Ерик Кирхнер и Маргарете Кирхнер-Бокхолт: Мисията на Рудолф Щайнер и Ита Вегман. От Урук до Ефес (5)

Submitted by admin 2 on Ср., 02/06/2021 - 07:29
Рудолф Щайнер и Ита Вегман

МИСИЯТА НА РУДОЛФ ЩАЙНЕР И ИТА ВЕГМАН

Коя е Маргаретe Кирхнер-Бокхолт и каква е връзката й с лечебната евритмия, с Рудолф Щайнер и Ита Вегман (от редактора на българския превод)

Предисловие

Пътищата на Съдбата

Еабани и Гилгамеш

От Урук до Ефес

Ефес

Аристотел и Александър

Аристотел и Платон

Между смъртта и прераждането

Епохата на Граала

Тома Аквински и Реджиналдо от Пиперно

От Тома Аквински до сегашната епоха

Михаиловият поток и Розенкройцерството

Мисията на Рудолф Щайнер

Ита Вегман

Михаиловата школа и бъдещите задачи

За стиха "Isrenum-Artemisia"

Списък с илюстрациите в текста

* * *

3. ОТ УРУК ДО ЕФЕС

Като размишляваме върху описанието на съдбите на Гилгамеш и Еабани в предишната глава, у нас възникват много въпроси. Какво е било сътворено там, по  време на инкарнацията в Урук, и какво е неговото влияние върху следващите им инкарнации? И още един въпрос: Защо вечерните лекции*, чието съдържание е едно кратко описание на съдбите на тези две личности в хода на ред инкарнации, формират една съществена част от Коледното събрание през 1923г., както и от новата основа на Обществото? Дали проучването на митовете не би хвърлило светлина върху това?

В старите Мистерии Азът на кандидата е бил потискан по време на процеса на инициация. Трябвало е душата на човека да премине през всички изпитания и пречистването на астралната му природа, за да открие пътя, водещ в духовния свят – пътя към Боговете. Егоистичният “аз”, дарът от Луцифер, трябвало да бъде отстранен и заместен от Йерофанта, който сега да стане водач на душата. От Египетската сцена на Мистерийната пиеса на Рудолф Щайнер (“Пробуждането на душата”) става ясно, че старата форма на инициация е била запазена приблизително до 15-ти век пр.Хр. Именно по това време за първи път се забелязва началото на промяната. Древните Мистерии се основавали изцяло върху кръвните връзки, наследствеността и занаята. В ролята му на Посветен, единственото желание на индивида е било да изпълни волята на Боговете; собствената му воля не играела никаква роля в това.

В Урук се появява - в личността на Гилгамеш, - човек, който е една трета човек и две трети божествен, но който е едно от първите човешки същества придобило  съзнание за собствения си Аз – не само като намиращ се извън неговата същност, но свързан с физическата му и етерна природа. След като описва как Еабани, след смъртта си, работи във волята на Гилгамеш, Рудолф Щайнер казва следното:

“Чрез влиянието на духа (Еабани), който го вдъхновява, той (Гилгамеш) започва да осъзнава, че Азът се е спуснал във физическото тяло и етерното тяло, които са смъртни; и от този момент нататък въпросът за смъртта започва да играе изключително силна роля в живота му.”

(*“Световната история в светлината на Антропософията” (осем лекции))

(*Световната история в светлината на Антропософията”, трета лекция, 26.12.1923г.)

Еабани се различава от всички водачи на човечеството от по-ранни времена, защото, въпреки че е изцяло човек, както вече бе споменато, той идва на Земята надарен с цялата мъдрост на световете на неподвижните звезди и на планетите. Той не се нуждае от Мистериите, нито от въплъщаването на йерархично същество в личността му. При никое човешко същество, дори когато става дума за Заратустра, не можем да говорим за наличието на Аз до преди 1000г.пр.Хр., когато Йерархични същества са се въплъщавали в такива индивидуалности и са работели чрез тях.

Как е била известена на Гилгамеш предстоящата му среща с Еабани? В Епоса се разказва за това в края на първата плочка. Гилгамеш сънува сън: “Чуй, Майко, тази нощ видях по-ясно от всякога прекрасен образ насън, образ на мъж. Небосводът бе огрян от звезди. Внезапно те паднаха на земята – те бяха сияещи войни, безчет на брой. Те се събраха и се превърнаха в мъж. А аз го загледах! Аз го прегърнах... Ти го приемаш за син и го поставяш до мен като мой брат.”

