От известно време в мен се роди желание да напиша тази статия. Поводи за това имаше твърде много в годините – от възгласите на белите братя и сестри „Всички сме едно!” и „Всичко е любов!” до това да ми обясняват как Паневритмията и Евритмията били едно и също нещо. Не са едно и също нещо. Да, изворът е един – Духовният свят, но по своята специфика, цели по отношение на човешката душа, тяло и дух, както и по отношение на цялото човечеството, те имат различно значение, различен замисъл, различно влияние и различни задачи.
Най-пресен повод наистина да тръгна към настоящата статия беше материал, който „случайно” прочетох в една група на последователите на Учителя във Фейсбук. Статията се казва „Разликата между Паневритмия и Евритмия”, от 30.11.2019 год. Автор е вече отдавна преминалата Прага Милка Периклиева. Явно тази статия отново се претопляше в сравнително новия сайт на белите братя и сестри „Приятели на дъгата” на бургазлията Георги Христов, който, оказа се, даже успоредно с мен някога е учил за малко в първия Валдорфски семинар в София. Но явно само до един момент са му стигнали силите да се потопи в тази педагогика, в чиято основа са залегнали основните принципи по отношение на човешкото същество, върху които стъпва цялата Антропософия, Антропософска медицина, Евритмия и редица практически антропософски направления, оплодили и развиващи се в света вече столетие след смъртта на своя създател – Рудолф Щайнер. Антропософията като идеен постамент се явява лечебна не само като бъде практикувана във външните си проявления, тя е лечебна дори само, когато човек я чете и вниква в нейната дълбочина и космичност – защото тя развдижва цялото ни вътрешно същество, променя и разширява светогледа, прави ни космополитни и заедно с това - съзнателни за собствените ни задачи, дава много практически приложими възможности, с които да бъде одухотворен света, в който живеем.
И така във въпросната статия „Разликата между Паневритмия и Евритмия” пише не само неверни твърдения, които ще изброя, но и си личи, че нейната авторка изобщо не е запозната практически с Евритмията. Въздържам се, главно от уважение към приятелите, които имам в тези среди, и наричам твърденията само „неверни”, за да не използвам други думи. За съжаление, ако авторката някога е дала гласност на подобна информация от незнание, слаба информираност, повърхностност и незадълбоченост, то сегашният бард на „Приятели на дъгата” е имал и има чудесната възможност не само да се информира чисто теоретично, но и да вземе участие в обучение по Евритмия, което тече вече втора година в София. И тогава, със сигурност би направил най-малкото адекватен коментар към този твърде елементарен и изпъстрен с неверни факти материал на г-жа Периклиева.
По-надолу ще представя редица извадки както от Рудолф Щайнер, така и от негови последователи, за целите, задачите, влиянието и истинската роля на Евритмията за бъдещето на човечеството. Със сигурност, г-н Георги Христов отдавна е имал възможност да се запознае с тази информация, ако е имал желание да разбере и вникне в казаното.
Повърхностно-елементарни твърдения за Евритмията от цитираната статия: „ритмични игри с окултна нагласа, при музикален съпровод”, „евритмични музикални игри”, „Рудолф Щайнер им отрежда прилично място в областта на културата и изкуството...”, „Евритмията е една от културните изяви на нашето време, подобно на...”, „Евритмията представлява музикално онагледен звук и същевременно - озвучено движение.”...
Ето още един подобен „спомен” на бяла сестра, описан в „Изгрева” – спомени, записвани от Вергилий Кръстев, без да се спирам на пълния елементаризъм на езика и стила на въпросната „разказвачка” и нейните посестрими, в случая с „холандската евритмистка Емми, дошла от Финландия” - „...ако човек научи тия игри, или веднага ще стане йога, или ще се измори до смърт и ще легне да спи.
Само ще щрихирам проблемите при горните кратки цитати, а истинският образ на това що е всъщност Евритмията ще видите в извадките по-долу. Евритмията не е нито игра, нито танц. Омаловажава се действителното място, което тя има не само за своето време, за нашето съвремие, но и за бъдещото развитие, за което говори самият Щайнер. От това става ясно, че Евритмията не е просто една от културните изяви на времето, а е нещо много повече. Тя няма нищо общо с учението „йога”, нито пък уморява, напротив – тя дава сили на етерното ни тяло, и т.н.
