Ерик Кирхнер и Маргарете Кирхнер-Бокхолт: Мисията на Рудолф Щайнер и Ита Вегман. Еабани и Гилгамеш (4)

Submitted by admin 2 on Пон., 24/05/2021 - 08:41
Рудолф Щайнер и Ита Вегман

МИСИЯТА НА РУДОЛФ ЩАЙНЕР И ИТА ВЕГМАН

Коя е Маргаретe Кирхнер-Бокхолт и каква е връзката й с лечебната евритмия, с Рудолф Щайнер и Ита Вегман (от редактора на българския превод)

Предисловие

Пътищата на Съдбата

Еабани и Гилгамеш

От Урук до Ефес

Ефес

Аристотел и Александър

Аристотел и Платон

Между смъртта и прераждането

Епохата на Граала

Тома Аквински и Реджиналдо от Пиперно

От Тома Аквински до сегашната епоха

Михаиловият поток и Розенкройцерството

Мисията на Рудолф Щайнер

Ита Вегман

Михаиловата школа и бъдещите задачи

За стиха "Isrenum-Artemisia"

Списък с илюстрациите в текста

* * *

2. ЕАБАНИ И ГИЛГАМЕШ

Аз стоя до Тигър и питам

Приятелско кимане казва “Да”.

За да хвърлим светлина върху индивидуалностите Еабани и Гилгамеш, можем да започнем с различните традиционни версии на “Епоса за Гилгамеш” и илюстративните описания, които ни дава Рудолф Щайнер в лекционните цикли, споменати в предишната глава. Двете личности живеят около 3000 г. пр.н.е в град Урук, в Халдея. По същество, това е един преходен период в еволюцията на човечеството. До този период това, с което е бил пропит животът на хората и което управлявало социалните и морални обичаи, е била мъдростта извираща от Мистерийните центрове в Азия, Мала Азия, Египет, Гърция, както тези на Север и Запад – например, в Хиберния. От духовния свят към тези Мистерийни центрове струял изобилен поток от вдъхновение. Азовото съзнание все още се намирало горе - в духовно-душевния свят, - а земните дела се направлявали посредством  импулсите излъчвани от Мистериите. Това положение се променило в епохата, която сега ще опишем.

Откровенията били спрени, защото самите хора не били вече способни или не били готови да ги приемат. През 3101г. пр.н.е. започва един тъмен век, Кали Юга, и сиянието на духовните откровения започнало постепенно да отслабва -  чак до края му през 1899г. Имената на двете фигури са ни дадени като “Еабани” и “Гилгамеш”; те са живели на прага в началото на Кали Юга.

Гилгамеш е описан като една от индивидуалностите, които започват “да не наричат  вече “аз” духовно-душевната част от своята същност, в която са усещали присъствието на Боговете, а започват да наричат “аз” земното и етерното в себе си.”* Това било новото душевно отношение, към което се стремели хората, представящи тази епоха, която по същество била преходна. В душите им старите навици срещали импулсите на едно ново търсене на бъдещето. Много от навиците от миналото продължавали да живеят в Гилгамеш. Той бил войн по природа, “светски” човек в най-пълния смисъл. Дори и жителите на Халдея го чувствали като узурпатор. В културно отношение и Халдея и Вавилон били достигнали високо равнище. Шумерите били считани за първоначалното население и освен това - че все още били свързани с творческото първично Слово. Сред шумерите все още било запазено известно единство между мислене и говорене. По-късно, с напредъка на времето, усилията за откриване на резултатите от словото довели до едно външно развитие, до разпространението на думите – до това, което ни е познато като “Вавилонската кула”. Халдея запазила по-вътрешното разбиране за думите и връзката им със звездното слово.

(*Световната история в светлината на Антропософията, Лекция 13, 26.03.1923г.)

В съответствие с космичния ред и дванадесетократния Зодиак, шумерите са считали дванадесет за числото, определящо разделянето на Пространството; но те изпитвали самото Време и еволюцията на душата в хода на Времето като седемкратни, в съответствие с броя на планетите. И до ден днешен се смята, че шумерите са откривателите на седемте основни планети. Въз основа на връзките с тайните числа дванадесет и седем, две основни течения тръгват от Халдея и се разпространяват по света. В предговора си към книгата Aus Michaels Wirken, Ита Вегман казва, че тези две течения са под водачеството на Михаил. Единият поток води началото си от Авраам, праотецът на еврейския народ. Тази поредица от поколения започва с дванадесетте племена на Израел и минава през много фази на пречистване и много изпитания в хода на подготовката на земното тяло на Христос. Структурата на човешкото тяло има дванадесетократна основа. “Във връзка с импулса “Аз съм”, чието действие протича в кръвта от поколение към поколение, Михаил се появява в този поток, понеже той е лицето на Йехова. Вторият поток, който тръгва от Халдея е по-скритият от двата. Той води от Халдея до Гърция.”*

(*Виж Aus Michaels Wirken. Издадена от J. Ch. Mellinger Verlag, Stuttgart.)

