Вътрешната цветна дъга на човешките душевни настроения и способности се яви още в предходната глава с цитати от курса по говорно формиране, проведен от Рудолф Щайнер. За нея обаче той дава и някои по-задълбочени разглеждания.
Днес е ясно, че тя (душата, бел. ред.) прави големи усилия. Тя се проявява навсякъде по един ненормален начин, наложителна и настойчива, сякаш е дадена някаква заповед и тя няма време за губене.
ЦВЯТ, ЛЕЧЕНИЕ И ЗДРАВЕ
Цветът е създаден от светлината, просветляваща тъмнината.
„Нека да сме наясно, че физическото тяло е представено само в онези незначителни части от човешкия организъм, които можем да определим като „твърди”, докато всичко онова, което циркулира като сокове и течности е протъкано от етерното тяло, или тялото на градивните сили: те непрекъснато задвижват потоците от телесни течности, пораждат химическите връзки и комбинации.
“Фактически днешният човек се откъсна от космическите сили и се превърна в един истински отшелник, защото чрез раждането си и проникването във физическия свят, той прекъсна спомените си за предземното битие, които впрочем някога бяха нещо естествено за цялото човечество.
РОЖДЕСТВЕНСКИ КУРС
Курс за млади лекари, Събр.съч. 316
Рудолф Щайнер, Седма лекция,
Дорнах 8.01.1924 г.
Въздействието на висшите Духовни същества и сили от Слънцето върху живота на човека е толкова съществено и мощно, че обхваща цели три седемгодишни цикли.
В началото на слънчевото влияние около двайсет и една година става огромно събитие в човешкия живот: ражда се /въплътява се/ най-висшето тяло – Азът или Духът на личността. Ето защо е правилно за пълнолетие да се счита именно тази възраст, когато младежът е достатъчно зрял и свободен да взима самостоятелни решения, с вече роден индивидуален Аз.
Съзнателно пречистване на астралното тяло /душата/. Антипатиите и симпатиите са трансформирани в любов, цялостна любов, винаги чрез любов. Любовта успокоява страстите и желанията. Силата на Христос ни осветлява и укрепва в нашите битки с Луцифер и Ариман към нашата метаморфоза.
Скъпи приятели, в последните дни на Адвента, в няколко последователни публикации се обръщаме към човешкото сърце, не само като физически орган в нас, чието ритмично туптене е израз на нашия живот, а и като духовно-душевен сетивен орган, свързан ритмично с новораждането на човешката ни душа, ставайки все по-светла, все по-добра, все по-човешка.
„Колкото по-съзнателен ставам за това, че съм роден от Вселената, толкова по-дълбоко усещам отговорността да развия в себе си енергиите, дадени ми от цялата Вселена, толкова по-добро човешко същество мога да стана.”