Д-Р МАРГАРЕТЕ ХАУШКА
РИТМИЧЕН МАСАЖ ПО Д-Р ИТА ВЕГМАН,
ОСНОВИ НА УЧЕНИЕТО ЗА ЧОВЕКА
Съдържание
Предисловие към руското издание
ЧАСТ I. Основи на познанието
Глава 1. История на масажа
Глава 2. Основни членове на човешкото същество
Глава 3. Тричленността на човешкия организъм
Глава 4. Водният организъм
Глава 5. Въздушният организъм
Глава 6. Топлинният организъм
Глава 7. Нерви и кръв
Глава 8. Кръвообращение и сърце
Глава 9. Метаморфози на скелета
Глава 10. Мускулна система
Глава 11. Система на вътрешния свят
Глава 12. Кожа
ЧАСТ II. Ритмичен масаж по д-р Ита Вегман
Глава 13. Развитие и разширяване
Глава 14. Хармония и дисхармония в човешкото същество
Глава 15. Законът за полярността в масажа
Глава 16. Качества на масажните техники
Глава 17. Качества на маслата
Глава 18. Ритъмът
Глава 19. Лемниската и пентаграмът
Глава 20. Основни форми
ЧАСТ III. Практика на ритмичния масаж
Глава 21. Втриване в органите
Глава 22. Гръбначният стълб и неговото лечение
Глава 23. Препоръки при отделни болестни състояния
Общо въздействие на ритмичния масаж
Бронхиална астма
Стенокардия и близки състояния
Артериални нарушения на кръвоснабдяването
Венозен симптомокомплекс
Нарушения на съня
Главоболие с различен произход
Запек
Ревматични заболявания
Периартрит на раменната става
Посттравматично лечение (счупвания и т.н.)
Неврити
Полиомиелит и парализи с различен произход
Дегенеративни заболявания на нервната система
Лечение на онкологични заболявания
Ритмичен масаж в лечебната педагогика
Ритмичен масаж в психиатрията
Глава 24. Към въпроса за терапевтичната техника
Глава 25. Ръката
* * *
ЧАСТ I. ОСНОВИ НА ПОЗНАНИЕТО
ГЛАВА 1. ИСТОРИЯ НА МАСАЖА
В началото може да се разгледа историята на масажа и да се обърне внимание на цялата област с променящите се с течение на времето лечебни методи, тъй като тази история се явява история на медицината и, както е описано от Рудолф Щайнер, също отразява историята на трансформация на съзнанието на човечеството. Всяка епоха има своите представи за взаимовръзката на човека със света, за болестите, за смъртта и лечението. Това, което днес ние смятаме за единствено правилно, било за отдавна отминалите времена илюзия. А онова, което човекът преживявал по-рано духовно в другите състояния на съзнанието, било «действителността», от която се ръководи. Бавното спускане през културите от съзерцателното съзнание до нашето съзнание, ограничено от физическото възприятие на света, е описано подробно от Рудолф Щайнер в основната му работа „Тайната наука“. По същия начин медицината от духовно изцеление, което се използвало в древността в мистерийните места, постепенно се превърнала в лечение на физическото тяло само с природните вещества и в крайна сметка със синтетични вещества, които Рудолф Щайнер нарича „Подприрода“. Тази трансформация продължава хилядолетия, но по този път могат да се проследят ясни етапи.
Ако разгледаме историята на човечеството като цяло, то преди Мистерията на Голгота това е история на бавното слизане на душевно-духовния човек във физическото тяло.
Едва между третото и второто хилядолетие преди раждането на Христос човечеството, носещо тогава културата от онова време, започнало да възприема физическото тяло не само като обвивка, но и да се идентифицира с него. От периода, когато убеждението за непрекъснатостта на живота в духа от времето преди раждането, през живота на Земята, в следсмъртния период от време, се смятало за самоочевидно, започва несигурността по отношение на пребиваването на душата след смъртта. В епоса за Гилгамеш, изтъква Рудолф Щайнер, владетелят на този народ след смъртта на приятеля си Еабани, изпадайки в отчаяние от немощта на живите, заминава за далечния Запад, за да узнае от последните остатъци от Хибернийските мистерии на мъдростта за тайните на смъртта и неразрушимостта на духа.
