Ерик Кирхнер и Маргарет Кирхнер-Бокхолт: Мисията на Рудолф Щайнер и Ита Вегман. В епохата на Граала (10)

Submitted by admin 2 on Нед., 25/07/2021 - 09:50
Рудолф Щайнер и Ита Вегман

МИСИЯТА НА РУДОЛФ ЩАЙНЕР И ИТА ВЕГМАН

Коя е Маргаретe Кирхнер-Бокхолт и каква е връзката й с лечебната евритмия, с Рудолф Щайнер и Ита Вегман (от редактора на българския превод)

Предисловие

Пътищата на Съдбата

Еабани и Гилгамеш

От Урук до Ефес

Ефес

Аристотел и Александър

Аристотел и Платон

Между смъртта и прераждането

Епохата на Граала

Тома Аквински и Реджиналдо от Пиперно

От Тома Аквински до сегашната епоха

Михаиловият поток и Розенкройцерството

Мисията на Рудолф Щайнер

Ита Вегман

Михаиловата школа и бъдещите задачи

За стиха "Isrenum-Artemisia"

Списък с илюстрациите в текста

 

Граалът
Светият Граал, рисунка на Рудолф Щайнер

* * *

8. ЕПОХАТА НА ГРАAЛА

            Аз питам на хълма на Одилия

            Приятелско кимане казва “Да”.

Когато индивидуалностите на Аристотел и Александър отново поемат по пътя си към Земята, те се насочват към една тиха местност, неизвестна за земния свят, но от особена значимост в духовния живот на Мистериите. Това е областта на Граала, залята от саги и песни за дела на герои, както и с Духовни мистерии. Запознати сме с историята на Граала: тя разказва как Ангелите са донесли Христовата кръв в чаша от Изтока до Запада, където е останала. От непубликуванa информация на Рудолф Щайнер (Езотерично училище, 1909 год. в Мюхен) научаваме следното: “Във времето на Мистерията на Голгота, висш Посветен се оттегля в духовните светове, където да изчака подходящата епоха за своята специфична дейност. Остава там в течение на векове и накрая се връща на Земята като Крал Титурел, комуто е била поверена закрилата на Светия Граал, чашата, която Ангелите са пренесли от Голгота на Запад.”

Къде се намира това скрито място, приютяващо Граала? След като е казано, че Ангелите са донесли чашата, ще трябва да я търсим в света на Имагинациите –  тяхната област на действие. Хората са го търсили в горите на югозападна Европа, както и в Англия, близо до Екстерщайнен (Extersteinen) в Средна Европа. Къде се намира тази крепост, заобиколена, както разказват легендите, от 60 мили тишина? Дали това не е вътрешният Храм, който всеки човек, изминавайки пътя към духовния свят, ще трябва да открие вътре в себе си, и за когото бе положен Основополагащия камък по време на Коледното събрание през 1923-1924 год. в освободената етерна част на човешките сърца, за да могат  душите в духовно-етерните светове да работят по неговото изграждане?*

            (*Виж Бележката в края на тази глава)

Някога на Земята е съществувало историческо огледално отражение. През девети век от н.е. имало личности, които са откривали и изпитвали мъдростта на Граала тук на Земята. Сред тях са били индивидуалностите, които някога били Аристотел и Александър. “Когато Кармата им ги насочва да се върнат отново на Земята, те са живели – неизвестни и незабелязани, -  в едно кътче на Европа от значение за Антропософията. Умрели са в ранна възраст, но взирайки се за кратко, сякаш през прозорец, в цивилизацията на Запада, получаващи впечатления и импулси, ала без самите те да излъчат нищо от особено значение. Това е щяло да се прояви в бъдещето.”*

(*Лекция в Торки, 14.08.1924 год., том 8 от цикъла Кармични връзки. Езотерични уроци. (Rudolf Steiner Press))

Кои били тези две легендарни фигури? Стиховете в началото на тази глава споменават хълма на Одилия. Това със сигурност се отнася до Ермитажа в Арлесхайм, където едно време избягала Св.Одилия. Хълмът на Одилия, обаче, се намира всъщност в Елзас. В по-ранни времена това била местност от особено значение в езическите мистерии – местност, която, през седми век от н.е., в следствие от тайнствената съдба на Св.Одилия, се превръща в християнско светилище. *Одилия била дъщеря на Етихо, който наследил херцогство Елзас. Тя се ражда сляпа, но прогледнала при Покръстването й. По време на едно от преследванията, организирани от баща й, Одилия успяла да се укрие веднъж в пещерите на Ермитажа в Арлесхайм. (И днес тя е почитана в Арлесхайм като негова светица покровителка.)

