Ерик Кирхнер и Маргарете Кирхнер-Бокхолт: Мисията на Рудолф Щайнер и Ита Вегман. Ефес (6)

Submitted by admin 2 on Ср., 16/06/2021 - 07:40
Рудолф Щайнер и Ита Вегман

МИСИЯТА НА РУДОЛФ ЩАЙНЕР И ИТА ВЕГМАН

Коя е Маргаретe Кирхнер-Бокхолт и каква е връзката й с лечебната евритмия, с Рудолф Щайнер и Ита Вегман (от редактора на българския превод)

Предисловие

Пътищата на Съдбата

Еабани и Гилгамеш

От Урук до Ефес

Ефес

Аристотел и Александър

Аристотел и Платон

Между смъртта и прераждането

Епохата на Граала

Тома Аквински и Реджиналдо от Пиперно

От Тома Аквински до сегашната епоха

Михаиловият поток и Розенкройцерството

Мисията на Рудолф Щайнер

Ита Вегман

Михаиловата школа и бъдещите задачи

За стиха "Isrenum-Artemisia"

Списък с илюстрациите в текста

* * *

4. ЕФЕС

Аз питам в Ефес

Приятелско кимане казва “Да”

Мистерийният център в Мала Азия, с горите си и голямото разнообразие от сгради, е разположен в залив, образуван от вливането на р. Каистро в Средиземно море, и е считан за едно от полуантичните гръцки светилища, съществувало в  периода между най-древните ориенталски мистерии и зараждащите се гръцки мистерии. Ефес се намира в Йония, която тогава все още се считала за родината на певците на традиционни саги. Казват, че Омировите песни произлизат от този район в Мала Азия – районът, наричан също така Еолия. За самия Омир се говори, че бил сляп певец от Самос. По-късно Йония е родината на философията и, действително, много философи са родени там: Хераклит, в самия Ефес, Талий, Анаксимандър, Анаксимен – в Милет. Именно по това време – около седми, шести или пети век пр.Хр., Ефеските мистерии били в разцвета си. Стремежът към познание, запален от философите във външния живот, бил отражение на това, което ставало в храма на Ефес. Тези първи философи били философи на Природата – епохата се нарича “космологичен период”. Занимавали ги отчасти въпроси, свързани с първичната субстанция, която търсели да намерят в Елементите и считали за неродена, безсмъртна и безкрайна. Други, като например Питагор, математикът, се борели с въпроса за Формата. Постигането на разбиране за формата и материята било една от целите и на вътрешното светилище на Ефес.

Този Мистериен център бил широко известен като място, посещавано често и с голямо желание от хора от другите културни центрове, тъй като бил едно от най-запленяващите и и носещи радост места.

Ефес бил домът на Мистерията на словото – на Логоса. Отново и отново учениците били призовавани да медитират над формулата: “Говори, Човеко, и ще разкриеш чрез себе си Проявлението на Световете”.* Ученикът се потапял в собствената си вътрешна природа и в последствие изживявал физическо-душевните-духовни процеси, действащи в речта; той изживявал как въздухът, струящ  отвътре навън при издишване, получава духовното в мисълта под формата на топлота, идваща отгоре, докато чувствата, съставна част на душата, се разстилали надолу към течната част на тялото. За него, съзидателните сили в дълбините на собствената му душа водели до появата на думи. Това го довело до “Опознай себе си!”, до съзнанието за творческите сили в самия него – Микрологоса, - чрез които да може да се слива с Макрологоса. Това го водело до преживяването, в последствие, на сътворяването на света от Макрологоса. Когато изговарял думи, това, което чрез него ставало в по-пластичните, летливи, вещества – въздух-топлина-вода, чрез Макрологоса се проявявало в по-твърдите елементи вода-въздух-земя и постоянно придобивало плътност - до трайното му установяване под формата на земя.

(*Виж Мистерийно познание и мистерийни центрове. Шеста лекция. (Rudolf Steiner press.)

