Д-р Ита Вегман: Международната Лятна школа в Шотландия
(Геарлох, Дънбартъншир)
26 юни 1927 год.
Пиша тези редове, от една страна, за да събудят разбиране по отношение на Лятната школа, която скоро ще се състои в Шотландия, и от друга страна, за да предотвратят недоразумения, които могат да възникнат тук или там, понеже не всеки осъзнава какво всъщност се имаше предвид с нея.
Предишните Летни школи в Пенмайнмаур и Торки възникнаха, както и тази, която предстои, по инициатива на г-н Дънлоп и всеки, който участва в тях знае, че те бяха увенчани с голям успех. Рудолф Щайнер беше изнесъл там най-прекрасните си лекции; лекции, които се занимаваха с науката за посвещението и които бяха достъпни също за неантропософи. Тук нещата могат да се изразят по различен начин, отколкото на други места. Сякаш разбирането за Духовния свят е по-отворено, сякаш слушателите, независимо, че идват от различни места, са способни да реагират много по-силно на най-фините импулси, които идват към тях от Природата и които могат да бъдат чути навсякъде, и да се издигнат в техните чувства към царствата на душата и духа. И всеки, които по това време имаше щастливата съдба да проведе един или повече разговори с Рудолф Щайнер, знае, че там звучеше нещо специално в хармония с неговите думи; нещо, което лежеше в атмосферата и което даваше специален тон на разговорите. Първична мъдрост, първично предание се носеше в атмосферата. Сякаш – и много приятели, които бяха там, можаха да го изпитат – тази мъдрост беше събудена от дълбок сън от изговорените думи на Рудолф Щайнер. Антропософията по този начин получи дори по-дълбок блясък, от този който вече имаше. Животът и тъкането на Духа във физическото, на което учи Антропософията, бяха възприемани по-дълбоко. Човек се чувстваше по-близо до духовното, въпреки че съвременната цивилизация е влязла и тук, и човекът живееше в нейните условия.
И тук бих искала да спомена нещо, което Рудолф Щайнер смяташе за толкова важно за нас като антропософи и което той изрази в един разговор по следния начин: Михаил, Духът на епохата, под чието ръководство стоим, ще изисква все повече и повече да изнесем Антропософията навън, в целия свят, и космополизмът ще трябва да заеме мястото на това, което е останало тясно и ограничено в един мистериен център. И за отделните индивидуалности също е изключително важно да излязат навън и да научат нещо от външния свят, защото, така каза Рудолф Щайнер, едно истинско познание за външния свят прави възможно човешките същества също да дойдат и да разберат Духовния свят по правилния начин по времето между смъртта и новото раждане. И от това правилно познание на Духовния свят също ще зависи нашата способност да познаваме своя собствен организъм. Ако имаме това знание за своя собствен организъм, тогава, когато следващия път дойдем във физическия свят и избираме физическо тяло за своята инкарнация, ние ще бъдем способни да изберем такова, което е без наследствени недостатъци, или ще бъдем толкова силни в душата и духа си, че ще имаме силите в нас да преодолеем така нареченото наследствено тяло и да изградим тези органи, с които душата и духът могат да живеят в хармония. Поради тази причина в старите мистерии се е препоръчвало на тези, които щели да бъдат посветени, да предприемат големи пътувания и пътешествия, така че да опознаят разнообразието на света, да почувстват контраста между студените и влажни области, от една страна, и сухите и горещи, от друга, както и да приемат в себе си всички междинни състояния. Много хора в настоящето трябва да се борят с факта, че тяхната душа и техният дух невинаги могат да се възползват изцяло от своето физическо тяло. Това е така, защото между днешното време и това на онези пътувания, когато мистериите са имали своя период на цъфтеж, християнското Средновековие се намесва със своя манастирски начин на живот, който обвързва човека повече към родната му земя. И само там, където нещо от това древно знание все още е оцеляло, е прекъснато това „придържане към корените“.
