Хайнц-Хартмут Фогел: Гьотеанизмът като основен мироглед, залегнал в антропософското познание и медицина (1)

Submitted by admin 2 on Вт., 15/01/2019 - 08:12
Растението на Гьоте

Скъпи приятели, поставяме началото на поредица от публикации, които са цялостна въвеждаща част от книгата на Хайнц-Хартмут Фогел "Пътища за търсене на лекарствени средства по примера на композициите", която по своята същност е своего рода конкретен справочник за всеки един от лечебните препарати на антропософската фирма "WALA".

Изказваме огромната си благодарност към нашите приятели, превели тази част от справочника - семейство Росица и Димитър Левашки, към вечно търсещата и винаги откликваща Марияна Любенова - класически хомеопат от дълги години, както и към Деян Пенчев - доктор по философия и хомеопат - за съвместната ни коректорска работа.

Дорина Василева

* * *

ПРЕДГОВОР КЪМ НАСТОЯЩОТО ИЗДАНИЕ

По случай медицинския семинар, посветен на разширяването на знанията по антропософска медицина, който се провежда ежегодно в Москва, под ръководството на д-р мед. Ханс Вернер от Ошелброн, за участниците в семинара за първи път може да стане достъпен руският превод на въведението в антропософския терапевтичен подход, изготвен от д-р мед. Хайнц-Хартмут Фогел.

Този специален превод е направен внимателно от Роза Байлман и ние – кръгът от антропософски лекари във „WALA” и „WALA– лечебни средства GMBH” – с радост и благодарност приветстваме появата на този основополагащ труд.

По искане на г-жа д-р Михаела Гльоклер, д-р Хайнц-Хартмут Фогел отдели тази встъпителна глава и я постави преди специалните, ориентирани към препаратите монографии на лекарствата, за да се удовлетвори потребността от едно дидактическо и всеобхващащо цяло, и при това образно-увлекателно въведение, в областта на антропософското познание за човека и природата.

Тази глава, поради своята точност, е много подходяща за отделно издание и превод на други езици. Искаме това въведение да бъде добре възприето от нашите колеги.

Д-р мед. Франсиска Ремер, Георг Золднер, Маркус Зомер

 

ПРЕДГОВОР КЪМ НЕМСКОТО ИЗДАНИЕ НА КНИГАТА НА Х. Х. ФОГЕЛ

Хайнц-Хартмут Фогел работи активно като лекар вече над 50 години, и дори днес, на 79-годишна възраст, със същия ентусиазъм дава консултации по специалността си. В настоящия труд той не само обобщи своя медицински опит, но и описа цялото богатство на лечебните средства на WALA, за създаването и развитието на които той работи от 1964 г.

В основата на тази работа са поставени монографии на лекарства, които бяха съставени по-рано във връзка със законодателството в областта на лекарствата. Тези монографии бяха преработени вторично със запазване на сбитостта на изложението. В тях читателят ще намери описание на 256 лекарствени композиции и 163 единични субстанции, заедно с рядко използвани лечебни растения.

В представения тук труд, посветен на подбора на продуктите на WALA, читателят ще се срещне с Личността на лекаря, която, подбудена от любов към Гьоте и Рудолф Щайнер, е преминала по пътя към намирането на лечебните средства, пожелавайки да разкаже за него. Авторът е направил опит в уводните глави да представи важните за неговия път импулси от трудовете на Гьоте и Щайнер. По този начин, възниква произведение, в центъра на което стои родството между човека и природата: здравият човек съответства на цялата природа, намираща се в екологично равновесие. Определени отделни функции на човешките органи или системи от органи съответстват напълно на отделни природни същества и съответно – на композиции от лечебни средства от минерални, растителни и животински субстанции.