Еабани, когото Боговете сътворяват от глина, живял в степите с животните. Едва когато Върховната жрица на Мистериите на Ищар изпраща една от девиците от Храма да го прелъсти – едва тогава той става изцяло земен човек – около 3000г. пр.Хр. Когато вижда, че животните са го отхвърлили, той тръгва с девицата от Храма и отива в Урук. Там среща Гилгамеш и връзката между тях се създава, както това става в съня на Гилгамеш. Като най-близки приятели, те работят заедно и за начало успяват да умиротворят Урук. Но от страна на Мистериите на Ищар, богинята на града, скоро възниква противопоставяне. Това е разбираемо, предвид позицията, която тези две индивидуалности заемат по отношение на древните Мистерии, свързани с кръвните връзки. Мистериите на Ищар се обръщат за помощ към главния им бог Ану. Ану изпраща “Небесния Бик” да се бори с Еабани и Гилгамеш. В жестока битка те най-после убиват Бика. Когато разярената Ищар проклина Гилгамеш заради това дело, Еабани откъсва един от крайниците на Бика и го запраща срещу жрицата на Ищар. Културата на Бика, свързана с кръвните връзки и наследствеността, трябва да бъде заменена. Това е безспорен знак, че Еабани – този, който е изцяло човек, - идва на земята, за да премахне Мистериите, основаващи се на кръвни връзки и да внесе импулса на индивидуалността.

Преди битката с Небесния Бик, Еабани и Гилгамеш е трябвало да преминат през още изпитания и да се бият и с други чудовища. По време на всичките си подвизи, включително и битката с Небесния Бик, те се обръщат към Бога на Слънцето – Шамаш – и получават неговата помощ. Четейки това, което Рудолф Щайнер казва във втората си лекция от Курса в Торки*, а именно, че халдейците все още са имали съзнание за Слънцето и духовната му аура и през деня, и през нощта, можем да разберем важната роля на Слънцето в халдейската култура.

(*”Верни и погрешни пътища в изследването на духовното”, 12.08.1924г. (Rudolf Steiner Press.)

Според Евангелието на св.Марк, Ангелосът, Йоан Кръстител, предшественикът на Христос, възвестява идването на Кириос, Владетеля на Аза. Христос, който трябва да поведе човека към безкористния Аз, е действал посредством Слънчевите същества - Втората Йерархия – и от това, че Еабани и Гилгамеш получават помощта на Шамаш, Бога на Слънцето, става ясно от какво естество са силите, които им помагат.

Силите на противопоставяне са все още силни. Еабани се разболява и умира. Но чрез него импулсът за индивидуалността е посаден в земното човечество.

Смъртта на Еабани оказва дълбоко въздействие върху Гилгамеш и за него тя се превръща в загадка. В по-ранни времена, когато човек все още е усещал Аза си извън физическото и етерно тяло, смъртта е била просто един преход. Но понеже Гилгамеш е бил един от първите хора, които могат да усетят връзката между Аза и физическата и етерна природа на човека, за него смъртта представлява разрив. Именно смъртта и проблемът с безсмъртието подтикват Гилгамеш да потърси наследниците на Хибернийските мистерии, които все още съхранявали атлантската мъдрост. Той пътува до Бургенланд, където бива посветен, но не успява да задържи плодовете от инициацията. Част от познанието, обаче, се запазва в него и това, плюс съюза му с Еабани, му позволява на него – Гилгамеш – да се превърне в основателя на Вавилонската култура, според описанието на Рудолф Щайнер в цикъла от лекции под заглавието “Световната история в светлината на Антропософията”. Еабани работи във волята на Гилгамеш, без последният напълно да го осъзнава. Мардук-Михаил също работи в импулсите му.

Вавилонската култура бележи началото на културата на индивидуалността. Това става ясно от мита за Вавилонската кула и объркването на езиците във Вавилон. В най-древни времена е съществувал един единствен първичен език, разбираем за всеки посредством връзката между звуковете. Това имало връзка с господството на Мистериите. В ранните египетски Мистерийни центрове езикът е бил чисто култов. Останалите хора са се разбирали на един първичен език – би могло да се каже, че са ползвали звуците от Природата. Вавилонската кула слага край на това състояние.