Нека сега да излезем от тресавището и да видим действително какво е Евритмията!
Преди да споделя откъси от Рудолф Щайнер и негови последователи, ще споделя собствената си гледна точка, като запозната с Евритмията отвътре – и теоретично, и най-важното - в живия си контакт с нея!
Евритмията е изкуство, свързано с изключителното участие на земния човешки Аз и заедно с това на висшия човешки Аз, с проявата на волята ни, с одухотворяването на цялото ни същество. Чрез това изкуство на движението или „видимата реч на нашето тяло”, както го нарича Щайнер, свързвайки нашето етерно тяло с космическия Логос, ние действаме лечебно върху цялото си същество. Да, от тази гледна точка става въпрос за „нашето време”, защото още сега това изкуство е нужно да навлезе в човечеството. То действа лечебно не само, когато самите ние участваме в него, но и когато дори само го наблюдаваме, защото в пространството се формират етерни връзки, които рефлектират като образи дори в душата на наблюдаващия. Реално се работи с космическия Логос, носен от всемирния етер, с който се свързваме.
Но! Това изкуство на движението не е свързано само с настоящия момент, Щайнер го нарича изкуство на бъдещето, защото работи не само в сегашния човек, то променя телата му – физическото, етерното, астралното, и за неговите бъдещи инкарнации. И ако това изкуство има все повече и повече последователи, чиито тела се променят, разбирайте пречистват, защото чрез висшия си Аз вкарваме космическия пречистващ Логос в нас, то това ще влияе не само на тази душа в следващите й въплъщения, но и изобщо на цялото човечество.
Задачите на Евритмията са свързани с бъдещото одухотворяване на човешката природа. Рудолф Щайнер още по негово време казва, че започва стъпка по стъпка отделянето на етерното сърце и етерния мозък от техните физически носители, което постепенно и закономерно ще се случи в цялото човечество. В някогашното човечеството е имало вродено или атавистично от съвременна гл.т. ясновидство. Днес тези процеси в етерното тяло ще бъдат стъпка към съвременното ясновидство. Но ще разберат какво се случва с телата и сетивата им само онези, които съзнателно са поискали да се докоснат до Духовната наука. Евритмията е един от тези напълно съзнателни пътища!
Всякакви други летежи по Духовния свят, в които липсва истинското съзнателно обучение на сетивата и развитието на т.нар. от Щайнер „душевни сетива”, в една добре заземена и здраво стъпила на земята личност, са розовобалонни ню-ейдж летежи, които нямат нищо общо със задачите на съвременния човек, рефлектиращи пряко в неговото бъдеще, както в настоящия му живот, така и в бъдещите му инкарнации.
Изживяването на едно „бъдеще” в настоящия момент е също тъй неправомерно, както и болествотворно може да бъде потъването в едно „минало”, бягайки от настоящото. Ние живеем и се развиваме в Петата следатлантска културна епоха, дори и да сме предвесници на Шестата славянска, ни е нужно здраво заземяване, действен и волеви Аз, и много здрав център, за да изпълним задачите си тук на Земята, в този момент.
* * *
Рудолф Щайнер и д-р Ита Вегман за
Евритмията в тяхната съвместна книга
...Евритмията бе създадена от д-р Рудолф Щайнер като плод на антропософията, първо като ново изкуство. Често пъти е описвана от д-р Рудолф Щайнер като евритмично изкуство и като такова е намерила широко разпространение. На сцената евритмията се представя в движещия се човек: обаче тя не е танцово изкуство. Това проличава още във факта, че у човека в движение са предимно мишците и ръцете, човешки групи в движение издигат цялото до художествено действаща в себе си сценична картина.
Всички движения почиват на вътрешната същност на човешкия организъм. От този организъм в първите години на човешкия живот произтича говорът. Така както звукът на говора се изтръгва от устройството на човека, също така при действителното познание на това устройство от човека и от група хора могат да бъдат изведени движения, които са действителен видим говор или видима песен. При това в тези движения няма нищо произволно, както няма нищо произволно в самия говор. Както в една дума не може да бъде интонирано «О», там където принадлежи «И», така и в евритмията за едно «И», или за едно «ДО ДИЕЗ» може да се яви само един еднозначен жест или движение. С това евритмията се превръща в действително откровение на човешката природа, което не се развива от нея несъзнателно, както в говора или в песента, а което може да бъде развито съзнателно чрез действително познание на човека.
