Ето, че дойде и така дългоочакваното ни пътуване до с. Отец Кирилово... до дълбините на нашите души - мястото, което за три дни щеше да приюти хора, обикнали съществото Евритмия, с изпълнени с трепет сърца.
Лято е, време за почивки и дългоочаквани планирани пътувания. Но и време за ремонт на дома, за работа в градините и полята. Всичко това възпрепятства голяма част от нашето хармонично „семейство” по Евритмия. Събирането при Нели в китното тракийско селце беше планирано през месец май по време на последния пети модул от курса. Той беше под знака на Юпитер и гласната „О“, които хармонизиращо ни подтикнаха към планирането на това събиране, като своеобразен завършек на тази така вълнуваща година.
И така, трима от тези, които бяхме решили да присъстваме, потеглихме в ранния петъчен следобед, изпълнени с трепет и вълнение. Неусетно под лъчите на юлското слънце, в прекрасно настроение, стигнахме до пазара на с. Граф Игнатиево. Това е място, което горещо препоръчвам на всеки ценител на добрата храна, произведена в близкия регион. Характерно за този пазар е, че всяка баба или дядо, стоящи зад пъстрите сергии с плодове и зеленчуци, държат да отбележат, че цялата им реколта е набрана сутринта. :)
Напазарувахме от стопаните на плодородна Тракия и се отдадохме в близкото магазинче на ароматно кафе, сладки приказки... и още нещо. Така неусетно установихме, че часът е почти 17 и е време да се отправим към с. Отец Кирилово. Достигайки селото се обадихме на Нели, която ни упъти и след миг се озовахме пред портите на нейния необикновен селски дом. Защо необикновен? Защото всеки, който прекрачи прага му, се потапя в гостоприемството и топлината, идващи първо от неговата стопанка – самата Нели.
Нели ни посрещна с даровете от градината си. Последваха прегръдки между всички нас, събирайки се отново в онова цяло, което бяхме по време на евритмичните модули. След това Нели продължи с разказа си за цялата работа и обич, които е вложила, за да сътвори от едно буренясало място прелестта, в която се е превърнало то сега. След като се настанихме в тази селска къща, всеки един от нас се потопи в непринудената й атмосфера.
Кулминацията настъпи в момента, в който прекрачихме градината. Тук всеки затаи дъх. Тя се отглежда по правилата на биодинамичното земеделие на Рудолф Щайнер, без препарати, пълни с химия, тровещи земята. Трите кръга са разделени тематично – зеленчуци, ягоди и други ниски храстовидни плодове и цветя.
Цветният кръг – в момента не се вижда ясно, но след време ще
контрастира оформен пентаграм от розови храсти, с „глава“ на север.
Избрахме именно цветния кръг за място на нашите духовни занимания. След като отдъхнахме на чаша чай от маточина, ръчно набрана от двора, решихме преди вечеря да помогнем дори и мъничко с работа в градината.
Така неусетно отмина този първи ден. Бяхме петима, символично събрани - точно толкова, колкото са основните добродетели по Учителя, които човек трябва да развие в себе си.
В утрото на втория ден посрещнахме изгрева на слънцето, огласян от птичите песни и жужащите буболечки в полето.
След като се събудихме, се отправихме в градината и там в цветния кръг изиграхме упражненията на ученика - 6+1 музикално, както са по-известни. След това макар и пет човека се потопихме в първите 28 упражнения на Паневритмията. При нея много силно се усети контактът с растенията, с тяхната етерна същност. Това са моменти, в които човек осъзнава колко е важно, красиво и разумно да е в хармония с Природата.
Разбира се, че съвсем естествен завършек на това сутрешно единение с Цялото е да се отдадеш на вкусни плодове и чай от маточина. Нели ни предложи и чай от смокинови листа - нещо, което препоръчвам на всеки, след което се отдадохме на разговори на духовни теми.
Чакайки трима приятели, пътуващи от София, решихме да сготвим боб – храна, любима на всеки българин. Различното е рецептата, която Петьо ни предложи. От вечерта го бяхме оставили да се накисне, а на следващия ден той ни показа как можем да го обелим. Зърно по зърно - тайната е в повечето ръчички и техника, изпитана лично него. И закипя труд.
На обяд посрещнахме приятелите и заедно седнахме на трапезата.
Така дойде времето за заниманието ни по Евритмия. Осем души, обгърнати от съществото Евритмия, чието присъствие усещахме непрестанно.
Започнахме, потапяйки се в светлинния стълб с гласните И-А-О. След това се хармонизирахме и тонирахме с триразделно ходене – напред, настрани, назад. Последва полет с цветовете, започвайки с цвета на Венера - зеленият, като преминахме през цялата дъга и завършихме с цветна лемниската. Лечебно-евритмично „А” дойде съвсем естествено след този цветен ритъм, за да достигнем и до фигурата на Пентаграма.
С напредването на времето все по-осезаемо усещахме жарките лъчи на слънцето и решихме, че ще продължим на по-подходящо място. И какво по-добро място от планината!
Близката Средна гора е една много мистична планина, изпълнена с магнетизъм. И това траките са го знаели много добре. Тези наши посветени в древните мистерии предци са разполагали своите светилища на точно определени места в планината. Едно такова е Кутела – място, което според съвременната археология датира от 9 в., но лично според мен от доста по-ранна епоха. Това място определено е било храмов комплекс, със специална част за посвещение. И ето ни всички там след благословението на ситния дъжд, който ни посрещна.
Тук в съботния ден, който е под властта на Сатурн, решихме да направим неговия печат. Истинска мистика – идваща от музиката на арменския дудук, изпълнението и мястото. Всеки беше потопен в атмосферата на това място... Преживяваното беше неописуемо!
След това си наляхме вода от едно планинска чешма. Тихо и замислено пътувахме към „дома на Евритмията” в село Отец Кирилово.
И третия ден посрещнахме Слънцето! Евритмичното ни занимание започна раничко, за да се насладим на ранните и все още свежи слънчеви лъчи. Обръщахме внимание на точното изпълнение на всеки детайл. Всеки даваше своята идея за следващото упражнение...
„Ето колко е добро и колко е угодно да живеят братя в единомислие...“ (Псалом 133)
Завършихме с упражненията „Алелуя“ и „ Пентаграм “, под звуците на великолепното православно песнопение „Agni Partene“, изпълнено от Дивна Любоевич.
* * *
Искам да благодаря на Нели за топлината и майчината обич, с която се грижеше за нас.
Благодаря на Дори Василева за това, че подкрепя този курс по Евритмия, за всичките й усилия на един добър съработник на Духа и носител на Антропософията.
Благодаря на Галина Бертелсен - нашия светъл учител по Евритмия, за благостта и дълготърпението.
Благодаря на цялото ни евритмично семейство - тези които физически не бяха с нас, ги носехме в сърцата си.
Следващата година ще има ли отново събиране?
Да, ще има! Защото хубавите духовни практики трябва да се превръщат в традиция!
Емил Тенев