Дотогава всички лечебни методи били, като египетския „сън в храма“, чисто духовни процедури. Учените жреци-лекари са можели така да насочват в Духовния свят душата на пациента, която в съня се отделяла от тялото, че тя да достигне до съзерцание на „праобраза на здравето“, почитан в онези времена като „Изис“ (тъй като тя представлявала образа на божествената Мирова Душа, чистия праобраз на човешката душа преди грехопадението). Когато пациентът я погледнел, той изпитвал оздравяване в Духа и след пробуждането си внасял в своето тяло здравословни импулси. За това трябва да си представим, че в старите времена душата имала много повече власт над физическото тяло, действително го трансформирала в съответствие с праобраза, донесен от изцеляващия сън. Днес такива лечебни методи не биха били възможни, защото физическите тела са станали твърде плътни.
По това време разцвет, който очевидно е станал още преди историческата традиция, са имали процедурите върху самото тяло (разбира се, с изключение на лечението на рани), с характер повече на препарати и пречиствания от ритуален тип, подобно на храмовите обреди. По-късно започнали да се изучават и вътрешните органи, но не в смисъла на сегашната ни анатомия, а като отражение на макрокосмоса. Основното правило на Хермес гласяло: „Каквото горе, това и долу“.
Следващата степен може да бъде проследена в гръцката култура. Душата все още е основата на всичко, лекарят все още е жрец, а изцелението е свещен ритуал. Само Хипократ, затваряйки тайните за себе си, започнал да действа в света, като основал екзотеричната медицина. Още в ранна Гърция откриваме мистериите на Асклепий, които следователно представляват особен интерес, тъй като ясно показват прехода от старата, чисто духовна, към по-свързаната с тялото терапия. В това кратко описание се позовавам на статия на Валтер Йоханес Щайн, която той публикува в «Натура», бр. 1, 1926/27 г. Асклепий е смятан за син на Аполон. За гърците той е един от образите на Спасителя, тъй като древните са казвали за него: „Асклепий облекчава обременените от мъки и страдания“ и те обясняват името му от «аs-keles» (изтощен) и «epios» (изцеление). Но дори и в лечебните пещери на Асклепий, пациентите, след обичайното прeчистване, били приспивани върху агнешка кожа и жрецът-лекар наблюдавал за съня. Тук откриваме по удивителен начин прехода от старата терапия, свободна от тялото, към терапията много по-силно свързана с тялото. По време на съня душата е частично освободена от органичните взаимовръзки, така че в съня ние загубваме съзнание. В този случай възниква междинно състояние, което се проявява като сънуване. Ако душата е била по-силно свързана с тялото, тогава пациентът сънувал своята болест. Сънят символизирал неговите заболявания, което е добре познат феномен днес. Ако сънят бил по-дълбок, душата можела по време на сънуването да се разпростре в Космоса, и тогава човекът имал възможността в съня да разпознае своето лечебно средство. Тази част от душата, освободена от тялото, потъвала в духовната природа в съня си. Духовното в природата е част от силата на Изида, ако отново се използва египетският образ. Мировата душа одушевява природата, Мировото тяло. Ако душата на спящия погледне назад към болното тяло, тогава в нея възниква желание да го излекува и тя намира лечебно средство за това в природата. Такива сънища са описани в историята и сега, например сънят на Александър Велики и други. Жреците на Асклепий били обучени да разбират макрокосмоса в микрокосмоса на човека. Те можели да проследят връщането на душата при пробуждане до болния орган и по този начин получавали знания за взаимовръзката между природните вещества и болните органи. Тук започнало взаимодействието между диагнозата и терапията. От тези източници Хипократ черпел знанията си. И в основата на по-късното му учение за соковете лежи познаването на различните начини за включване на душата в телесните процеси.
