Ерик Кирхнер и Маргарет Кирхнер-Бокхолт: Мисията на Рудолф Щайнер и Ита Вегман. Аристотел и Платон (8)

Submitted by admin 2 on Вт., 08/07/2021 - 21:35
Рудолф Щайнер и Ита Вегман

МИСИЯТА НА РУДОЛФ ЩАЙНЕР И ИТА ВЕГМАН

Коя е Маргаретe Кирхнер-Бокхолт и каква е връзката й с лечебната евритмия, с Рудолф Щайнер и Ита Вегман (от редактора на българския превод)

Предисловие

Пътищата на Съдбата

Еабани и Гилгамеш

От Урук до Ефес

Ефес

Аристотел и Александър

Аристотел и Платон

Между смъртта и прераждането

Епохата на Граала

Тома Аквински и Реджиналдо от Пиперно

От Тома Аквински до сегашната епоха

Михаиловият поток и Розенкройцерството

Мисията на Рудолф Щайнер

Ита Вегман

Михаиловата школа и бъдещите задачи

За стиха "Isrenum-Artemisia"

Списък с илюстрациите в текста

* * *

6. АРИСТОТЕЛ И ПЛАТОН

Не е трудно за разбиране защо Рудолф Щайнер е изпитвал силна тревога за това, че неточното предаване на разговорите между Платон и Аристотел е довело до вижданията за разрив между тях. Значимостта от сътрудничеството и взаимното обогатяване между Платон и Аристотел, Платониците и Аристотелиците – както на земята, така и в духовния свят, - е от изключително значение.

В лекция 11-та (15.12.1923 год.) от курса, озаглавен Мистерийно познание и мистерийни центрове, срещаме следния пасаж: “Разпространяването на системата на Логиката в Европа бе за Аристотел пътя на съдбата му, а не толкова, ако мога така да се изразя, естествения му път на развитие. Защото, все пак, – само за пример на това – направо е невъзможно да си представим Платон като учител на Александър, докато Аристотел очевидно е подходящ за тази задача.” В края на предишната лекция (14.12.1923 год.), Рудолф Щайнер описва кулминационния момент по време на Елевзинската инициация, а именно – видението на женската фигура, кърмеща Детето. Тогава на ученика се съобщавало значението на следните думи: “Това е Богът Яхос, който ще се появи в бъдещето. По този начин гръцкият ученик се научавал още тогава да има известно разбиране за Мистерията на Христос.” Следва описание на разговорите между Платон и Аристотел, които довеждат до разделяне пътищата на мисиите на тези две личности. От това вероятно можем да предположим, че още по онова време Платон вече е имал за мисия да представи откровенията от Мистериите под формата на мисли, докато дотогава той ги е предавал на учениците си под формата на картини, както и да продължи развитието на Елевзинските природни науки към следващата им фаза. Платон не е бил способен да стори това и прехвърля тази задача на Аристотел.

В същата лекция (14.12.1923 год.) се казва още, че времето на Елевзинските природни науки в Гърция вече било отминало, и че единственото, което е могло да се запази, било това, което Александър научава от Аристотел и занася в Азия. Като един “по-външен пример” за трагичността на тази инкарнация в четвърти век пр.Хр., за което често се споменава, Рудолф Щайнер говори за това, че само една незначителна част от значимия труд на Аристотел за Природните науки е запазена и си е проправила път до Европа – в действителност, само онази, която се занимава с Логика.*

(*Световна история, лекция 4 (27.12. 1923 год.))

Каква е тази Природна наука, която била неразделна част от съдържанието на Елевзинските мистерии, както и от това, което Александър научава от Аристотел и занася в Азия? Тук ще дадем само няколко примера. Освен учението за петте елемента в основата на цялото Сътворение, а именно – Огън, Въздух, Вода, Земя, - които все още били усещани като свързани с устройството на човека и елементарния свят, имаме също така и прекрасния опит – получен от статуята на Бащата, - за надаряването на Земята с Металите. Бащата на света ги дарява на Майката-Земя и тя ги приема и облича в земна субстанция. Това изживяване давало отговор на въпроса: Човекът, като микрокосмос, е съставен от всичко, което съществува в макрокосмоса, но как да открия в микрокосмоса металите, които се намират в заобикалящия ме космически свят? Рудолф Щайнер описва това изживяване* по следния начин: “В духовното състояние, което се изпитва при истинско окултно виждане, статуята на Бащата в истинските Елевзински мистерии оживявала и предлагала металите – в тяхната чиста форма – на женската фигура, намираща се в близост... И в своето видение ученикът виждал как женската фигура приема металите в този им чист вид и ги обвива с това, което Земята била в състояние вече да предлага от собствената си същност - след превръщането си в Земя.“... “Ръката на статуята на Майката, протегната с любов, получава това, което статуята на Бащата й дарява; това правело дълбоко и силно впечатление на ученика, тъй като можел да наблюдава как Космосът работи заедно със Земята през еоните на времето. И така се научавал да разбира какъв е приносът на Земята”... “След това, след като изживявал всичко това, той още повече го задълбочавал вътре в себе си чрез съзерцание на статуите на Бащата и Майката. Тези фигури събуждали в душата му картина за силите на Космоса и на Земята, стоящи в диаметрална противоположност, след което бил въвеждан в Света Светих.“ Тук той виждал женската фигура да кърми Детето и сега му се казва: “Това е Богът Иакхос, който ще се яви в бъдещето.”