            (*Виж Девети век, на Walter Johannes Stein)

Не са ни известни подробности за връзката между последователите на Граала и хълма на Одилия. Но спокойно може да се предположи, че той, както и околностите на Арлесхайм, са участвали в сцената на Граалските събития.

Шионатуландер (Schionatulander) е свързан с Граалския поток. Той отива при Гамурет (Gahmuret) като негов паж и в последствие го придружава в рицарските му походи на Изток, където той – Гамурет – е изпратен като член на “дипломатическа” мисия при един мохамедански принц. В двора на Канволеис (Kanvoleis), Шионатуландер се запоснава със Сигуне (Sigune) и между тях възниква нежна любов.

(Виж Albrect von Scharfenberg: Sigune und Schionatulander (Dornach, 1927 год.))

Самата Сигуне също принадлежи към Граалското семейство - потомците на Титурел. Тя е племенница на Херцелайде (Herzeleide), майката на Парсифал. В лекциите за Кармата *Рудолф Щайнер ни предава много важна информация за майката на Парсифал, а именно, че тя, в предишна инкарнация, била императорът Юлиан Отстъпник (332-363 г. от н.е.).

На този фон, пред нас възниква нова картина на ситуацията по време на епохата на Граала - Юлиан Отстъпник живее в четвърти век след Христос, следователно тук има очевидна връзка с Александър Велики, който живее през четвърти век преди Христос. Т.е. те са живели в различни епохи, но от гледна точна на времето, по-ранната инкарнация дава отражение върху по-късната. Животът им разкрива много общи особености: и двамата умират рано, но всеки от тях е преживял шеметен възход в кариерата си. Като млади, могъщи владетели, те завладяват империи – Александър, за да разпространи гръцката култура и аристотелската ерудиция, а Юлиян – от копнеж към древното мистерийно познание и надеждата, че все още то може да бъде открито сред великите гръцки философи. И двамата притежават пламенни души и гонят цели с дългосрочни последици. Историите и на двамата са добре познати, затова няма нужда тук да ги разказваме. Но това, което не се знае, тъй като единствено може да се узнае в светлината на духовния живот, е завръщането им на Земята, за да изпълнят важни, но дискретни, задачи.

Плодовете от предишната й инкарнация позволяват на Херцелайде да създаде за Парсифал условия, които му позволяват да израсне встрани както от традиционното християнство, така и от Рицарството - в неговата традиционна форма.

Сигуне живее заедно с Херцелайде. Тя обича Шионатуландер, но същевременно копнее да разчете звездното писмо, наречено в легендата Бракънцил (Brackensel.) По време на опита си да й го донесе, Шионатуландер е убит от Орил (Orilus), който всъщност търси Парсифал. Шионатуландер умира на мястото на Парсифал и се превръща в негов дух-пазител, и със сигурност ръководи по-нататъшните му стъпки. По време на престоя си в духовния свят, в Слънчевата сфера, душата на Сигуне претърпява голяма трансформация. Тази нова, получена по духовен път, настройка на душата й неминуемо води и до нова настройка на съзнанието й на Земята. Всичко, което индивидуалността  придобие в духовния свят, тя трябва после да осъществи на Земята, във физическо тяло – понякога в течение на редица земни животи. Сигуне е копнеела да може да разчете това, което ни разкриват звездите. След загубата на Шионатуландер, тя води живот, съсредоточен върху мъртвото му тяло – живот, прекаран в траур, но също така отдаден на дълбоко съзерцание и подчинение на Силите на съдбата.

И именно към Сигуне, застигната тъй рано в живота си от тъга - до булката с мъртвия младоженец в скута, - си проправя път Парсифал след загадъчното му преживяване в крепостта на Краля-рибар (Fisher King). Тя е тази, която му дава указания, за да го насочи нататък, тя му казва собственото му име и му съобщава за смъртта на майка му.

Кой би разпознал в образа на Сигуне прероденият завоевател, който някога е бил Александър Велики? Как е възможно индивидуалност, живяла триста години преди Христос, с характера проявен от Александър Велики, да се преобрази в Сигуне в следващата си инкарнация – и това да се случи след Мистерията на Голгота?

Какво откриват тези две личности, които разглеждаме, през краткия си земен живот, когато “отправят поглед за миг, сякаш през прозорец, към западната цивилизация”? По време на пребиваването си в Слънчевата сфера, между смъртта и прераждането, те са свидетели на отпътуването на Христос към Земята. На Земята се състои огромна промяна, предизвикана от Мистерията на Голгота. Старото Мистерийно познание е избледняло. От пребиваването на Христос на Земята се заражда един нов начин на търсене на Духа.

