Ерик Кирхнер и Маргарете Кирхнер-Бокхолт: Мисията на Рудолф Щайнер и Ита Вегман. Аристотел и Александър (7)

Submitted by admin 2 on Нед., 27/06/2021 - 10:30
Рудолф Щайнер и Ита Вегман

МИСИЯТА НА РУДОЛФ ЩАЙНЕР И ИТА ВЕГМАН

Коя е Маргаретe Кирхнер-Бокхолт и каква е връзката й с лечебната евритмия, с Рудолф Щайнер и Ита Вегман (от редактора на българския превод)

Предисловие

Пътищата на Съдбата

Еабани и Гилгамеш

От Урук до Ефес

Ефес

Аристотел и Александър

Аристотел и Платон

Между смъртта и прераждането

Епохата на Граала

Тома Аквински и Реджиналдо от Пиперно

От Тома Аквински до сегашната епоха

Михаиловият поток и Розенкройцерството

Мисията на Рудолф Щайнер

Ита Вегман

Михаиловата школа и бъдещите задачи

За стиха "Isrenum-Artemisia"

Списък с илюстрациите в текста

* * *

5. АРИСТОТЕЛ И АЛЕКСАНДЪР

Аз питам заедно с Кабирите

Приятелско кимане казва “Да”

Двете личности, които се опитваме да разберем от времето, когато са живели през вавилонско-халдейската епоха, а след това и по време на гръцката епоха, отново се появяват на световно-историческата сцена – сега вече огрени в ярка светлина и широко известни: Еабани-Кратил - като Аристотел, а Гилгамеш-Миза като Александър Велики. “Насочих вниманието ви към този пример, защото тези две личности по-късно отново се появяват, и то в изключително значимо време в историята на човечеството. Преди тринадесет години говорих за това по време на лекции в Щутгарт – всъщност, тогава представих всички тези теми от определена гледна точка. Тези личности, които през египетско-халдейската епоха за пръв път преминават през това, което бих нарекъл разширен космически живот, и които след това задълбочават това космическо преживяване вътре в себе си – т.е., в известен смисъл, укрепват душите си,- сега, в по-късна инкарнация, отново живеят - като Аристотел и Александър Велики. Когато човек разбере колко дълбока душевност са притежавали Аристотел и Александър Велики, тогава ще започне да разбира, както обясних в Щутгарт, всичко онова, чието въздействие се оказва тъй проблематично за тези две личности, живели в периода на разпада на гръцката цивилизация и началото на господството на римската власт.”*

(Световна история. Лекция 3, 26.12.24 год.)

В литературата има още много и за двамата, и имената им се споменават безброй пъти. Творчеството на Аристотел, с проникването си във всички сфери на познанието, се налага и вдъхновява културния живот в Средните векове, предоставя тематичен материал за университетите и продължава да е важен фактор и в наше време. Александър Велики си остава, в представите на огромен брой хора, един пленителен, млад герой от времето на гръцката цивилизация. Дори в последните години, писатели и историци от нивото на Петер Бам (Peter Bamm), предават огромно значение на влиянието на Александър в световната история.

Съдбата ги събира отново като учител и ученик. Когато Александър се ражда през 356г.пр.Хр., Филип, Кралят на Македония, пише следното на Аристотел: “Филип до Аристотел – поздрави. С това те известявам, че ми се роди син. Отправям огромни благодарности към Боговете не толкова защото ми се роди момче, а защото се е родил във времето на твоя живот. Тъй като имам надеждата той – обучен и повлиян от теб – евентуално да стане достоен за мен и тези, които ще ме последват в Империята.”

(*Osiander-Scwab, Aristoteles Worke, XXIX)

Аристотел (384-322 пр.Хр.), роден в Стагира, бил ученик на Платон (427-347г.пр.Хр.) и посещавал често Академиите на мъдростта в Атина, заедно с Платон и философите от онова време, сериозно зает в търсенето на познание и на принципите в изкуството.

