Ерик Кирхнер и Маргарет Кирхнер-Бокхолт: Мисията на Рудолф Щайнер и Ита Вегман. Мисията на Рудолф Щайнер (14)

Всeки, чието внимание е отправено към Духовната наука, изложена от Рудолф Щайнер, бива удивен от богатата литература, обхващаща всяка област на науката. Освен това, имаме и обновление в изкуствата, раждането на Евритмията, спасението на говора, и още много. Това е само част от неговото творчество. Много импулси, давани по време на разговор с личности или малки групи, са водили до практически резултати в различни области.

Цял живот няма да ни стигне за изучаването на творчеството на Рудолф Щайнер и да го разберем истински. Съдържанието на неговите книги и лекции постоянно увеличава значимостта си за тези, които се занимават с него, а познавателните данни, развити от най-различни гледни точки, постепенно се събират в една всеобхващаща картина. Често ни спохожда мисълта, че все се намира нещо, което да не сме прочели. Но то прониква в подсъзнанието ни, където продължава да работи. Четем, а нещата ни се струват съвсем нови. Плодотворната сила на истините не само увеличава познанието на ученика, но помага на читателя и да расте, така че във всеки следващ стадий от живота да получава различни и по-дълбоки прозрения.

Рудолф Щайнер веднъж казва за Евангелията, че истината, която се съдържа в тях, се превръща в жизнена сила и става познавателна сила.* Дали не трябва да бъдат изписани тези думи и над творчеството на Рудолф Щайнер? Той ни съобщава истини, които бяха скрити за нас през нашия век; така получаваме образ за света, който оживява и постоянно нараства в нас, и дори фактът, че можем да си го представим мислено, ни изпълва с нови жизнени сили, които се превръщат в знания. Изчиствайки каквито и да било елементи на мистицизъм, ние можем да разпознаем реалността посредством мисълта, можем да я поемем в сърцата си и да я пренесем в практическия живот. Дори да полагаме всеотдайни усилия и често да се проваляме, можем да бъдем убедени, че по-късно ще успеем, или че в някой следващ живот силите на познанието ще узреят и ще дадат плодовете, които са могли да узреят в настоящето.

(* Виж Христос и човешката душа, Лекция 4, 16.08.1914г.)

От казаното тук става ясно, че не е възможно в книга като тази да дадем пълна представа за работата и мисията на Рудолф Щайнер. И все пак можем да отбележим някои основни неща.

В незавършената си автобиография – Моят жизнен път – той казва на едно място, че през първите две десетилетия на този век (20 век. бел. пр.) при него идват хора, които искат да знаят за Евангелията и за Християнството. През този период той изнася лекции, които предлагат едно ново разбиране за делото на Христос за хората, и които описват всеобщото значение на Мистерията на Голгота за цялото човечество и за планетата Земя.

През 1909г.* се набляга на това, че основните принципи на Духовната наука са свързани предимно с практическия живот. “Човешкият дух ще проникне в сферата на човешкия труд и оттам – в прогреса на човечеството. И Духовната наука ще докаже, че е най-мощната мая на живота.” Но казват, че антропософите били мечтатели, глухи за изявленията, свързани с практическите продукти на антропософията. От 1909г. нататък, Рудолф Щайнер се захваща със съживяването на изкуствата, търсейки начин, отначало посредством образи на реалността, да окаже влияние чрез антропософията в различни области на живота, като ги изпълни с енергията на новите импулси. През 1917г. започва да предлага насоки за устройството на обществото, но те биват игнорирани. Дори днес преобладаващите условия в обществото, както и в културния и духовния живот, биха могли да бъдат изведени от настоящия хаос чрез предложенията на Рудолф Щайнер в книгата под заглавие Към обновление на обществото, основни проблеми на социалния въпрос (Towards a Social Renewal, Basic Issues of the Social Question). Естествено, Рудолф Щайнер не предлага нищо подобно на рецепти, а само насоки, теми за размисъл, които биха могли веднага да се приложат на практика в сегашната ситуация.

