В своите лекции, четени на лекарите, преди всичко в първия медицински курс[1] (1920 год.), Рудолф Щайнер отново се обърна към тричленната организация на човека във връзка с разглеждането на субстанциите. Той изхожда, при това, от принципите Sal, Меrkur и Sulfur, които могат да се намерят още при Парацелз. Този троен принцип се превръща в основна идея за разбиране на закона за полярността и принципа на метаморфозата. Всички явления на неорганичната природа и самия живот, чак до тричленната организация на душата и тялото на човека, и дори реда на висшите, по отношение на човека йерархии, до тринитарния принцип (принцип на Троицата), сами разкриват закона на живота и изобщо работата на природата.
Sulfur-принципът съответства на вече характеризираната човешка система на веществообмена и съответно на цвета на растението. Ако се характеризира като цяло и абстрактно, Sulfur-качеството предизвиква динамичното образуване и превръщане на веществото в различните му форми на проявление. То е отдадено на света, притежава свойството на разширението.
Sal-принципът, както научихме в нервно-сетивната област и в корена на растението, обхваща пътя към покоя в подредена форма, свиването и уплътняването. Посредничеството и постоянното ритмично възстановяване на единството между полюсите характеризира Merkur-принципа.
Разширеното разбиране, което е имала Парацелзовата медицина за първоначалните процеси на Sal, Sulphur и Merkur, води началото си от самите вещества сяра, сол и живак, за свойствата на които трябва да разкажем накратко: например при образуването на солта чрез кристализация от наситен разтвор на готварска сол, в Sal –процеса се освобождава топлина. Напротив, при разтварянето на готварската сол, топлината се отнема от околната среда. Сярата проявява като характерно свойство тенденцията постоянно да свързва топлината чрез серния метод, при което топлината се отделя стъпаловидно по време на окисляването. За сярната субстанция е характерно да задържа топлината и по време на изгаряне, и дори да я абсорбира от околната среда, както това става, например, при гасенето на вар. Живакът се проявява в своите физични свойства на първо място в течно мобилно състояние; второ, двойна тенденция както на изпаряване в обикновен въздух, така и на разпад, ако се излива, в множество отделни капчици: образуването на капчици и изпаряването са присъщи за течния живак тенденции към уплътняване и разтваряне. Също така, изключително високата амалгамираща способност на живака по отношение на металите, които образуват истински разтвори с него, показва меркурийното свойство на този необикновен метал.
По натътък, достоен пример, изложение на разбирането за субстанциите, постигнато под влияние на пра-образите Sal, Sulphur и Merkur, се дава от Рудолф Щайнер, с помощта на схеми в 10 лекции от цикъла „Духовна наука и медицина”. Въглеродът и силицият, и съответно солите на въглеродната и силициевата киселини, тук са дадени в смисъл на тяхната силова и субстанциална полярност като характерни за „жизнения процес” в човека. Подобно на кристала на готварската сол, силицият като кристална природна субстанция напълно следва Sal-събитието, така че образуващите сили, водещи до силиций (светлина и топлина), са се освободили при изкристализирането във вид на сили или енергии, и са оставили геометрично правилна, прозрачна, хладна и по-негоряща субстанция. Под действието на силициевия процес в човешкия организъм стават действени универсализиращите сили, според Рудолф Щайнер; енергиите, свързани с органите и субстанциите се освобождават като основа на възприятието и съзнанието, което отново свързва човека със свръхличния свят на идеите, достъпен за мисленето. От друга страна, въглеродният процес води дълбоко в самото образуване на субстанциите.
Посредниците между универсализиращите и индивидуализиращите процеси са алкалите, които ще бъдат представени по-нататък в този увод. Те се явяват носители на ритмичната функция между универсализацията и индивидуализацията. Тази схема, според Рудолф Щайнер, представлява символично изображение на самия жизнен процес: в същото време когато въглеродното събитие води жизнения процес в човека към уплътняване, овеществяване, и с това - към центриране и индивидуално образуване на тялото, силициевото събитие, напротив, насочва жизнения процес към периферията на тялото, води към формирането на съзнанието и включва отново човека към универсалните световни закони.
След като бе казано, че в основата на цялата природа, от минералното царство през растителното към животинското царство, лежи законът за полярностите, и във всички явления на живота действа организационният принцип на тричленността, трябва сега да отговорим на въпроса по какъв начин природните царства, като създаваща се природа, действат и в човека, и как се отнасят в своето особено отношение към пра-образа на човека, към неговото Азово същество при здраве и болест.
Превод: Димитър Левашки
Корекции: Дорина Василева, Деян Пенчев
Из Уводна част на " Пътища за търсене на лекарствени средства по примера на композициите", справочник за лекарствените средства на антропософската фирма "WALA"
Първа част "Гьотеанизмът като основен мироглед, залегнал в антропософското познание и медицина"
Втора част "Идеята за тричленността на човека за антропософски ориентираната медицина"
[1]Rudolf Steiner: «Geisteswissenschaft und Medizin», Dornach 1920, 20 Vorträge (1. Medizinerkurs)