Според изложенията на Рудолф Щайнер за мировото развитие, времето на Старата Луна, планетарното състояние, предшестващо Земята, е времето, през което възникват цветовете или етерът на цветовете, като Ангелски същества, Светлина и Тъмнина се преливали едни в други.
Старият Сатурн все още е бил тъмен и носел топлината, във времето на Старото Слънце възникнала Светлината, след това чрез сгъстяване се появил Въздухът. А на Старата Луна Светлината и Тъмнината се слели в цвят и като „сянка” на цвета възникнала водата.
Следователно цветовете и Водата се намират в исторически обусловена връзка. По времето, когато елементарното съзиждане в природата се е изживявало в картини, са се сформирали образите на ангелите, които стоят вляво и вдясно от небесната дъга и събират в своите цветни панички небесната вода, която подобно на росата притежава толкова много непосредствена космическа сила.
Росата възниква от цветовия етер по същия начин от вълната, бих казала, от пурпурната вълна, която предхожда изгрева на Слънцето.
Ето защо съзнателното занимание с цветовете като носител на душевния елемент представлява навлажняване на нашата физическа природа. Това е първата широка индикация за рисуването. Едностранната интелектуална дейност на съвременния човек го изсушава. Когато Гьоте говори за „книжния червей” и с това характеризира ученика, стремящ се към знания:
„Усърдно се учех и много зная,
Но иска ми се всичко аз да знам…”
-то това е много повече от едно поетическо сравнение. И тъй като и днес е валиден законът за триджи мъдрия Хермес, формулиран кратко и ясно ”Долу всичко е, както горе”, то това изсушаване важи от областта на душевното през етерно-процесното надолу до чисто физическата субстанция.
Но чрез живота на цветовете не се създава само „млада вода”, тази вода се и раздвижва. Това означава, че човек, занимаващ се с цветовете стимулира в себе си целия хормонален човек (човекът - жлези). При създаването на цветовете астралното навлиза в етерното и предивзвиква съживяване отвътре. В следствие на това хормоналният човек диша по-добре.
Цялата дейност на жлезите с вътрешна секреция може да се разглежда като един вид скрито дишане. Вдишването отговаря на изграждането на секретите в жлезите, издишването – на отделянето. Защото по-висшите съставни части на съществото винаги са свързани с по-нисшите в един дихателен ритъм; ако се свържат твърде ниско, те се парализират.
Следователно рисуването стимулира не само дишащия живот на душата, а индиректно и метаморфозите на дишането нагоре и надолу, нагоре – това са сетивно-нервните процеси, надолу – това са процесите на Меркурий в течното. От тяхната подвижност зависи до голяма степен нашето добро здраве. Когато са в застой, ние ставаме вяли и отпуснати, губим апетит, тъй като твърде слабото вътрешно дишане не произвежда достатъчно топлина, необходима за правилната преработка на веществата. Това създава още една област на индикации, която се простира от душевния аспект до физическо-етерния.
Понякога човек може да загуби и желание за живот и да стане нечувствителен към нормалните дразнения, - симптом, проявяващ се често като последица от „стреса” на нашето време, който се среща дори и при младежи. Тогава може да се посегне към неестествените стимуланти, които допълнително влошават цялостното състояние. Тогава горната метаморфоза на дишането, дишането на ниво сетива, където още дишаме светлина и чрез процеса на възприемане живеем във физическия свят с интерес, вече е болна.
Чрез дишане ние възприемаме и сетивния свят, само че това е един по-фин дихателен процес, протичащ на етерно ниво. И той трябва да бъде одухотворен наново. Ясно е, че рисуването, както и изобщо боравеното с цветовете, е показано при всички болестни тенденции, които са свързани със смущения на дихателния живот на всички нива. Тук е описан дихателният процес на най-горното ниво.
Ако се тръгне от по-общите симптоми към по-специалните, трябва да се включат всички заболявания, имащи връзка с неправилното обхващане на дихателната дейност или на кръвообръщението – т.е. на средната част – от фиксиращите и склеротизиращи сили на главата. Тук спадат всички видове ангиозни оплаквания като се почне от астмата и се стигне до същинската angina pectoris, атеросклеротичните процеси в областта на кръвообръщението, както и всякакъв вид спазми на кръвоносната система.
Медикаментозното лечение се подпомага от рисуването по такъв начин, че човек се научава посредством Аза да улавя съзнателно душевно-астралните сили, да ги отвежда навън към сетивата, както и извън тях, като по този начин ги освобождава. Тук от значение е и качеството на художествената дейност, защото от средната част винаги може да се работи в двете посоки. С различни видове техника, например, може да се връзва и развързва, отпуска или затяга, може да се работи за създаване на формиращи нервни процеси или за отпускащи обменни процеси.