(*Виж Изтокът в светлината на Запада, лекция от 23.06.09г. в Мюнхен)

Изключителен резултат от дейността на Рудолф Щайнер в сферата на изкуството е първият Гьотеанум, сградата, в която “словото”, посредством Евритмията и Мистерийните пиеси – и в по-широк смисъл, всички изкуства – щяха да бъдат огледало на Антропософията в един подходящ за тях център и среда. Тази сграда – “Домът на Словото” – в чийто център щеше да се изправи статуята на Представителя на човечеството, бе нарочно разрушена чрез огън. Но Рудолф Щайнер продължи своята работа и това, което съществуваше в картинна форма като украса на сградата, бе претворено от него в Основополагащия камък при новото основаване на Общото антропософско общество. Също по това време Обществото и изданията биват обявени за публични и е основана Висшата школа за Духовна наука.

В годините, през които Рудолф Щайнер работи в рамките на Теософското общество, той многократно говори за Кармата и Прераждането. Но по това време и това се приема рядко.

Например, през 1908г. е съобщено нещо абсолютно съществено във връзка с Христос, Прераждането и Кармата*: “Освен това, което казахме, нека вземем това, което самият Христос обявява: ‘Най-дълбокото тайнство за моето същество е АЗ СЪМ, и истинската и вечна мощ на АЗ СЪМ или на Аза, който притежава силата да проникне и в други тела, трябва да заструи в човешките същества. Той живее вътре в Земния дух.’”

(*Евангелието на св.Йоан, лекционен цикъл в Хамбург, лекция 7, 26.05.1908г.)

Нека обърнем съвсем ясно внимание на това и съвсем сериозно да приемем факта, че след като Христос иска да дари всяка човешка душа с истинския Аз, Той ще пробуди Бога във всяко човешко същество и постепенно ще даде живот на Бога и Водача във всички тях. Какво означава всичко това? Нито повече, нито по-малко от факта, че Христос дава израз, в най-висш смисъл, на идеята за Кармата - закона на Кармата. Защото, когато напълно разберем идеята за Кармата, ще я разберем по този християнски начин. Това означава, че никой не бива да става съдник на най-съкровеното същество на друг човек. Ако идеята за Кармата не бъде разбрана именно по този начин, то тогава нейното най-дълбоко значение не е било разбрано. Когато един човек съди другия, той винаги го прави подвластен на своя аз. Обаче, ако човек наистина вярва в АЗ СЪМ в християнския смисъл, той няма да съди. Той би казал: “Аз знам, че Кармата е великият регулатор. Каквото и да си сторил, аз не те съдя!” Познанието за Кармата и Прераждането безкрайно задълбочава и увеличава разбирането за Христос.

От Коледното основополагащо събрание през 1923г. нататък, Рудолф Щайнер вече може да говори на тази тема без задръжки. Сега вече се появява едно ново поколение от хора, които, без да са имали предварителен контакт с Духовната наука, вече признават истината за Прераждането и сега, чрез Антропософията, получават потвърждение за голямата разлика между техния мироглед и преобладаващото по това време гледище. Тук се приближаваме до разбирането за истинската мисия на Рудолф Щайнер. Знанието за Кармата трябва да стане основа за всеобхващаща толерантност и да ни отведе от себелюбие и любов на базата на кръвни връзки, към всеобща любов към човечеството, всеобща съпричастност и към истинско братство между хората. Именно с тази цел Основополагащият камък е поставен в сърцата на хората на Коледа 1923г.

Какво, всъщност, е това Коледно основополагащо събрание, което увенчава делата на Рудолф Щайнер на Земята? Главното събитие по време на Коледното събрание от 1923-1924г. бе полагането на “дванадесетостранния Основополагащ камък на Любовта” в сърцата на хората. Това е полагането на Основополагащия камък за едно ново Антропософско общество. За да задълбочи разбирането на членовете, Рудолф Щайнер многократно говори за това какво всъщност се е случило по време на това събитие. В лекциите на тема Розенкройцерите се казва следното: “Говоря ви за този ритуал (Kultus-Szene), за да ви покажа как всичко, което се случва във външния сетивен живот, притежава своята духовна кореспондираща реалност, която просто трябва да потърсим на определено място. Защото е възможно от подобен ритуал – извършен от хора, свързани с духовния свят, - от подобен ритуал могат да възникнат импулси, които да повлияят на една цяла култура, на цяло цивилизационно течение.*

(* Розенкройцерството и съвременната инициация, лекция 3, 06.I. 1924г.]

