Д-р Маргарете Хаушка: Вътрешната цветна дъга на душата. (3)

Submitted by admin 2 on Пет., 15/05/2020 - 15:00
Д-р Маргарете Хаушка

Вътрешната цветна дъга на човешките душевни настроения и способности се яви още в предходната глава с цитати от курса по говорно формиране, проведен от Рудолф Щайнер. За нея обаче той дава и някои по-задълбочени разглеждания. Цветът може да изрази съвършено душевното, тъй като той е веществото, в което живее астралното.

Както астралният свят, така и светът на цвета е построен полярно в самия себе си; конструиращите душевното световни сили – симпатията и антипатията, тук са светлина и тъмнина. Когато в симпатията астралното се потопи във вещественото тяло, на базата на кръвта се ражда волята. Когато астралното тяло се освободи от обвързаността си с физиологическите процеси, когато то остави антипатията да въздейства на физическото, както това се случва в нервно-сетивната система, то физическото може да създаде като едно огледало съзнанието и възниква способността за познание. Душата може да се обърне на две страни.

Съществува една цветна рисунка на Рудолф Щайнер, която много нагледно показва това съотношение. В обърнатата навътре небесна дъга, плътно обгърната в синьо, е нарисуван един профил, който гледа натам, където вътрешното светлинно пространство преминава през зелено в синьото.

По този начин всичко това е отражение на душевното ни пространство, в известен смисъл плувало в синевата на световната душевност. Навън съзнанието ни е ограничено от ставащите все по-неопределени и абстрактни понятия за безкрая, представен от зеленото като ограничаваща дейност на разума.

Но ако се спуснем в дълбините на собствената си душа, то преминавайки през способността на паметта, която е вече силно обвързана към тялото, ние достигаме до дела на кръвта – през червеното. Така, душевно погледнато, като хора ние сме светлинни образувания, обособено в три части от съществото на цвета. От центъра ние можем да проникнем в космическите световни сили – представени тук от всеобгръщащото синьо по два пътя, един външен и един вътрешен.

Рудолф Щайнер си служи различно с езика на цветовете, за да оживи определени схеми, казано по-добре – скици на взаимовръзки, и да ги направи по-дълбоко разбираеми, тъй като цветът винаги може да отвори нова врата на познанието. Но никога не бива да се казва, че даденият цвят принадлежи на предмета, към когото е причислен. По-скоро предметите от една схема се съотнасят помежду си както цветовете, с които са обозначени

Нека илюстрираме това с един пример. В така важната за всеки терапевт лекция от 14.02.1920 год. за чувството, желанието и волението на човека, висшите и нисшите му душевни способности са представени в цвят както следва: висшите способности възприятие, интелигентност и памет са изобразени във формата на дъга с цветовете от индиго през тъмно и светлосиньо, зелено, жълто, оранжево, червено.

При това интелигентността се простира в светлосиньото и зеленото, следват преминаването през жълтото, оранжевото до червеното, до цвета на паметта, защото тя, както вече споменахме, трябва да се позове на телесните процеси.

Нисшите душевни способности – чувстване, желания и воление са обозначени с по-наситено червено, червено-виолетово и синьо-зелено. Следва указанието, че например интелигентността се отнася към желанието така, както светлосиньо-зеленият цвят се отнася към червено-виолетовия, при което става дума за сетивно-нравственото изживяване, което извиква цветове в душата. Те подлежат на сравнение.

Съществуват, например, различни системи за разпределение на цветовете, и във връзка с планетите. Въпросът винаги се състои в това, коя част от едно многостранно същество трябва да се прояви в това специално подреждане. Цветът има характер на откровение. Но в душата той навлиза през едно звуково изживяване, което се намира по-дълбоко. Законите на музиката възникват, когато Азът се потопи половин степен по-дълбоко в астрала. Слънцето „зазвучава”, когато преминава през звездното небе и дванадесетте тоналности. Музиката съдържа законите на духа в душевното. От такава гледна точка тя е по-мощно изкуство, тя може да прониква материалния свят така, както иначе е в състояние да направи тови единствено топлината, която внася в него духа. Затова в нея обитава една магическа сила, тя подрежда материята, веществата затрептяват в света на звука. Човекът също не може да се затвори в музиката, дори и да е глух. Цветът обаче го оставя напълно свободен. Ако аз го наблюдавам и го възприемам, той заговаря на езика на душата ми. А музиката ме обзема със съдбоносна сила и може да говори за изживяванията на Аза мо по пътя на духа.