 “В първичното начало бе Словото” – това гласял надписът над учебния център в Ефес. В по-късни времена, в подобна атмосфера живял евангелистът Йоан и това са началните слова в неговото Евангелие. След края на халдейската им инкарнацията, Еабани и Гилгамеш били вътрешно подтикнати да търсят, в живота след смъртта, просветление относно мястото на човека в сътворението след Падението - за сътворението на света от Божестените същества. Рудолф Щайнер казва следното:

“Характерно за двете личности, за които говоря, е че по време на инкарнацията, която описах, те не били способни да подходят правилно към Мистериите на собствените им земи – просто заради особената структура на душите им. Този, който в Епоса е наречен Еабани, се доближил до Мистериите благодарение на престоя си в извън-земните области на Космоса; този, който е наречен Гилгамеш, преживял един вид Посвещение в следатлантските Мистерии, но те довели само до частични резултати при него. В резултат от всичко това, и двамата усещали вътре в себе си нещо, което ги приближавало до праисторическите времена на земното човечество. И двамата можели да си зададат въпроса: Как сме се превърнали в това, което сме? Какво е нашето участие в еволюцията на Земята? Превърнали сме се в това, което сме, в резултат от Земната еволюция – каква роля сме играли в нейната еволюция?”

И още:

“Въпросът за безсмъртието, причинил на Гилгамеш толкова страдание и вътрешни конфликти, в онези времена бил свързан с нуждата от прозрение за еволюцията на Земята в праисторически времена. Човекът не бил способен да мисли или чувства – в смисъла на тези думи през онази епоха – за безсмъртието на душата, без в същото време да притежава някакво разбиране за това, как душите на хората, които вече са съществували дори в най-древните фази на еволюцията на Земята – през фазите на еволюция на Старото Слънце и Старата Луна, - виждали приближаването към тях на онова, което по-късно се превръща в  това, което наричаме “земно”. Човек чувствал, че принадлежи на Земята. Той чувствал, че ако иска да опознае себе си, то трябва да види и приеме връзката си със Земята.”*

(*Световната история в светлината на Антропософията. Лекция III. 26.12.1923 год.)

В кандидатите за инициация Ефеските мистерии пробуждали прозрение за самото творческо Слово и как от него се раждат: Вселената, Земята и Човекът.

Индивидуалностите, които живеели в Еабани и Гилгамеш, откриват в обредите за инициация в Мистериите на Богинята Артемида, провеждани в Ефес, това, което търсели – пътищата за постигане на пряко съзерцание на първичната епоха от човешката еволюция. Богинята, явяваща се по време на Ефеската инициация била Артемида-Диана. На нея били посветени обредите и церемониите, в центъра на най-вътрешната част на светилището. Нейната статуя, такава, каквато я знаем от късния ефески период, е на женска фигура със светска корона на главата, огърлица от знаците на зодиака, с много гърди и заобиколена от животни. Това изображение на покълващия, бликащ живот, на процеса на растеж, се намирало в най-вътрешната част на светилището. Кандидатът за инициация бил насърчаван да свърже цялото си същество с Богинята – толкова плътно, че съзнателно да се идентифицира с нея, при което тя ще може да го изведе навън към сферата на Луната, в заобикалящия Етер, където, в последствие, той можел да съзерцава картина на процесите на сътворението на света, които довели до слизането на човека на Земята. Тя – богинята Артемида-Диана – била Господарка на лунните цикли и като такава можела да води ученика към виждане и разбиране за Макрокосмоса от различните гледни точки, предлагани от Луната.

