Д-р Ита Вегман: "Ние трябва да принесем на Михаил готовността си да работим с любов чрез свободната си воля, без да се превръщаме в жертви на егоизма..." (4)

Submitted by admin 2 on Нед., 09/12/2018 - 08:32
Аристотел и Александър Македонски

До всички членове!

24 май 1925 г.

 

Какъв дар на Михаил трябва да принесат човешките същества, които биха му служили, за да бъде Михаил пазител на антропософията? Ние знаем от Рудолф Щайнер, че Михаил най-сериозно се старае да помогне на хората, за да могат те напълно да разтворят в себе си “цветовете на хуманността”. Михаил управляваше Космическата интелигентност в миналото като служител на божествено-духовните сили от Втората и Третата йерархии. Когато тази космическа интелигентност беше освободена от божествено-духовните сили, за да намери пътя си към човека, волята на Михаил беше да продължи да работи изцяло в смисъла на тези сили и да остане техен служител. Той реши да влезе в правилни взаимоотношения с човечеството и затова пожела да излее интелигентността в човека като същата сила, която е съществувала в божествено-духовните сили, пропити със силите на любовта. Това беше неговото намерение – човекът да има не само интелигентност в главата си, но и интелигентност, която тече през сърцето. Той комбинира интелигентността с топлия и интимен живот на душата, който лежи в собствената му природа и в този на божественото-духовните сили. И с тази интелигентност в сърцето, той искаше да запали в човека любовта към света.

Любовта към света може да се притежава само от човека, който правилно е обединил интелигентността на сърцето и на главата в себе си. Веднъж щом тази любов дойде, тя ще се излъчи обратно към Аза и човек ще може да обича, без да се влюбва в самия себе си. Това показва пътя, който води към Христос. Михаил ще поведе хората към Христос и той търси тези, които ще се борят за неговата кауза.

Също и антропософията, която е мъдростта на боговете, ще подготви душите на хората да намерят Христос.

Зазоряването на Михаиловата епоха започна отново. Осъзнаването на този факт трябва да бъде пробудено в човека. Природата на Михаил трябва да бъде разбрана. Отново и отново, Рудолф Щайнер повтаряше това на онези, които искаха да го чуят. Първоначално, той съобщи в лекциите си за работата на Михаил, който като архангел пое ръководството от Гавраил през 1879 г. След това последваха лекциите, които да пробудят разбирането ни към живото осъзнаване за Михаил и накрая последваха тези лекции, които говореха за връзката на Михаил с антропософията. В мощни картини, на нас ни бяха разкрити предишните епохи на Михаиловото господство, последната от които е от 601 до 247 г. пр.н.е. - именно тази в периода на Гилгамеш от халдейската културна епоха.

В началото на последното Михаилово царуване, в центъра на цивилизования живот по онова време стоеше работата на Аристотел и кампаниите[i] на Александър бяха тясно свързани с нея. В Аристотел се вля Платоновата мъдрост, която е мъдростта на Елевзинските мистерии. Притежаваното от Аристотел познание за природата, дойде чрез естествознанието, което достигна до Небесата, за да внесе разбиране за земния свят и което изтече от съкровищницата на мъдростта на ктонските и елевзинските мистерии. Времето за това естествознание в древна Гърция беше вече отминало. Вече нямаше хора, които да го разберат по правилния начин. То можа да бъде спасено само благодарение на това, че Аристотел стана учител на Александър. Александър прие тази наука в себе си и чрез кампаниите си в Азия, той пренесе всичко възможно от Аристотелианската наука към Изтока. Там тя премина в еврейските и арабските школи. По-късно, от Африка тя бе донесена в Испания и проникна в европейския научен живот, влизайки във връзка с отделните човешки същества в Централна Европа и се разпростря чак до Ирландия - в хибернийските мистерии. Александър беше този, който извърши този акт на излизане извън малките и тесни национални граници на земята си и навлезе в широкия свят, взимайки със себе си Аристотелианската мъдрост и наука. Той ги изживяваше по време на всичките си кампании. Те живееха в него и той проникваше с тях навсякъде, където отиваше. Той беше силно проникнат от Михаиловия импулс - импулсът да воюваш за една идея и да я отнесеш далеч извън границите на собствената си земя - той беше космополит. Трябваше да излезе навън като завоевател на чужди земи, за да може да внедри нови импулси в старите култури. И предприе големите си кампании не заради самия себе си, а за прославянето на Аристотел. Целта на кампаниите му в чуждите земи бе да направи Аристотелианското познание известно в целия свят.