По-нататък в същата лекция се казва, че във времето на Аристотел били обучавани в това, че “Хростос трябва да бъде познат и признат. Третата картина – женската фигура с Детото Иекус на гърдата си, също трябвало да бъде разбрана. Но било казвано, че това, което ще доведе до разбирането на тази трета фигура, тепърва ще трябва да се появи в хода на човешката еволюция. Аристотел често пояснявал това на ученика си, Александър Велики, без обаче да може да го възпроизведе писмено.”

От това можем да си дадем сметка колко вълнуваща е била Природната наука, която Аристотел споделял с Александър. Подобен е тонът и на писмото – последното, стигнало до нас, - написано от Аристотел до Александър в Азия.* Автентичността на това писмо е под съмнение понеже е написано на език, твърде различен от този, в което и да е от произведенията на Аристотел, принесени до модерния свят от арабите.

(*Мистерийно познание и мистерийни центрове. Лекция 10 (14.12.23 год.))(*Verlag schöningh, Paderborn, Über die Welt. Aristoteles an König Alexander.)

Вниманието ни бива привлечено отново и отново към блезкятя връзка между Аристотел и Платон и към значението, което Рудолф Щайнер отдава на сътрудничеството между Аристотелици и Платоници, между Учените и Учителите от Шартър – сътрудничество, което постоянно се засилвало, което дало богатство от плодове в миналото и ще продължава да дава и в настоящето, и в бъдеще.

 

Дионисий - Платон
Дионисий-Платон

 

Можем ли да кажем, че мисията на Платон във връзка с еволюцията на нашия Аз, е била подобна на тази на Рудолф Щайнер? Единствената личност, чийто труд е свързан с име на мистерии, е Платон, за когото се казва, че в предишната си инкарнация като втория Дионисий, е бил учител в древногръцките мистерии. Кой, тогава, е този Дионисий? Рудолф Щайнер говори много подробно за него в цикъла от лекции Чудесата на света, изпитанията на душата, откровенията на духа.* В гръцките Мистерии Дионисий е почитан като три отделни фигури. Първият Дионисий идва на земята като син на Зевс и Персефона. Той е Носителят на Аза. “Трябва да разглеждаме Дионисий като макрокосмичен представител на душевните сили, които живеят в Аза ни.” Той се появява във времето, когато човекът все още притежавал ясновидство и се чувствал свързан с целия космос. Зевс е представител на космическите сили в астралното тяло; той е олицетворение на чистия златен поток от макрокосмическа астралност. А Персефона представлява силите на ясновидство, свързани с човешката душа. Така Зевс и Персефона успяват да изпратят първия Дионисий Загрей на Земята. Целта била да се даде на човека индивидуализацията – развитието на интелектуалното/разумно съзнание. С тази цел сега се появява Хера – едно същество, което е много по-тясно свързано със силите на Земята. Тя подтиква Титаните да убият Дионисий; те го разчленяват – символ за развитието на индивидуалната личност. Озирис и Орфей също биват разчленени. Атина Палада се ражда от главата на Зевс. Тя спасява сърцето на Дионисий и го носи на Зевс. Той го изяжда и в последствие успява да създаде следващия Дионисий. Гърците считат Атина Палада за носителка на импулс за духовното развитие на мислите; тя не е свързана със силите на разделение, свързани с по-земната Хера. Понеже тя донася сърцето на Дионисий на Зевс, човекът не остава в затвора на егоистичната изолация, а вече може да развива и духовно мислене – както в гръцката епоха, така и в нашата.

 

Аристотел
Аристотел

 

Вторият Дионисий е от земна майка – Семела, - дъщерята на Кадмос. Вторият Дионисий също е предвесник на Аза; той е Дионисий-Бакхус или – в Мистериите – Дионисий-Платон. Той носи науката, земеделието, отглеждането на лозите, целия спектър от дейности на цивилизацията; неговата цел по време на пътешествията му из известния по това време свят – Индия, Арабия, Северна Африка, - е да разпространи културата сред хората. Тогава се превръща в Дионисий-Платон.

Третият Дионисий е Иакхос, син на Зевс, небесния Баща, и Деметра, Богинята на Земята. Деметра притежава качества, сходни с тези на Изида и също така може да бъде свързана в крайна сметка с Изида-София. Този Дионисий е предшественик на Христос, който ще дойде в бъдеще и ще донесе лишения вече от егоизъм Аз.

