледнем нагоре към някоя звезда, това, което виждаме физически е само външността. Реално си имаме работа със сбор от духовни Същества.”  Следователно...”от една страна имаме Слънчевата Интелигентност, а от друга – Интелигентностите на няколко планети. И винаги е било така – Слънчевата интелигентност винаги е била изключително под господството на Михаил, докато другите планетни Интелигентности принадлежат към други Архангели.”

(*Кармични връзки. Езотерични уроци, том 3, лекция 11, 08.08.1924 год.)

От 1879 год. насам живеем в епохата на Михаил. Последното господство на Михаил бе от около 550 год.пр.Хр. до 200 год. пр.Хр., т.е. стотици години преди Мистерията на Голгота. В онова време “широко разпространеният по света поток, свързан с името на Александър Велики, се издига, под влиянието на светогледа, известен като Аристотелски”.* “Ако някой бе попитал Александър и Аристотел: откъде идва импулсът ви да разпространявате в чужбина духовната култура на вашата епоха? – те биха споменали, макар под друго име, същото това Същество – Михаил, - което работи от Слънцето като служител на Христос.* Сега отново живеем в Михаилова епоха, но разликата между настоящата и предишната епохи е много голяма, защото между тях стои Мистерията на Голгота. Кали Юга приключи през 1899 год. Две хиляди години след Мистерията на Голгота Михаил счита за своя задача “да бъде новият създател на импулса, който ще доведе до по-задълбочено разбиране за истината за Християнството.”*

(*Кармични връзки. Езотерични уроци, том 8 (Английско издание), лекция 6, 27.08.1924 год.)

И можем да бъдем сигурни, че благодарение на Михаиловата школа, чието начало е през петнадесети век, ученията струят към човешките души, които са търсели “обновление на Християнството”.

 

Дорнах

 

Целта, към която се стреми Рудолф Щайнер на хълма в Дорнах, е да внесе като сила на Земята влиянието на Михаиловата школа, да донесе ученията  на тази Школа на Земята, да ги превърне в жизнени сили в сърцата на хората, за да “може в продължение на вековете Михаиловият импулс да си проправи път в цивилизацията, иначе може съвсем да изгасне.”*

(*Кармични връзки. Езотерични уроци, том 8 (Английско издание), лекция 3, 21.08.1924 год.)

На Коледното събрание през 1923-1924 год., когато Рудолф Щайнер поставя нова Основа на Антропософското общество, той събира около себе си личности, заедно с които вярва, че ще бъде възможно да осъществи предстоящите задачи; той ги назначава за членове на Изпълнителния съвет (Форщанд). Членовете на този основен Изпълнителен съвет са следните: Рудолф Щайнер, който поема Председателството и ръководството на Общия антропософски отдел; Алберт Щефен, Заместник председател и ръководител на отдел “Belle Lettres”; Мари Щайнер фон Сиверс, ръководител на отдела по Изкуствата на говора и музиката; Ита Вегман като Секретар и ръководител на отдел Медицина; Елизабет Врееде, ръководител на отдел Математика и Астрономия; Гюнтер Вахсмут, касиер и ръководител на отдела по Природни науки. - приятелят, който в предхристиянската Михаилова епоха тъй смело разпространява аристотелската мъдрост навред из застрашения от упадък Изток, отново е доведен от съдбата при Рудолф Щайнер, за да му помогне в изпълнението на импулса, който му предстои да даде.

За тези, които търсят, той основава Висшата школа, истинския духовен източник, под формата на езотерични учения, чийто първоизточник е Михаиловата Школа.

Как да се държим в съответствие с новия начин на работа на Михаил в настоящата, ръководена от него, епоха? По този въпрос думите на Рудолф Щайнер ни дават важни насоки, които най-сериозно ще се постараем да разберем. “Настоящото господство на Михаил, което започна неотдавна и ще продължи още три-четири века, означава, че космическите сили на Слънцето проникват чак до физическото и етерното тела на хората.”* Желанието на Михаил е да позволи космическото познание и космическата сила да струят от Слънцето към хората – но не само, както е било досега, до Аза и астралното тяло, които след това да доведат до промени в етерното и физическото тяло, но да позволи на Слънчевата Интелигентност да проникне пряко в етерното и физическото тяло. В унисон с този Михаилов импулс, ученията, които струят от хълма в Дорнах към новооткритата Висша школа не са насочени единствено към интелекта. Това което Рудолф Щайнер преди всичко изгражда е нов образ на Човека – не само като троично същество, състоящо се от тяло, душа и дух, но и като четиричленно същество, притежаващо физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз. Рудолф Щайнер описва с нарастващи подробности функциите на тези членове на човешката конституция в техните дейности – както космически, така и човешки, - и в техните ритми. Тази картина на Човека оказва въздействие, под формата на познание и разбиране за него, върху всички отдели на образованието, медицината, лечебната педагогика и познанието за троичния социален ред. То трябва да бъде основата и за едно истинско изкуство. Рудолф Щайнер дава и указания за много важни упражнения и чрез тяхното практикуване “в будно съзнание хората ще получат тези Слънчеви сили във физическите си и етерни тела.”

