Хайнц-Хартмут Фогел: Четиричленността в човешкото същество и природата. Азов принцип. (4)

Submitted by admin 2 on Съб., 02/02/2019 - 07:52
Четирите тела

Когато човек гледа заобикалящата го природа, той различава неорганичния свят на минералите, живия свят на растенията и одушевения, сетивен свят на животните. Познаването и диференцирането на външната природа става възможно за човека затова, защото в него действат минерализиращи, формиращи и душевни сили, които в смисъла на описаната по-горе трансформация се освобождават в неговата душевно-духовна способност да преживява. Той носи в себе си „света на силите на природните царства” и по този начин има тясна връзка с него. Човекът съдържа в себе си принци-пите, които лежат в основата на природата и основните сили, в състояние на формиране; той ги обединява и издига в съответствие с гореспоменатия принцип на полярностите и усилването на Гьоте, благодарение единствено на присъщото му свойство на Азова дейност. Във външната природа формиращите сили са се проявили и са стигнали до завършека си: създаденият свят, според Гьоте, е попаднал в „задънена улица”, той, в духа на Шелинг, може да се нарече „Naturanaturata”. В човешкото същество същите принципи действат изцяло в състоянието на активния свят на силите и пластичните заложби. Става дума за силите, които се намират в процес на създаване, в „statu nascendi”, които представляват постоянно преобразуваем потенциал за човек, намиращ се в развитие. Шелинг говори за този силов потенциал, както за създаващата се природа, „natura naturans”.

И така, от една страна, човекът е част от природата. От друга страна, той постоянно я преодолява /превъзмогва/ в тенденците й към окончателен преход към едностранчива образност с това, че я включва в своята цялостност, и само благодарение на това става човек. В този смисъл човек остава постоянен участник в първоначалните процеси на творението. Ако природният процес сега се проявява едностранно в човешкия организъм, не се включва повече в индивидуално овладяната структура на съществото му и става подобен на външното природно проявление, то се образува болестта.

 

Четири царства

 

Според единния възглед на Гьоте за човека и природата, и общата организация на човека, следват дейсващите в природата закони на Минералното, принципите на Растителното и Животинското същество, създаващо Типа. Посочените сили на природните царства образуват в структурата на човешкото същество свои собствени, отделени от околната среда, силови организации, които Рудолф Щайнер нарича „членове на съществото“. При това физическото тяло, което се проявява веществено, може да бъде наблюдавано непосредствено през сетивните органи; по-висшите членове на съществото са разбираеми само чрез своя отпечатък, чрез тяхното въздей-ствие върху физическата телесност. Физически-вещественото тяло следва законите на минералното, жизненото или „етерното тяло” – принципите на растението, сетивното или „астралното тяло” – вида на животинското същество. Топлинната Азова организация на човека като органичен носител на Азовата същност, като носител на самия човек, води извън границите на външното природно царство. Той, съгласно своята телесно-духовна природа, е индивидуализирано същество, което съдържа в „горния” и „долния” човек, изхождайки от средата, в разчленено и взаимодействащо равновесие, три силови организации, действащи едностранно в природните царства. Човешката природа постоянно се свежда чрез Азовата активност към средния, универсално действащ, носещ човешката личност принцип на подредеността. Всеки от четирите елемента: Огън, Въздух, Вода и Земя, наречени така в Аристотеловото учение(Питагоровото – бел. конс.) за елементите (Tetraktys), получило своето продължение в Хипократовото учение за четирите сока и до хуморалната патология на миналия век (Rokitansky), има особено, същностно родство с един от четирите указани члена на човешкото същество: Азовата организация действа чрез топлината („огъня”) надолу чак до физическото тяло, сетивната организация използва светлинно-въздушния елемент, жизнената организация работи в течно-водния елемент, а физическата организация, напротив, владее минерално-веществения елемент.

„Какво повече в живота може да постигне човек,

от това да му се разкрие Божествената природа?

