Ще започна с безграничната си Благо-Дарност първо към Рудолф Щайнер, който дари човечеството с тази благодат, с това езотерично изкуство. Както и на Галина Бертелсен за търпението и благостта, с която ни въведе в него.
През септември 2018 год., девет години след своя духовен катарзис, се впуснах в едно преживяване със Съществото Евритмия. Именно то ни събра около 20 човека, изпълнени с трепет и вълнения, ръководени от една светла душа с български корен. Вълнението трудно се описва с думи. Към това ново начинание подходих без предубеждения, бях чист и отворен като бял лист, потрепващ в очакване за непознатото или по-скоро на нещо забравено за човешкия ми ум, но отпечатано в душата ми.
Девет години преди това започнах да играя Паневритмия, която всеки път изпълнявам с трепет. Последовател съм на Учителя Беинса Дуно, който ни е дал една изключително силна молитва - „Добрата молитва“. В нея има стих, който живее дълбоко в мен:
„Помагай ни и съдействай ни да растем във всяко познание и мъдрост.“
Именно този стремеж към познание и мъдрост преди около две години ме доведе до Духовната наука, която дълбоко проникна в мен. Запознах се с Дори и благодарение на нея и други мои приятели разбрах за началото на курса по Евритмия. Вътрешно почувствах необходимостта да се докосна до нея и така се озовах през септемврийската есен на 2018 год. в кръга на група искрящи души. Контактът с тези хора беше чист, лек и хармоничен.
Галина Бертелсен стъпка по стъпка ни въведе в това изкуство, раздвижвайки в дълбочина етерните ни тела. Като всяко начало се чувствах леко неуверен. Но „ваксата“ за преодоляване на това колебание беше доста простичка, каквито са всички божествени неща – да изключа субективния ум и да се впусна в потока на етерните сили, крепейки се на златния стълб от светлина, който пропускахме през нас в началото на всяко занимание и който беше съпътстван от гласните И-А-О.
И така се впуснахме в едно пътуване през планетите Венера, Меркурий, Сатурн, Марс и Юпитер. Преминавахме през астралния свят, докосвайки се до цялата цветова гама от черевения цвят, през оранжевия, жълтия преминавайки през свободата и лекотата на зеления, впускайки се все по-дълбоко през синия, лилавия, та чак до черния, за да се разтворим накрая в блажената белота. И за да останем здраво стъпили на земята в помощни се притичваха съгласните Б-М-Д , Н-Р-Л... с тяхната отчетлива премереност.
Най-силно бях докоснат от модула, посветен на Сатурн и гласната У. През него достигнах до такива дълбини на душата си, до които никога не се бях докосвал. Печатът на Сатурн ме изпълни с усещането за началото на Сътворението под дълбокия звук на арменски дудук.
Между модулите репетирах и самостоятелно. Някои от упражненията се превърнаха в част от редовните ми практики. Успявахме, благодарение на организаторските качества на Дори, да се събираме с приятелите от групата, които са превърнаха в едно своеобразно продължение на модулите. Колективната работа е от огромно значение за развитието както на всеки един поотделно, така и на цялото.
И накрая дойде заветният ден – 28 май 2019 год., облечени в белите си одежди, с трепет и вдъхновение се впуснахме в нашето първо представление пред публика. Бях изпълнен с вълнение, но се стремях, използвайки наученото от Евритмията, да балансирам вълнението си.
Спектакъл - необикновен!
За мен, за групата и за публиката!
Започвайки с движението на цветовете, усетих как успяхме да потопим аудиторията в цялата цветност, която разпръсвахме в пространството. Започнахме в зелено, за да преминем през искрящите жълти и топлите оранжеви лъчи. За да се вплетем в безкрайната трансформираща лемниската, обагрена в червено.
Последва „говора на човека”, творящ в симбиоза с цялата вселена, за да се понесем към висините, там където всичко слизащо от Духа попадна под печата на Сатурн в неговата виолетова гама.
Фигурите на Седемлъчистата звезда и Пентаграма са нещо много специално за мен. Това са сакрални форми, оставящи траен спомен в моята същност.
Разбира се като на истински празник имаше и подаръци. Имаше и трудност, която ни показа, че вървим в правилната посока.
А оттук накъде?
Към началото на втората евритмична година. Въоръжен съм с търпение и стремеж към изучаване на дълбоките тайни на етерния свят, който ни разкрива Съществото Евритмия.
Пожелавам на себе си и на всички приятели от евритмичната ни фамилия да бъдем още по-старателни, прилежни, но и наслаждаващи се на това духовно изкуство.
Емил Тенев