При представление на сцената имаме движещия се човек или движещите се човешки групи. Поезията, която бива превърната във видим говор, се рецитира едновременно. Ние чуваме съдържанието на поетическата творба и го гледаме едновременно с очите. Или на сцената се представя музикална композиция, която отново се явява в движещите се жестове като видима песен. В евритмията имаме движеща се пластика, която съществено разширява областта на художественото. (Събр.съч. 27)
Д-р Инго Юнге – антропософски лекар от Германия с над 30-ет годишна практика, в лекция, представена в Русия
...Много хора мислят, че Евритмията е някакъв курс по танци. Но това не е танцувално изкуство, не е пантомима, и не е нещо друго. Това е нещо ново. Това е ново изкуство, което е изведено от духовен източник. Рудолф Щайнер казва, че евритмията представлява задължително условие за бъдещето. Това означава, че евритмията е необходима, за да може човечеството да се развива по-нататък...
Човекът възниква в хода на мировото развитие, а евритмията представлява това мирово развитие. В хода на мировото развитие той е станал такъв, какъвто е днес, и в хода на това развитие човекът получава съвършено особен орган. Това е ларинксът, който ни дава възможността за речта и ни издига над животинския свят.
В евритмията се представят движения, които ларинскът прави – ларинксът заедно със зъбите, устните, с езика и небцето. Тези движения, които се отпечатват в потока на въздуха с помощта на ларинкса, при евритмията се повтарят с помощта на цялото тяло. Когато ние говорим, във въздуха възникват различни движения и вихри, а в евритмията тези движения се повтарят с ръцете и с цялото тяло. Благодарение на тези движения на човека неговата реч става видима. С помощта на зрението ние не можем да видим тези движения, които се случват от речта във въздуха. Но евритмията ги прави видими, и ние можем да ги видим.
За другите изкуства е характерно, че те много често се раждат от подсъзнателното... При евритмията е обратно. Тя е свързана със силно пробуждане. Инструментът, който се използва за евритмията – това е самият човек... Тя не е изкуство, което е измислено или някакси открито. Евритмията е изкуство, което е било прочетено от историята на развитието на човечеството с помощта на ясновиждащи способности. Именно за това в нея няма нищо произволно. Чрез човека говори цялата вселена, целият звезден свят...
Това, което се случва в нашето етерно тяло – това са невидими светлинни движения, в евритмията стават видими. Целият човек със своите жестове представя това, което се случва вътре в него в етерното тяло. В обикновена ситуация ние не можем да видим движението на етерното тяло и също не можем да видим тези изменения, които по време на речта се случват във въздуха. Но с помощта на евритмията ние можем да видим това.
Нашата епоха – епохата на Рибите, има задачата: човекът отново трябва да изпълни своя живот с одухотвореност. И това е възможно не с помощта на словото, а с помощта на евритмията. Благодарение на евритмията в живота навлизат свръхсетивни, духовни явления.
Когато хората осъзнаят, че евритмията е необходима за по-нататъшното развитие на човечеството, у тях се развива много голямо чувство за отговорност за цялото човечество. И този човек не вижда пред себе си друг начин за действие, освен да разпространява това знание по-нататък.
В предишните беседи разказах, че нашето етерно тяло трябва да расте и трябва да стане голямо. И затова е необходима евритмията. Цялото развитие на света съществува само за човека. То не би имало никакво значение, ако човекът не може да го приеме. И всички тези удивителни взаимовръзки, които съществуват в света само за човека, ние можем да възприемем най-добре чрез евритмията. Всички движения на планетите, всички мирови взаимовръзки са създадени за това, за да можем ние да говорим. И когато правим евритмия, ние използваме онова, което е създадено за нас. Тези взаимовръзки са ни дадени от Рудолф Щайнер чрез евритмията.
