Коледното събрание от 1923 г.
През 1923 г. Рудолф Щайнер си поставя задачата да се опита да превърне това най-голямо нещастие в късмет. Именно в такъв смисъл той характеризира работата на духовете, които подкрепят човешкия прогрес. Тази работа възниква от Христовия импулс, към чието осъществяване тя принадлежи. Основаването на Общото антропософско общество от Рудолф Щайнер в Дорнах на Коледа 1923 г. трябва да се приема като дело, с което той е искал да постигне компенсация. Изправен пред враждебната воля, която се опитва да му попречи в бъдещата му работа, той първо обединява духовната и административната работа на Обществото и поема ръководството в свои ръце. В церемонията по полагането на Основополагащия камък на Общото антропософско общество той обновява и трансформира импулса на полагането на Основополагащия камък с този на Троичното общество – и двата били поверени на сърцата на онези, които копнеели за антропософията. „Додекаедричната картина на любовта” не е заровена директно в земята, а за спасението на последната – в сърцата на хората. Самият Основополагащ камък подкрепя и улавя троичната природа на човека в неговата космическа и земна форма. Неговият вдъхновяващ източник обаче е Мистерията на Голгота – както и при полагането на първия Основополагащ камък в Малш. Този Основополагащ камък бил поверен, от името на човечеството като цяло, на една общност, която е трябвало да изгради социалната структура като лечебен импулс за болното тяло на човечеството.
Още по време на Коледното събрание, точно на годишнината от пожара в Гьотеанума, на 1 януари 1924 г., Рудолф Щайнер понася втори ужасен удар. По време на празнуването в голямата зала на дърводелската работилница той внезапно се разболява. „Д-р Щайнер се приближи към мен, люлеещ се, бял като платно и стенещ силно“, разказва Илона Шуберт.185 „Попитахме го какво се е случило и той отговори: „Отровиха ме.“ На въпроса на съпругата му Мари Щайнер, която се приближава: „Какво се е случило?“, той отново отговаря: „Бях отровен – как са другите членове на Комитета?“ Следващият въпрос показва, че в животозастрашаващата ситуация, в която се е оказал, той не се е тревожел само за личните си приятели, но се е страхувал, че е бил направен опит за покушение срещу живота на други членове на Комитета. Този страх не се потвърждава. Било е достатъчно само той да бъде повален. Няма съмнение относно самото събитие, което е описано по същество по един и същи начин от различни очевидци.186
Какво се е случило с Рудолф Щайнер, как е могло да се случи и какъв е бил контекстът на това събитие, все още е загадка и остава необяснено. Рудолф Щайнер помолил тези, които са били преки свидетели, да не говорят за това. Исторически ориентираното съзнание по принцип изисква да не бъде забравяно подобно важно събитие като това, а да се търси решение на загадката с оглед на бъдещето. Не само изявлението на Рудолф Щайнер, но и собственото му отношение към него и последвалото лечение сочат недвусмислено към събитие, което внезапно е засегнало организма му отвън. И няма съмнение, че тази атака е имала за цел да доведе до смъртта на Рудолф Щайнер. Опожаряването на Гьотеанума изтощава жизнените му сили. Една година по-късно физическата основа на това, което го е активирало, е унищожена. Рудолф Гросе съвсем правилно пише за него, че „с безграничните сили на духа си“ той успява да преодолее отравянето. 186 Рудолф Щайнер остава жив и осъществява своята безценна работа, като реализира фразата на Шилер: „Духът е този, който изгражда тялото“. С помощта на този духовен организъм Рудолф Щайнер успява да работи през 1924 г. с все по-отслабващи сили в продължение на още девет месеца. След това му се налага да е на легло и половин година по-късно – на 30 март 1925 г. – връзката му с физическото тяло не може повече да бъде поддържана. С това той, който чрез Коледното събрание става гласът на боговете – защото духовните същества, които дават движещата сила на антропософията, позволяват на своите сили и откровения да се