Към хората, които се нуждаят особено много от рисуването спадат всички хора със задръжки, както и такива със забавено развитие. Болестното оттегляне от живота, нерешителността, както и променливите душевни настроения тръгват в нова посока, тъй като чрез активната работа с цветовете Азът – господарят на душата – бива призоваван да взема решения, като първоначално това са решения, които имат външни последици, но все пак са собствени решения, а именно: кой цвят да се избере, дали нещо е хубаво или грозно, дали се съчетава или не, и т.н.
По този начин чрез художествената дейност се упражнява това, което по-късно укрепва цялостния душевен живот. В психософията на Рудолф Щайнер можем да прочетем следната забележителна мисъл:
„Нищо не е в състояние да изпълни така добре условията за здравословен душевен живот както отдаването на красотата.”
По-нататък се казва:
„Ето защо преживяването на красотата представлява удовлетворение, излъчващо безкрайна топлина.”
Правилното насочване на рисуването предизвиква у пациента преди всичко ново изживяване на околната среда, ново отношение към красотата на природата. Ако по-рано пациентите са минавали равнодушно през заобикалящата ги среда и затова природата е мълчала, ако те не са отнасяли със себе си никаква радост, например, от една разходка в гората, то много скоро те започват да споделят, че още след първите упражнения по рисуване започват да виждат нови неща, например, че изобщо не са знаели, как расте едно дърво, какво е художествен мотив, който може да се потърси, улови, или състави по желание, или пък какви са отделните елементи на дадена местност.
Накратко: създава се едно преносимо отношение към околната среда, което е особено важно, поради факта, че пациентът не винаги има възможност да предприема много пътешествия. По този начин при едно по-късно пътешествие, той ще отнесе със себе си не само тривиалното, т.е. свързаното с физическото му благоразположение, а ще бъде вече пробуден за активно съзерцание.
Занятията по рисуване могат да имат и още по-дълбоко въздействие върху болния. Ако при художественото изобразяване на настроенията в природата и нейните метаморфози през деня и различните годишни времена, се включат духовни размишления и в душата на болния се изгради убеждението, че зад явленията се крие дълбок смисъл, а именно направляващата сила на Божествения ред, тогава тези празни, съмняващи се и отчаяни души ще придобият отново почва под краката си, на която могат да стъпят и да намерят себе си отново, а това всъщност е и най-важното.
Днешната медицина няма необходимото време да изгражда с разбиране и любов душевните сили. По своята същност тя е ориентирана към диагностичния анализ, дори и в област като психологията. Художествената терапия има, обаче, съвсем друга задача. В етерното тяло тя трябва да предизвиква енергично дишане в течния организъм; обединяване на отделните единиц в едно цяло, дашащо свързване и развързване, по-нататък създаване на хармония в астралното тяло чрез укрепване на Аза в душата.
Защото всичко това може да се постигне само чрез Аза, който е призован да бъде действителният изпълнител в художествения процес. Азът е дух, той е най-индивидуалното в нас, нежен или силен, егоистичен или жертвоготовен, топлината е единственият елемент, в който той може да съществува. Той отново е тук благодарение на радостта и въодушевлението, а те от своя страна предизвикват топлинни процеси, достигащи надолу до истинската физическа топлина. По този начин Азът извоюва по-голяма територия в душата. Азът е капката на божествения творчески дух в нас, който може да се самоподдържа.
Този факт играе голяма роля при т.нар. хронични заболявания. Те биха се повлияли много по-добре, ако благодарение на Аза астралното тяло успее да се освободи от постоянното вглеждане в злото, ако човек се научи да живее с болестта, така че съзнанието на Аза да се освободи от тази мисъл и да изпълни душата с други впечатления.
Ако терапията чрез изкуство се превърне в изучаване на изкуството, толкова по-добре. Естествено не би трябвало да се очакват бързи резултати, въпреки че и това е възможно. Общо взето художествената терапия дава само посоката, а пациентът трябва сам да поеме по начертания път. Терапевтът придружава болния в началото на неговия път, но после той трябва сам да продължи по него. Ето защо художествената терапия не бива да се възприема като „малко да порисуваш”. Обучението трябва да се обмисли и построи добре, за да може да се съзре пътя, който води по-нататък. В противен случай интересът угасва много бързо.
Художествената терапия е показана и при друга болест на нашето време, а именно безсънието, особено когато е свързано с отчуждаването на астралното тяло от космическите светове в следствие на това, че в него през целия ден живеят материалистично-механистичните представи за Вселената. И когато в съня то се отдели и потопи в космическия свят, поради липса на връзка с него, то бързо се връща във физическото тяло, с което е обвързано здраво.