(*Кармични връзки. Езотерични уроци, том 3 (Английско издание), лекция 3, 21.08.1924 год. – както и следващият цитат)

По този начин в Гьотеанума става възможно развитието на великите изкуства Евритмия и Говорно формиране (Sprachgestaltung), в които се полагат усилия да се усети и да се даде израз на формообразуващата сила на творческото Слово, в етерните и физически тела на самото човешко същество. В Гьотеанума се развиват изкуство и наука, които принадлежат към етерния свят.

Във всяка област на изкуството, познанието за човешкото същество, както и в природните науки, безжизненото мислене бива преодоляно. Космическите сили, чрез които са формирани природата и Земята са в застой, настъпила е парализа. Решимостта ни отново да вдъхнем живот в тези сили чрез активирането на  собствената ни воля – това ще доведе в крайна сметка до установяването отново на контакт с етерния свят, с космическите мисли. “Това може да се нарече Михаилова култура. Когато се движим по света със съзнанието, че с всеки отправен навън поглед, с всеки звук, който чуваме, нещо духовно – или поне от душевно естество – се влива в нас, и че същевременно нашата душевна субстанция струи навън към света, тогава ще сме придобили онова съзнание, от което се нуждае човечеството, за да върви към бъдещето.”*

(*Виж Мисията на Михаил. Лекция изнесена на 30.10.1911 год.)

Едновременно с  разпространяването на Михаиловата школа в духовните, надземни светове, окултни учения се давали на Земята в т.нар. Розенкройцерска школа. Този Розенкройцерски поток възниква след инициацията на една личност – първият човек, иницииран от Самия Христос. След неговата по-късна инициация през тринадесети век, тази личност приема името Християн Розенкройц.

В нашата обедняла духовно епоха, описанието, дадено от Рудолф Щайнер в лекцията му в Ньошател, 27-ми септември, 1911 год.*, звучи като вълшебна приказка. През тринадесети век, на Земята е имало период от време, когато взорът към духовния свят е бил изцяло затъмнен. Старото, все още съществуващо ясновидство, сега било напълно изгасено. За да се проведе подготовка за новата, интелектуална култура на настоящата ни епоха, бил нужен кратък период на пълен мрак. По това време на Земята не живее нито един посветен. Много скоро след този период на затъмнение се провежда посвещението на Християн Розенкройц, след дълга подготовка както от самите Посветени, така и от дванадесетте помощника, които правят това възможно. Вселенската мъдрост - зодиакалната мъдрост - винаги е обозначена с числото дванадесет. Както е описано в споменатата по-горе лекция, тази мъдрост, подготвена с безкористна всеотдайност, и предоставена на Християн Розенкройц, е приета от него с истинско християнско смирение. Тя прониква в цялото му същество и преобразява дори физическото му тяло. Това тяло става полупрозрачно, почти неспособно да поема храна, освен духовната храна, която струи духовно в него откъм обкръжаващите го мъдри мъже. Цялото му същество е предадено на този прилив от мъдрост. И така - цялата мъдрост, която съществувала дотогава на Земята, е влята в тялото на младежа, и достигнала до самия си източник – сътворяващите сили на Божествения Отец – и в този процес на умиране тя можела да бъде преобразена от Христос в едно новораждащо се познание, което сега той (Християн Розенкройц) може да предаде на помощниците си.

(*Текстът от тази лекция е включен в Събраните съчинения на Рудолф Щайнер, под заглавието: Das esoterische Christentum und die geistige Führung der Menschheit.(Библ.№ 130).