влеят в изобилие в дейността на Рудолф Щайнер през 1924 г. – трябва да замлъкне. Това е било уникално проявление на Михаиловите сили на Земята и в човешката история. Рудолф Щайнер успява да изпълни своята предопределена задача – изследването и представянето на конкретни кармични връзки на индивидуални биографии в последователни животи на Земята – по начин, който дотогава не е бил възможен. Това позволява на кръг от хора, подготвени от мощен духовен импулс, изцяло да приемат духовното съществуване. В центъра на безмерната, свръхчовешка духовна дейност, контролирана от Рудолф Щайнер във всеки момент, е бил един лечебен импулс, който се развива в конкретни направления: в лечебната педагогика, земеделието, медицината, а също и в разбирането за съдбата. Посети са семена за далечно бъдеще, които все още чакат да покълнат. Мощните духовни проявления, които стават възможни за Михаиловите същества в резултат на свободния акт на Рудолф Щайнер, поставят пред неговите съвременници един голям въпрос: ще бъдат ли достатъчни силите на разумното и решително разбиране и безкористната готовност за жертви, за да се запазят тези духовни откровения срещу най-силните демонични атаки? Защото, като вземем предвид всичко, което беше представено тук, лесно се вижда, че духовете, противопоставящи се на човечеството, са считали постъпката на Рудолф Щайнер за огромно предизвикателство. Те са искали да елиминират Рудолф Щайнер – а сега се оказват изправени пред факта на една духовна победа, зараждаща се от едно възкресение.
Ясно си проличава една силно оспорвана позиция. Тя е резултат от факта, че чрез основаването на Общото Антропософското общество, Рудолф Щайнер, като негов авторитетен лидер, участва много по-активно в дейности на физическия план, отколкото преди. Това вече се е подкрепяло енергично от Михаиловите същества, но срещало също тъй силна съпротива от страна на противниците. В настоящия момент решаващият въпрос е този: възможно ли е да се работи духовно във физическия свят? Рудолф Щайнер говори веднъж за това по следния начин: „Това беше много важно решение, също и по отношение на духовния свят, което трябваше да взема по това време [Коледното събрание]. Защото беше рисковано. Риск, защото с поемането на външното ръководство можеше да се случи така, че откровенията от страна на духовните същества, от които сме напълно зависими, когато става въпрос за разпространението на антропософията, да намалеят поради факта, че аз се занимавах с външното управление на Обществото. Днес виждам изключително важния факт, че това не е така, а напротив, духовният импулс, който трябва да дойде от духовния свят, за да процъфти антропософското движение, е нараснал, така че нашето антропософско движение е станало все по-езотерично от Коледното събрание насам и ще продължи да бъде такова. Това е свързано с факта, че със сигурност всички – имам предвид от духовната страна – много силни противоположни сили, демонични сили, атакуват антропософското движение. Но има голяма надежда, че силите на съюза, в който ни беше позволено да влезем с добрите духовни сили, ще ни позволят в бъдеще да победим всички противопоставящи се духовни сили, които използват хората на земята, за да постигнат целите си.“ 187
Сега духовното бойно поле на епохата на Михаил е маркирано. Силите на опозицията използват хората за своите цели, като се възползват от липсата им на свобода, както беше демонстрирано в случая с фигурата на Хитлер. Свободните дела на хората, които вършат необходимото, са изпълнени със силата на Михаиловия дух на времето. Така че всичко зависи от егото на човека. Защото импулсът на Коледното събрание от 1923 г. е зависел от факта, че той е трябвало да живее сред хората на Земята. Това не можеше да бъде извършено нито от Рудолф Щайнер, нито от духовните същества. Този импулс е бил свързан, в своето действие и съдба, с една общност от хора, от чието по-нататъшно развитие сега е зависило всичко. Още на 18 януари 1924 г. Рудолф Щайнер отправя предупреждение, призовавайки хората, да