Как позволява твърдото в духа да изтече,

как твърдото запазва пораждането на духа!”[1]

И. В. Гьоте

 

Четирите тела

 

IV. ЧЛЕНОВЕТЕ НА ЧОВЕШКОТО СЪЩЕСТВО И ТЕХНИЯТ ИЗРАЗ ВЪВ ФИЗИЧЕСКИЯ ТЯЛО

 

1.1. Азовата организация на човека

Под „Азова организация” Рудолф Щайнер разбира такава организация на силите, която сама е сътворила в себе си Азовата същност, за да проникне чрез топлинния елемент във физическото тяло. При това носителят на описаната по този начин Азова организация в телесно-физическото е субстанцията на силиция. Силицият образува тънък и диференциран силов скелет над цялото човешко физическо тяло, който е в състояние да съдейства на подреждащата и формираща дейност на Азовата организация. Както Рудолф Щайнер пояснява с помощта на представената рисунка[2], това са универсализиращи сили, които в човека са свързани с дейността на силициевия процес както органично, така и душевно-духовно.

Сега знаем, че силициевата киселина се намира във вид на следи навсякъде в основното вещество на съединителната тъкан и в производните органи на мезенхима, чак до кръвта. Функциите, свързани със силициевите сили, имат съществено значение от самото начало на развитието на ембриона. Заложбата на физическото тяло в ембрионалното развитие зависи много от мезенхимната основна субстанция, която прониква и свързва всички органи, благодарение на която е възможно „взаимното възприемане” на органите и тяхното съгласуване помежду им. Основната субстанция, състояща се предимно от мукополизахариди, вече образува прозрачната мембрана (Zona pellucida) на яйцето, тя отново се намира в трофобластния стадий. По-късно основната субстанция прониква във всички тъкани и органи, производни на съединителната тъкан, такива като например стъкловидното тяло, междупрешленния диск (Nucleus pulposus), хрущяла, костите, сухожилията и във фиброгена на кръвта. Единният съединително-тъканен организъм на човека, т.е. междуклетъчно-междупаренхималният течностен механизъм, прониква във всички органи без изключение и ги свързва към центъра на топлинния организъм в кръвта. Способността да се приема форма и отново да се лишава от нея лежи също в основата на кръвта, благодарение на фибриногена, способстващ за съсирването.

Азът по своята същност е същество на отношенията, връзките и порядъка. То има силата да се прояви, както и отново да изчезне. То се проявява само за момент, за да свърже възникващите форми със своя пра-образ /прототип/. То веднага отново разтваря образуваните форми, връща ги в първоначалното им състояние, отменяйки тяхното проявление. Ако искаме да охарактеризираме тази Азовата организация в нейния централен смисъл, представляващ тринитарния принцип, то това е самата кръв, която тръгвайки от средата на организма индивидуализира „горния” и „долния”17 човек и благодарение на това постоянно свежда влиянието на диференциращите периферни единични органи към обхващащото Цяло. По този начин това е самата топлоносеща кръвоносна система, заедно с централния орган – сърцето, които са истинските носители на Азовата организация.

Що се отнася до разбирането на патологията, то основно значение за това има изучаването на съотношението на топлината в човека. Самоотделянето на топлинния организъм с полярните крайности, било то топлина или охлаждане, е важно показание за отказа на оздравяващата, хармонизиращо действаща между „горния“ и „долния“ човек Азова организация. За да разберем Азовата природа на човека в структурата на останалите членове на съществото, е необходимо да се осъзнае нейната двойствена природа като духовно-физическа топлинна същност. Благодарение на своята особеност, топлината може да изгражда мост например между духовно-душевното състояние, участието на топлината и физическото състояние, което може да се види по термометъра. Затова топлината е подходящ проводник на импулсите на духовното Азово същество чак до физическото тяло.

 

Превод: Димитър Левашки

Корекции: Дорина Василева, Деян Пенчев

Из Уводна част на " Пътища за търсене на лекарствени средства по примера на композициите", справочник за лекарствените средства на антропософската фирма "WALA"

Първа част "Гьотеанизмът като основен мироглед, залегнал в антропософското познание и медицина"

Втора част "Идеята за тричленността на човека за антропософски ориентираната медицина"

Трета част "Тройният принцип Sal, Merkur, Sulfur - в основата на полярността и принципа на метаморфозата"

 

[1]Goethe-Gedichte, Bd. I, «Gott und Welt»: «Im ersten Beinhaus...», Artemis-Verlag

[2] Geisteswissenschaftund Medizin, Dornach 1920, 10. Vortrag