Наблюдаваме три големи потока, водещи към Граала. Една малка, избрана група хора са живели на Земята заедно с Христос, вървели са до Него, слушали са Неговите думи, изпитали са непосредствено трагичния Му край, Страстите, водещи  до Смъртта на Кръста. Без да разбират напълно безграничното Му величие, тези човешки същества Го поемат в сърцата си. От уста на ухо, от сърце на сърце, те разпространяват вестта с пламенността, характерна за ранните векове и Християнството продължава незабележимо да се разпространява по света. След това Християнският поток се засилва. Християнството започва да се преподава. Църковни Отци и учени тълкуват писанията, обявяват се догми, избухват спорове и борби по време на Събори. С крайна помпозност, показност и парадиране с властта, характерна за римляните, Християнството се превръща в религия на Империята.  Нищо чудно, че душите, искрено търсещи Христа, не са Го намирали тук и силата на устрема им намалява.

Във втория поток виждаме хората, които не са били живи на Земята по времето на Мистерията на Голгота. Заедно с Михаил те гледали надолу, от сферата на Слънцето, какво се случвало на Земята и се сбогували с Христос, който бил Духът на Слънцето. Двете личности, от които се интересуваме, са принадлежали към тази група души. За тях Христос е бил Космично Същество и сега, с огнена решителност, те Го търсят във вида Му на земно Същество.

 

Парсифал
Вагнер, "Парсифал", Софийска опера

 

На трето място е потокът, който досега е действал съзнателно в служба на Слънчевия Дух и се занимавал с управлението на социалния и културен живот, главно на Северозапад. Тук срещаме Рицарите на крал Артур, които били активни в югозападна Англия – в Корнуол, - и които знаели, че техните откровения и импулси произтичат директно от Зодиака. Всеки от Рицарите на Кръглата маса около Крал Артур, бил свързан с определено Зодиакално същество, което го вдъхновявало. Тези Рицари били също така служители на Михаил и на Космическия Христос.

Двете личности, за които говорим тук, са участвали вътрешно в този изключително значим момент, когато трите течения се срещат, и именно затова са успели да наблюдават, макар и само през избрания от тях “прозорец”, разпространението на аристотеловото познание из Арабския свят, с който Рицарите от артуровата Кръгла Маса, както и тези на Граала, били в постоянни сблъсъци.

Скоро след този си престой на Земята, двете личности отново се завръщат в духовния свят, носейки със себе си силни импулси от Земята. И тогава, в свръхсетивния свят се провежда онази ключова среща между личностите на Аристотел и Александър и тези на Харун ал Рашид и неговия мъдър Съветник.

“Харун ал Рашид и неговият Съветник пренасят със себе си през прага на смъртта както силното си влечение към личностите Александър и Аристотел, които, разбира се, ги предшествали в земното си битие с много векове, така и особено силния копнеж отново да влязат в пряк контакт с тях. Тази среща се състояла, а последствията от нея са от огромна значимост.”*

(*Цитатът, както и следващият цитат са от лекция, изнесена в Торки на 14.08.1924 год., Кармични връзки. Езотерични уроци, том 8 (Rudolf Steiner Press))

Въпроси от особено значение трябвало да бъдат разрешени от тях. Досега не сме споменавали Арабския мохамедански импулс, защото все още не беше важен за конкретното ни изследване. Но по-късно той е от значение най-вече за задачата на двете личности, които ни занимават. За тях, праисторическият Аристотелизъм е стигнал до предела си и предизвикателството било да се постави едно съвсем ново начало. Самият Рудолф Щайнер го описва така:

Трябва да поразмислите върху това как Александър Велики, ученикът и приятелят на Аристотел, разпространява с невероятна мощ импулса, даден от Аристотел - навред из познатия по това време свят. По времето на Харун ал Рашид този импулс продължавал да бъде активен в Азия. От край време Александрия, като център за блестящо и впечатляващо обучение, била израз на този импулс, но в същото време, действайки чрез множество невидими пътища, той оказва дълбоко влияние и върху цялата ориенталска култура.

Но всичко това стига до известна кулминация. Импулсите на древната духовност, в техните най-различни форми, се срещат в една точка - в Александризма и Аристотелизма. Християнството нахлува на сцената. Състои се Мистерията на Голгота – във времето, когато личностите – душите – на Александър и Аристотел не са били инкарнирани на Земята, а са в духовния свят, в тясно общение с това, което наричаме управлението на Михаил... Но в душите си, Александър и Аристотел носят подтика към нещо ново, към едно ново начало – не просто продължение на това, което е било на Земята, а едно истинско ново начало.”*

(*Виж предишната бележка.)