Нека се върнем към вътрешната небесна дъга. Когато чрез душевното слънце ние се намираме в равновесие на нисшите и висшите ни сили, дъгата също се намира в нас в хармонично състояние. Разбира се, оживена в себе си, поради непрестанното взаимно проникване на силите свързващи по най-здравословен начин всичко.

 

Евритмия

 

Така както външната небесна дъга е над земята като един полукръг, така и цветът се обръща единствено към висшия човек, дори и в тричленението си да представлява целия човек. В сетивно-нервната система, където астралното тяло, а отчасти и етерното тяло са свободни от физическата основа, ние сякаш посягаме с един невидим крайник, внасяме картините на света и ги запаметяване.

При това синята част на спектъра е родствена с хладните сили на главата – подробности относно това ще намерите в главата за отделните цветове – затова тя действа успокоително от горе-надолу и не възбужда нервно-сетивната система; затова при наблюдението на синия цвят от главата в посока надолу протича нашето вътрешно червено, свързани с процесите на кръвта.

Наблюдението на червеното предизвиква противоположното. Червеното предизвиква като реакция изкачването на кръвните процеси в главата, което означава, че сетивните органи се оросяват малко по-живо. При животните без регулиращ Аз всички тези неща са много по-отчетливи. Бикът става агресивен при червено. Говори се, че тигърът отбягва сините заграждения. Нервната система и кръвта, висшето и нисшето астрално тяло се намират в едно взаимно напрежение, подобно на напрежението между синьото и червеното. В сетивно-нервната система нахлуват макро-космически сили и предизвикват отговора – сетивно-нравствена реакция.

Между макрокосмоса и микрокосмоса се намира кожата ни, която спада към сетивно-нервната система и чрез преобразувания кара да възникват сетивните органи. Всяка точка от кожата, например, може да роди око, а цялата кожа играе важна роля в обработването на светлината. Съществува само един закон, който се отнася и до хидротерапията. Същата сила, която въвеждам отвън, аз извиквам от вътрешността си към периферията.

В кожата и особено в сетивата космическите качества се сблъскват с човеко-микрокосмическите, и затова цветевете предизвикват допълнителните цветове. Етерното тяло отговаря на всяко отделно дразнение и го допълва до цялост. Така например червеното предизвиква зелено, то е жълто и синьо, - синьото предизвиква оранжево, то е жълто и червено, - жълтото предизвиква виолетово, което съдържа червено и синьо. Тук цветът само ни показва един общовалиден закон, който може да ни отведе по-дълбоко в разбирането на терапевтичните въздействия.

Меркуриевите лечебни сили са закодирани в дишането, а то показва същото явление – изграждащото вдишване като причиняващо болест действие предизвиква като лечебно решение издишването. Издишването е принадлежащо към него проявление. Тук астралното тяло непрестанно прониква наполовина в етерното тяло и веднага бива изтласкано. За да разберем още по-добре явлението на самолечението в неговото съотношение към болестта посредством процесите на нервно-сетивната система, бих желала да цитирам няколко фундаментални изречения от книгата на Рудолф Щайнер и Ита Вегман „Към основата за разширяване на лечебното изкуство от духовно-научна гледна точка”. В нея се казва:

„Дори и нормалната намеса на астралното тяло и на Азовата организация в човешкото тяло не спадат към здравословните прицеси на живота, а към предизвикващите болест. Когато действат дух и душа, то те въздигат обичайното устройство на тялото, превръщащат го в притовоположното. Но така те отвеждат организма в пътя, където ще започне боледуването. В обичайния живот това се регулира веднага със силите на самолечението… Така че причините за боледуването трябва да се търсят в духовните и душевните способности. А лечението трябва да се състои от едно освобождаване на душевното или духовното от физическия организъм.”

Това е единият вид боледуване. Съществува още един. За него ще говорим в следващите редове.