След женитбата на Филип с Олимпия, на о-в Самотраки, Александър се ражда от своята майка в Пелла, Македония. Датата на неговото раждане го прави безсмъртен в известен смисъл, тъй като в този ден е опожарен Храмът на Диана в Ефес – в резултат от криминалното дело на един мъж – Херострат, - който се надявал с това да си осигури безсмъртие. Физическият център на предишната инкарнация на Александър бива разрушен в деня на новото му раждане. Но той отново намира своя учител и голяма част от онова, чиито основи бяха положени в Ефес, отново може да бъде съживено и използвано при нови условия на живот, преобладаващи на земята в това време. Аристотел завежда своя ученик в Самотраки, за да го запознае с известните от античността средища на познанието. В Самотраки, под влиянието на Кабирските мистерии, в учителя възниква нещо подобно на спомен за предишната им съвместна инкарнация в Ефес.

Физическият храм, който някога се е намирал в Ефес, изгорял в пожара. Останала е духовността, чието светилище бил, и която сега е вписана във вечните записи на човешката раса – в Хрониката Акаша.  Така става възможно в учителя да проехтят отново думите за това, което ученикът усеща като най-великата сила, пулсираща в душата му.

            Weltentsprossenes Wesen, du in Lichtgestalt,

            Von der Sonne erkraftet in er Mondgewalt,

 

            Dich beschkenket des Mars erschaffendes Klingen

            Und Merkurs gliedbewegendes Schwingen.

 

            Dish erluechet Jupiters erstrahlende Weisheit

            Und der Venus liebetragende Schönheit,

 

            Dass Saturns weltenalte Geist-Innigkeit

            Dich dem Raumessein und Zeitenwerden weihe!*

                         

            Дете на всички Светове! Ти, Светлинна Форма,

            Здраво обхванат от Слънцето, с мощта на Луната,

 

            Дарен с Марсовите звучащи живителни песни,

            И бързокрилия Меркуриев размах в ръцете и краката,

 

            Осветен от мъдростта на кралския Юпитер

            И красотата на даряващата финес Венера –

 

            Запомненото от древността благочестие на призрачния Сатурн

            Ти освещаваш в света на Пространство и Време!

С това си преживяване ученикът успява да осъзнае как чрез етерното си тяло е свързан с планетите. “Но в тези възникнали спомени, в това историческо възпоменание за древни времена, била заложена определена сила за сътворяването на нещо ново. И в този миг бликва и се устремява напред силата за сътворяване на това ново – и все така странно - нещо, което обаче остава почти незабелязано от човечеството. Вие трябва да стигнете до разбирането за истинския характер на новото сътворение, което възниква от съвместната работа на Александър и Аристотел...”*

(Цитатът е от Лекция 4, 22.04.1924 год., от книгата, издадена на английски език, под заглавието Празникът Въскресение по отношение на Мистериите)

Този спомен бил незабравимо изживяване както за учителя, така и за ученика. В последствие, в Аристотел се ражда силата да пресъздаде древното познание, но в нова форма, да влее древното Мистерийно познание с определени “букви” от Космическото писмо, да преобразува древното познание в определени ключови думи, които в бъдеще да бъдат разбираеми за тези, които се научат да разгадават древната мъдрост. Аристотел принася от Самотраки познание за буквите в Космическото писмо, а именно Категориите, които правят възможно понятийното разбиране на космоса: “и в основата си, всичко, което ни дава Антропософията, и всичко, което въобще може да ни даде, се изживява на основата на тези понятия - също както прочетеното във Фауст се изживява на основата на буквите...”

 

Аристотел

 

 

Александър Велики

 

Рудолф Щайнер изнася тези лекции по време на Великденските празници пред публика от много младежи, както и известен брой млади студенти по медицина и доктори, които по това време (21-25-ти април, 1924 год.) участват в лекционнния му Курс по медицина. Именно тогава Рудолф Щайнер дава на Ита Вегман рисунка (вж. илюстрацията), която хвърля светлина върху посещението в Самотраки и посочва, че тласъкът към промените, от които човечеството се нуждае сега, се крие в космическата трансформация в областта на Втората Йерархия.