Земното творчеството на Аристотел било от огромно значение. То има универсално влияние върху всички клонове на науката, изкуството и религията. Ето защо, скоро след смъртта на Аристотел, то прониква във всички сфери на културата. Арабският свят усвоява най-вече писанията му за природните науки, разширява ги и ги прилага под формата на значителни изобретения. В Арабския кралски двор живеели много учени, които  прилагали древното Мистерийно знание, но почитали само един единствен Бог. Човешката мисъл се считала за капка от всеобхватната Интелигентност на единствения Бог. По време на царуването на Харун ал Рашид (786-809 год. от н.е.) множество блестящи и просветени учени принадлежали към неговия двор и разпространявали Аристотелското познание в Северна Африка, Испания, а оттам и в Европа, по време на успешните си пътешествия. Основават се университети. Науката се базира на Аристотелската мъдрост. Но науката си остава монотеистична и не обръща никакво внимание на появата на Христос на Земята, следователно тя остава недокосната от развитието и разпространението на християнството.

Нека си представим това, което се случва. Аристотел и Александър са в духовния свят и изживяват предварително, и то много интензивно, въздействието на Християнството върху бъдещите им инкарнации. Същевременно, те проследяват как през вековете собствените им дела се разпространяват по Земята, как се превръщат в истинска наука, но едновременно с това, тя бива разпространявана чрез индивиди като Харун ал Рашид и цялото Мохамедано-арабско нехристиянско схващане за света. Самите те възнамеряват да продължат делото си и се подготвят – кратката им инкарнация в епохата на Граала има роля в това, - да го постигнат при едно ново завръщане на Земята, което да няма връзка с дейността им през предишната им, нехристиянска инкарнация. Те искали тяхната дейност да бъде преобразена, да бъде нещо съвсем ново, в християнски смисъл. Ето защо била необходима тази среща между духовните личности на Аристотел и неговия ученик, приятел и помощник Александър, с Харун ал Рашид и неговия Съветник, които са носители на не-християнската дейност, развила се на Земята като последствие от техните импулси. Подобна конфронтация със сигурност е от голямо значение. Битката била разгорещена. Харун ал Рашид и Съветникът му остават непоклатими и не желаят да се отклонят от своя път; сега вече те съзнателно увеличават влиянието си – което вече не можем да наричаме не-християнско, тъй като сега умишлено е противо-християнско. Това прави ли тази битка безплодна? Съвсем не! Понеже в следствие от тази борба, на много души им става ясно, че трябва смело да поемат инициатива да участват в борбата за разпространяването на Християнството в Европа. Те се събират около Михаил.

На Земята, огледален образ на събитията в свръхземния свят са многото противоречия относно естеството на духовното. Те достигат своята кулминация през 869 год. по време на Вселенския събор в Константинопол. Там се води борба относно схващането за Троичността на човека: притежава ли той тяло, душа и дух? Накрая побеждава Църковната доктрина, клоняща към материализъм, и в резултат на това се въвежда догмата: човек притежава само тяло и душа, като душата притежава някои духовни качества.

Като имаме предвид събитията в свръхсетивния свят, Съветът долу на Земята няма как да не е направил ужасно впечатление, тъй като в резултат от това се случва нещо от огромно значение във връзка със Самия Христос, което свързва Небето и Земята и прониква изцяло в тях: “Самият Христос среща Своя Собствен Дух-Живот”* Рудолф Щайнер ни дава описание на това събитие, но то едва ли е разбираемо за земното съзнание. При слизането Си на Земята, Христос носи със Себе Си Своя Аз и Своя Дух-Себе, за да може да живее и работи в сърцата на хората. Той оставя най-висшия член на Своето Същество – Атма – в сферата на Слънцето, а Духа-Живот в областта около Земята. Сега, в девети век от н.е., след изминалите вече столетия, Той може отново да съедини в едно Своето Същество и по този начин да обгърне Земята. В една тетрадка със записки от тази лекция (27.08.24 год., Лондон) четем следното:

            (*Кармични връзки. Езотерични уроци, том 8, 27.08.24 год. (Rudolf Steiner Press).)