По този начин не се появява учебник; напротив, авторът скромно нарича този труд „За разбирането на лечебните средства на антропософското терапевтично направление". Във връзка с този цялостен принос на Х.Х. Фогел, който през 1994 год. празнува своята 80-та годишнина, искаме да изразим сърдечната си благодарност от името на Медицинския отдел на Гьотеанума за неговото продължаващо през целия му живот участие в медицината, съобразена с човека.

Медицинския отдел на Свободното

висше училище по Духовна наука,

при Гьотеанума в Дорнах, Коледа 1993 год.

Д-р мед. Михаела Гльоклер

 

ОТ АВТОРА

Предложените медицински монографии на лечебните средства на WALA се появиха по две причини: едната от тях е често повтарящите се желания на лекарите да изучат „рационалността“, лежаща в основата на рецептите за лекарства на WALA. Лекарите, познаващи хомеопатията на Ханеман, по време на медицинските семинари, проведени в Бад Бол, освен това задаваха въпроси към докладчиците: „Какъв принос може да има антропософията на Рудолф Щайнер за разбирането на хомеопатията?“ и най-вече: „Доколко медицината, задълбочена благодарение на духовната наука на Рудолф Щайнер, включва в своята система учението на Ханеман?“. Към това се прибави още и втората причина: за допускането на лечебните средства на антропософското направление се изискваха научно обосновани възгледи за човека и природата, които биха позволили по-дълбоко разбиране на патологията и терапията.

Авторът разбира, че тази обосновка е един от опитите за справяне с двете задачи. Обосноваността на съществуващите вече лекарства позволи да се ограничим до най-необходимото при осветляване на връзката между патологията и терапията. Нямаше намерение да се представи антропософски ориентираното учение за лекарствата под формата на учебник, но имаше опит да се развият методите и принципите на търсенето на лекарствата от единния възглед за човека и природата, станал възможен благодарение на антропософията на Р. Щайнер. Нека читателят вземе това предвид, когато срещне някои празнини и непълноти. С оглед на сбитостта на изложението се говори за характеристиките на отделните лекарства и за принципа.

Авторът благодари на д-р мед. Франциска Ремер за многобройните коментари и допълнителни обяснения към текста, направени от нея по време на прегледа на ръкописа. Също така заслужават благодарност д-р мед. Анета Клешатская, Вера Кнюр, Бернд Брюкел за тяхната ценна помощ по завършването на ръкописа. В заключение трябва да благодарим на издателство "Natur. Mensch. Medizin "(„Природа. Човек. Медицина“), което издаде медицинските монографии в представеното акуратно оформление.

Бад Бол, декември 1992 г.

Д-р мед. Хайнц-Хармут Фогел

 

Гьоте

 

I. ОСНОВИ ЗА РАЗБИРАНЕТО НА АНТРОПОСОФСКОТО ПОЗНАНИЕ ЗА ЧОВЕКА И ПРИРОДАТА

„Възвишен Дух, Ти ми даде, даде ми всичко, за което молех. Не напразно в огъня Ти обърна лицето си към мен. Позволи ми да владея прекрасната природа, силата, да я чувствам и да й се наслаждавам. Ти ми позволяваш не само да я посещавам, удивлявайки й се безстрастно.Ти ми позволяваш да погледна в нейната дълбока душа, както в душата на приятел. Ти прекарваш пред мен редовете на Живите и ме учиш да разпознавам своите братя в тихите храсти, във водата и във въздуха... После Ти ме водиш към надеждна пещера, показваш ми самия мен и се откриват съкровените чудеса на моята душа."[1]

В своята характеристика на Гьотевия възглед за природата, наречен от него „Гьотеанизъм”[2], както и с помощта на своя метод за познание, Рудолф Щайнер показа пътя за разбиране на типа на проявената природа и съществото на човека като единно събитие.