За по-добро разбиране на тогавашното възприемане на взаимовръзката между човека и природата, цитирам един пасаж от работата на Валтер Йоханес Щайн. Той пише: «И така Асклепий с право притежаваше жезъла на Меркурий, жезъла на змията, който бог Меркурий получи от Аполон и с помощта на който той можеше да приспи и събуди, което значи да привърже или освободи духовно-душевното. Меркурий е бил духовен учител във всички древни мистерии на изцеление, не абстракция, а реална духовна същност, от която посветеният жрец-лекар е получавал инструкциите си.» Но развитието продължава, и това означава, че Духовният свят се е затворил, и хората са възприели древната мъдрост като храмови традиции, които постепенно се израждат.
Важно явление на древността за нас е лекарят Хипократ. Ако се казва, че Хипократ започнал да лекува със субстанции, то това не може да се разбира в днешния смисъл. Също така не е вярно, че никога преди това не са използвали никакви субстанции. Но гледните точки са били съвсем различни. Винаги се е наблягало на отношението между духовно-душевното и телесността. За това трябва също да се отбележи, че краткият преглед на древните методи, даден тук, не претендира за пълнота, а има за цел само да посочи посоката, в която лечебното изкуство се е променило. С низходящото развитие на човешкото съзнание постепенно се развива възгледът за материята като единствената реалност и в бъдеще той ще се развива отново във възходяща посока към духовното.
В гръцкото време, на този специфичен етап от низходящата еволюция, най-добре може да се види същността на масажа и гимнастиката. Първоначалното познание на гърците е, че хармоничното навлизане на душата в тялото може да бъде най-добре повлияно от активните и пасивните движения. За да се осъзнае това, трябва да се разбере гръцкото съзнание. По това време съществува възгледът за равновесие на душата както към телесния, така и към духовния свят. Гърците, на висотата на своето изкуство, били хармонични същества между небето и земята. Техните богове, според убеждението на гърците, слизали при тях в своите храмове, разположени на специални места. Докато при египтяните основното знание за човешкото възприятие било все още свръхсетивното и пълното осъществяване на целта на човешкото битие (обединяване с Озирис и дори трансформация в Озирис), живот, обещан едва след смъртта, то гърците живеели в собствения си културен свят. Чрез тялото техните души с радост възприемали света около себе си, земния свят, искайки техният дух да се забавлява. Често цитираният израз: „По-добре да бъдеш просяк под слънцето, отколкото цар в царството на сенките“, свидетелства за тяхното чувство за земната родина и за тяхното вече отслабващо доверие в духовния свят след смъртта.
В епохата на древна Гърция душата искала да се чувства добре в тялото, искала да го развие до пълно съвършенство, но в същото време да не се измърси в него, отхвърляйки духа. Душата не искала да забрави своя звезден произход, но искала хармонично да формира тялото според звездния закон, достигайки до циркулацията на соковете и до движение според небесния закон. Гъркът усещал, че Марс го импулсира, когато той върви смело напред, Венера го управлява, когато тялото се движи според законите на изкуствата, Сатурн дава склонността да се легне за спане, Юпитер дава мисли за движение и пластична сила. Така че не е изненадващо, че гръцкото изкуство създало онези неподражаеми образи, в които човек може да почувства как звездната душа внася телесното вещество в руслото от жизнени сокове и приема божествени форми. Гъркът винаги е представял човешката форма по такъв начин, че най-висшият принцип - Духът (това, което днес се нарича „Аз“) - владеел всичко и хармонизирал всичко. Кочияшът здраво държал юздите в ръката си, душевно-духовното му давало онова, което по времето на Гьоте се нарича благородна наивност и тихо величие. Тези две качества характеризират всички гръцки произведения на изкуството.
По това време възникват гимнастиката и масажът, за да въздействат на баланса на тялото и душата по такъв начин, че тялото да може да бъде здравословен инструмент за тогавашните културни задачи на този народ. Грижата за тялото чрез активни и пасивни движения имала универсален педагогическо-терапевтичен характер и се преподавала в гимназиите, които още в началото били при храмовете. От само себе си се разбира, че по-късно те се отделят от тях по същия начин, както всички лечебни изкуства.
Ръководните принципи на Хипократ, които са стигнали до нас и които взех от учебника по масаж на Кирхоф, могат да бъдат истински разбрани само на тази основа. Те казват:
„Силното разтриване укрепва;
Лекото разтриване отслабва;
Дългото разтриване води до това частта да се свие;
Умереното разтриване води до това частта да се разрастне.“
(под „разтриване“ се разбира „масаж“).