 

Розенкройц

 

В тази своя инкарнация Християн Розенкройц умира все още млад и после отново се ражда в четиринадесети век. Той събира около себе си предишните си ученици и заедно с тях образува духовния поток, известен от четиринадесети век насам и в езотериката като Розенкройцерство. В Средновековието тези индивиди са образували многобройна общност. Това не е явно обозначена група - разпознавали се помежду си по погледа в очите, чрез определени знаци и дейност. Живеели тих и непретенциозен живот, отдаден на неспирна вътрешна работа. Тяхната цел била да бъдат изцяло самоотвержени и нито едно от делата им да не бъде свързвано с името им. Не се намесвали в обществения живот под знака на “Розовия кръст”, но хората около тях ги разпознавали по делата им. Много от тях се занимавали с лечителство, разполагайки със значителна степен на познание за природата, растенията и лечебните билки. Те работели неуморно в лабораториите си, с цел да открият силите, които могат да преобразуват материята. Били алхимици, но тази им дейност довела до несправедливите упреци, че се занимават с получаване на злато. Майсенският порцелан, известен с красотата и високото си качество, бил едно от техните изобретения. Тяхната цел била да открият ваещата зад материята жива субстанция. Всеотдайността им при провеждане на опити в лабораторията, отправяйки въпроси към космическите сили в заобикалящата ги вселена - тази всеотдайност преминавала във вътрешния им душевен свят, за да подсили морала в процеса на пречистване на собствените им духовни обвивки.

Самият Християн Розенкройц, в резултат от инициацията си, изградил своето етерно тяло така, че то не се разнесло във вселенския етер след смъртта му, а запазило по-фината си структура. Това прекрасно етерно тяло му позволило да остане активен, независимо дали живее на Земята или в духовните светове. Чудесните еманации от това етерно тяло въздействали и върху човешките същества, които търсели Розенкройцерството. “Сега станала възможна появата на един нов мироглед, благодарение на еманациите от прекрасното етерно тяло на Християн Розенкройц.”* От указанията на Рудолф Щайнер можем да изградим следната представа за стремежа на Розенкройцерите:

1. Целта на външната им дейност била да открият това, което се намира отвъд Майата на материята и да развият виждането за тази материя.

2. В резултат на вътрешните им усилия, Розенкройцерите се стремели да заздравят моралните сили на душата си и по този начин да развият своето умение да виждат.

3. Те имали убеждението, че това, което се намира между физическата и етерната субстанция, не може да бъде сравнявано с нищо друго на света. Това била есенцията, първичната почва-майка на всички други субстанции – Quinta Essentia, нематериалният произход на цялата материя.

4. “Тази субстанция в действителност била видяна и открита от Розенкройцерите.”* Следователно, те усещали етерния Макрокосмос, който стои зад целия Макрокосмос, както и етерния Микрокосмос – човешкото етерно тяло. Те открили, че тази субстанция съществува в света в определена форма, както в Макрокосмоса, така и в Микрокосмоса, обединявайки Вселената и Човека. Човешкото тяло има формата на пентаграм.* В макрокосмическото етерно тяло, пентаграмът е основната форма на всички разновидности от рода Розоцветни – чието върховно достижение е червената роза. В своето съвършенство тя е ненадмината както по форма, така и по субстанция.

(* Лекция изнесена в Нюшател, 27.09.1911 год. (виж. Библ.№130))

(*Виж Чудеса в света, изпитания на душата, разкрития на духа, Лекция 3, 20.08.1911 год. Немският оригинал в Библ.№129)

Дали това не ни насочва към причината Розенкройцерите да получат именно това име? В много души живеел въпросът, формулиран от Гьоте: “Кой е добавил розите към Кръста?” Ще оставим този въпрос така, както е поставен, за да усетим сериозността, с която окултизмът се отнася към избора на имена. Думите на една медитация, дадена от Рудолф Щайнер, загатват за това, че в светлинно-въздушното, т.е. там, където са активни светлината и въздухът, а именно Слънцето, – там виждаме как розите на душата започват да разцъфват. Розата, родена в душата, вае между Слънцето и Сърцето.

In der Lichtesluft des Geisterlandes            

Da erblüh’n die Seelerosen,                        

Ind ihr Rot estrahlet                         

In die Erdenschwere;                                   

Es wird im Menschenwesen                         

Zum Herzgebild verdishtet:                         

Es strahlet in der Bluteskraft                                  

Als das Erdenrosenrot                                 

In die Geistesfelder wieder hin.  

           

В светлинно-въздушното в Духовни земи

Разцъфват розите на душата,

червените им лъчи се изсипват

в тежестта на Земята;

и ваят сърцето на Човека.

И отново заструява, в силата на кръвта –

розовата червенина на Земята - 

устремена към Духовните поля.*

(*Виж Стихове и медитации, от Рудолф Щайнер. Превод на Джордж и Мери Адамс.)

 

Кръст

 

Между Слънцето и Сърцето живеем и ние, насред уханието на розата.