Мирогледът на Гьоте от гледна точка на Шилер

„Отдавна вече, макар и от разстояние, аз наблюдавам движението на Вашия дух и виждам, все повече и повече, при това възхищавайки се, пътя, който сте си предначертали. Вие търсите Необходимото в Природата, но търсите по най-трудния начин, който може би е защитен от по-слаба сила. Вие приемате цялата Природа като цяло, за да хвърлите светлина върху частното: във всеобщността на видовете на проявленията й Вие търсите основата за обяснение на индивида. От най-простата организация, стъпка по стъпка, Вие се издигате до по-развитите, за да може най-накрая да се пресъздаде генезисът на най-сложната от организациите – човекът - от материалите на цялата постройка на природата. С това, че Вие го пресъздавате някак си след природата, Вие се опитвате да проникнете в неговия скрит механизъм. Великата и наистина героична идея, която адекватно показва доколко духът ви обединява цялото богатство на своите идеи в едно прекрасно единство... Приблизително така аз оценявам движението на Вашия дух и дали съм прав – Вие ще съдите най-добре. Това, което Вие едва ли можете да знаете (защото геният винаги се явява голяма загадка за самия себе си), това е - прекрасното съответствие на Вашия философски инстинкт с най-чистите изводи на умозрителния разум. На пръв поглед, наистина, изглежда, че не може да има по-голяма противоположност от противоположността на умозрителния дух, който произлиза от Единството, и интуитивния дух, който произлиза от Многообразието. Ако първият се стреми с целомъдрено и предано чувство към опита, а вторият със самодействаща свободна сила на мисленето се стреми към закона, не е изключено и двата да се срещнат по средата на този път. Наистина, интуитивният дух се занимава само с индивиди, а умозрителният – само с категории. Ако обаче интуитивният дух е гениален и намира в емпиричното характера на Необходимостта, тогава той ще поражда само индивиди, но с черти на категории; ако обаче умозрителният дух е гениален и не се лишава от опита, издигайки се над него, той винаги ще поражда само категории, но категории жизнеспособни, основани на реални обекти.”[3]

 

Самопознание и познание за света

„Човек познава света дотолкова, доколкото познава себе си, тъй като в дълбо-чината на душата му се открива в най-изконен вид това, което съществува нагледно във външните предмети само като отражение, пример, символ. Това, за което човек може да говори обикновено само като за необяснимо, неизследванo, божествено, при самосъзерцанието се изправя пред неговия поглед в истинския си образ. Тъй като при самосъзерцанието човек вижда Идеалното в непосредствена форма, той придобива силата и способността да намира и разпознава това Идеално във всички външни явления, в цялата природа.”[4]

Изхождайки от теорията на познанието, става въпрос за непосредственото възприемане на идеалното събитие. Това Идеално, Съществено, остава скрито от сетивното възприятие дотогава, докато естествоизпитателят не присъедини в себе си идеята, понятието към чувственото усещане. Тъй като човек попива /поглъща/ в себе си идейното съдържание на света чрез мисленето, той е в единство с тази идея в познанието. В това възприемане идеите се явяват по-верни, отколкото сетивното възприятие по отношение на външния свят. И само обединяването на вътрешното възприятие (идеята, понятието) и външното сетивно възприятие пресъздава действи-телността, според Р. Щайнер.

„Само формата на това, по какъв начин понятието /идеята/ се проявява в сетивния свят, създава различия в природното царство. Ако явното, реално същество постигне само това битие, при което то се намира напълно извън понятието /идеята/ и се управлява само от него в промените си като закон, тогава ние наричаме това същество неорганично. Всичко, което се случва с едно такова същество, може да бъде сведено до влиянието на някое друго същество, а начинът, по който те си влияят взаимно, се обяснява с помощта на външен по отношение на него закон. В тази сфера ние имаме работа с феномените и законите, които, ако са първоначални, могат да се нарекат „пра-феномени”. В този случай понятийното, което трябва да се възприеме, се намира извън възприетото многообразие. Обаче очевидното единство вече може само да се прояви; то може, ако искаме да го обхванем, да ни подтикне да преминем от определенията, които сме в състояние да възприемем, към последващите определения. И тогава ще се появи обхващаното чрез понятията като явно единство. Те двете не са идентични, тъй като понятието не се появява извън чувственото многообразие като закон, а се появява в него като принцип. В основата на многообразието вече няма пронизващото го чувствено възприемано, това, което ние наричаме вид. С това се занимава органичното естествознание. Обаче и тук понятието се появява не още със свойствената му форма, а в началото като вид. Там, където типът се проявява не само като такъв, като проводящ принцип, а в своята понятийна форма, там той се проявява като съзнание, и тогава накрая, възниква това, което на по-ниските нива е свойствено само на съществото. Тук понятието само се превръща във възприятие. Имаме работа с човек, осъзнаващ себе си."[5]