Този вид лечение на тялото, чиято физиологична основа ще бъде описана по-подробно в тази книга, се основава на възгледа, че проникването на душата в тялото по същия начин стимулира отвътре несъзнателните жизнени процеси (растеж, тонус, действие на жлезите), както те се стимулират в растенията отвън, от Космоса. Тези процеси не пораждат съзнание. Образуването на съзнанието, напротив, може да възникне въз основа на процесите на разрушаване. Увеличеното телесно съзнание чрез силно триене води частите, т.е. телесните субстанции до намаляване, както е посочено от Хипократ.
Древните гърци имали учението за сокове и учението на Аристотел за елементите, които посредничат между космическото на Земята и хората. Те развиват изкуството на гимнастиката и масажа въз основа на разбирането за връзката и влиянието на тези космически елементи. Рудолф Щайнер посочва, че атиняните са вземали предвид влиянието на слънцето, сянката и въздуха при построяване на упражненията си и това пораждало свободни, красноречиви натури, които с желание се отваряли за външния свят. Спартанците, напротив, поради пренебрегване на метеорологичните отношения (днес бихме казали, поради тежкото втвърдяване) скривали душите си и ставали малословни, сурови, често дълбоки натури. Тези различия хвърлят светлина върху това колко силно действа начинът на грижа за тялото по отношение на тялото и душата, а също и върху формирането на съзнанието на цяла епоха.
След като мистериите, в които хората все още можели да бъдат въведени в съзерцание на духовните взаимовръзки, били затворени, старата мъдрост се предавала на потомците чрез традициите и постепенно се променяла само областта на лечение на физическото тяло. Учението на Хипократ, като самият все още бил ученик на мистериите, дълго време се потвърждавало в практиката. Това се доказва от собствената му, почти богоподобна слава и славата на неговите ученици. Познанието на Хипократ подхранвало до известна степен цялата римска история и светело до Средновековието. В Рим неговото учение получило особено плодородна почва. Там доминирали предимно гръцките лекари. Една голяма група лекари се наричали като последователи на Асклепий – Асклепиди, - и по този начин документирали произхода на тяхната мъдрост и методи. Многобройни съчинения на Гален са се съхранили и до днес, в тях също може да се проследи учението на Хипократ. Елементите Топлина, Въздух, Вода и Земя все още играят дори по-голяма роля, отколкото лекарствата. Прочистването и кръвопускането също са мерки, влияещи върху циркулацията на течности, в които душата е потопена чрез дъха, и в чиято вътрешност тя живо вибрира. Дори векове след Хипократ неговите мистерийни познания са действали и понятията, които днес използваме само материалистично и абстрактно, са имали много по-дълбоко значение.
Така учението за елементите, което Аристотел предал на своя ученик Александър, е малко по-различно от нашето разбиране за агрегатните състояние. Под Огън, Вода, Въздух и Земя винаги се разбирало състоянието на мировите субстанции, всяка от които е посредник на напълно различни космически явления на Земята или във физическото тяло. На това учение за елементите трябва да бъде посветена отделна глава.
След Мистерията на Голгота, християнството, възникнало от катакомбите, насочва развитието на целия исторически и културен живот в нова посока. Древната мъдрост скоро започнала да бъде преследвана като езическа, тялото се смятало за греховно и основното внимание отново било насочено към душата, която от силата на познаването на Христос в помрачнелия свят се стремяла към единение с Христос в съответствие с думите „Моето царство не е от този свят“. Тези първи християнски векове били изпълнени със стремеж да се опита отново душата да бъде освободена от сграбчването на грешното тяло. Мистерията на Голгота наистина се превръща в повратна точка за цялото развитие на човечеството. В низходящата фаза на развитието било внесено семето за постепенна трансформация във възходящо развитие. Днес нямаме никаква представа за интензивността на тези импулси в ранните християнски времена сред мъчениците и сред победилите смъртта. Но внезапният обрат на стремежите към свръхсетивния свят води до там старите възгледи за грижа към тялото постепенно да изчезнат. В резултат се стига до факта, че в науката още от осми и девети век от арабския свят идва съвсем нов елемент. Ражда се нова медицина, която се основава на фактите, получени от сетивата, така че още през Средновековието трупът, тоест човекът, който вече не е импулсиран от живите сокове, става основа за по-нататъшно развитие. С това времето на традицията приключва и само един фин поток протича да миналия век. Започна новата ера на емпиризма. Терапията с естествените лекарства на елементите изчезва от полезрението на високообразованите лекари, които били обучени в университети, ориентирани в арабска посока.
