Д-Р МАРГАРЕТЕ ХАУШКА
РИТМИЧЕН МАСАЖ ПО Д-Р ИТА ВЕГМАН,
ОСНОВИ НА УЧЕНИЕТО ЗА ЧОВЕКА
Съдържание
Предисловие към руското издание
ЧАСТ I. Основи на познанието
Глава 2. Основни членове на човешкото същество
Глава 3. Тричленността на човешкия организъм
Глава 4. Водният организъм
Глава 5. Въздушният организъм
Глава 6. Топлинният организъм
Глава 7. Нерви и кръв
Глава 8. Кръвообращение и сърце
Глава 9. Метаморфози на скелета
Глава 10. Мускулна система
Глава 11. Система на вътрешния свят
Глава 12. Кожа
ЧАСТ II. Ритмичен масаж по д-р Ита Вегман
Глава 13. Развитие и разширяване
Глава 14. Хармония и дисхармония в човешкото същество
Глава 15. Законът за полярността в масажа
Глава 16. Качества на масажните техники
Глава 17. Качества на маслата
Глава 18. Ритъмът
Глава 19. Лемниската и пентаграмът
Глава 20. Основни форми
ЧАСТ III. Практика на ритмичния масаж
Глава 21. Втриване в органите
Глава 22. Гръбначният стълб и неговото лечение
Глава 23. Препоръки при отделни болестни състояния
Общо въздействие на ритмичния масаж
Бронхиална астма
Стенокардия и близки състояния
Артериални нарушения на кръвоснабдяването
Венозен симптомокомплекс
Нарушения на съня
Главоболие с различен произход
Запек
Ревматични заболявания
Периартрит на раменната става
Посттравматично лечение (счупвания и т.н.)
Неврити
Полиомиелит и парализи с различен произход
Дегенеративни заболявания на нервната система
Лечение на онкологични заболявания
Ритмичен масаж в лечебната педагогика
Ритмичен масаж в психиатрията
Глава 24. Към въпроса за терапевтичната техника
Глава 25. Ръката
* * *
ГЛАВА 4. ВОДНИЯТ ОРГАНИЗЪМ
Винаги е трудно да се опишат отделно водният, въздушният или топлинният организми, тъй като те всички са свързани един с друг и взаимно се проникват един друг. Въпреки това, всеки отделно представлява сам по себе си организъм.
Водният организъм, водата, като посредник на небесните сили на Земята, е свещен елемент във всички древни култури. Човекът винаги се е обръщал към водата, когато е търсел изцеление от твърде интензивното си преплитане със земната сфера. Прахта на земята е отмита от нозете ти. При изворите те усещали близостта на небето, по тези места живеела космическата мъдрост. На извора Мимир те общували с Единоначалието. Вярвало се, че божествената сила се спуска върху животворната вода. Всяко светилище имало извор. Когато седите до течащата вода, душата пропуска всичко земно, преходно, самоотричането обхваща човешката душа и тя копнее за завръщане в своята небесна родина. Във всички приказки и легенди водните същности са пълни с тъга, те се стремят нагоре, към лекия въздушен елемент.
Водите на Земята, подобно на въздуха, са взаимосвързани организми, които запазват живота на земното кълбо.*(*Рудолф Щайнер, „Кръговратът на течностите на Земята във връзка с Вселената“, Дорнах, 9 февруари 1924 г.) Днес започваме да разбираме колко е вярно, тъй като нашата техника разпространява смъртта. Свойствата на течния елемент се определят от законите на етерния свят. Следователно, съществото на водата съдържа три процеса: сол, сяра и живак, солеобразуването и оформянето, трансформацията на разтварянето и ритмичното изравняване. Водата няма собствена форма, но запълва всяка форма на повърхността на Земята, имитирайки космическото кълбо. Ако земната повърхност беше изравнена, Земята щеше да има водно покритие с дълбочина 1,5 км. Космическият свят на силите - топлина, светлина, химически сили и живот - пронизват водния организъм на Земята. Той пулсира в морските приливи и отливи в космически ритми; пронизват го студени и топли потоци. Водата като елемент може да разтвори солта на земята и да приеме висшите сили, светлина и топлина, ритмично смесвайки се с въздуха. Така течният елемент се превръща в посредник между солеобразуващите, взаимносвързващи земни сили и разтварящите сили на въздуха и топлината. Формообразуващият принцип се проявява също при образуването на повърхнина, която е толкова устойчива, че малки насекоми могат да се движат по нея; разтварящият принцип, от друга страна, благодарение на изключителната сила на храносмилането на морета и реки и, накрая, на ритмичния принцип при издигане нивото и спадане, изпаряване и втвърдяване, в отливите и приливите. Дори спадът и пълноводието в реките имат ритмичен характер. Да, течната протоплазма пулсира във всяка жива клетка. Книгата „Чувствителният хаос“ от Теодор Швенк представя дълбоката същност на водата.* (*Издателство Fraies Geistesleben, Щутгарт.)
Всички тези качества заедно правят елемента "Вода" идеална среда за всички жизнени процеси. Следователно, по-рано цялата медицина беше свързана с течния човек и решаващият фактор за здравето и болестта беше колко добре или лошо са смесените соковете.