Ние ще проследим пътя на този втори поток, който води началото си от Еабани и Гилгамеш под прякото направление на Михаил, и минава през седем етапа на развитие на съзнанието, за да доведе до преоткриването на духовния свят.

Гилгамеш е владетелят на Урук – не е наследственият му крал, тъй като е превзел града. Целта му била да създаде нова култура. За населението той е узурпатор, “но изпълнени с удивление и страх, гражданите гледат ръста на тялото му, което няма равно на себе си по красота и сила.” (Епос за Гилгамеш. I. 1.) Те разпознават истинската му природа – за него се говори, че е “една трета човек и две трети божествен”. Въпреки че тялото и волята му са човешки, навсякъде в тях прониква един Бог Слънце, който в Епоса е наречен Шамаш. Но Гилгамеш не носи мир на хората на Урук; властващата му натура била прекалено силна.

При него идва Енкиду-Еабани, човек, който сякаш е дошъл от праисторическото минало. Той живее сред дивата природа с животните, и разбира тeхния говор. Чак когато жена успява да го изкуши, загубва това умение и започва да наподобява човешките същества, които са участвали в Грехопадението. Той идва при Гилгамеш и между тях се развива дълбока, забележителна дружба. Единият от тях (Гилгамеш) действа по божествена повеля и сляпо изпълнява волята на един Бог вътре в него, без винаги да го разбира. Другият (Еабани) прави делата на Гилгамеш разбираеми за него, помага му да разбере собствените си действия. Заедно, Еабани и Гилгамеш са като едно цяло и това носи мир на Урук.

Гилгамеш, с несравнимата си красота и сила, е предопределен от съдбата да бъде инструмент в ръцете на едно йерархично Същество, на един Огнен дух. В Окултната история в светлината на Антропософията (3-та лекция), Рудолф Щайнер казва за него, че е “стара душа”. Чрез Рудолф Щайнер понятията “стара душа” и “млада душа” ни дават съвсем нова база за разграничаване между човешките същества, понеже тези понятия могат да получат своята формулировка единствено когато различни човешки животи биват разкрити пред взора на духовния изследовател. Реинкарнирането води началото си от Лемурийската епоха, след “Грехопадението”. Именно тогава е началото на двойния живот: редуването на два вида живот – единият в изпълненото със светлина съзнание за духовния свят в областта на Зодиака и през различните нива на съзнание, свързани с планетите, а другият във физическо тяло, на Земята, със затъмнено съзнание. Раждането и смъртта са се превърнали в основни елементи в човешкото съществувание. Ако минаваме често по тези пътища, ако човек е имал много инкарнации на Земята, душата набира много земен опит и става “стара”. За най-древни човешки същества можем да посочим Адам и Ева, които са първоначалната двойка и първите, които се спускат от Рая в твърдата физическо-етерна материя. Едновременно със спускането идва и заповедта да преоткрият, самостоятелно, пътя към света на духа и душата. Като “най-младата душа” на човечеството, Натановото Дете Исус слиза от планетарните светове на Земята в повратната точка на времената. Това Същество, тази душа на човечеството, остава на Слънцето след Грехопадението, после минава през сферите на всички планети, за да се подготви за все повече жертви, за да може да бъде улеснено слизането на Христос на Земята. Тази душа е частица от душата на Адам и е едновременно и най-древната, и най-младата.*

(Виж Die Vorstufen zum Mysterium von Golgotha. Събрани съчинения на Рудолф Щайнер, Библ. №152. Виж също лекционния курс Евангелието на Св. Лука, изнесен от Рудолф Щайнер в Базел, септ.1909г.)

Еабани е в близост с тази най-млада душа. От Епоса става ясно, че той не е бил част от Грехопадението. Участието му в мисията на Земята се превръща във фактор от голямо значение. За него Рудолф Щайнер казва: “Тази личност запазва голяма част от познанието, което придобива по време на пребиваването си в Космоса отвъд Земята, и я запазва през няколкото си малко на брой инкарнации на Земята... този, който в Епоса за Гилгамеш се нарича Еабани е бил в близост до Мистериите в резултат от пребиваването му в Космоса отвъд  Земята*…”Тъй като Еабани е минал през само няколко инкарнации на Земята, той е притежавал ясновидско прозрение, посредством което е можел да знае, че няма такова нещо като материя, а всичко е духовно и така нареченото материално е само друга форма на духовното.”*

(* Световна история, Лекция 3-та, 26.12.1923г.)

 

Енкиду и Гилгамеш
Енкиду и Гилгамеш

 

Резултатите от тези окултни проучвания ни представят една картина на всеобхватното, космическо величие на тази личност. Той се е намирал в близост до “Силите, които властват над старото ясновидство”, до духовните Същества, до йерархиите от зодиакалните и планетарните сфери - творците на света и на човека. По време на дългото си пребиваване в духовния свят, тази личност е успяла съзнателно да изпита космическите Мистерии и, като една млада душа, която по времето на Грехопадението остава назад в слънчевата и планетарните сфери, да слезе на Земята в едно добро запазено телесно състояние, надарено с ясновидската сила на това извънземно познание.

