Скъпи приятели, започваме с публикации от книгата на Ерик Кирхнер и Маргарет Кирхнер-Бокхолт "Мисията на Рудолф Щайнер и Ита Вегман", като преди това ви запознахме с живота и съдбата на семейството автори, както и с тяхната връзка с Антропософията и Рудолф Щайнер.
В настоящата статия представяме съдържанието и предговора на книгата.
* * *
Съдържание
Предисловие
Пътищата на Съдбата
Еабани и Гилгамеш
От Урук до Ефес
Ефес
Аристотел и Александър
Аристотел и Платон
Между смъртта и прераждането
Епохата на Граала
Тома Аквински и Реджиналдо от Пиперно
От Тома Аквински до сегашната епоха
Михаиловият поток и Розенкройцерството
Мисията на Рудолф Щайнер
Ита Вегман
Михаиловата школа и бъдещите задачи
За стиха "Isrenum-Artemisia"
Списък с илюстрациите в текста
* * *
ПРЕДИСЛОВИЕ
Каквато и информация да е публикувана досега за Ита Вегман, тя не ни дава никаква истинска представа за историческата значимост на нейната личност във връзка с мисията на Рудолф Щайнер за човечеството. Ето защо авторите решиха съвместно да напишат книга на тази тема.
В последната година от живота си на Земята, Маргарет Кирхнер-Бокхолт (тя почина на 7-ми април, 1973г.) бе завършила осем глави от тази книга, чиито текстовете продължи да пише до последните останали й няколко седмици, но те останаха нередактирани. Те бяха предшествани от десетилетия съвместна работа върху съдържанието. Бе започнала работа върху ръкописите й, в рамките на малка група нейни приятели, но бе невъзможно да се доведе до край в рамките на нейния живот. Ето защо бяха добавени няколко допълнителни глави, с надеждата, че това ще разшири обхвата на цялостната картина. Нека бъде ясно, че който и да се опитва да пише за тези две личности, никога няма да успее да ни даде каквато и да било изчерпателна представа. Ето защо, да се надяваме, че в бъдеще ще се появят и други публикации на тази тема.
През своя живот, Рудолф Щайнер е имал и много други съдбовни познанства, чиято историческа значимост също заслужава да бъде предмет на изследване. Кармичният произход и духовните потоци, представени, например, от останалите личности, формирали Основополагащия Форщант (Ръководство, бел.ред.) на Общото антропософко общество от 1923г., със сигурност са от световно значение за нашето време и за бъдещето.
Когато разглеждаме различните инкарнации на Ита Вегман, въз основата на свидетелствата, получени от духовния изследовател, възниква въпросът: Закон на духовния живот ли е водач на човечеството като Рудолф Щайнер да се нуждае от души, които да го съпровождат по земния му и космичен път, и да поемат в себе си импулсите, които той дава? Това, което бе постигнато в сферата на медицината и лечебната педагогика, в резултат на съвместната работа по време на настоящия му земен живот, сякаш е само една от брънките във веригата от сътрудничества, макар че и то със сигурност е било подготвяно в продължение на ред инкарнации.
От насоките и откъсите по медитация, представляващи основата за “новите Мистерии” - дадени от Рудолф Щайнер, - и които сме възпроизвели тук, става ясно, че Ита Вегман е свързана със задачите, поверени от съдбата на Рудолф Щайнер, още от далечната вековна древност в човешката еволюция.
Законът, който направлява делата на всеки водач на човечеството, се състои в това, че той може да дава импулс само тогава, когато хората са достатъчно будни, за да му зададат ключовия въпрос. Ето защо, той най-вече се нуждае от личности, които да се поставят на негово разположение и безрезервно да подкрепят целите му.
С въпросите на много личности към Рудолф Щайнер и на основание на отговорите, които той дава, се зараждат стимулите и импулсите за обновяване на културния живот. Това, което Рудолф Щайнер ни даде в толкова много области, със сигурност ще бъде разработено и разбрано само в течение на много бъдещи десетилетия и столетия.
Намерението на тази книга е да предложи материал за проучване, за да можем да получим известно по-задълбочено разбиране за Коледното събрание, провело се в Гьотеанума в Дорнах, 1923-1924г., и представляващо новата основа за Общото антропософско общество. Приемаме за даденост, че “полагането на Основополагащия камък” сутринта и вечерните лекции образуват единна цялост. От следващите глави ще стане ясно, че надеждата на Рудолф Щайнер е била членовете на Общото антропософско общество да приемат това и да му вдъхнат живот.
На едно събрание на “Младежката секция за духовни стремежи”, Рудолф Щайнер веднъж казва: “Разкажете един на друг по кои пътища сте стигнали до Антропософията”. Пътят на съдбата на всеки индивид е наистина впечатляващ, но това е особено забележително в случая на личност като Ита Вегман.
Следователно, ще посочим няколко ситуации в живота й, които, подобно на кармични симптоми, са били решаващи за по-късното й сътрудничество с Рудолф Щайнер. Ита Вегман е родена н 22-ри февруари, 1876г. в Ява, в холандска Индия. Родителите й са холандци, като баща й е бил директор на захарни фабрики и плантации. На петнадесет годишна възраст тя за пръв пристига в Европа с цел да разшири своето образование, а на осемнадесет години се завръща при родителите си в Ява. Там учителят й по музика е бил член на Теософското общество и тя проявява интерес към Теософията. Колониалният живот в Ява не я задоволява.