Можем ли да приемем, че същите тези думи, свързани с провеждането на ритуала на 25-ти декември 1923г., са приложими към ритуала, проведен от Розенкройцерите и описан в цитираната лекция?

С какво се отличава Коледното основополагащо събрание от 1923г. от всички по-ранни ритуални дейности в човешката история? Всички по-ранни ритуални действия били вдъхновени от духовния свят – техните архетипи бяха в духовния свят. При Коледното основополагащо събрание от 1923г. това не е така. За пръв път в човешката история един човек извършва дело, което е изцяло породено на базата на собствената му свобода – той предлага това дело на духовния свят, без да знае какъв ще бъде откликът. Самото дело е подготвяно в течение на 5000 години, чрез серия от инкарнации. Но инкарнациите са винаги само един образ на истинското Същество, на духовната личност. Особено в ерата на Кали Юга, всяко човешко същество трябвало да се инкарнира в тялото, предоставено му в тази епоха. Висшият Аз остава в духовния свят и свързването му с душите на хората става много бавно. Този картинен характер на инкарнациите е пояснен чрез следните стихове, дадени от Рудолф Щайнер на Ита Вегман. Съдържанието описва, от една страна, как Йерархиите зависят от делата на човешките същества и, от друга - как един водач на човечеството, който е способен да позволи на Йерархиите да проникнат в него, чрез който “духовните му спътници” могат да говорят – как такъв водач се нуждае от човешките души, които ще приемат даровете му в душите си. В този стих първо Йерархиите се обръщат към Рудолф Щайнер. От петата строфа нататък, те говорят на Ита Вегман:

Ако тя те последва с обич

Твоите духовни спътници

Ще дойдат при нея и ще я поведат

През седемте Духовни клона

Бъди изпълнена с разбиране, довърши

За да успее духовната му мисия,

Чийто образ се проявява

В земните му постижения

Нужен ни е обширният духовен път

Той има нужда ти да го придружиш

Едно свободно дело, като полагането на Основополагащия камък в сърцата на хората, може да бъде извършено единствено когато висшият Аз на индивида, който го провежда, е постигнат и сега може да ръководи неговите действия. След като се пада на Рудолф Щайнер, и в сегашния си живот, първо да се жертва и да поеме задачата на Шрьоер,* след като се опитва отново и отново, от 1902г. насам, да говори за собствената си задача пред хора, които отказват да слушат - съпротивляват се и се страхуват – едва сега, след свободното дело на полагането на Основополагащия камък, той може вече да говори без задръжки. Духовният свят приема неговото дело и, както самият той казва, откликва с все нови и нови откровения. Нещо повече, един духовен поток, който е от критично значение за настоящата задача на човечеството, както и за своя основател, се влива в това, което се случва. Наистина това разбираме от изявлението на Рудолф Щайнер, че Кристиян Розенкройц и неговите последователи са присъствали свръхсетивно в “Schreinerei” по време на полагането на Основополагащия камък на Коледа 1923г. Това събитие е предшествано от свързването, чрез Рудолф Щайнер, на медитацията на Основолопагащия камък с розенкройцерската мъдрост.

И сега, каква е била истинската задача на Рудолф Щайнер през земния му живот? В различните глави на настоящото издание се опитахме да покажем как той слиза на Земята като изцяло човешко същество, като Еабани, за да даде на хората, през всичките си инкарнации, бронята, нужна за развитието на личността, а после да им позволи да приемат в себе си прииждащата Космическа интелигентност и то по такъв начин, че да не забравят духовния си произход, а чрез мисълта да се свързват с духовния свят.