Разбира се силите на самолечението се намират в етерното тяло, което в отговор на намесата на астралното тяло възстановява тоталността, която довежда до цялост, до „излекуване”. Това потвърждава явлението комплементарност в света на цветовете. Езикът на цветовете се изучава чрез едно медитативно задълбочаване в обширното душевно пространство на един отделен цвят. Следващите описания трябва да се разглеждат като резюме на някои отделни указания на Рудолф Щайнер, които биха могли да бъдат база за всякакви лични опити.

В това изследване трябва да се прибави и следното. Не бива да забравяме, че не съществуват само седем цвята, а дванадесет, както има и дванадесет тона. Видяхме, че музиката възниква, когато Азът се потопи с половин степен в астрала. Космически казано това означава, когато световният Аз, Слънцето, а с него и останалите планети, преминават през звездното небе, през космическо-астралния свят, през дванадесетте зодиакални знака. Тогава от безкрайното разнообразие на констелациите и на движенията възниква хармонията на сферите. Ако астралното тяло от своя страна се измести с половин степен в етерното тяло, възниква живописта, преливането на цветовете в цялото му многообразие.

Седемте цвята на небесната дъга отговарят на дневната дъга на Слънцето от зодиакалните знаци Овен до Везни. Останалите пет отговарят на нощния път на Слънцето през Скорпион до Риби, и тук се намират петте нюанса на цветчето на прасковата, синьо-виолетовото при Скорпиона, червеникавото при Рибите. В средата се намира Козирогът в едно съвсем ново, неутрално прасковено. В този ред от Рудолф Щайнер са дадени и цветовете на дрехите за представянето на зодиакалния кръг в евритмията. Цветът на прасковеното цветче е цветът на здравия човешки инкарнат, той може да бъде възприет и като разтворен пурпур. В Гьотевото учение за цветовете пурпурът е най-високата градация и затова отговаря на силата на Аза, на индивидуалността, която допълва полярността на единството.

 

Цветовете

 

Поддържането и оживяването на тази вътрешна небесна дъга, на душевните движения в цветовото пространство днес би трябвало да започва още в училище, тъй като умъртвяващите дущата сили на прекалената интелектуалност и на материализма постепенно биха довели до слепота на душата. Болестните тенденции много нарастват с надценяването на разсъдъчнато знание, при което всеки развива егоизма на собствената си гледна точка.

Това свойство на света на цветовете да дишат в себе си чрез допълнителните цветове ще се подчертава в терапията и ще се въздигне в съзнанието, особено когато се търси поощрение на този процес. В такъв случай е полезно да се привлекат особено картини на Ван Гог, Маке и Марк, както и на други художници, които със силно светещите си цветове са построени на базата на допълнителните стойности. Когато отделният цвят се доведе до най-голямата светлоносност (например в пластовете, но и чрез други техники) без да стават плътни или материални, дишането значително се задълбочава.

В цитата от медицинската книга на д-р Рудолф Щайнер и д-р Ита Вегман накрая се казваше, че дотук описаното е единият път на разболяването и че съществува още един. Той се състои в обратното. При него най-висшите членове на съществото, астралното тяло и Азът са възпрепятствани да достигнат до освободената, дишаща връзка с телесното, която е условие за нормалното чувстване, мислене и воление. Тогава настъпва една доминираща етерна дейност и към етерното тяло трябва да се подходи така, че то отново да стане склонно да приеме по-висшите членове на съществото и болният ща бъде подтикнат от страна на душата към една активна дейност на астралното тяло и на Аза, за да обхване по-добре своята телесност.

В областта на художественото за това способстват някои неща, например монохронното рисуване, упражненията в композиция, както и копирането на някои други неща, за които ще стане дума по-късно. Ще забележите, че никога не съществуват установени рецепти, а са дадени общите насоки, в които терапевтичната фантазия трябва да открие полезното за всеки отделен случай.

Вътрешната цветна дъга, разбира се, днес при нито един човек не е подредена както небесната. Това остава далечната, висша цел, която докосва душата, когато тя може да я наблюдава, и остава винаги едно предупреждение да се стремим към тази цел. Спокойно може да се каже, че и днес божественото слиза в земния свят по моста на небесната дъга. По построения от човешкия Аз мост от цветна дъга в неговото сърце могат да се спуснат Христовите сили и така да го дарят с мигове на мир в съдбовната драма на душата му, защото небесната дъга е дъгата на мира.

Из "Към терапията чрез изкуство"

Части 1, 2