Тогава, наблюдението от различните страни, предлагани от Луната, разкривало пред тях архетипния образ на човека – как, все още като етерно същество, той се разпростира в Зодиака: в Овен намираме основите на главата, в Лъв – тези на сърцето и т.н. до крайниците - в по-тъмните зодиакални съзвездия, Скорпион, Козирог, Водолей, а в ходилата – Риби. Ученикът виждал как праобразът на човека – Адам Кадмон – със слизането си в Лунната сфера – в елементарния свят – бил принуден да изхвърли животинския свят, представляващ силите на преждевременно втвърдяване, и как той оплодява земята с това, което тогава се превърнало в растителния свят. “И онези, които изпитвали пренасянето на растенията на Земята, усещали особено силна връзка с Бога - с главния Бог Меркурий. Посредством усещането: Ние самите донесохме растенията на Земята, хората установявали определени отношения с бога Меркурий.”* И тези, които в онази епоха изпитвали това, по-късно усещали особено влечение към Мистериите на бог Меркурий, към всичко, свързано с лечителското изкуство. За Еабани и Гилгамеш, подобни изживявания на космическото сътворение на Земята били като едно удовлетворение, един отговор на въпроса, който ги занимавал в края на предишната им инкарнация.

(*Световна история. Лекция 5. 28.12.1923 год.)

В много древните Мистерии, в които, както вече казахме, Гилгамеш и Еабани не участвали, Азът бил подтиснат, за да може в етерното тяло да бъде вградена мъдростта. “Полудревната” Ефеска мистерия позволява на тези две индивидуалности да се потопят в топлата, вътрешно духовна атмосфера на Мистерията и така пътят към Инициация във и чрез Аза, започва.

Следното описание ще ни помогне да си представим дейностите, провеждани в древния център на Ефеските мистерии, в светилището на Артемида.

“Пейзажът е загърнат с плащ от тъмнина. Наоколо навсякъде виждаме сгради с ъгловати форми. Две човешки фигури минават през сцената към гората, която се извисява тъмно зелена и почти черна, във вече напредналия здрач. Други фигури се появяват от различни посоки и следват двамата, към гората. През гората минават различни пътеки и всички те водят до доста тясна пътека, обградена от гъсти храсти. По тази тясна пътека ходещите се приближават към Светилището на богинята Артемида в Ефес.“

“Вечер е, околният пейзаж е забулен в мрак. Луната се издига на хоризонта, разговорите сред ходещите постепенно затихват и те се приближават към портата на Светилището, обзети от сериозно и съзерцателно настроение. Те чукат на портата на Светилището в особен ритъм, който се повтаря три пъти. Портата се отваря за тези, които желаят да влязат, слаб лъч светлина огрява входа към Светилището, светлина, която струи откъм този, който е отворил портата. „Кои сте вие?“, пита съществото, чиято форма няма ясни очертания, но от когото струи тази светлина.

“Ниe сме родственици, които познаваш от едно време.“

“Вие сте Земляни, неверни – забравили сте древния си и първичен Пазач.“

Събрали сме плодове през земния си живот, за Вечността.“

“От вашите плодове светлината ми изчезва.“

“Аз ще поддържам тази светлина, докато все още се нуждаем от нея.“ Така, с особен жест, се произнася гласът на една от двете първи фигури. Той е водачът. Всички тръгват напред и светлината продължава да им помага...

Най-накрая застават пред образа на Богинята Артемида в източната част на Светилището.

“Обхванете това, което стои пред вас.“, казва гласът на водача.

“Сега светлината угасва, тъмнината се налага, а лунната светлина отгоре постепенно огрява образа на Богинята...”*

(*Виж An die Freunde ot Ita Wegman. От насоки, дадени от Рудолф Щайнер, намиращи се в Архивите на Nachlassverwaltung, Дорнах.)

Свързани с обредите за Инициация, разговорите  между учители и ученици вероятно се провеждали вечер при здрачаване, докато се разхождали по тихи горски пътеки. Тези разговори подготвяли душата за реални изживявания на природните процеси, по време на сън през нощта. Рудолф Щайнер разказва за подобен разговор в лекционния курс в Торки.*

(*Верни и погрешни пътища на духовно изследване. Лекция 4, 14.08.1924 год.)                            