Особената връзка с Платон, предаването на мисията от Платон на Аристотел и повторението на това събитие в общата съдба на Шрьоер и Рудолф Щайнер – както това е описано в последната лекция за Кармата (23.09.1924 год.)*– ни позволява да предположим, че следните думи на Рудолф Щайнер биха могли да се тълкуват именно в този смисъл. Веднъж, Dr. V. J. Stein попитал Рудолф Щайнер кога се е появило съществото “Антропософия”? Рудолф Щайнер отговорил: “Когато Аристотел е поел мисията на Платон”. Можем да си зададем и въпроса дали подобно събитие като раждането на Същество като “Антропософия” не протича в редица стадии - защото, без съмнение, Школата на Михаил в духовния свят, от петнадесети до осемнадесети век, е също от голямо значение в тази връзка.

(*Лекция 10 от Кармични връзки: езотерични проучвания, том 4 от английското издание)

В духовното им проявление (ентелехия), между Аристотел и Платон има една съществена разлика, въпреки че трябва да приемем и двамата като водачи на човечеството. Аристотел, като Еабани, идва на Земята в 3000г. пр.н.е. като един цялостен и завършен Човек, без да е нужно в него да се вселява йерархично Същество. В инкарнацията на Платон като втория Дионисий, - която вероятно е била през 1200г. или 1500г. пр.Хр., - той - Платон,- всъщност е бил изпълнен от едно йерахично Същество, тъй като един син на Зевс, макар и от земна майка, със сигурност е бил вдъхновяван от подобно Същество.

Вследствие от тези гръцки инкарнации на Платон, Аристотел и Александър, със сигурност може да се предположи, че те са били свързани по определен начин с развитието на Аза и с подготовката за идването на Христос, в чиито обятия са обгърнати всички човешки азове. Освен това, те са знаели за Христос – Слънчевото Същество, - както и за оповестяването в Мистериите за Неговото раждане на земята от земна майка. Но това в никакъв случай не означава, че те вече са били християни. Защото съдбовното Събитие на Земята е била Мистерията на Голгота, Смъртта и Възраждането, потичането на Кръвта в Земята и запазването на тази Кръв в чашата на Граала. Рудолф Щайнер отново и отново разяснява, че това Събитие може да бъде разбрано единствено от съвременниците на Мистерията на Голгота или от онези, които се инкарнират след това. Свързването на Христос със Земята, изтичането на Кръвта в Земята и последвалата трансформация на земната материя, проникването на Христос в сърцата на хората – тези мистерии могат да бъдат разбрани единствено от позицията на земния живот.

Именно в такава светлина трябва да бъдат разглеждани инкарнациите на Аристотел и Александър Велики в епохата на Граала. В частен разговор Рудолф Щайнер казва още нещо за тази инкарнация: “Налагаше се да се инкарнирам в един напълно чужд за мен поток, за да мога да придобия християнския плам, който ми бе необходим за инкарнацията ми като Тома. (Тома Аквински, бел.пр.)”

След епохата на Граала започва подготовка за инкарнацията като Тома Аквински. Преди самото му слизане на земята, отново се състои среща - един небесен съвет - с Платониците, великите Учители от Шартър, които напредват в духовния свят. Платон е успял да предаде на хората същността на Мистериите под формата на великолепни образи, но не бил способен да развие Логиката в мисленето, нито пък можел, в резултат от епохата на сетивното възприятие, да представи природните науки от Елевзия под формата на логически мисли. Било е неизбежно Аристотел да поеме тази задача, тъй като той, в служба на Михаил, е трябвало да подготви слизането на Космическата Интелигентност (Разум). Това може да бъде разбрано от следния пасаж, в който Рудолф Щайнер говори за него, като за: “кулминационно дело, произтичащо от Михаиловите импулси.”

“А сега идва епохата, когато човекът ще трябва да бъде подготвен за развиването на разума (интелекта) чрез собствените си, индивидуални, душевни сили – не просто да получава космическата интелигентност чрез откровения, а да развива Разума/Интелигентността чрез собствените си вътрешни сили. Подготовката за това бе Аристотелизмът – тази забележителна философия, която възниква във времето на залеза на гръцката култура и бе импулсът, задвижил походите на Александър Велики в Азия и Африка. Посредством Аристотелизма, земната Интелигентност бликва сякаш от черупката на Космическата интелигентност. И от това, което по-късно бива наречено Аристотелска логика, се заражда интелектуалната рамка, върху която се гради  човешката интелигентност през всички следващи векове. И сега, трябва да схванете, че едно единствено дело води до кулминацията на Михаиловите импулси: земната човешка интелигентност е установена, докато в същото време, в резултат от походите на Александър, гръцката култура е споделена с онези народи, които в ония времена са били готови да получат този космополитен импулс. Това е едно и също дело.”*

(*Виж Кармични връзки: есотерични уроци, том 6, лекция 8, в английското издание на тази серия. Лекцията е от курса, проведен в Арнхайм, 19.06,1924 год.)

Превод: Ати Петрова

Редакция: Дорина Василева