Рисуването, обаче, има особена връзка със света на съня. Астралното тяло се разпростира нощем в духовния свят, това е най-долната космическа сфера, сферата на Луната - първата, към която ние се издигаме, когато напускаме тялото. Това същевременно е и етерният свят, който представлява моста към по-висшите сфери. В него живее съществото на цветовете и образите в променящи се имагинации.
Луната отразява в образи целия целия свят на Слънцето надолу в Лунната сфера. Защото Луната е част от Земята. Нейната сфера е междинното царство, в което влизат и мъртвите, когато преживяват отново спомените в образи и картини, и когато след това се присъединява Камалока - изживяването на времето за сън през нашия земен живот, през което всяка нощ сякаш предварително сме правили вече морална преценка на изживяното през деня.
Този свят, който прониква и в нашите сънища, е изворът на изживяванията при живописта. Както казва Рудолф Щайнер, в картината ние изобразяваме по вълшебен начин нощта в деня. Още в земния живот нощите на пълнолуние са нощите, които освобождават и извисяват лесно душата; това може понякога да доведе и до сомнамбулизъм. Ако уловим, обаче, с будния си Аз преживяванията в етерния свят и със средствата на изкуството изобразим духовното, което се крие зад явленията на нашия физически земен свят, то ние сме вече бъдещи художници. Всички скици на Рудолф Щайнер трябва да се разглеждат в тази светлина и тогава ще можем да схванем смисъла и задачата на новото изкуство, което има задача да направи невидимото видимо, а именно – творческите сили, сътворили света. Това означава в творческия процес на изкуството да се продължи природата.
В заобикалящия ни земен свят растенията са тези, които особено много ни помагат да вървим по този път. По думите на Рудолф Щайнер силите, водещи спираловидно от растенията към космоса, вземат със себе си човешката душа. И ние трябва да сме много благодарни на растенията. Когато рисуваме и изследваме с любов техните небесни форми и космически настроения, ние създаваме в нашите астрални тела връзка с космоса, необходима ни за здрав сън, който ни носи високо нагоре, за да съберем нови сили за изтощеното ни физическо-етерно тяло, останало в леглото. Това са процесите извън пространството и времето, те могат да ни отведат и при най-краткия сън до границата на планетарната система.
Мисълта, че розите, лилиите, теменужките и всички цветя не цъфтят само за радост на нашите сетива, а нощем представляват небесна стълба, по която можем да се изкачим, сгрява душата. Духовният свят не познава прозата, защото природата е най-големият художник и където се проявява нейното творчество, там действат дълбоки художествени сили.
Първообразите за сътворението на света са в най-висшия духовен свят, тук – както казва Йоан – властва мировото Слово. Мировото Слово слиза по четири стъпала до земното явление. От определена гледна точка може да се каже: Словото се превръща в музика, после в образ, и накрая – в пространствено явление във физическия свят. Това е метаморфоза на сътворението на света, която прозвучава и в Евангелието на Йоан. Това е инкарнационният път на всеки дух, следователно и на всеки човешки Аз. От сферата на Стария Сатурн се отива в сферата на Старото Слънцето, после в сферата на Старата Луна, и оттам – към Земята.
Всичко това се споменава, защото художествената терапия се нуждае от широка духовна база, за да може да се осъществи скромната дейност, стояща на преден план, за да бъде тя действена и жива дори и тогава, когато се налага с болните да се повтарят многократно и най-простите упражнения. На това място искам да напомня, че художествената терапия е пожертвано изкуство. Това се отнася за терапевта, който не може да захранва източника на своята художествена сила и фантазия от радостта изпитана при собственото творчество, а преди всичко от познаването на духовните връзки между болест и съдба, между макрокосмическите творчески сили и техните отражения в микрокосмоса Човек. От страхопочитанието през гибелта на човечеството и неговото спасение от Христос, от подобни мисли и чувства той получава непрекъснато нови импулси за тази професия и така захранва душите на болните хора.
В тази глава са описани големите групи болести, при които е показана терапията чрез рисуване, като трябва да се има предвид, че съществуват редица други заболявания, които също могат да бъдат лекувани по този начин. При по-обстойно разглеждане може да се открие, че в края на крайщата при всички смущения е нарушен първично един от описаните тук процеси. Общо взето нарушаването на правилната дейност на процесите на взаимодействието на съставните часта на съществото е характерно за много заболявания и именно те трябва да се лекуват, а не директно клиничните диагнози. Те най-често се разглеждат твърде тясно и терапевтичната фантазия не може да се стимулира достатъчно, защото всеки отделен случай трабвя да изхожда от състоянието на болния в дадения момент, както и от неговото духовно-душевно разположение.
Из "Към терапия чрез изкуство"