От тази представа следва, че истинското познание или познанието за реалността, се явява вътрешен или идеен опит. Доколкото човек е в съзнанието си, т.е. мислейки, преживявайки идеята, той е единен с тази идея. Рудолф Щайнер нарече това „интуиция“. По такъв начин действителността за един човек на първо място се състои от възприятия, посредством чувствата, и на второ – от идейна интуиция, благодарение на мислещото съзнание. Гьоте се изказва против инструменталните средства за познание, които излизат отвъд границите на духовно-чувствената организация на човека: „Човекът, сам по себе си, тъй като използва здравите си сетива, е най-голямият и най-прецизният физически инструмент, който може да съществува, и най-голямото нещастие на съвременната физика се състои в това, че експериментите са някак отделени от човека, и природата се опознава само чрез показанията на изкуствените прибори, и какво може да направи тя, искайки да се ограничи и аргументира с това.”[6]

Той казва, че:„Очите на духа трябва да действат в постоянен съюз с очите на тялото, иначе то има опасност да види нещо, но все пак да го пропусне.”[7]

И още: „Ако аз познавам своето отношението към самия себе си и към външния свят, аз наричам това Истина. И така всеки може да има своя собствена Истина, но тя винаги е една и съща.”[8]

Философско-познавателният обзор на светогледа на Гьоте може да бъде завършен с една основна забележка по въпроса за познанието:

„Възприятието е част от действителността, която се дава обективно, и то е това понятие, което се дава субективно (чрез интуицията). Нашата духовна организация разкъсва действителността на тези два фактора. Един фактор е възприятието, другият е интуицията. И само взаимовръзката между двете–възприятие, закономерно включващо се във Вселената, се явява пълната действителност. Ако разглеждаме голото възприятие само по себе си, ние нямаме действителност, а само несвързан хаос; ако разгледаме закономерността на възприятието сама по себе си, то тогава имаме работа само с абстрактни понятия. Неабстрактното понятие съдържа в себе си действителността, а мислещото наблюдение, което не разглежда едностранно нито понятието, нито възприятието, само по себе си, а разглежда взаимовръзката на двете”[9] (подчертано от автора).

 

Начинът на мисленето на Гьоте,

приложен към отношението на човека към природните царства

През естествено-научното и поетичното творчество на Гьоте преминава мисълта, че човек в своята чувствена проява също се явява Природа, че той има „закономерна” връзка с външната природа, с Минералното, Растително-Живото, Животинско-Чувственото, но той обаче се издига над дадената Природа, когато опознае нейнитe закони (света на минералите), нейния принцип (света на растенията) и техните видове (животинския свят). Познаването на природните явления е достъпно за него, защото той притежава обобщаващ синтетичен орган – органа на мисленето, който може да сведе отделните явления до общото, пра-феноменалното Същностно:

„Природата се познава и се обгръща в човека.”

Такъв е възгледът на Гьоте за природата.

Човекът се опитва в своето собствено мислещо съзнание да намери разпадналите се в безбройно множество отделни природни явления в техните пра-образи, в тяхната „матерност” (Müttern) (Гьоте), за да се свърже идейно-мислено с тях.

Нещо много характерно за Гьоте е естествоизпитателят да говори за пра-камък, пра-растение и за вида на животинското същество.