Сега живеем 5000 години по-късно. Какъв е резултатът от импулса за индивидуалността, внесен чрез Еабани в човечеството, в Урук? Хората станаха самотни, живеят изолирани един от друг, но все още не разбират какво всъщност представлява индивидуалността, Азът. Силите на традицията и наследствеността наистина са отминали, но продължават да съществуват в навиците и идеите на хората. В лекции, изнесени през 1909г., Рудолф Щайнер говори за това, как хората днес продължават да тънат в условия на живот, присъщи на груповата душа.* Расата, родът и професията – всички те оставят своя отпечатък. Но в тази инкарнация човек трябва да се превърне в Аз, осъзнат Аз, за да може в следващата си инкарнация да помни този Аз. С думите на Рудолф Щайнер: “Тогава той се преражда с този развит Аз и помни себе си като този Аз. И по-дълбоката задача на Антропософското движение днес е да изпрати известен брой хора в следващата им инкарнация, всеки притежаващ Аз, който им позволява да помнят своята индивидуална самоличност. И това ще бъдат човешките същества, които ще формират ядрото на следващата културна епоха.” (4.12.1909г.)

(*Виж лекцията от 4.12.1909г. в Die tieferen Gehemenisse des Menschheitswerdens im Lichte der Evangelien. (Библ.№117))

Как биват пренесени в бъдещето импулсите, дадени от Еабани и Гилгамеш, през различните им инкарнации и как влизат в действие? Сега ще преминем към разглеждането на Ефес, което е темата на Глава 4.

Красотата и богатството на Природата вероятно са придали особено излъчване на този Мистериен център. Това излъчване и една вътрешна радост са струели от духовното съдържание на самите Мистерии.

В лекциите си Рудолф Щайнер не споменава името на преродения Еабани. Той говори за това единствено в частни разговори. Това име е Кратил. В книгата “Загадките на философията” той е споменат веднъж в главата за Хераклит, като негов ученик. Според преданията, Кратил е считал себе си за ученик на Хераклит и е твърдял, че е предал на Платон идеята за света – мислите на своя учител Хераклит, за който се смята, че е умрял през 480г.пр.Хр. Не знаем нито датата на раждане, нито датата на смъртта на Кратил. Преданията казват, че е бил от Атина и че е бил учителят на Платон. От него не са останали никакви писания; това, което е останало са няколко цитата в творбите на Аристотел и на други философи, както и в диалога на Платон Кратил, за който ще говорим повече в глава 4. Щом е бил учител на Платон, трябва да предположим, че вече е бил на определена възраст, когато Платон се ражда през 427г.пр.Хр. От това може да се предположи, че е бил свидетел на строежа на сградите на Пантеона и на създаването на великите статуи, и на разцвета на гръцкото изкуство в Олимп и Елефсий. В тези сгради и статуи все още се усеща етерният живот и те са израз на законите на етерния свят. Ето защо те сякаш са пренесени на Земята от Небесата – както и ранните фигури на Кори от 5-ти и 6-ти век пр.Хр.

Що се отнася до духовното съдържание, по-късните драми, написани от Есхил и Софокъл, най-много се доближават до това, което по-рано е било достъпно единствено в Мистерийните центрове, под формата на подготовка за Инициация на Телестите (тези, които се стремят за постигането на дадена цел).

Въпреки че самият Есхил не е бил Посветен, той е знаел за много тайни, например тази, която е от значение за нас, а именно – че Артемида и Персефона са едно и също същество. Той също е знаел тайната, която Прометей не разкрива пред Зевс, а именно, че Христос ще дойде и ще замени господството на гръцките богове.* Поради това, че Есхил описва съдържанието на тези тайни, в Гърция той бива обвинен в предателство към Мистериите. Но понеже успява да докаже, че не е бил посветен, не е осъден на смърт, а само обявен извън закона. В цикъла от лекции озаглавен “Окултна история” (Щутгарт, 1910г.), Рудолф Щайнер казва, че по време на инкарнацията си в периода между Еабани и Аристотел, последният е можел да развие силата за универсално състрадание и безстрашие. Великите гръцки драми са блед образ на това, което в Мистериите е водело към Инициация.

(*Виж Прикованият Прометей)

Театърът на Дионисий, намиращ се встрани до Акропола в Атина, вече е съществувал по времето на Кратил. Той може и да е бил свидетел на великия Елефсийски театър, чиято най-известна за нас пиеса е Похищението на Персефона. Но изпитанията, на които били подлагани кандидатите за Инициация в Елефсий, се различавали от тези, налагани в Ефес. Изпитанията при Елефсийските инициации били свързани с всичките ужаси, свързани с големите трагедии в гръцката история. Пътуването на Аргонавтите заедно с трагедията на Язон, съдбата на Прометей, легендата за Херкулес – всички тези трагедии са били включени в инструкциите, давани в Елефсий, и вероятно са били изживявани в пълната им реалност.

Не знаем кога Кратил е пристигнал в Мала Азия и Ефес. Но този факт никак не ни изненадва. Много от известните гърци са ходили в Мала Азия и Египет, сред тях, например, са Питагор и Платон.