Ута Штол-Кувилски, Нова Зеландия
...Когато слушаме речта, нашето етерно тяло се движи. В своите духовни изследвания, Рудолф Щайнер наблюдава тези движения и това са: видимата реч и видимата песен. Те имат своя произход в етерните сили и действат най-силно върху формата на растящия ембрион и неговото развитие през следващите седем години. Тези сили са и силите за възстановяване, което ние изживяваме след един здрав сън през нощта...
Евритмията, родена от антропософията, идва към нас като поток от бъдещето, който може да осветли миналото. Рудолф Щайнер е дал на евритмистите огромно богатство от указания: сега имаме предизвикателството да ги изучим, да ги практикуваме и да ги направим наши. Това не е лека задача днес и в нашата епоха, защото ние плуваме срещу потока на материалистичното ни време в много отношения; но е красива и много удовлетворяваща задача. Както казва Щайнер в лекциите си по лечебна евритмия: „В нашата епоха волята се развива бавно, а интелектът – бързо. Една от задачите на евритмията е да върне волята в цялата човешка еволюция.”
Из „Основни елементи на лечебната евритмия",
д-р мед. Маргарете Кирхнер Бокхолт
През 1912 г. бе поставено началото на това ново, създадено и наречено от Рудолф Щайнер - Изкуство на движението.
Евритмията е един видим говор и по това се различава от танца и мимическото изкуство. Елементите на речта, гласните и съгласните, които се създават в ларинкса и прилежащите му органи, се превръщат в движения и по този начин стават видими. Както нашия говорен организъм прави точно определени жестове когато изговаря едно „А“ или едно „U“, или когато формира някои съгласни с устните или с небцето, така и жестовете в евритмичното движение са определени, закономерни, принадлежат на точно определен звук, и могат да изразяват само него. Формите на движение не са произволни, а дават на художественото изобразяване широка свобода на действие, също както прави нашият говор.
Речта, с която е надарен човека може да звучи само от него навън, тъй като божественото творящо Слово така е изградило човешкия организъм през многото развития на Земята, че микрокосмическото Слово може да звучи от него като отговор на макрокосмическото. Така говори също и в Евритмията творящото Слово чрез човешката фигура и нейните двигателни възможности.
Евритмичното изкуство, както бе създадено чрез Рудолф Щайнер, е едно духовно творение, което води към хората, защото има като инструмент самия човешки организъм. У хората се разкриват двигателни сили и двигателни форми, които също могат да се намерят навсякъде във Вселената, а също и в природата, които обаче са скрити за нашите физически сетива, тъй като принадлежат на етерните светове, и в тях се разкрива творческата дейност на думите...
Из интервю с Диана Демирева – евритмистка от България
Евритмията е създадена от австрийския учен д-р Рудолф Щайнер през 1912 година и представлява изкуство на движението, чрез което се развиват и оживяват етерните сили на човека. Тя произхожда от духовните основи на антропософията, откъдето се черпи артистичното, педагогическото и лечебното й основание.
Евритмията е движение на тялото и преди всичко на ръцете, което точно отразява етерно звуците на говорната реч и музиката. Всеки звук от азбуката и всеки тон и интервал от музиката се изобразяват със съответно движение на ръцете и тялото на евритмиста.
По този начин това, което чуваме като говор и прочетен текст или музика, чрез евритмията става видимо в пространството. Виждаме етерното движение на музиката и говорната реч, когато звучат, т. е. те стават „видими”.
Евритмията е изкуство на движението на сцена, изпълнява се в съпровод на живо слово - рецитация или жива музика - обикновено класическа, с костюми. Това не е свободна интерпретация на музиката или текста от модерния танц, а точно отражение на звуците на словото и музиката.
Евритмията се изпълнява от професионално обучени евритмисти на сцена, но които също така биха могли да провеждат курсове и семинари, да сформират групи от начинаещи възрастни или деца и да разучават дадените движения, хореография и форми в ритмични срещи, в продължение на години, докато овладеят движенията на евритмията...
...Евритмията е сценично изкуство с постановка, хореография, цветни костюми и сценично осветление. Всяко художествено произведение на словото и музиката може да се възпроизведе чрез евритмията звук по звук. Едно представление може да се изпълни от солов артист или от евритмична група, или от цял ансамбъл евритмисти на голяма сцена.
