„Нека да сме наясно, че физическото тяло е представено само в онези незначителни части от човешкия организъм, които можем да определим като „твърди”, докато всичко онова, което циркулира като сокове и течности е протъкано от етерното тяло, или тялото на градивните сили: те непрекъснато задвижват потоците от телесни течности, пораждат химическите връзки и комбинации.
“Фактически днешният човек се откъсна от космическите сили и се превърна в един истински отшелник, защото чрез раждането си и проникването във физическия свят, той прекъсна спомените си за предземното битие, които впрочем някога бяха нещо естествено за цялото човечество.
„Но това, което може да израсне вътре в човека в резултат от нашето запознаване с живота между смъртта и ново раждане, е човешкото чувство за отговорност, което му казва: „Трябва да се стремим с всички сили да бъдем достойни и още тук, още в земното битие, да станем „човек”. Наистина това и чувстваме, когато измерваме значението на факта да бъдеш човек в резултат на работата, свършена над човешкото същество от Боговете в
Плутон няма влияние над период от седем години в нашия живот, а влиянието му започва след седемдесет и седем годишна възраст и продължава през цялото време до смъртта на човека. Затова в Древна Елада с името Хадес /Плутон/ се е означавал Богът на смъртта.
Влиянието на Плутон е извън нормата, то продължава в целия период на стареене с различна продължителност, според кармично определеното време на живот на личността.
„Има едно много красиво изказване на Кант: „Две са нещата, които са направили особено дълбоко впечатление върху мен – звездните небеса над мен и моралният закон вътре в мен...”, и особено впечатляващо е когато осъзнаем, че и двата закона са всъщност едни и същи.