Нашата задача през настоящия ни живот е да развием Аз, който да помни тази инкарнация, когато се прероди отново. В лекциите за Кармата от 1912г. в Щутгарт,* вече намираме упражнения за развиване на разбирането за Кармата. Те се различават в много отношения от онези, съдържащи се в лекциите за Кармата от 1924г. В последните, Рудолф Щайнер поставя въпроса: Кое днес превръща един човек в антропософ? В Антропософията съществува голям брой основни теми – за еволюцията на света и човечеството, за религиозното развитие на човека, за убеждението в реалността на духовния свят – например, Теософията на Якоб Бьоме – всички тези основни теми са изучавани в кръгове от хора, които не са материалисти. Подобни теми са представяни и в други духовни течения. В действителност, това, което днес ни прави антропософи, е знанието и разбирането за Кармата и Прераждането. Единствено така Христовото събитие – Мистерията на Голгота – единствената инкарнация на Христос, когато чрез Своето дело Той се обединява с човечеството и Земята – единствено така може да бъде разбрано Христовото събитие. Единствено чрез съвременното разбиране за Прераждането и Кармата, което е в контраст с източното схващане, ще можем да разберем как всички човешки същества носят взаимна отговорност за бъдещето на Земята и еволюцията на човечеството. Това е казано още през 1912г., със следните думи: “Трябва да получим представа за това как истините за Прераждането и Кармата да проникнат във външния живот с такава сила, че да се превърнат в негови ръководни сили.” По-нататък ни се показва как днешната човешка цивилизация ще бъде спасена само ако съзнанието за Прераждането и Кармата успеят да проникнат в цивилизацията много по-скоростно, отколкото, навремето, Коперниковият светоглед.

(*Прераждане и Карма. Лекция от 21.02.12г.)

В лекциите за Кармата от 1924г.* се подчертава колко жизнено важно е да се отнасяме сериозно към заръката на Рудолф Щайнер да развиваме себепознание и да развиваме постоянна будност на съзнанието - и във всяка жизнена ситуация да си задаваме въпроса за Кармата. Когато разберем към кое течение принадлежим, ще осъзнаем какво трябва да правим през тази инкарнация и какво можем да се надяваме да постигнем. Тогава ще съумеем също така да развием онази толерантност към другите хора, която е основна необходимост в едно Антропософско движение. В това Движение се сливат много от потоците на човечеството – потоци, които, по времето на основаването на планетните Светилища в Атлантида, са се разделили, за да изпълнят различните си задачи, а после, по време на следатлантските цивилизации, продължават да развиват определени качества чрез участието си в различните Мистерии. Подобни потоци от човешки същества срещаме отново в Антропософското движение – сега вече получили от Михаил, в Михаиловата школа, възвишеното учение както за Мистериите от миналото, така и за задачите на бъдещето, когато хората ще трябва да се обединят в Мистерията на Слънцето, за да основат нов Мистериен център, посветен на развитието на индивидуалната личност – на Аза.

(*Издадени в английски превод под заглавието Кармични връзки, езотерични уроци, том 1-8 (Rudolf Steiner Press))

Има огромна разлика между древните Мистерии и новите. В древни времена приемането в Мистериите се базира върху професията, наследствеността и традициите. Настъпващата промяна била предвещана в Ефес. Професията все още се взима под внимание и когато хората искат да участват в ранните езотерични уроци на Рудолф Щайнер. Днес индивидите трябва да следват пътя на новите Мистерии според собствената си свободна воля и свобода.

В последните лекции за Розенкройцерството* Рудолф Щайнер говори за това как днес, освен естествената памет, която притежаваме в настоящия земен живот, ние трябва да развием и еволюционна памет. Трябва да се научим да четем в астралната светлина това, което ние самите сме записали там през изминалите си инкарнации в следатлантските културни епохи.*

(*Издадена на английски ез. (Rudolf Steiner Press) в книгата озаглавена Розенкройцерство и съвременна инициция, 13.01.1924г. Оригиналните немски текстове на тези лекции се съдържат в книгата Die Weltgeschichte in anthroposophisher Beleuchtung, Библ.№ 133 от Събраните съчинения на Рудолф Щайнер (Rudolf Steiner Verlag, Dornach).)

(*В тази лекция Рудолф Щайнер говори просто за “астрална светлина”. В началото на лекцията той говори за астралната светлина като “фината субстанция на Акаша”.)

Когато говори за Коледното събрание, Щайнер изрича следните думи: “Проведох лекциите по време на Коледа, защото това трябва да проникне в съзнанието на хората. Исках да разберете, че тайните, от които се нуждаем днес, трябва да бъдат извличани от астралната светлина. Старата инициация е била обърната предимно към субективния живот. Новата инициация е съсредоточена върху това, което е обективно. Тук има огромна разлика. Защото всичко, което преди бе субективно, сега е изписано във външния свят.”