До началото на нашето естественонаучно ориентирано време, в основата на всички лечения лежи гледната точка за течния човек.
Човешкият воден организъм е живо единство, което съчетава безкрайно количество отделни кръговрати. Структурата му съответства също на функционалното тричленно разделение на човешкия организъм. Метаболитните течности са живи, серни, непрозрачни; в тях и в течното съдържание на клетките на метаболитните органи възникват безкрайни реакции на комбинации и трансформации, които се отнасят до живота на органите. Тези процеси се завършват чрез хематопоезата.
Кръвта и кръвообращението са централна част на водния организъм. Тук той получава идеално определен ритъм чрез свързване с дишането. Това кръвообращение всъщност не е просто кръвообращение, както обикновено го изобразяваме, а в неговия ход кръвта се излъчва от центъра му - сърцето, навън към периферията като цяло и във всеки орган поотделно, и отново се всмуква в сърцето. Това движение не може да бъде възпроизведено от никоя помпа. Сърцето има още по-висше предназначение.
Видяхме, че астралното тяло, с родството си със звездните сили, чрез дишането се всмуква в кръгов процес, то импулсира етерното тяло отвътре. Тези сили в нас съответстват на въртенето на небесните тела, които се отпечатват от астралното тяло в етерното тяло и които кръвта взема със себе си, точно както навън ритмите на небесните тела се впечатват върху етерното тяло на Земята, като водят до приливите и отливите, като движат соковете в растенията, като ги водят нагоре и надолу. Етерното тяло е в постоянно движение. Само във физическото тяло нещата в пространството са фиксирани в покой. В етерното или жизнено тяло, което пронизва водния организъм, всичко е в постоянно движение. Трансформиращите, проникващите едни в други ритми, които астралното тяло събужда в него, го пронизват. Там, където то спре, то вече умира.
Към «главовите» умиращи процеси се отнася онази част от водния организъм, която циркулира слабо, която не може да съдържа нищо, освен малко количество сол, така че излишното количество жизненост да не пречи на процеса на съзнанието, за чието състояние на «сол» е необходима течност. Ликворът (гръбначно-мозъчната течност) и течностите на сетивните органи са области, от които жизнеността почти напълно я няма. Това означава, че част от етерното тяло ги е напуснала, за да обслужва процесите на съзнанието. Излизащата навън част от нашето етерно тяло е основата за нашия живот на представяне и възприятие, за нашите сили на фантазията, за „течното“ протичане на нашите мисловни процеси.
Ние мислим по същите закони, по които се осъществява растежът. Нивото на физическо и психическо развитие на детето, необходимо за началото на училищното образование е органите да са формирани и етерните сили да могат все повече и повече да се отделят, за да се превърнат в основата на съзнателния ни душевен живот. Трябва да се има предвид, че ако детето твърде рано се развива интелектуално, това води до недостатъчно развитие на органите, а по-късно и до тежките им увреждания. Така че, ако етерното тяло се отдели от течното тяло, тогава се появяват процеси на отмиране, но ако е по-тясно свързано с течното тяло, тогава тази връзка стимулира жизнените процеси.
И така, в течния човек има различни етапи на жизненост, които се разпределят по следния начин: от течностите на органите за размножаване и метаболизъм, които са непрозрачни и богати на клетки и в същото време много жизнени, чрез кръвта, ритмичната промяна на състоянията, която предизвиква съживяване и лесно отмиране в червената и синя кръв, до чистата, ликвороподобна течност в сетивните органи и нервната система, които са станали практически минерални. Една малка рисунка може да илюстрира това.
В целия течен организъм доминира подемната сила. Тя има особено значение за главата, въпреки че този принцип е валиден за всички твърди образувания. Плуващият в ликвора мозък се освобождава от тежестта, за да можем да мислим. Нашият мозък притиска съдовата основа с тегло само около 20 г. Функцията на мислене се нуждае от спокойно отражение. В сърдечно-белодробната система, обаче, водният организъм възприема и слънчевия ритъм, който се проявява в честотата на дишането и пулса, както ще бъде разгледано по-подробно в главата „Кръвообращение и сърце“. Тук никога няма покой, покоят би означавал смърт, тук всичко се движи ритмично. В областта на метаболизма, т.е. при жизненоважните функции, водният (течен) организъм се контролира от черния дроб. Черният дроб е изпълнена с тайнственост алхимична лаборатория, в която веществата на нашето тяло се трансформират. Тя получава цялата хранителна течност, която й носи порталната вена, от чревната област. В черния дроб субстанциите участват в различни жизнени процеси. Космическият ритъм отстъпва място на индивидуални произволни импулси на движение, а основният акцент пада върху постоянните химико-алхимични трансформации на веществата.
За ритмичния масаж е важно да се вземат предвид свойствата на водния организъм при избора на вида метод. Всички пулсиращи течащи методи могат да служат за съживяване на тъканта, всички всмукващи - за възбуждане на повдигащите сили и резорбиращите сили, всички пластични методи - за формиране и укрепване на етерното тяло във физическото тяло.
Това ще бъде обсъдено подробно по-късно. Целта на тази глава беше само да пробуди ново съзнание у читателя, да почувства този течен човек, пронизан с живот.
Превод: Дорина Василева