След опита им в Ефес с мистериите на Словото и обредите, свързани с боготворенето на Диана – обреди, посредством които кандидатите за Инициация били въвеждани в тайните на еволюцията на Макрокосмоса, - тайните на Природата им се представят в жива яснота, в изтъкнатите академии за образование. Разговорите, свързани с обредите, се провеждали сред Природата. Както вече бе описано, морето достигало до стъпалата на церемониалните сгради, които били заобиколени от тихи горички. Именно сред такава обстановка се провеждали обучението и разговорите между учителя и ученика. Очите на инициирания били отворени към духовните светове и той бил с напълно будно съзнание за творческата, формообразуваща дейност на духовните Същества, работещи със съвършена мъдрост от областта на Зодиака и планетарните сфери. Той говорел за всетворящия Дух и вечното му въздействие – опит, постигнат чрез инициацията му в осветеното съзнание по време на сън. Той говорел за формообразуващите сили – за Spiritus Mundi. Посредством тези учения, в ученика се развивало едно задълбочено виждане за Природата, в резултат от което, сънят му бил изпълнен с опитности. Учителят казвал думи като тези:

“Разгледай човешката си форма в нейната цялост. Под краката ни са растенията, а около нас - нарастващите сенки на здрача и гаснещата зелена светлина на гората до светилището. Първите звезди започват да блещукат в небесата. Виж това величие и великолепие, но също така и покълващия, зараждащ се живот горе в Небесата и долу на Земята. И тогава виж себе си.”*

(*Верни и погрешни пътища на духовно изследване. Лекция 4, 14.08.1924 год.)

Така наблюдаваме зараждането на ново разбиране за Природата, получено посредством собствените усилия на човека, а не дадено чрез откровения – едно разбиране, което надделява над разцеплението между Природа и Дух. По време на осъзнати сънища ученикът изследва потока на земно-етерните сили на растеж, а Учителя добавя към това познанието за силите на светлината и образуване на формите, които струят отгоре, като така разширява и пояснява гореспоменатите изживявания.

Индивидите, живели в Урук като Еабани и Гилгамеш, са участвали във всичките тези събития. Като учител и ученичка, - тъй като “в онези времена равенството между половете при участието им в Мистериите, все още било жива действителност”, те участвали заедно във впечатляващите обреди за Инициация, в дълбоките духовни тайни, представяни в Ефеските мистерии, а в моментите на тихо съзерцание успявали, чрез нови незабравими духовни изживявания, да хвърлят светлина върху интензивния, активен живот по време на предишната им инкарнация, без да могат напълно да осъзнаят как тя е протекла.

Гилгамеш, който търси приятеля си Еабани след ранната смърт на последния, се инкарнира в Ефес като жена, наречена от Рудолф Щайнер “Миза”. Душата на Гилгамеш претърпяла огромни промени. На мястото на бъдещия покорител на външния свят се появява душа, копнееща да бъде отново с приятеля си, да участва в делата на Боговете, да служи и да помага. Самото име Миза сочи към сродство с Богинята, която е боготворена в Ефес под името Артемида. Стихове, написани от Рудолф Щайнер, сочат към това. Тези стихове са под формата на акростих – първите букви на всяка строфа изписват, четени отгоре надолу името ARTEMUSIA.

Als Du, meines Namens Schützerin,

Richtung weisend mich belehrest

Trat ich ein in Götterbahen;

Ernst mich einend jener Seele

Mitten in dem Geistverein,

Über deren Erdenstreben

Seit den grauen Menschenzeiten

Ich als Freundes-Seelenwesen

Alemlicht befreiend strahlen soll.

 

Докато ти, пазителко, на името ми,

Ме обучаваше и насочваше,

Аз встъпих в пътищата на Боговете;

Искрено се свързах, в общността на Духовете,

С душата, над чиито земни стремежи аз,

Като душевно-същество и приятел

От времената на сивата античност,

С диханието си ще излъчвам освобождаваща светлина.

 

Щайнер

 

Така се обръща Миза към Божеството, което боготвори.