После описва как през различните културни епохи, Боговете работели в онези членове на човека, които били развити тогава, и как тази работа е вписана в астралната светлина. “Духовната душа, която сега трябва да развиваме, е независима; тя вече не ни дава нищо повече от самата себе си. Духовната душа стои извън и над всичко, което вече съществува. Трябва, вече като човешки същества, да преоткрием истинката си човечност в астралната светлина.”

Розенкройцерите са успявали да открият своята истина единствено в полусъзнание, в съноподобно състояние; днес “с познанието за Природата, което сме придобили, можем са проникнем във висшия свят в пълно съзнание”… “От края на последната третина на деветнадесети век хората могат да срещнат Михаил духом, в пълно съзнание… Михаил, обаче, е Същество, притежаващо една особена характеристика: той нищо не разкрива, ако самите ние не му донесем нещо в резултат от старателната ни духовна дейност на Земята… Това, което научаваме от Михаил, не е всъщност думата, а по-скоро, ако мога така да се изразя – погледа – силата, посоката на неговия взор. Това е така, защото Михаил се интересува най-вече от това, което хората ще сътворят от Духовното. Той живее със следствията от това, което хората са сътворили. Михаил ще бъде духовният герой на свободата. Той оставя хората да действат и после взима резултата от делата на хората и го понася нататък и навън в Космоса, за да бъде продължено в Космоса това, което самите хората все още не могат да сторят с него… Михаил е Духът, който в нашето време, не ни дава импулси защото най-характерната епоха за него е настоящата Михаилова епоха – т.е. епохата, когато всичко трябва да бъде резултат от свободата на човека. Но веднъж когато човек стори нещо свободно, по собствена воля, запалено съзнателно или несъзнателно от прочита на астралната светлина, тогава Михаил пренася това човешко дело в Космоса, за да се превърне то в космическо дело.”

Следователно, трябва да помогнем на Михаил да стане ефективен в нашите мисли, чувства и воля; трябва да му предложим делата си. Ще намерим пътя към Интуицията, Инспирацията и Имагинацията, когато в нас оживеят думите на медитацията на Основополагащия камък; могат да ни помогнат и строфите, публикувани тук. Ето например:

Това, което изговарям с физическото си тяло е само подобие –

Трябва да говоря чрез етерното си тяло

Ако искам да проникна в истинската действителност…

Тогава с мислите си се намираме в сферата на Интуицията. В книгата Теософия,* Рудолф Щайнер пише следните думи: “Дори най-простата мисъл съдържа Интуиция, тъй като не можем да я докоснем с ръце, нито да я видим с очите си; това, което ни се разкрива, трябва да бъде получено от Духа, чрез Аза.”

(*Теософия, глава 4 в настоящото английско издание (Rudolf Steiner Press))

Навсякъде в книгата се говори за Дух и духовен свят и въобще не се споменават Йерархиите. Но горният цитат със сигурност предполага, че когато мислено напуснем областта на материята и отправим мислите си към духовния ни дом - домът на Йерархиите, - и когато ги усетим да работят в нас, тогава навлизаме в сферата на Интуицията. Инспирацията и Имагинацията са етапи на разбиране, които могат да бъдат развити чрез изучаване на следния пасаж:

Държа Слънцето вътре в себе си

Като Водач то ме води към света...

За втората част от строфите Рудолф Щайнер казва, че трябва да си представим как сме облечени в бели дрехи и вървим към олтара – отляво стои Кристиян Розенкройц в син епитрахил, а самият Рудолф Щайнер, в червен епитрахил, стои отдясно. Трябва мислено да си представим този олтар в духовния свят. При друг случай, Рудолф Щайнер казва, че двете фигури с епитрахилите, стоят един до друг.

Ако пробудим към живот вътре в нас тези две картини, ще се окажем в света на Имагинациите. Това преживяване трябва да бъде поднесено на Йерархиите. Те могат да го проверят и тогава вече ще се окажем в света, където става възможно за Михаил да приеме или отхвърли резултатите от нашите дела.