В началото на века баща й се разболява сериозно от проблеми със сърцето и се налага да напусне работа. Тогава семейството се завръща в Холандия. Ита Вегман търси своето поприще и убеждава родителите си да й разрешат да се запише в двугодишен курс по Лечебна гимнастика и Шведски масаж. Курсът се провежда в Харлем (Холандия). Там тя възобновява връзките си с Теософското общество. След завършването на курсовете, отива в Берлин на допълнително обучение, включително Хидротерапия.
В Берлин много скоро намира пътя към Рудолф Щайнер, който малко по-рано (през есента на 1902г.) е избран за Главен секретар на Теософското общество в Германия. Още в Холандия тя е знаела, че неговият път се различава от този на Ани Безант, която е била много почитана в тази страна. Ита Вегман посещава лекциите на Рудолф Щайнер в Берлин. Една от тях, състояла се в Архитектенхаус (Дом на архитекта – бел.пр.), вероятно през февруари 1905г., на тема Вълшебната приказка на Гьоте („Приказката за зелената змия и красивата лилия“, бел.ред.), й направила дълбоко впечатление, така че след лекцията тя отива при него и пита дали е възможно да научи повече по тези теми. Отговорът на този въпрос е поканата да присъства на неговите Езотерични беседи.
Ита Вегман посещава това, което за нея е Първия урок, даден в Берлин (Motzstrasse 17), а по-късно самата тя ни казва: “От този момент нататък аз знаех, че Рудолф Щайнер е бил моят Учител, е моят Учител и ще бъде моят Учител и в бъдеще.”
Скоро след това Рудолф Щайнер я съветва да се откаже от Лечебната гимнастика и Шведския масаж и да учи Медицина. С тази цел, първата й стъпка е да отиде в Цюрих през 1905г. и да положи зрелостни изпити. След година там започва да учи медицина. Една от първите й дейности в Швейцария, заедно с двама от членовете на Теософското общество, с които се е запознала в Цюрих, е да организира лекция на Рудолф Щайнер там. Тази лекция скоро е последвана от още негови посещения и лекции в Цюрих, Базел и Берн.
Ита Вегман е учила и в Мюнхен, вероятно около времето когато там се е провеждал Теософския конгрес през 1907. Това е било времето, когато разногласията между Ани Безант и Рудолф Щайнер стават очевидни и разцеплението в Теософското общество е неизбежно. Ита Вегман описва ситуацията като казва, че е имало голямо смущение сред поддръжниците на Ани Безант, с които се била запознала още в началото: “Особено когато Рудолф Щайнер обясни на Ани Безант, че произходът на неговото познание е отвъд Лунната сфера, от сферата на Слънцето, посредством съзнание, получено без да трябва да се изпада в сънно състояние - това негово твърдение бе прието като еретично, арогантно и произволно.”
По това време Рудолф Щайнер кани Ита Вегман да се срещне с него и по-късно тя ни съобщава следното: “В изражението му сякаш се четеше въпрос... Понеже имах чувството, че той знаеше как стоят нещата, аз просто казах: “Оставам с вас”… Тогава той ми каза важни неща, които аз не биваше да споделям с други. Една много древна карма между него и мен бе възобновена. Едва много години по-късно за пръв път осъзнах значението на тази среща.”
Именно по това време Рудолф Щайнер я съветва да продължи образованието си в Цюрих и там да положи швейцарския държавен изпит. Още през 1905г., вероятно по предложение на Рудолф Щайнер, Мари фон Сивърс й говори за Цюрих. Тя полага изпита през 1911г. След няколко назначения като асистент в редица клиники, започва частна практика в Цюрих, която много скоро процъфтява и води до откриването на малка частна клиника.
Първият курс по медицина, проведен през 1920г. (издаден на английски език от Rudolf Steiner Press под заглавието Духовна наука и медицина) подтиква Ита Вегман да вземе решение да премести практиката си в Базел, за да може едновременно с това да се подготви за основаването на частна Клиника в Арлесхайм. Решаващият фактор за нея е намерението да създаде център, където насоките на Рудолф Щайнер в сферата на терапията да бъдат подлагани на практически изследвания от квалифицирани доктори.
И така, работата в “Клиничния и терапевтичен институт” в Арлесхайм започва през юни 1921г. От самото начало Ита Вегман има пълната подкрепа на Рудолф Щайнер, който също така избира името на Института. Той редовно посещава клиниката, среща се с пациенти, дава указания за лечения и напътствия за нови лекарствени препарати, без самият той да поема лечението на пациенти.
Скоро след това, по инициатива на Ита Вегман, в близост до Клиниката се открива лаборатория за производство на лекарствени препарати и така се полагат основите за създадената по-късно компания Веледа. С всяка измината година сътрудничеството в сферата на медицината между Ита Вегман и Рудолф Щайнер става все по-тясно. Целта на следващите глави е да се хвърли светлина върху духовния произход на тяхната съвместна работа.
Превод: Ати Петрова
Редакция: Дорина Василева