След дълга пауза областта насочена към грижа за тялото се появява в полезрението на хората отново едва през 18 и 19 век. Възможно е да не се вземат предвид усилията за възраждане на физическата култура сред младите хора, като например в Прусия, извършени от бащата на гимнастиката Ян, защото в това бил заложен по-войнствен, по-военен импулс, не толкова меркуриален.
По-различно било в Швеция, където в началото на 19 век се появява човек, който връща световната слава на гимнастиката и масажа. Това е Пер Хенрик Линг. Тук трябва да се спрем по-подробно, тъй като благодарение на него има нов обрат в историята на масажа. Забележителното е, че той не бил лекар. Останал сирак, син на свещеник, той първо се насочил към богословието, а по-късно станал домашен учител в Германия. След като участвал като офицер в много военни кампании и се завърнал у дома с тежко ревматично заболяване, бил принуден да се възстанови от него с упражнения по фехтовка. Насочил целия си интерес към областта на гимнастиката и масажа, след като изпробвал благоприятния ефект на тези упражнения върху собственото си тяло. Разглеждайки ги първо като възпитателно средство, след това като профилактика и като директна терапия при различни заболявания, той разработил система от прости и дублирани движения, които трябва да се разглеждат като нововъведение в тази област. В процеса на неговата работа той разграничил военната гимнастика, педагогическата, медицинската и естетическата. В учебника на Франц Кирхберг „Книга за масажа и лечебната гимнастика“ възгледите на Линг за живота се характеризират по следния начин: „Той осъзнавал живота като състоящ се от взаимодействията на три основни форми - динамична, химическа и механична, които чрез тяхното взаимопроникване причиняват явленията на живота." Тези възгледи изглеждат като избледнели спомени за древна мъдрост, когато все още са знаели, че зад всички жизнени явления в действителност може да се намери взаимодействието на силите, които в новата духовна наука се обозначават с термините астрална (динамична), етерна (химико-биологична) и физическа (механична). Естествено, това не било пълно съвпадение на понятията, а само последното ехо на забравена мелодия. След преодоляване на огромни трудности, през 1813 год. Пер Хенрик Линг успява да създаде държавен институт в Стокхолм. Този институт получава световна известност. Хора от цял свят идват в Швеция, за да учат тук. В продължение на двадесет и шест години Линг работи там и обучава многобройни студенти. Оттогава шведската терапевтична гимнастика и масаж се превръщат в добре позната система.
Но неговите последователи се опитват все повече и повече да технологизират, в съответствие с тенденциите на времето, и без това сложната система. И все пак силните импулси на Линг продължават да действат. Днешният шведски масаж е комбинация от елементи на методите на Линг и работата на холандския лекар Мецгер, който работи през втората половина на 19 век в Амстердам и бил известен с големите си успехи. Той запазва и предава старите техники и проправя пътя на масажната терапия в новата медицина.
Днес, когато нашата медицина стана много по-специализирано материалистична, когато тя заплашва духовните връзки да бъдат загубени и в която ние, по думите на Гьоте, „имаме толкова много части в ръцете си“, има редица специални методи, насочени към индивидуалните системи на тялото. И навсякъде те изхождат от такива чисто анатомични и физиологични възгледи, които съответстват на съвременното разбиране за телесните процеси като единствената реалност.
Само новият образ на човека, описан от Рудолф Щайнер с помощта на Духовната наука, може да даде основата за нов поглед върху обширната област на активните и пасивните движения. В следващите глави ще бъде направен опит да се напише за това толкова, колкото е необходимо, за да се разбере съгласуваността на душевно-духовното и физическо-телесното. Но и тук можем да говорим само за скициране. За задълбочаване на разбирането е налице обширна литература.
Превод: Дорина Василева