Всеки опит да говорим, дори условно, за значението и ранга на съществото, познато нам като Рудолф Щайнер, не ще доведе до нищо друго, освен до заекване. Всички думи, които тук използваме, трябва да се разглеждат само като едно усилие да разберем духа на този водач на човечеството.

Кое откри за него възможността да създаде, чрез своето свободно дело, новите Мистерии? Трябвало е човешко същество да зададе първо въпроса – за това дали е възможно да бъдат основани нови Мистерии, които да не бъдат възобновяване на старите, а нови Мистерии, чиито водещи принципи да се състоят в това, че днес най-същественото е да се развият Азът и напълно будното съзнание. На Ита Вегман се пада съдбовната роля да постави този въпрос, за който впоследствие Рудолф Щайнер казва, че е решаващият въпрос, един истински Парсифалов въпрос, който прави възможно той да изпълни делото си.

Рудолф Щайнер често подчертава, че не е знаел как ще реагира Духовният свят на поемането от него на ролята на Председател при обединяването на Антропософското общество с Антропософското движение. За пръв път говори за това в Париж и казва следното: “От Коледното събрание насам, духовният импулс, който трябва да слезе долу от духовните светове, за да може Антропософското движение да се развие правомерно – този импулс вече е станал по-силен, така че Антропософското движение да може да става все по-силно след Коледното събрание – и това ще продължи и занапред.” Той възлага надеждите за бъдещето върху “силата на връзката, която успяхме да създадем, с добри духовни сили, чрез Коледното събрание”.

(Следва илюстрация на копие на ръкописен текст)

Това, което изговарям с физическото си тяло

Е подобие –

Трябва да говоря с етерното си тяло

За да проникна в истинската реалност:

1. Вие, духове под земята, оказвате натиск на ходилата ми. Аз крача напред върху вас.

2. Вие, духовете на влагата, галите кожата ми. Аз ви натискам във всички посоки.

3. Вие, духове на въздуха, ме изпълвате отвътре. Аз се сливам с вас.

4. Вие, духове на топлината, ме одушевявате отвътре. Аз живея във вас.

5. Вие, духове на светлината, ме одухотворявате отвътре. Аз мисля с вас.

6. Вие, духове на (химическите) сили, сковавате моите сили. Аз ще ви преодолея.

7. Вие, духове на живота, убивате моя живот. Аз ви очаквам в смъртта.

Така АЗ ви говоря, в етерното си тяло.

И вие можете да идвате: цветове, звуци, думи от етерния свят.

(Следва втора илюстрация на ръкописен текст)

Аз нося Слънцето вътре в себе си

Като Водач то ме води към света

Аз нося Луната вътре в себе си

Тя запазва моята форма

Аз нося Меркурий вътре в себе си

Той крепи Слънцето и Луната заедно

Аз нося Венера вътре в себе си

Без нейната любов няма нищо

Тя се свързва с Марс,

Който изговаря моето същество в Словото

За да освети Юпитер целостта

Със Светлина-мъдрост

И Сатурн, зрелият,

Да може да струи в мен багрите на моето същество.

(Следва трета илюстрация на писмен текст и рисунки)

Това са седемте на Света

Аз съм седемте

Аз съм Света, далеч от Земята

Аз съм Слънцето

И Христос с + и О стои като дух до теб.

Аз приемам

Света

В седемте.

През периода от повече от две години - от опожаряването на първия Гьотеанум до напускането му на физическия свят, - Рудолф Щайнер споделя значително количество знания с Ита Вегман. Също така имаме и ежедневното им сътрудничество при написване на книгата по медицина Основи на терапията. Това е единствената книга, написана по този начин – заедно с един от сътрудниците му. По време на курса в Торки * Рудолф Щайнер казва, че това сътрудничество е било възможно “тъй като Ита Вегман притежава не само знанията на компетентен доктор, но също и интуитивната дарба на терапевт, които водят пряко от наблюдение на клиничната картина до духовно прозрение, а оттам – до истинска терапия.”

(*Правилни и погрешни пътища на духовно изследване, лекции 1 и 10 (Rudolf Steiner Press))

По време на вечерната лекция в Торки на 21.08.924г.* Рудолф Щайнер споменава казаното в сутрешната лекция за работата си в сътрудничество, с други хора: “В примера, който дадох тази сутрин, като илюстрация за това как познанието за материалните явления трябва да бъде разширено и доразвито, аз споменах за взаимно преплитащата се и хармонизираща се от само себе си Карма на две човешки същества.” Тези думи неволно ни напомнят за описанията на сътрудничеството между учител и ученик, в Ефес.

