Ерик Кирхнер и Маргаретe Кирхнер-Бокхолт: Мисията на Рудолф Щайнер и Ита Вегман. Пътищата на съдбата (3)

Submitted by admin 2 on Съб., 08/05/2021 - 07:46
Щайнер и Вегман

МИСИЯТА НА РУДОЛФ ЩАЙНЕР И ИТА ВЕГМАН

Коя е Маргаретe Кирхнер-Бокхолт и каква е връзката й с лечебната евритмия, с Рудолф Щайнер и Ита Вегман (от редактора на българския превод)

Предисловие

Пътищата на Съдбата

Еабани и Гилгамеш

От Урук до Ефес

Ефес

Аристотел и Александър

Аристотел и Платон

Между смъртта и прераждането

Епохата на Граала

Тома Аквински и Реджиналдо от Пиперно

От Тома Аквински до сегашната епоха

Михаиловият поток и Розенкройцерството

Мисията на Рудолф Щайнер

Ита Вегман

Михаиловата школа и бъдещите задачи

За стиха "Isrenum-Artemisia"

Списък с илюстрациите в текста

* * *

                                 1. ПЪТИЩАТА НА СЪДБАТА

На 4-ти март 1943г. Ита Вегман умира в Клиниката в Арлесхайм, основана по нейна инициатива, и която сега носи името “Клиника Ита Вегман”. Тя ни завеща изненадващо голям брой послания от Рудолф Щайнер лично до нея, състоящи се от стихове и откъси проза, както и писма, адресирани лично до нея. Като указания, съдържащи и допълнителни подробности, те разширяват, потвърждават и допълват картината за съвместните инкарнации на Рудолф Щайнер и Ита Вегман, за които той намеква в лекциите си.

По време на живота си Ита Вегман не е говорила за това голямо духовно съкровище - с няколко изключения, дори и с нас, които й бяхме близки. Ето защо някои от датите са неизвестни. Това се отнася до първата илюстрация, която възпроизвежда думите и рисунките на Рудолф Щайнер.* Възможно е да са пряко свързани с вечерните лекции по време на Коледното събрание 1923-1924г. Дали нарисуваните колони не са от мястото на по-ранни инкарнации ще остане отворен въпрос, на който всеки ще трябва да потърси и открие отговора. Забелязваме, че глаголите в изреченията са в сегашно време – израз на прякото наблюдение на духовния изследовател.

[*Възможно е също така Рудолф Щайнер да е нарисувал формата на капителите (горната част на колоните) за новата сграда на Гьотеанума.]

На 24-ти декември 1923г. в Дорнах, Рудолф Щайнер започва цикъл от лекции със заглавие Човешката история в светлината на Антропософията и като основа на познанието за човешкия дух. (Издадени на английски език със същото заглавие от Rudolf Steiner Press, London: World history in the Light of Anthroposophy and as a Foundation for Knowledge of the Human Spirit.)

В тези лекции той описва развитието на паметта и съзнанието на човечеството от епохите на далечната древна античност до наши времена. Той илюстрира темата като говори за това, как човекът минава през много земни животи и дава за пример две личности, които стоят на повратната точка на някои от събитията от живота на културата – в края на века на древните Мистерии, - и  чиято мисия е била да внесат нов импулс в еволюцията на човечеството. Тези личности са Еабани и Гилгамеш, които са живели през третото хилядолетие пр.н.е., и които са ни познати от историческия полу-мит Епос за Гилгамеш. Рудолф Щайнер описва инкарнациите на тези личности през последвалите векове и преобразяването на техните задачи. Още през 1910-1911г. в Щутгарт е била изнесена серия от лекции на същата тема, под заглавието: Окултна история. Исторически личности и събития в светлината на Духовната наука. (Rudolf Steiner Press, London: Occult History. Historical Personalities and Events in the Light of Spiritual Science). Описаните в тях личности и техните последователни инкарнации - сред тях и гореспоменатите двама, - са били ключови фигури в световни исторически събития. Като личности те са стълбовете и опорите в развитието на историята; слагат определен печат на текущи събития като самите те носят белега на тези събития.

Серията инкарнации на Рудолф Щайнер ще бъде тема на следващите глави. Тази тема е разглеждана доста много в гореспоменатите два лекционни цикъла, както и в лекциите за Кармата от 1924г. Фактът, че серията инкарнации стигат до наши дни, и че двете личности са живели сред нас, не е споменат в тези лекции. Тази информация е предадена от Рудолф Щайнер на Ита Вегман  през 1923г. по време на Лятното училище в Penmaenmawr, Wales, Великобритания.

Само при много редки случаи Рудолф Щайнер е говорил на отделни хора за техните предишни земни животи, които са му били разкрити по време на духовни проучвания. Понякога, когато членовете са били вече навършили 70 години, той е споделял някои неща с тях в тази връзка.

 

Ита Вегман

 

Той съобщава на Ита Вегман за съвместните им инкарнации, когато тя е била на 47 години. Тук определящ фактор са били дадени духовни събития. През 1922г., по време на пожара на първия Гьотеанум, у нея изплуват спомени за Ефес и душата й узрява до степен, която й позволява да зададе въпроси към Рудолф Щайнер на тема - древните и съвременните мистерии – въпроси, които правят възможно за него да й говори за кармични преживявания, някои от които са свързани и с Ефес.

Важни признаци за това е имало и по-рано, като за Ита Вегман особено убедителен в този смисъл е бил разговорът в Мюнхен през 1907г. По онова време въпросът за отделянето от Теософското общество вече е витаел и е бил предмет на широко обсъждане, както и в Холандското общество. През 1907г. Рудолф Щайнер наистина е казал много неща на Ита Вегман за възможността да си сътрудничат по различни задачи в сферата на Антропософията и особено в областта на медицината. Ита Вегман често споменава този разговор, но не са ни известни никакви други подробности.

В следващите страници ще бъдат споделени някои стихове и пасажи с медитации, както и ще се направи опит да добавим някои обяснителни коментари. Последователността е посочена в следния текст:

Ich frage am Tigris                                       Аз питам за Тигър

Es nickt freundlich “Ja”.                         Приятелско кимане казва “Да”.

 

Ich frage zu Ephesus                                     Аз питам за Ефес

Es Nickt freundlich “Ja”.                             Приятелско кимане казва “Да”.

 

Ich frage bei Kabiren                                    Аз питам с Кабирите

Es Nickt freundlich “Ja”.                             Приятелско кимане казва “Да”.

 

Ich frage am Odilienhügel                            Аз питам на хълма на Одилия

Es Nickt freundlich “Ja”.                             Приятелско кимане казва “Да”.

 

Ich frage in der Klosterzelle                         Аз питам в монашеската килия

Es Nickt freundlich “Ja”.                             Приятелско кимане казва “Да”.

 

Und am Dornacher Hügel                             И на хълма в Дорнах,

Da muss noch mutvoll                                   там душата отново трябва

Die Seele sich finden                                     да намери в себе си кураж

Dass sie erkenne, wie                                    наистина да узнае

Geistessonne schattenlos                              как безсенчестият Дух Слънце

Echte Morgenröte                                         вае чистата червенина на зората

Um Rosenkreuzersterne webt.                       около звездите на Розовия кръст.

 

Превод: Ати Петрова

Редакция: Дорина Василева