За следващия век е от огромна важност хората отново да спечелят възможността да изграждат такива физически тела, така че цялото тяхно духовно същество да може правилно да се свързва с тях. Разбира се едно истинско познание за външния свят не се придобива само с пътувания и пътешествия, но също и чрез интимно, любящо проникване в тайните на Природата; въпреки това е важно човек да се запознава с чуждите страни и обичаи.
И сега нека отново да се върнем към Летните школи. Несъмнено беше заслуга на г-н Дънлоп, че по сензитивен начин избра такива места за Летните школи, в чиято непосредствена близост първичната мъдрост е царувала преди хиляди години. В Пенмайнмаур, разположен на западния бряг на Англия, срещу Ирландия, Друидските мистерии са процъфтявали. В Корнуол, недалеч от Торки, бяха намерени руините на замъка на крал Артур, откъдето крал Артур и неговите рицари извършвали своите дела в света. А тази година изборът падна върху Шотландия, толкова богата на легендарни знания, на място, от което могат лесно да бъдат достигнати тези острови, известни като Хебриди, такива като Йона и Стафа, където лежи известната Фингалова пещера. Обаче в една лекция*, държана през 1911 г. в Берлин, като преди това беше слушал на концерт увертюрата на Менделсон „Хебридите“, Рудолф Щайнер напомни на слушателите си за тайнствените съдби на праисторическите хора, които са живели на тези острови. Тези праисторически хора, които пристигнали там от Атлантида, са запазили в своите келтски потомци старото атлантско ясновидство в абсолютно първично състояние. И той разказа как тези келтски народи, които можело да бъдат открити в Ирландия, в Шотландия и на междинните островни групи, са се чувствали все още изцяло свързани със света на боговете и са се оставяли да бъдат ръководени и съветвани от тях. Всеки, който все още притежавал пълната сила на своето ясновидство, ставал водач на своя народ. Такъв бил Фингал, познат от много легенди, чийто славни дела били възпети от неговия син, слепия бард Осиан, който можем да оприличим като Омир на Запада.
„И ние можем да разберем – казва Рудолф Щайнер в тази лекция – че възраждането на тези Осианови песни чрез Макферсън през 18-ти век прави огромно впечатление на Европа. Гьоте, Хердер и Наполеон вярват, че могат да чуят в техните тонове нещо от магията на първите дни.“
Да, наистина, човек може да усети в тези песни магията на първичната мъдрост; мъдростта, която говори във вятъра и облака, в мъглата и светкавицата, в Луната и звездите. Всичко това е космическа мъдрост, която се е пеела там, в песните на среднощните събирания, от бардовете, които като посветени все още носели в своите души последните останки от Друидските мистерии. А домът на Фингал, сега известен като Фингаловата пещера, бил като катедрала, изкристализирала сякаш от самата Природа, в която се издига колона след колона в редици от огромни каменни образувания, а над тях се извисява арка от същата каменна зидария, и всичко това е окъпвано от вълните на морето, разбиващи се срещу колоните на пещерата.
Човек наистина може да се почувства развълнуван от мисълта, че може да отиде до такова място като това, носейки Антропософията в сърцето си. И ако могат да се намерени точните думи, с които да се изрази това, тогава духът на Рудолф Щайнер ще бъде до нас и ще ни помага да носим истинската Антропософия на места, където е все още малко известна.
Затова беше голяма радост за Медицинската секция да бъде поканена, за да вземе участие в тази Лятна школа – не само защото е приятно да се посетят и да се опознаят други страни, но също и защото по този начин беше реализиран един от най-важните импулси, дадени от Рудолф Щайнер.
*Една лекция – Лекция, държана на 03.03.1911 год. в Берлин, от цикъла „Мисията на новото духовно откровение“, GA 127 – бел. пр.
Превод от английски: Деян Пенчев