осъзнаят своята отговорност. „Ако това Коледно събиране не бъде прието по същия начин, по който с такава радост бяха приети предишните събирания, то постепенно ще се изпари, ще загуби своето съдържание и щеше да е по-добре да не се беше състояло. Защото духовното има свойството да изчезва, ако не бъде задържано – разбира се, не изчезва в космоса, а изчезва от мястото, където вече не се грижат за него. Тогава то търси други места в космоса. А за нещо като нашето Коледно събиране човек не е зависим от това, което се случва в земното царство. Затова не трябва да си представяте, че това, което изчезва от Коледното събиране, защото не се прилага на практика, ще се появи някъде другаде на земята. Това не е непременно така. То може да потърси убежище в съвсем други светове. Затова всичко зависи от това дали хората ще намерят възможност да положат сериозни грижи да усвоят съдържанието му.“ 188
На Коледното събрание Рудолф Щайнер съчетава импулсите от полагането на Основополагащия камък с тези на Троичното общество, така че с това те да бъдат трансформирани и облагородени. По този начин те са могли да бъдат запазени за човечеството. Рудолф Щайнер бил свързал собствения си живот и съдба с тези сили и импулси, поради което неговото съществуване на физическото ниво е зависело от улавянето на импулса на Коледното събрание. „За нещо като нашето Коледно събрание човек (т.е. самият Рудолф Щайнер) не зависи от това, което се случва в земното царство.“ 188 Улавянето на този импулс с внимателно разбиране неизбежно води до уютен, въплъщаващ и защитен ефект, докато липсата на осъзнаване и егоцентричната леност затрудняват инкарнирането на Рудолф Щайнер, разболяват го и изсмукват силите му. Въпреки че е бил подложен на силни атаки от страна на враговете си, приятелите му не осъзнават опасността, в която се е намирал, въпреки постоянните му предупреждения, и не му предоставят защитата на своето разбиране, което единствено би го задържало на Земята. По същество той трябва – подобно на Каспар Хаузер – да премине през мъченичеството, което е породено от леността на сърцето. (Това е историческо изявление за една трагедия, а не арогантно обвинение от страна на човек, роден след събитието.*)
Естествено, чрез тези размисли за пробуждащото самопознание, не бива да се забравя нито за миг бруталното зло на потисничеството. Силите на този принцип на потисничество бяха – както вече беше описано – увеличени в Хитлер до форма, която преди това не е съществувала, защото магическите, унищожаващи волята сили на Слънчевия демон са въздействали допълнително върху него. Можем да бъдем сигурни, че Рудолф Щайнер е знаел точно какъв ще бъде ефектът от неговата смърт върху човечеството. Оттук става разбираем общият смисъл на изявлението му, направено през 1925 г. по време на последните му седмици и дни: „Ще трябва отново да оздравея!“ В това няма бунт срещу съдбата, която му е отредена и която той лично понася търпеливо, а само породената от знание воля да отклони катастрофата от човечеството. Когато Рудолф Щайнер напуска физическия свят на 30 март 1925 г., той не оставя никакви инструкции и всъщност не се сбогува. Дали е изпитал – също както Кристиан Розенкройц – като най-голяма болка факта, че на човечеството му е толкова трудно да приеме „Аз съм Истината“? Дали гледката, която е била разкрита пред душата му, на неизмеримото страдание което е трябвало да възникне от това злощастие, да го е накарала да млъкне от съжаление? Рудолф Щайнер е трябвало да научи, че непосредственият мост между духовния и физическия свят се е счупил, защото човечеството не е било достойно за него и по това време не е било достатъчно зряло за този контакт.
От края на Кали Юга насам духовният свят говори на човечеството чуваемо и във все по-голяма степен чрез човешкия аз. Сам по себе си този факт вече показва реалността на новата Ера на Светлината. Не боговете са изоставили хората, а човешките същества не са искали да знаят нищо за боговете, които се приближават към тях.
Превод: Ати Петрова