Д-р Ита Вегман

До всички членове!

До всички членове!

17 май 1925 г.

Когато Гьотеанумът бе отнет

Скъпи приятели, посланията, които Ита Вегман отправя към всички членове на Антропософското общество след смъртта на Рудолф Щайнер, вече не в ролята си на лекар и основател съвместно с Рудолф Щайнер на Антропософската медицина, а най-вече като идеен съратник на Учителя, както го нарича тя, носят своя дълбок смисъл и днес!

Скъпи приятели, когато в годините човек се е свързал с Антропософията, приел я е, обикнал я е и тя се е превърнала в част от неговото същество, когато в живота и света среща хора, които се отнасят към нея по подобен възторжен и топъл начин или пък са все още плахи, но честни, и търсят своя път, докосвайки се до нея, тогава в него се изгражда чувството, че тя е нещо свято!

Антимонът има извънредно силно родство с други тела, например със сярата. С това той показва, че по лесен начин може да върви по същия път, който сярата изминава в организма, така например пътя към всички процеси на дишането. Едно друго свойство на антимона е неговата склонност да образува кристали под формата на храсти, на кичури. Чрез това той показва, че лесно следва определени силови излъчвания от околността на Земята.

Ще говорим за едно средство, което дължи своето съществуване на познанието, което може да доведе процесите на веществата в правилно отношение към процесите на човешкия организъм. При това трябва да се вземе под внимание, че едно вещество е всъщност доведен до застой процес, така да се каже той е един замразен процес. Всъщност не би трябвало да казваме пирит, а пиритен процес.

Организмът на главата е така устроен, че разположената към вътрешността сиво бяла част на мозъка е физически най-напредналата част на човешкия организъм.

Сега трябва да опишем някои типични средства според тяхната лечебна стойност, които ние отчасти пуснахме за ползване. Тези средства са приспособени също към типичните болестни състояния, към типичните болестни форми, и когато в болестното състояние става въпрос за нещо типично, нашето лечебно средство представлява онова, което в смисъла на изложеното в книгата ни трябва да доведе до лечение. От тази гледна точка трябва да опишем някои от нашите лечебни средства.

При нас дойде пациентката на 55 години. Съобщава, че е била нежно и слабовато дете. В детството си прекарала шарка, скарлатина, варицела, магарешка кашлица и заушка. Менструациите се появили на 14-15 год. Още отначало кървенията са били силни и болезнени. На 40 год. е било извършено пълно премахване на детеродните органи поради тумор. Пациентката съобщава, че от 35-та година насам, на всеки 3-4 седмици имала мигреноподобни главоболия, които на 46 год.