По време на настоящата епоха на господството на Михаил двата потока трябва да се обединят. В свръхсетивната Михаилова школа, Михаил разкрива пред душите на безтелесните човешки същества същността и целите на древните Мистерии и насочва вниманието им към нуждите на бъдещето. Древният призив на Мистериите звучи: Човеко, себе си познай! От Розенкройцеровата школа към човешкото познание се понасят следните тържествени думи:

Ex Deo nascimur                                          

In Christo morimur                                      

Per Spiritum Sanctum reviviscimus             

 

От Бог се раждаме

В Христос умираме

Чрез Светия Дух ще се новородим

Със сигурност не е без значение това, че от 4-ти до 13-ти януари 1924 год., в пряка връзка с Коледното основополагащо събрание, Рудолф Щайнер говори за Християн Розенкройц и за живота на Розенкройцерите през Средновековието. Той описва много интимни моменти от живота им в обществата, как животът им протича тихо и ненатрапчиво, както и набожния, мистичен път, който следват, в търсене на Божественото в собствените си дълбини.

В лекцията от 13-ти януари 1924 год.*, Рудолф Щайнер описва и сътрудничеството на Михаил с Розенкройцерите от преди настъпването на Михаиловата епоха нататък. Той насочва вниманието ни към великото дело, което все още е трудно за разбиране – делото на Християн Розенкройц, чрез което през т.нар. тъмен период през Средновековието, той успява да запази връзката между хората и Боговете.

(*Издадено в превод на английски в Розенкройцерството и съвременната инициация, лекция 6. Тези лекции следват деветте, проведени от д-р Щайнер по време на Коледното основополагащо събрание, а в Събраните съчинения на неговото творчество, те всичките са включени в тома, озаглавен Die Weltgeschihte in anthroposophischer Beleuchtung und als Grundlage der Arkenntis des Menschengeistes (Библ.№ 233). Свеетовната история в светлината на Антропософията (Rudolf Steiner Press))

Рудолф Щайнер обяснява как през този период човешките същества действително са можели да черпят познание от собствените си души, но за да могат наистина да получат зрителна представа за него, било нужно да могат да “го напишат като върху плоча”. За по-ранното човечество това било възможно, тъй като елементите земя, вода и въздух, чрез съпротивлението, което оказвали, правели мислите, развивани от човека, духовно осезаеми. След края на Средновековието, с големите открития в областта на Природните науки, записването на мислите било възможно единствено в топлинния етер. От по-ранните епохи нататък елементите земя, вода и въздух били напълно изписани и за хората от съвременната ера останал единствено топлинният етер. Но той станал прекалено променлив и престанал да оказва нужното съпротивление, в следствие на което, нищо не можело да се запази от мислите на хората. Християн Розенкройц, обаче, намира начин “все пак да долавя отразеното излъчване, въпреки факта, че сега това отражение зависело от топлинния етер”. В състояние на дълбока медитация той успявал да премине в сънно състояние и така да занесе на Боговете познанието, придобито от хората – познание, което след това Боговете отново им връщат.

С началото на новата Михаилова епоха настъпва важна промяна. “И ето какво откриваме в Розенкройцерското движение. Розенкройцерите, които живели, така да се каже, в един преходен период, трябвало да се задоволят с изпадането в определени съноподобни състояния и да сънуват, така да се каже, висшата истина в неща, които сега науката открива тук в природата по един сух, реалистичен начин. Но от началото на Михаиловата епоха, от края на 1870-те години, положението е вече различно. Същото онова, което било постигано в дните на старите Розенкройцери по описания начин, сега може да се постигне в пълно съзнание.”*

(*Виж предишната бележка: Лекция от 13. 01. 924 год. (Библ.№ 233))

Най-просветените духове сред Розенкройцерите успявали да донесат обратно познанието единствено когато се намирали в съноподобно състояние. Сега, в епохата на Михаил, това може да се постигне в напълно будно съзнание, озарено от светлината на истинския Дух-Слънце. Двата потока в духовния живот, които в началото неизбежно трябвало да работят поотделно, сега се сливат. А сега, нека чуем думите на Рудолф Щайнер:

“И така, може да се каже: характерното за старото Розенкройцерско движение е, че най-просветените духове имали силен копнеж да срещнат Михаил, но това било възможно, така да се каже, единствено в съня им. От края на последната третина на деветнадесети век, хората могат да срещнат Михаил духом, в пълно съзнание.”*

(*Световната история в светлината на антропософията. Лекция от 13.01.1924 год.)

Превод: Ати Петрова

Редакция: Дорина Василева