Значението е изобразено на обратната страна на рисунката. В древността пътят се е движел по посока на часовниковата стрелка от Мъдростта на Господствата (Kyriatetes), откъдето човекът я получава; оттам човекът е можел да влее Мъдрост в Проявлението и Сила за създаването на цивилизации. В модерни времена еволюцията върви в обратната посока. Човешките същества, получили Мъдрост в по-ранни времена, при тях тази Мъдрост сега съществува като Сила. Чрез Силата на човека, Мъдростта се влива в Проявлението, но то трябва да се върне обратно при Йерархиите. То “увяхва в Мъдростта”. Това е знакът за великото преобразуване на древните Мистерии в новите. Лекции 5 и 6 от книгата Окултна история: исторически личности и събития в светлината на Духовната наука (Щутгарт, декември 1910 год. и януари 1911 год.) ще ни помогнат в много отношения да разберем величествения фон зад йерархичните факти.

Ученията на Аристотел, “който в четвърти век пр.Хр. е бил източникът на цялата ерудиция, цялото съществуващо в древността познание”* , са предадени на Александър по възможно най-жив начин. И попаднали на плодородна почва. Споменът за преживяното в Ефес, свързано с връзката на Микрологоса с творческите дела на Макрологоса – този спомен живее в дълбините на душата му, какъвто е случаят с много от преживяванията от по-ранни инкарнации, както и с тайните на Мистериите. По време на обучението му с учителя, е възможно в ученика да са изплували известни спомени, докато слушал мистерийни слова подобни на тези:

Ich erlebe de Geheimnisse des Tierkreises

In der Manningfaltigkeit der Menschen;

 

Die Verwandschaft dieser Mannigfaltigkeit der Menschen

             Mit den Fixsternen steht vor meiner Seele

 

Denn die Menschen leven mit dieser Mannigfaltigkeit

             Erdbezwungen; sie sind Wärmegeborene.*

 

Аз изпитвам мистериите на Зодиака

            в разнообразието от хора;

 

Пред душата ми стои връзката

            между това разнообразие от хора и неподвижните звезди;

 

Защото хората в своето разнообразие живеят като

            Пленници на Земята; те са Деца на Огъня.

(Мистерийно познание и Мистерийни средища, Лекция 11, 15.10.1923 год.)

Тези думи вливат в душата поток от морална сила на уважение към достойнството на всеки отделен човек. Усещането за посоки в небето, тяхното разграничаване според елементите земя, вода, въздух и огън, се превърнали в живо, активиращо изживяване в ученика, защото Аристотел успял да превърне съществата, работещи в тези елементи, в осезаема реалност за него. Рудолф Щайнер изразява на модерен език това, което звучи от въздушните духове, със следните думи:

            Ich schlürfe luft’ge Lebekraft

            Sie füllet mich mit Seinsgewalt.

 

            Аз поглъщам въздушната жизнена сила

            Тя ме изпълва със силата на Съществуване.

            Тогава тези думи се превръщат в жива действителност:

            Lebe schaffend atmendes Dasein

Живей дишайки творчески живота.

 

            А от духовете на огъня звучи:      

Приеми с любов Волевите сили на Боговете.

 

            Това се превръща в действителна реалност.*

(* Човекът като симфония на творческото слово, Лекция 9, 4.11.1923 год.)

  

Схема

 

Горе: Мъдрост - Господства;

вляво: Сила – Сили;

вдясно: Проявление (външен вид) - Власти.

 

            Вляво: повторение на посещението 18-19-ти април, 1924 год.

 

            Долу:

Мъдростта е скрита

Тя се превръща в Проявление

И се изразява като Сила

 

А и А. (Аристотел и Александър, бел.пр.) преди посещението в Самотраки

 

Мъдростта работи като Сила

Силата живее в Проявлението

Проявлението умира в Мъдростта

 

А. и А. след посещението в Самотраки)

Пламенният ентусиазъм, разпален в Александър води до неговото заявление: “Аз трябва да оставя студения влажен елемент и да се хвърля в Огъня – аз трябва да тръгна на пътешествие до Индия.”*  Това пътешествие в Азия се превръща за него в духовна необходимост, едно усещане, което зрее по време на разговорите с учителя му.

(*Световна история, Лекция 4, 27.12.1923 год.)

По време на разговорите им, Аристотел внушава на младежа до себе си, в ученика, който трябва да бъде възпитан да бъде цар, едно широко схващане за условията в света, каквито са били в тогавашната епоха, за тяхната духовна структура, за необходимостта да се свали “над-личностното долу до личностното, духовното – долу до физическо ниво.”**

(** Окултна история, Лекция 5, 31.12.1910 год.)

