Когато Гьотеанумът бе отнет от нас вследствие на катастрофалния голям пожар през 1922 г. и ние стояхме в дълбока покруса около нашия учител Рудолф Щайнер, но въпреки това успявахме да придобием сила от него, ние не си представяхме, че две години и половина по-късно, самият той – нашият съветник и най-верният ни приятел - ще ни напусне. Макар и болезнено наранени, ние намерихме подкрепа и утеха в спокойното му поведение и в целеустремения начин, по който той вървеше право напред. Скоро се оказахме пак укрепнали, ориентирахме се в новата ситуация и се обединихме около него с отново активизирани сили. Вярно е, че вече не притежавахме Гьотеанума на физически план, но в духовен план той все още стоеше там - ние бяхме духовно обединени с него. Ние трябваше да сме абсолютно обединени с него, защото ние бяхме обединени в такава голяма степен и толкова интензивно със създателя на това произведение на изкуството - Рудолф Щайнер.
В това се крие една мистерия – едновременно да пресъздаваш това произведение на изкуството и Рудолф Щайнер! Как човек става създател на едно произведение на изкуството? Богът в човека геометрично изгражда около него една структура от етерна субстанция и самият човек стои в средата на тази структура. Тогава той няма нужда да прави нищо друго, освен да възпроизведе външно това произведение на изкуството, съградено от етерна субстанция и така произведението на изкуството да стане завършено на физически план. "Словото" оформя етерно-геометричните форми, от тези геометрично-етерни форми се получават физическите форми, и те биват художествено възпроизвеждани във физическата субстанция. По този начин Гьотеанумът израсна от Рудолф Щайнер. Неговото Слово, което провъзгласи Антропософията, изгради етерната форма на Гьотеанума. Гьотеанумът беше кондензираното Слово на Рудолф Щайнер и собственото му етерно тяло бе слято с това произведение на изкуството и бе неразривно свързано с него.
Какво се случи тогава с огъня? Около нас отново се случи една мистерия. С унищожаването на Гьотеанума на физическото поле, духовните членове на Рудолф Щайнер се разхлабиха от физическото му тяло и възникна тази възможност, че и той – Учителя - да ни напусне на физически план. Но това не биваше да се случва - Рудолф Щайнер трябваше да остане. Успехът на духовната му мисия, изразен чрез земните му постижения, не бе достигнал точката, от която неговите ученици биха били готови да продължат това земно постижение. И така Учителят остана, но не като обикновен човек, чието физическо тяло е тясно свързано с висшите си членове. Той остана като човек, чиито духовни членове бяха изцяло в духовния свят, откъдето той направляваше физическото си тяло. По този начин той стана по-свободен и по-могъщ, но физическото му тяло стана по-слабо и по-крехко.
В нас възниква въпросът: „Ако Гьотеанумът не беше разрушен, какво щеше да се случи тогава?” Да, ако това унищожение не се бе случило, ако тази жертва не бе предложена, може би щяхме да загубим своя учител и водач Рудолф Щайнер – в такъв случай жертвата можеше да бъде той. Когато след пожара тази потенциална възможност започна да се усеща, едно огромно чувство на благодарност се смеси с тъгата. Ние все още имахме нашия приятел и учител сред нас, подкрепата ни все още бе налице и всъщност той беше дори още по-свободен и по-силен сред нас. Заради това, ние можехме да сме доволни и въпреки всичко вътрешно благодарни.
Чрез силната си воля той овладя отслабеното си физическо тяло. Човек може едва бегло да си създаде представа за тази свръхчовешка воля, без цялостната картина на пълнотата на работата му през последните години. Колко безкрайно много е дал той! Разкри се един поток от откровения и той постави началото на един нов културен живот.
Но сега Гьотеанумът трябваше да бъде съграден наново - това беше желанието на цялото антропософско общество - да има сграда за Антропософията и за всичко свързано с нея. Също така стана ясно обаче, че Гьотеанумът не може да бъде изграден отново по същия начин както преди, поне не от Рудолф Щайнер. Той можеше да бъде имитиран, но не и да бъде творчески пресъздаден.