(*Кармични връзки, езотерични уроци, том 3, лекция 3 (Rudolf Steiner Press))

Рудолф Щайнер също казва, че тази книга по медицина предлага само едно начално, елементарно въведение “към това, което ще се превърне в цялостно развита наука в далечното бъдеще, когато вече няма да сме живи.” *По време на боледуването си Рудолф Щайнер внася поправки в текста и завършва редакцията малко преди смъртта си.

(*Кармични връзки, езотерични уроци, том 8, лекция 3, 21.07.924г (Rudolf Steiner Press))

В статии в Новинарския лист на членовете, в седмичника Das Goetheanum, във вестника Натура, и в лекциите си, Ита Вегман се заема да предаде на членовете, със свои собствени думи, много от указанията на Рудолф Щайнер, лично споделени с нея през последните няколко години.* Но в резултат от случилото се след това вътре в Обществото, знанията за тези неща достигат едва до малцина.

(Публикувано в книгите под заглавие Аn die Freunde и In Anbruch des Wirkens…(Natura Verlag).)

Всъщност, преди Рудолф Щайнер да се разболее, когато неизбежно е изпитвала силна тревога за здравето му, Ита Вегман провежда разговор с него, за който тя разказва, на 4-ти октомври, 1925г.:

“Един ден Рудолф Щайнер ми каза, че антимихаилови демони се готвят да попречат на Михаиловото дело да пусне корени и се готвят да го унищожат. Тези демони крият своите намерения и единствено човекът може да ги подмами да споделят тайните си. Единствено хората са способни да узнаят тайните на демоните. Боговете чакат хората да им занесат тези тайни и само Боговете са способни, на свой ред, да разгадаят за хората тайните на демоните. Чрез измъкването от хората на тайните на демоните и предоставянето им на Боговете, тъмните дела на демоните ще бъдат предотвратени и така, там където преобладава мрак, отново ще засияе духовната светлина. Тези демони, противници на Михаил, към които принадлежат и рояците следователи на Клингзор, работят усилено, както казва Щайнер, и се заканват да се наложат ако импулсът на Михаил, наложил се тъй мощно, не успее.

“Тревожният ми въпрос бе: Какво ще се случи ако този импулс не успее? А отговорът бе: Тогава ще властва Кармата.”*

(* Виж издаденото от Ита Вегман под заглавието An die Freunde.)

Ако обърнем поглед назад, става ясно, че Кармата действително се е наложила – Кармата е свързана с това, което се случва в Атлантида, при разделянето на различните потоци, свързани с планетите. Но в наше време тази Карма е към своя край.

След Коледното основополагащо събрание, когато Рудолф Щайнер повежда различните потоци към обединението им в Мистерията на Христос-Слънцето-Аза, в следващата инкарнация, както и в духовния свят в живота след смъртта, ще се проведе вътрешно сътрудничество между човешките същества, които, поради старата си Карма, все още не могат да се разбират един с друг днес на Земята.

Също в този смисъл, настоящият живот е инкарнация с цел подготовка за коригиране на старата Карма, за да можем в следващия живот да сме готови за онези настоящи и бъдещи задачи, за които говори Рудолф Щайнер. “А тези, които са способни днес да приемат Антропософията в сърцата си с истинска, дълбока преданост, носят в себе си импулса, в резултат от всичко, преживяно от тях в свръхсетивния свят в началото на петнадесети век и в началото на деветнадесети век, да се появят отново на Земята в края на двадесети век заедно с онези, които не са се връщали оттогава. Тогава вече антропософската духовност ще бъде готова за това, което ще бъде разбрано тогава с помощта на цялата общност, а именно – за едно по-пълно разкриване на всичко подготвено свръхсетивно, с помощта на всичките потоци, които споменах.”

(*Кармични връзки. Езотерични уроци, том 3, 28.07.1924г. (Rudolf Steiner Press))

Превод: Ати Петрова

Редакция: Дорина Василева