Ерик Кирхнер и Маргарет Кирхнер-Бокхолт: За стиховете "ИЗРЕН - АРТЕМИДА" (17)

Submitted by admin 2 on Пон., 15/11/2021 - 11:03
Щайнер и Вегман

МИСИЯТА НА РУДОЛФ ЩАЙНЕР И ИТА ВЕГМАН

Коя е Маргаретe Кирхнер-Бокхолт и каква е връзката й с лечебната евритмия, с Рудолф Щайнер и Ита Вегман (от редактора на българския превод)

Предисловие

Пътищата на Съдбата

Еабани и Гилгамеш

От Урук до Ефес

Ефес

Аристотел и Александър

Аристотел и Платон

Между смъртта и прераждането

Епохата на Граала

Тома Аквински и Реджиналдо от Пиперно

От Тома Аквински до днешните времена

Михаиловият поток и Розенкройцерството

Мисията на Рудолф Щайнер

Ита Вегман

Михаиловата школа и бъдещите задачи

За стиха "Isrenum-Artemisia"

Списък с илюстрациите в текста

* * *

15. ЗА СТИХОВЕТЕ “ИЗРЕН - АРТЕМИДА”  (“Isrenum-Artemisia”)

В главата “Ефес”, Mаргарет Кирхнер цитира последните строфи от следните стихове, за да подчертае особената връзка на Миза със Съществото Диана – Артемида. Тя е възнамерявала да цитира целия пасаж – едно намерение, което не бива изпълнено поради нейната смърт. Макар и да са свързани конкретно с Ефес, тези думи са, в известен смисъл, “вечни”, следователно, струва ни се, че можем да си позволим да ги добавим тук, в края на книгата.

През педнадесети до осемнадесети век

Свръхсетивно Михаилово учение –

Антропософията се оказва

съдържанието, което се появява в следствие

на проникването на Първата Йерархия

Във вътрешността на човешката глава:

Това е резултат на отделянето на Луната:

Преди това, от главата се е излъчвала

периферията на човека,

сега се появяват

крайниците на човека =

това става посредством един дух Изрен,

Който е особено близък на Михаил

И който властва над лунните цикли

И с това получава силите

За наблюдение над целия Космос

От всички възможни страни –

Едно човешко същество има особена връзка

С божественото Същество

Познато нам като Диана:

 

Докато ти, пазителко на моето име,

Ме учеше и напътстваше,

Аз встъпих в пътищата на Боговете;

Искрено се свързах, в общността от Духове,

С душата, над чиито земни стремежи

Аз, като душевно същество на приятел,

От вековете на сива древност,

Ще да излъчвам освободителен

Дъх-светлина.

 

Книгата

 

За да помогнем в разбирането на горния медитативен пасаж, ще се опитаме да предложим някои посоки за изучаване. Преди всичко ще насочим вниманието ви към една лекция на Рудолф Щайнер в Дорнах на 28-ми юли 1924г. (Том 3 от серията лекции Кармични връзки. Езотерични уроци.). Там първо се говори за  Михаиловата свръхсетивна школа, а след това за един “величествен процес”, който се е състоял през първата третина на петнадесети век и, погледнат откъм духовния свят, е приличал на “космическа гръмотевична буря”. Серафимите, Херувимите и Престолите прехвърлят космическата интелигентност към сетивно-нервната система на човека, в системата на главата. Още по времето на Атлантида, вече е имало подобна “космическа гръмотевична буря”. В ония времена Космическата интелигентност е завзела сърцата на хората, но си е останала космическа. Сега, през петнадесети век, човекът се е превърнал в човек-глава. Интелигентността става негова собствена интелигентност. И тук следва незабравимото изречение: “Това, на което Михаил учи своите последователи през този период, било оповестено в подземните светове чрез гръмотевици и светкавици... тези гръмотевици и светкавици трябва да се превърнат в ентусиазъм в сърцата и умовете на антропософите.”