Защо ни се казва, че Ефес е мястото на следващите инкарнации на Еабани и Гилгамеш? Формата на Ефеските мистерии е описана в Глава 4. Характерът на обучението описва прехода от древните към по-късните Мистерии. Ефес е бил първото средище на гръко-западно-азиатските мистерии, в които важна роля са играли личното развитие и зрелостта. В по-ранните мистерии важни са били занаятът и професията, както и унаследените умения и таланти. И в древните Мистерии звездните констелации и планетарните ритми са били съблюдавани, преди да се предаде определено познание. Откровенията на Сатурн и неговите тайни били управлявани от 30-годишния ритъм на тази планета. Същият принцип бил прилаган към познанието, свързано и с другите планети. Именно в Ефес за пръв път в историята на Мистериите тези условия претърпяват промяна. След подготовка и предварително обучение, съвсем независимо от космическите констелации, ученикът е успявал да се идентифицира така напълно със статуята на Артемида, че Богинята го пренасяла до сферата на Луната и оттам той е можел да проследи целия еволюционен процес от Сатурн насам.* Без съмнение Ефес е бил последният Мистериен център, където е било възможно да се осъществи толкова широк ретроспективен поглед във времето.

(*Световна история. Виж лекции 3, 5, 7)

 

Артемида

 

И сега, коя е богинята Артемида – централната фигура в Ефеските Мистерии? Както бе споменато по-рано, тя и Персефона са идентични. В митовете се казва, че е дъщеря на Лето и сестра на Аполон, Богът на духовното Слънце. Римляните я наричат също така Диана. В Мистериите, обаче, тя не е сестра на Аполон, а дъщеря на Деметра и идентична с Персефона. Деметра е Земната майка, една от трите първични Божества.* В древните Мистерии от Мала Азия и Северна Африка тя не е наричана Деметра, а Миза или Мизия (Mysa and Misia). Оттук и Артемида – името на дъщерята, която винаги е част от майката. По време на Курса в Торки („Вeрни и неправилни пътища в изследване на духовното“) Рудолф Щайнер не говори за Артемида във връзка с Ефес, а нарича богинята Персефона. Богинята Деметра-Миза-Мизия, която е също така свързана с египетската Изида, е свързана не само с всички сътворени същества в Природата – с растенията и също така с животинския свят, - но тя е и семето и източникът на всичко видимо и живо. Една част от нея – дъщеря й Персефона – е олицетворение на човешката способност за ясновидство. В резултат от изнасилването на Персефона от Плутон, силата за ясновидство е хвърлена във вътрешността на човека, откъдето трябва да бъде освободена.

 

Артемида

 

Тук намираме връзка и с нашите времена, към което ще се върнем по-късно.

Важни данни за това ни дава Рудолф Щайнер като посочва, че душата на личността, която по-късно е Александър, е изпитала Ефеските мистерии  особено интензивно. Това не е било част от мисията на Кратил, тъй като космическото познание, което той притежавал е било напълно оперативно. За това също се намеква в думите, изговаряни на входа на Храма (виж Глава 4). Четейки думите, изговаряни от пазача на вратите на Храма, можем да получим директна представа как те са метаморфоза на начина, по който Мистериите на Ищар се противопоставят на Еабани в Урук. В ония времена не думи, а дела, като например изпращането на Небесния Бик, са били използвани против Еабани. Сега светлината, струяща от Пазача на Храма, е погасена и светлината на носителя на импулса за индивидуалност – Еабани-Кратил – започва да свети. Ефес наистина е първият център, където роля играят човешката зрялост и воля. Ето защо Ефес се превръща в един от мостовете към новите Мистерии. Значението на този факт, съчетан със сътрудничеството между Еабани и Гилгамеш, става ясно, когато си дадем сметка, че във всички древни Мистерии жреческата длъжност е била наследствена. Самият Хераклит, например, по силата на произхода си, наследил длъжността на Върховен жрец на Ефес, от която се отказал.

(Виж Загадки на философията, в главата за Перикъл от Кир, както и Вeрkr и неправилни пътища в изследване на духовното, 12.08.1924г. (Rudolf Steiner Press).)

Еабани е един “пра-човек, един първообраз на човека. Връзката му с узурпатора Гилгамеш не е по кръвна линия и в нея няма абсолютно никакви наследствени елементи. Същото важи и за Кратил и ученика му Миза (Mysa) – ефеската инкарнация на Гилгамеш – и така светлината на наследствения Пазител на храма бива погасена.

Превод: Ати Петрова

Редакция: Дорина Василева