У нас непременно възниква въпросът: Наистина ли има души, които идват на Земята като човешки същества, натоварени с велики задачи, *и които могат само да бъдат разглеждани като учители на човечеството? Във всички времена е имало водачи на човечеството. Един от великите Слънчеви водачи, който управлява човечеството след катастрофата на Атлантида, е бил божественият Ману. Седемте свещени Риши в Индия са били вдъхновени и водени от него. Именно той – божественият Ману – ръководи изселването от Атлантида и изпраща тези, които стават водачи и основатели на първите следатлантски културни епохи. Тези хора все още не са били надарени с Аз. В тях се вселявали йерархични същества или ги вдъхновявали.* Това важи и за Заратустра, основателят на старата Персийска културна епоха. Също така и Он, недалеч от съвременно Кайро, е бил основан благодарение на Ману, като първи център на Слънчевите мистерии в Южния поток.

(* Окултна история, Лекция 3, 29.12.2010г. (Щуттгарт))

(* Виж Окултна наука: кратко описание, Глава 4 (1962/3-то издание))

(* Окултна история, Лекции 3 и 4, 28 и 30.10.2010г.)

Какво място заема Рудолф Щайнер сред тези водачи на човечеството? В по-късните културни епохи и особено в след-християнската епоха и през цялото бъдещо развитие на човечеството, божествените Ману е трябвало да бъдат заменени с човешки духовни водачи - човешки Ману. В Рудолф Щайнер виждаме един водач на човечеството, който е човек сред човеците, който, като Аз, осъществява една обновена визия за духовния свят, и който може да сложи  начало на водачеството на човечеството чрез силата на Аза.

Гилгамеш и Еабани са съществено различни индивидуалности. На първата плочка от Епоса за Гилгамеш е написано: “Той е една трета човек и две трети божествен.” Той е бил посветен през Атлантската епоха. Можем да предположим, че там той е можел да бъде телесният инструмент в служба на йерархично същество, на Огнен дух – Михаил, - така че импулсите от това същество да могат да намерят проявление във водачите на човечеството. С Еабани като приятел у Гилгамеш се възпламеняват много сили. Ясновидските способности на Еабани са могли да го “заразят”, могли са да му бъдат предадени* и в резултат на това и той започва да хвърля поглед назад към предишни инкарнации, за да разбере еволюцията на собствената си душа – ето защо в него се пробужда копнежът към безмъртието. Душата на Гилгамеш укрепва със смъртта на Еабани. Гилгамеш копнее отново да го намери, да живее с него и да слуша съветите му. И сега, поради ранната смърт на приятеля му, виждаме как Гилгамеш започва да търси тайните на смъртта, да търси безсмъртието – личното безсмъртие. С помощта на Инициацията той не успява да придобие пряко познание за духовния свят, но намира приятеля си, който остава с него духом след смъртта си, за да продължи мисията си. “Следователно, оттук нататък Гилгамеш продължава да действа не само на базата на собствената си воля, но чрез общата им воля, чрез сливането на волите на двамата.”*

Именно тази вътрешна битка, въпросите, които душата си задава в края на една земна инкарнация – тава е мощният импулс, който ни води целенасочено и решително към мястото и епохата на следващата инкарнация, благодарение на това, което сме изпитали между смъртта и новото раждане. И двете души са търсели мястото, където “съдържанието на предаденото учение и същината на неговата мъдрост поставя началото на Земната еволюция във връзка с Космоса.” *

(*Световна история, Лекция 3, 26.12.1923г.)

(Следва снимка на ръкописен текст на немски)

 

Servus Michaelis sum                           Слуга на Михаrл съм аз

Per meam et tuam voluntatem               По мой избор и по твой

In nomine nostri dei                                В името на Бога.

 

Sein in Zeit end Ewigkeit                  Остани във Времето и Вечността

Schüler im Lichte Michaels                Учен в Светлината на Михаил

In der Götter Liebe                              В Любовта на Боговете

In des Kosmos Höhen                          Във висините на Космоса

 

Ja, ich bin in Zeit und Ewigkeit     Да, аз съм във Времето и Вечността

Schüler im Lichte Michaels                      Учен в Светлината на Михаил

In der Götter Liebe                              В Любовта на Боговете

In des Kosmos Höhen                          Във висините на Космоса

 

Относно факсимилето:

Във връзка с текста Слуга на Михаил съм… трябва да се спомене, че през живота си Ита Вегман дава този стих на латински и на немски на някои от сътрудниците си. Отговорът на ученика също е бил включен: “Да, аз съм във времето и вечността…”

Не можем да намерим тази част от стиха с почерка на Рудолф Щайнер, ето защо тя бе прибавена от Ерих Кирхнер. Латинските строфи и първата от немските версии са били написани от Рудолф Щайнер на отделни листи хартия и затова тук сме ги представили по този начин.

Превод: Ати Петрова

Редакция: Дорина Василева