След това се споменава за отделянето на Луната и формирането на крайниците на човека и също за това, как неговата периферия – човешката периферия – произлизала от главата. Чак когато главата била освободена от тази си функция, чрез формирането на крайниците, става възможно за Съществата от Първата Йерархия да проникнат във вътрешните дейности на главата.

За да разберем какво е значението на казаното за периферията на човека, и че тя по-рано е произлизала от главата, можем да се обърнем към лекция 6 (08.VI.1912г.) от лекционния курс Човекът в светлината на окултизма, Теософията и Философията, където Рудолф Щайнер говори за Великото тайнство (Misterium Magnum) - и за учението как е била изграждана човешката фигура от три седемчленни човека.

Горният човек - човекът-глава - е формиран от силите на Овен, Телец и Близнаци, а областта, съответстваща на ръцете от рамото до дланите – от силите на Стрелец и Риби. Скицата на Рудолф Щайнер, озаглавена “Тричленният човек” е ярка картина на значението на това, как “човешката периферия” е произлизала от главата. Скицата “Адам Кадмон в ранна Лемурия” също представя човешкото същество, все още изцяло човек-глава, обгърнало планетата Земя. (Виж също така лекциите от 2-ри и 24-ти декември, 1923г.)*

(Виж книгата, озаглавена Мистерийно познание и Мистерийни центрове (Rudolf Steiner Press).)

Чак след като Луната се отделя биват прибавени крайниците. След отделянето на Слънцето, човекът постепенно прибавя към своята структура някои животински форми и по времето когато Луната все още се намира в Земята, долната част на неговия организъм се била развила във формата на земноводно животно. Това бил най-грозният етап на развитие на физическото му тяло.*

(* Виж Египетски митове и Мистерии, лекции 7 и 8.)

След отделянето на Луната, човекът изоставил тази животинска форма. Подходящите за човека крайници били оформени от т.нар. “долни” зодиакални съзвездия: Риби-Скорпион. Тези съзвездия създават “едно същество с женски образ”, а седемте горни съзвездия – “едно същество с мъжки образ” в Космоса. Рудолф Щайнер прeдставя тази Имагинация за Зодиака в една своя лекция по медицина.*

(*Виж книгата със заглавието Meditative betrachtungen und Anleitungen zum Vertiefen der Heilkunst (Библ.№ 316) Лекция на 08.I.1924г.)

Духовното Същество, което дава началния тласък за това жизнено важно развитие, довело до изграждането на сегашната форма на човешкото тяло, било ИЗРЕН, един особено близък до Михаил дух. В тази връзка е разбираемо защо Рудолф Щайнер казва, че Михаил е “създателят на човешката форма” и посочва средата на Лемурийската епоха. (Лекция дадена на 01.XI.1904г.)

Отделянето на Луната от Земята прави възможно превръщането на Луната в “Обсерватория” на планетната система, както това е описано от Рудолф Щайнер във Великденските лекции от 1924г. “Възможността да се наблюдава Космоса от всички различни страни е част от Ефеската инициация.”*

(* Виж лекция 3 от Великденският празник по отношение на Мистериите (Rudolf Steiner Press).)

Също така именно Духът Изрен – Същество, принадлежащо към Боговете, и което било почитано като Диана – властва над лунните цикли.

Едно човешко същество – Миза-Хиерао - има особено отношение към това Същество, което принадлежи към Боговете. И в следващите строфи, отнасящи се за Диана, тя разкрива истинската си природа, признавайки, че благодарение на ученията, получени от Диана, някога “във векове на сива древност” нейното същество е поело по пътищата на Боговете и получава своята бъдеща задача, когато се превръща в “душевен спътник на своя приятел”.

Една забележка на Рудолф Щайнер към Ита Вегман, относно особената й връзка със Зодиака е още един знак, че Миза-Хиерао също е била свързана с космическото дело на Изрен.

Трябва да знаем, че човешките души играят роля в делата на Боговете.

КРАЙ НА КНИГАТА!

Превод: Ати Петрова

Редакция: Дорина Василева