В писмо от 11 юни, 1924 год., от Кьобервиц, Рудолф Щайнер пише следното до Ита Вегман: “Някога ти се раздели с мен, за да поведеш живот, изпълнен с широко значими дела. Преди това - и това доведе до последици далеч в бъдещето -  бяхме разкрили пред погледа на съзнанията си изглед, изпълнен с велики импулси”. (Du schiedest einstmals von mir zu einem umfassenden Tatenleben. Wir hatten vorher in der weittragendsten Art grosse Impulse vor dem Bewisstsein aufgerollt.)

В резултат от интензивността, с която душата на Александър участвала в Ефеските мистерии, мистерийната мъдрост, която преобладавала в древна Азия, се проявява в него като мощен импулс. И сега, чрез неговия учител, познанието, придобито в Ефес, се разпалва отново - в нова, съвременна гръцка форма. “С Ефес светлината, дошла от Изтока, най-после изгасва. Сега вече ще успеете да оцените непоколебимото решение, което Александър взима в душата си: да възвърне на Изтока, това което е загубено; да го възстанови поне като един образ-сянка – единственото, което все още се е запазило в Гърция... И Александър, в деня на чието рождение физическият Ефес се срива, решава да основе един духовен Ефес, който да излъчва своите Слънчеви лъчи далеч на Запад и Изток. Това била истинската цел в основата на всичко предприето от него: да основе един духовен Ефес, който да се простира през Мала Азия на изток до Индия, включващ египетска Африка и източната част на Европа.”*

(Световна история, Лекция 5, 28.12.1923 год.)

Следователно, Александър се ръководи от живия движещ импулс на убеждението, че неговото начинание било в съгласие със святата Воля на Боговете; в никакъв случай не е ръководен, както смятат по-късните поколения, единствено от жажда за завоевания.

Но няма ли елемент на трагедия в тази кампания, в ранното отделяне на Александър от учителя му? Дали не е заминал твърде рано, дали не е наложил волята си дори когато причини, по-дълбоки от външно видимите, може би са го предупреждавали? Той бе разсякъл Гордиевия възел със сабята си. Дали учителят не следял с тревога огненото настъпление? Факт е, че след тази знаменита инкарнация като Александър, по-късните животи на тази личност са изпълнени с трагичност. По-нататък ще можем да проследим това още повече.

В Лекция 6 в Окултна история, Рудолф Щайнер намеква за тази трагедия: “Дори последствията в Изтока от това, което Александър връща обратно от Запад – макар и по начин, който, от известна гледна точка, е неоправдан...”

По-нататък той казва: *“Значимостта на този момент в историята на Македония се простира, от една страна, назад в миналото, а от друга – далеч в бъдещето. И от съществено значение е да имаме предвид, че нещо подобно на световна трагедия е надвиснало над всичко, свързано с Аристотел и Александър...” Това важи и за разпространението на творбите на Аристотел.

(*Световна история, Лекция 4, 27.12.1923 год. и също – Бел.4)

През четвърти век пр.Хр. настъпва велика обратна точка в духовната история на човечеството. Наред с други събития, се състои среща - разговор между героите на духовния живот в онази епоха – между Платон и Аристотел. ** Платон е вече старец и осъзнава, че възвишените му учения, - които са били извлечени от древната мистерийна мъдрост, - ще достигнат до едни човешки същества, които, поради вече различното си устройство, не ще могат да усвоят мъдростта в нейната имагинативна форма, под формата на картинното представяне на Идеи. Телата на хората ще трябва да претърпят промени, да се втвърдят повече, за да стане възможен истински напредък към бъдещето. Разбирането на хората ще става все по-абстрактно, по-тясно свързано със земните неща. В бъдеще, езикът за споделяне на познание трябва така да се измени, че да стимулира хората към независимо изследване. Платон вижда в Аристотел ученик, който ще може да говори на този език и разпознава в него своя правилен наследник – този, който е способен да представи на хората старата мъдрост в нова форма. Обявяването на Аристотел от Платон за негов наследник със сигурност е свързано с незабравимото изживяване на Аристотел в Самотраки, когато, при възвръщането на спомени за Ефес, той вижда колко е неизбежно преобразуването на духовния живот в променящите се времена и е можел, в резултат от изпитаното, да представи Космическото Писание под формата на абстрактни понятия, познати като десетте Категории.