Рудолф Щайнер каза, че този героичен дух, действащ от любов по този начин и бидейки изцяло отдаден на импулсите на божествено-духовните сили, беше радостта на Михаил. Оттук идват и безпрецедентните успехи в младежкото и огнено развитие на Александър, който беше безстрашен и извърши неща, които са почти невъзможни за човеците.

 

Горящият Гьотеанум

 

Именно по времето на тази Михаилова епоха процъфтя и мистерийният център в Ефес. Как вдъхновено говореше Рудолф Щайнер за значението на ефеските мистерии по отношение на Гьотеанума, за новоразпалващия се живот на мистерийния център в Дорнах, показвайки ни как огъня на Гьотеанума донесе най-дълбоките откровения, които бяха прочетени в Акашовия огън по време на тази паметна новогодишна нощ и как те ни насочиха към древния храм на Ефес - къщата на богинята Диана, която също е станала жертва на голям пожар. Той ни описа как мистерията на Логоса биваше преподавана в Ефес. Той описа как могат да се изживеят тайните на макрокосмоса, когато схванем живото Слово в човека като микрокосмос. Ефеските мистерии бяха също така подчинени на Михаиловия импулс. Имаше голям импулс за свобода в тези учения на мъдростта. До тези тайни имаха достъп не само мъжете, но и жените, а чужденци, непринадлежащи на тези земи, биваха приемани, ако бяха достатъчно зрели - традиции, които не бяха възможни в другите центрове на древните мистерии. Нещо повече, в Ефес бе даден първият импулс за развитието на човешката личност.

По този начин Михаиловият импулс беше ясно отпечатан в Ефес чрез Аристотел и Александър, а оттам и в Гьотеанума. Сега сме застанали отново под знака на Михаил. Ние притежаваме антропософията, но загубихме нашия скъп и предан ръководител и Гьотеанума, който беше създаден от дълбините на собственото му същество и построен от него самия.

Какво трябва да направим сега, ако ще пазим Антропософията заедно с Михаил? Как трябва да действаме, ако не искаме да загубим ръководството на нашия Учител от духовните светове, за да може антропософията да разтвори свежите си цветове? Скъпи приятели, ние трябва да принесем на Михаил готовността си да работим с любов чрез свободната си воля, без да се превръщаме в жертви на егоизма. Ние трябва да се проникнем от свободата в нейното истинско величие. Оттук-нататък антропософията трябва да стане още по-космополитна отколкото сега и не трябва да се ограничава в рамките на определени групи от хора или държави. Тя е за всички хора по целия свят. Това е волята на Михаил. Той ще накара любовта към света да се разпространи в цялото човечество.

Пригответе се вие, по-млади приятели, чиито души са наситени с огъня, вие, които имате смелост и имате интелектуалност не само в главите си, но и в сърцата си, станете готови да застанете под знака на Михаил, да го следвате и да му служите.

Водещи мисли

  1. Връзките между Михаиловите импулси, дадени в различните Михаилови епохи, са ясно разпознаваеми. Към импулсите на свободата и космополитното развитие на човечеството, сега се добавя и импулсът на интелигентността, която не трябва да включва в себе си само главата, но и сърцето, така че хуманността в човека да може да се развие напълно.
  2. Всички тесни, сектантски укривания на съкровищницата на Мъдростта са чужди на Михаил. Той иска да предостави съкровищата си на всички хора в целия свят, които имат волята да му служат и да го следват.
  3. Следователно, антропософията трябва да се освободи от всякаква дребнавост, ако не иска да изгуби ръководството на своя Господар от духовния свят, който крои планове само за Велики дела.

 

Превод: Търсач Скитник

 

[i]Имат се предвид военните кампании на Александър Велики.