“9 век, 869

Потокът, свързан с Крал Артур - оповестяване на християнството като принадлежащо на Слънцето, преминава през вратата на прага. Преди М.Г. (Мистерията на Голгота, бел.пр.) Христос е обявяван за Слънчево Същество – след това, последствието: Грааловият поток оповестява Христос, Който е за цялото човечество. Самият Христос среща Своя Дух-Живот.                                         

По време на М.Г. Човекът-Дух е оставен настрана. Духът-живот, който Азът е напуснал, се превръща в средство за откриването на Отца – защото Земята е спасена: Физ. и Етер."

Едновременно с това важно събитие в Духовния свят, при което се изгражда новата връзка между Небето и Земята, и това намира своя огледален израз на Земята чрез самите хора, групата от Изтока, носеща Христос в човешките сърца, среща групата  на Артуровите Рицари, които носят в себе си съзнанието за космическия Христос. И докато всичко това се разгръща, спектакълът на Събора на Земята и неговите ужасни последици, вече оказват своето въздействие.

В следния пасаж, Рудолф Щайнер ни обяснява мащабността на това събитие:

“Чрез Вселенския събор, състоял се на Земята през 869г. н.е., горе, в Духовния свят се подава сигнал за едно смазващо събитие. Човек, който е наясно и разбира правилното прилагане на Космическата интелигентност, би останал почти изцяло разбит, изправяйки се лице в лице с такива съкрушителни взаимовръзки. Това, което вече се е случило и продължава все повече да се случва, е от неописуемо значение: Ангелът на единия човек - на душата, която е кармично свързана с друга душа, - не продължава да върви напред съвместно с Ангела на другата душа. Имаме две кармично свързани човешки души, но единият Ангел остава с Михаил, докато другият слиза долу на Земята.”*

            (*Този цитат, както и следващият са от Лекция 11 от том 3 на Кармични връзки, Езотерични уроци. (Rudolf Steiner Press))

Този откъс насочва вниманието към космическото събитие през 869 год. н.е., когато се осъществява разцеплението сред Ангелите, които до този момент са били съюзени с Михаил. Тук става ясен и фактът, че през девети век от н.е. и Кармата на хората изпада в безпорядък. Вътрешно свързани съдби, постепенно се разделят. Това е посочено в началната сцена от първата Мистерийна пиеса, когато София и Естела отбелязват с тъга как предишното им взаимно разбирателство вече го няма.

“Това е хаотичният елемент в съвременната история – елементът, който внесе все повече социален хаос, хаоса в цивилизацията и безпорядъка, настъпил в Кармата на човека. Защото в йерархията на Ангелите, принадлежащи на Михаил, настъпи разцепление.”

БЕЛЕЖКА:

Виж лекцията, изнесена на 05.04.1919год. в книгата, озаглавена Vergangenheits und Zukunftimpulse im sozialen Geschehen. (Библ.№ 190) Rudolf Steiner Verlag, Dornach.

В тази лекция Рудолф Щайнер говори за по-ранната динамична връзка между човешката етерна глава и физическата му глава, която връзка все още е съществувала по време на разцвета на гръцката култура. “След трети век пр.Хр. вътрешната връзка между етерната глава на човека и физическата му глава стига до своя край. Но през цялото време продължава да съществува тясна вътрешна връзка между физическото сърце на човека и етерното му сърце. От 1721г. насам, обаче, тази връзка се разхлабва все повече... И, приблизително, към 2100г. човешкото физическо сърце изцяло ще бъде освободено от етерна му част.” В хода на времето, нещо подобно ще се случва и с останалите органи. Откъсването на сърцето “води до значими последствия в човешката еволюция”. Нарастващият научен материализъм се споменава във връзка с процесите, протичащи в органичната система на човека.

Докато е съществувала такава естествена връзка, винаги се е поддържала и връзката с духовните светове и духовните сили в Природата. Това, което по-рано е било природна дарба, днес трябва да се търси по нови, различни пътища. “Това етерно сърце, освободено от физическото сърце, ще постигне истинската си връзка с духовния свят, ако съответният индивид се стреми към духовно познание, към духовни мисли, ориентирани към антропософията.”

Вярата, сама по себе си, “водеща до развиване на едно наивно емоционално отношение към духовния свят – подобна вяра материализира сърцето на човечеството, води до материалистична култура в област, която обикновено си остава непозната.”... “Вярата трябва да бъде изцяло пропита и одухотворена чрез реални схващания за духовния свят, а внушаването на хората, в тази объркана епоха: въобще не се опитвайте да развиете виждане на духовния свят, а се придържайте към вярата – това е ариманична хитрост.”

Превод: Ати Петрова

Редакция: Дорина Василева