(Мистерийно познание и мистерийни центрове, Лекция 10, 14.12.1923 год.)

Ще се задържим малко по-дълго пред тази особено важна картина: Платон и Аристотел разговарят, и двамата схващат ситуацията, и двамата са изпълнени с тревога за съдбата на духовната култура, която сега се намира в критичен момент. Единият предава своята мисия, а другият я поема. За Рудолф Щайнер е било особено важно това да бъде разбрано правилно. Когато, една декемврийска вечер през 1923 год., го придружихме обратно до Вила Ханси, той изрази сериознoто си  безпокойство, че тази среща е представена тъй изкривено от историята, че се създава впечатление за раздор между учител и ученик, и по този начин следващите поколения биват лишени от възможността да стигнат до истината, намираща се зад този мираж на fable convenue (угодна измислица. Бел.пр.).

Ако правилно сме изтълкували казаното от Рудолф Щайнер, имаме ли основание да считаме този исторически разговор за първото семе на Антропософията? Антропософията възниква в резултат от съвместната работа на Платон и Аристотел и по-нататък ще видим как тези две индивидуалности обменят информация за опита, свързан с ученията им, отново и отново, по време на разговори или съвети, които се провеждат в свръхсетивните светове, и където впоследствие Платонистите и Аристотелистите започват подготовката на Школата на Михаил и полагат обет да работят заедно на Земята в края на този век (20-ти век – бел.пр.).

Ще оставим открит въпроса дали съвместната битка за Духа не е започнала дори по-рано, а именно, когато Платон, като ученик, е инструктиран от Кратил – учителя, който по-късно, вече като Аристотел, е ученик на Платон.

Световно-историческата трагедия и световно-историческото начало присъстват в тази сцена. Намираме се в края на четвърти век пр.Хр., следователно, наближава навечерието на най-великото и уникално Събитие в еволюцията на Земята. Христос започва слизането си от Космоса към Земята. Неговото Рождество, Мистерията на Голгота – смъртта Му на Кръста – започват да навлизат в полезрението. Започва да се осъществява даряването на Аза на човека, чрез Христос. Този импулс позволява на човека, по силата на собствения си Аз, да започне извисяването си към света на Духа, за да може, като независим Аз, да се превърне в Дух сред Духовете. Той може да прекрачи през портата, отворена от Христос, да мине през множеството същества, които се стремят да го задържат под контрола  на миналото и през множеството от други същества, които искат да го покварят чрез жаждата за власт и привличането към Земята.

Мистерията на Голгота се състои по време, когато Аристотел и Александър не са инкарнирани на Земята. Александър умира през юни 323г. пр.Хр., а Аристотел през следващата година. Само кратък период от време разделя смъртта им.

От духовния свят те наблюдават импулса на отминалия земен живот, при който “импулсите на древната духовност, с тяхното безкрайно многообразно проявление, се срещнаха и събраха в Александризма и Аристотелизма.”* В тясно общуване с Михаил и неговите следователи, те наблюдават, от сферата на Слънцето, новия тласък на Християнството и разпространението му на Земята. Също така виждат широкото разпространение на собствените им дела долу на Земята. Но в душите на самите Александър и Аристотел се таи порив към нещо ново, към ново начало – не просто продължение на това, което вече съществува на Земята, а истинско ново начало.

Така възниква картина на това, което живее в Александър и Аристотел, прекрачили прага на смъртта. “Не става въпрос да се помете всичко остаряло от света. А един нов и мощен импулс да внесе Християнството по определен начин в земната цивилизация – Александър и Аристотел се отдават на поставянето на началото именно на този импулс.”

(И двата цитата са от том 7, Лекция 2, 14.07.1924 год., от серията Кармични връзки, Езотерични уроци. (Rudolf Steiner Press, London). Лекцията е изнесена в Торки.)

Превод: Ати Петрова

Редакция: Дорина Василева