...Чрез редовното изпълнение на евритмични упражнения и движения се укрепва и развива преди всичко етерното тяло на човека.
Евритмията хармонизира мислите, чувствата и волята на практикуващия. Той усеща, че плува в един етерен поток, извиращ от словото, музиката или двигателната медитация, и става едно с тях. Като всяко изкуство носи наслада, възторг и удовлетворение от сливането с божествените сили и движения, създали самия човек.
Димитър Левашки – евритмист от България: за приликите и разликите между Евритмията и Паневритмията
Общото между Паневритмията и Евритмията е името и хармонизиращото им въздействие върху телата. И двете, разбира се са свалени от Духовния свят, но почти нямат нещо общо. Освен за сценичната евритмия трябва да се каже и за лечебната и педагогическата - другите два клона на новото изкуство Евритмия.
При лечебната евритмия чрез повторение на ред гласни, съгласни или смесено се въздейства върху заболелите органи в оздравителна посока. Тук в ръцете на лечебния евритмист и антропософския лекар, който също трябва да е включен в лечението, са силите на Зодиака, тези, които формират етерните и физическите органи когато слизаме във всяка инкарнация. Затова е много важно точното познаване на заболяването, за да се определи и правилното лечение. Този ред от гласни или съгласни, или смесени, се изпълнява с крака и ръце, в повечето случаи едновременно, понякога с подскоци. Въздействието е доказано в многото антропософски клиники по света, където лечебната евритмия се практикува като част от антропософската медицина.
Тъй като при лечебната евритмия се борави с формиращите сили на Йерархиите и Зодиака, много е важно да се подбере правилното въздействие върху органа, затова лечебният евритмист, след като е завършил 4-годишно обучение по евритмия, една година учи лечебна евритмия с последваща 6-месечна практика в антропософска клиника, и лечението трябва задължително да се следи от антропософски лекар. Практикуването на лечебна евритмия без достатъчно знания и практика може да увреди повече органите, вместо да ги излекува. В това е цялата отговорност на лечебния евритмист и антропософския лекар, провеждащи лечението.
При сценичната евритмия всичко е насочено навън. В нея евритмистът трябва да покаже на публиката душевните нюанси на скритото във всяко стихотворение, приказка или музикална творба, пречупено през неговата душа, докато при лечебната евритмия е обратно - навън нищо не се показва, всичко е насочено навътре към органите, които се лекуват. Затова лечебните евритмисти избягват да практикуват сценична евритмия и обратно. Поначало всяко евритмично упражнение укрепва и развива етерното тяло.
При сценичната евритмия всеки евритмист е творец, всяко стихотворение, приказка, музикално произведение може да се представи евритмично с различни форми, създавани по точно определени правила, а не хаотично в пространството. Това е универсалното в художествената евритмия, а нямаме фиксирани 28 упражнения, изпълнявани само по един начин и с една музика.
При педагогическата евритмия се цели правилна ориентация в пространството. Тук има много движения вътре в геометрични фигури от триъгълник до осмоъгълник с едновременно движение на самите фигури една спрямо друга в пространството. Учи се от 1 до 12 клас във Валдорфските училища.
* * *
Вниквайки в онова, което действително е Евритмията, става ясно, че тя е твърде далеч като същина, смисъл, въздействие и цели, като място в света днес и в бъдещето, от елементаризма, с който е представена в цитираните по-горе извадки на последователи на Учителя.
Човек е нужно да носи отговорност както за делата си, така и за това, което говори и пише, по отношение на всичко в своя живот, още повече, ако съзнателно е решил да развива духовно съществото си. Тази отговорност не може вече да бъде търсена от авторите на подобни „описания” на Евритмията, но е важно да замисли тези хора, които ги четат и следват, като бъдат призовани към много по-голяма будност, повече информираност, търсене не само на теория, но и на жива практика и допир с онова, за което искат да говорят и да представят в света. В това - деление на антропософи и на последователи на Учителя - няма! Има желание за честност и чистота, както и съзнателно избран път да се следва истината.
Целите статии, от които са цитираните по-горе откъси и които разкриват същността и мисията на Евритмията, както и как протича обучението по Евритмия в София, търсещите истината могат да намерят в сайта по Антропософска медицина.
Дорина Василева, педагог и психолог