Своя собствен пра-образ той намира в познаването на самия себе си. На фона на този взаимовръзка човек-природа става ясно, че светогледът на Гьоте позволява да се създаде такъв образ на човека, в който по еднакъв начин са действени законите, принципите и видовите форми на природните царства. Тук е необходимо да се открие централното, при Гьоте вече обозначено, разширено понятие за съществото на човека, преди всичко в неговото отношение към природата: идеята за метаморфозата и закона за полярностите и усилването.

 

Растението на Гьоте

 

Откриването на принципа на метаморфозата при растенията –

закон заполярността и усилването

През 1788 г.Гьоте наблюдава в Сицилия растението Bryophyllum Calycinum с неговата особеност да образува израстъци („деца”) върху майчините листа. В това растение („растението” на Гьоте) той вижда идеята за Растителното, която той нарича „пра-растение“.

Той видя в принципа на листото морфологичното откровение на самото Растително, което с течение на времето се поляризира, от една страна във формирането на възли и стъбла (свиване), а от друга – в образуването на листната повърхност (разширение).

От средната област на листото растението следва в ритмична смяна във времето силите на свиване и разширение. По този начин то преобразува линейния елемент на стъблото в това, че се укрепва в почвата чрез разклоняващ се и диференциращ се корен. Листният елемент, който обхваща повърхността, напротив, метаморфозира в отговор на околните сили на няколко степени: спирално издигащите се листа на стъблото се изтъняват и разклоняват, и се появяват все по-рядко и по-рядко, докато след пълното им изчезване от една точка не започне венчето на чашелистчето, който слага край на растежа на стъблото. Тук времевата последователност на развитието на издънките се превръща в едновременност. Второто усилване се извършва в отварянето на цветните венчелистчета и в разпространението на цветния прашец /полен/, и на аромата. От плодолистите, които първоначално са само „в зародиш”, за трети път възниква полярността на разширението и свиването в образуването на плода и семената.

По този начин основният елемент на всички морфологични образувания се явява листото със стеблото и възелът, принадлежащ към него.

„В главата ми дойде мисълта, че в този орган на растението, който ние сме свикнали да наричахме листо, като че ли е скрит истинският Протеус, който може да се скрие и да се проявява във всички образувания.”[10]

Така именно Гьоте си е представял принципа на растението – разгръщащ се във времето между космическото обкръжение (разширението) и земните уплътняващи сили (свиването). Ако изхождаме от това разглеждане, растението се намира между обкръжението на планетите (хелиотропизъм) и земята (геотропизъм), като един среден принцип, който преобразува една в друга полярните сили от областта на листото.

Идеята за метаморфозата е непонятна без закона за полярността и усилването. Те са формулирани почти по едно и също време – през 1778/1780 г. и 1795 г. В своето обяснение към афористичното съчинение „Природа”[11] Гьоте се изразява така, обръщайки се към канцлера фон Мюлер:

„Представлението обаче, което липсва в него (в химна на природата), е представата за двете задвижващи колела на природата: понятието за полярността и понятието за усилването; едното – принадлежащо на материята, доколкото ние я представяме материално, а другото - принадлежащо на нейната противоположност, доколкото ние си я представяме духовно; едното се намира в постоянно привличане и отблъскване, другото винаги се стреми към издигане. Но тъй като материята без духа и духът без материята никога не могат да съществуват и да бъдат действени, то и материята също е способна да се издига, така както и духът няма да пропадне в привличането и отблъскването; веднага щом е способен сам да мисли, той се е отделил достатъчно, за да може пак да се свърже с нея, и става достатъчно свързан, за да раздели отново.”