Относно важната роля на съществото Еабани-Кратил  в най-тайнствените обреди на Ефеските мистерии, е запазено твърде малко за външния свят и всъщност се знае много малко. Дейността му в Ефес била свързана предимно с вътрешния му живот, с проникването в най-възвишените тайни – било е подготовка за това, което в далечното му бъдеще ще му дава най-много сила.

През 1928 год., по време на откриването на втория Гьотеанум, Ита Вегман говори за Кратил и неговото значение във връзка с елементите на едно ново изкуство на говора и едно ново лечителско изкуство.* Там откриваме изумително познание за силите на звука в думите. Кратил отдавал особено значение на “жеста”, скрит в звука, и който се разкрива при произнасянето на звука. Когато Сократ го разпитва за същината на звуковете, Кратил дава следните насоки: “...че, поради начина, по който е изграден органът език, при произнасянето на звукова Д се усеща известна ‘стегнатост’, докато при Т, от друга страна, се загатва за усещане на ‘стабилност’. В изговарянето на Л имаме усещането за приплъзване – гладкост, полутечност; О изразява закръгленост, Р – всички видове движения, а жестът в звука И подсказва финес, деликатност.”

(*Виж Ита Вегман: Im Anbruch des Wirkens für einie Erweckung der Heilkunst. Glawa 15 (Natura Verlag. Арлесхайм)

Остава ни да разгледаме още една страна от Ефеския опит. Както във всички Мистерийни центрове, и в Ефес се провеждат изпитания и подготовка на душата за получаването на велики духовни откровения. В още по-ранните Мистерии упражненията, свързани с тази подготовка, били насочени предимно към преодоляването на егоизма, защото само така може да бъде осигурена по-нататъшната еволюция на човешката душа.

“Преодоляването на егоизма и придобиването на копнежа към универсалния човек, към всичко космическо, не е тъй лесно, както много хора си го представят. Защото преди това трябва да се премахне напълно всякаква следа от егоизъм в стремежите на душата.”*

Само чрез такова преодоляване на егоизма ще стане възможна появата на съчувствието в душата на всички същества, и то не само при човека. Казва се, че именно душата на Еабани-Кратил развила всеобхватно универсално чувство на съчувствие, както и на безстрашие пред неизвестното. Ще видим как през следващата му инкарнация като Аристотел, духовното пречистване посредством страха и съчувствието се явява като един вид обновление.

(*Окултна история. Лекция 3, 29.12.1910 год.)

Рудолф Щайнер дава на Ита Вегман голям брой показателни и осветляващи стихове на темата за Ефес – сред тях и тези след настоящата  глава.

Първият – “За Миза”, е от 22 февруари, 1924 год., рожденият ден на Ита Вегман, и е написан върху снимка на Рудолф Щайнер.

Вторият сочи към сияйната духовна сила на Ефес, която се простира чак до нашите проблематични времена. Той също е даден на рождения ден на Ита Вегман, няколко седмици преди смъртта на Рудолф Щайнер.

 

Щайнер

 

ЗА МИЗА

Да се мисли за стари времена

Да се живее със старото приятелство

Споява душите на хората

Води до постигане на задачите им

Позволява им да открият Духовете

Дава истинност на живота

Да, така да бъде.

22 февруари, 1924г.

 

Щайнер

 

За 22 февруари, 1925г.

Изпълненият със загадки свят е осветен

От духовно-струящата светлина на Ефес

От дълбините на света,

Където властва божественият дух,

Тя свети.

 

Върху образа на Богинята пада

Светлината на Ефес - носителката на душите,

В душевните дълбини на Богинята

Където властва човешкото Същество,

Тя пада.

 

В светлината на Ефеското светилище

В отминали времена от сърцето ми в лъчи изгря

Съществото на Миза, огледален образ

На властващата Артемида,

То излъчваше топлота.

 

Погледът на приятеля

Отправен назад във времето

Открива нежното създание Миза,

Виеща се сред образите на боговете

С нежна грижовност.

 

Превод: Ати Петрова

Редакция: Дорина Василева