Едва след срещата на Коледното Учредително Събрание, Рудолф Щайнер можеше да се занимае интензивно с мисълта за новата сграда. Този нов Гьотеанум трябваше да бъде свързан с Михаиловите импулси, трябваше да бъде крепостта на Михаил, където учениците на Михаил можеха да се съберат и обединят, за да чуят посланието на Михаил. Той трябваше да е като крепост, за да издържи на атаките на вражеските сили, да бъде изграден от здрав материал, да е артистичен и красив, но все пак суров и силен по отношение на формите и линиите си. Той трябваше да бъде издигнат по повелята на архангел Михаил, която той предаде на подопечните си помощници в духовния свят. Трябваше да се очаква точния момент. Новият Гьотеанум трябваше да се появи първо в духовния свят; само тогава щеше да е възможно да се свали той и на физически план. И Рудолф Щайнер направи това от наше име.
Този празничен момент дойде, както казах, след като Коледното Учредително Събрание - един незабравим момент за тези, които бяха привилегировани да го изживеят.
Когато настъпи моментът, Учителят облече белия си комбинезон, поиска готовата глина и започна да оформя модела на новия Гьотеанум. Той работеше трескаво, без каквато и да е истинска пауза за отмора. Бях привилегирована да присъствам и станах свидетел с удивление, със свято страхопочитание, как моделът се появи на бял свят. Той бе завършен за три дни, а след това стоеше там, уникален по своите сурови, силни и все пак толкова красиви форми. От този модел сега ние трябваше да издигнем новия Гьотеанум на Дорнахския хълм, една сграда за Антропософията в настоящето и бъдещето! Антропософията, със своите приятели и опоненти, се нуждае от сграда, която ще представя реално и двата лагера и в чиито вътрешни пространства хората могат да се отдадат на изкуството и да чуят Словото, което Антропософията ще провъзгласява - сграда, която външно по своята форма и устойчив материал ще свидетелства за своята цел - да стои непоколебимо и да закриля. Крепостта на Михаил, новиятГьотеанум!
Излъчвайка щастие, Учителят стоеше до модела си. Когато този модел беше пренесен от Студиото до Оранжерията /работилницата за стъкло - Glasshouse/ за изготвянето на скиците, той ми каза: „Когато моделът беше пренесен от Студиото до втората му работилница – „Оранжерията”, това предизвика известно усещане.” Как всъщност би могло да бъде иначе, след като чудесата могат да се случват пред очите на хората!
Нека всички ние помогнем, така че този втори Гьотеанум, подготвен с толкова много любов, с толкова много усилия, да, дори може би и с жертвата на собственото му здраве[i], да бъде издигнат с цялото си величие и слава в чест на великия си майстор Рудолф Щайнер.
[i]Има се предвид здравето на Рудолф Щайнер.
Превод: Търсач Скитник
* * *
Скъпи приятели, посланията, които Ита Вегман отправя към всички членове на Антропософското общество след смъртта на Рудолф Щайнер, вече не в ролята си на лекар и основател съвместно с Рудолф Щайнер на Антропософската медицина, а най-вече като идеен съратник на Учителя, както го нарича тя, носят своя дълбок смисъл и днес! Запознавайки се с тяхното съдържание, което предстои да бъде преведено за първи път на родния ни език, ние можем да се докоснем не само до онова време, до притесненията, тревогите, мислите, преживяванията на едни от най-близките ученици на Рудолф Щайнер, но и да пренесем тази нишка на мисли, представи и чувства в нас самите. Да съприживеем отново душата на Ита Вегман, която тя искрено и с плам е изливала в своите послания, е наистина импулс, който повдига, стопля и дава сили!
Това, което предстои да бъде преведено са 23 такива послания-обръщения към членовете, като всяко послание е около три странички. Всеки, който иска да подпомогне преводната дейност от английски език, е добре дошъл. Идеята е това да се случи в предстоящия период на Адвента и последващите го Тринадесет Свети дни и нощи, и с истинско чувство и вдъхновение от словото на тази светла личност, да застанем както пред всяко предизвикателство, така и пред силите на Духовния свят с чисти сърца, светли мисли и изпълнени със сили за добри дела!
Дорина Василева
Предишни обръщения на Ита Вегман