Ако погледнем от гледната точка на тези универсални закони, намерени от Гьоте, за показаната метаморфозата на съществото на растението, става ясно, че в следващите една след друга степени между двете крайности – от свиване и разтягане –се проявяват все по-нови и все по-високи качества, такива като окраската, образуването на вътрешна кухина и храненето. Понятието за усилване във връзка с полярността, по този начин, се явява основната мисъл на познавателния метод на Гьоте. В същата тази записка до канцлера фон Мюлерсе казва още:

„Аз постоянно наблюдавах основните закони на природата в растителното царство и през 1788 г., в Сицилия, имах късмета да разбера метаморфозата на растенията както в съзерцание, така и в понятие. Метаморфозата на животинското царство беше близо до това и през 1790 г. във Венеция открих произхода на черепа от костите на гръбначния стълб; аз преследвах още по-усърдно конституцията на вида.”[12]

Още през 1786 г. Гьоте се опитва да развие вида на животното, подобно на това, както той е вървял по следите на пра-растението. При това той изхождал от факта, че и в основата на животинското същество лежи общата морфологична идея, която според неговия универсален възглед за природата, включва в себе си също и образа на човека. Той обаче избягва да нарича човека „пра-образ“ на животинското същество, въпреки че в него е виждал идеалния тип на цялата животинска морфология. Той говореше за „вида“ на животното, който виждал в тричленността на пчелата в съответствие със строежа на главата, тялото и корема. Във вариациите на това разчленяване и с това – в проявлението на едностранното типизиране, той виждал метаморфозата на животните. Преди всичко едностранните морфологични прояви в животинския свят изисквали по-точно определение на закона за полярността и усилването. На този закон трябва да се спрем по-късно.

Целта на всички морфологични търсения на Гьоте бил самият човек. Така, през 1815 г. той успява да каже на Зулпиц Буасер:

„Всичко в живота е метаморфоза: в растенията и животните, чак до човека, също и при него.”[13]

* * *

[1] Гьоте: „Фауст”, част I: „Гора и пещера”.

[2] Р.Щайнер (1861–1925): „Гьотеанизмът, един процес на трансформация и идеи за възкресение“, 6 доклада, Дорнах 3 - 12.01.1919 год., особено в шести доклад.

[3] F.Schiller: «Briefwechsel Goethe - Schiller»: Jena, 23.08.1794, Artemis-Verlag», Zürich und Stuttgart 1949

[4] Rudolf Steiner: «Goethes Weltanschauung», S. 71 und Dr. Walter Johannes Stein: «Die moderne naturwissenschaftliche Vorstellungsart und die Weltanschauung Goethes, wie sie Rudolf Steiner vertritt»; Wölfing Verlag, Konstanz 1919

[5] Rudolf Steiner in «Goethes Werke», Band 35, S. 19/20

[6] Goethes Werke, Band 36, II, Seite 351

[7] GoethesWerke, Band 33, Seite 107

[8] Goethes Werke, Band 36, II, Seite 349 (цитира се от: «Deutsche Nationalliteratur - historisch-kritische Ausgabe» hrsg. von Josef Kürschner, Berlin und Stuttgart, 1887)

[9] Rudolf Steiner «Философия на Свободата/Philosophie der Freiheit», S. 247 f., Ausgabe 1978, Kap. «DieletztenFragen»

[10]Brief Goethes an Herder vom 17.05.1787

[11]R. Steiner im 7. Band der Goethe-Gesellschaft zu Weimar, S. 394. ( Рудолф Щайнер е първият издател на естествено-научните трудове на Гьоте «Deutsche Nationalliteratur-historisch-kritische Ausgabe» hrsg. von Josef Kürschner)

[12]Goethe an den Kanzler von Müller, Weimar, 24 März 1828 in: Rudolf Steiner: Goethes naturwissenschaftliche Schriften, Band 2, Seite 63

[13]Sulpiz Boisserée in: «Gespräche mit Goethe», 1. Teil, Artemis-Verlag, Stuttgart und Zürich 1949, S. 803

 

ПРЕВОД: ДИМИТЪР ЛЕВАШКИ

КОРЕКЦИИ: ДОРИНА ВАСИЛЕВА, ДЕЯН ПЕНЧЕВ