До всички членове!
28.06.1925 год.
Три мисловни нагласи са били пробудени у членовете от Ръководните мисли, които аз имах желанието да продължа в смисъла, възнамеряван от д-р Щайнер. На първо място, имаше едно силно позитивно утвърждаване, което е направило себе си взеизвестно – едно радостно и уверено настроение, което се е превърнало в Управителен съвет /Форщанд/, изпълнен с доверие и готовност да се окаже помощ в носенето на изключителните задачи, които трябваше да бъдат поети като задължение от неговите членове след смъртта на нашия многообичан учител и лидер. Второ: имаше една негативна нагласа на скептицизъм, подета от малка група от хора, които се противопоставиха на това, което искаше да продължи смело напред. Трето, една все още малка група беше започнала да търси вина по възможно най-противен начин чрез обиди към отделни личности и във връзка с това в голяма степен забравиха за благородната личност на самия Рудолф Щайнер, който добре знаеше какво прави, когато възложи на членовете на УС техните различни функции. По този начин това се превърна и в атака срещу него, защото чрез нея те подложиха на съмнение неговата проницателност.
Тези три нагласи излязоха на светлина и сега е абсолютно необходимо да се намери общ език с тези хора с различна предразположба, които откриваме в Антропософското общество и които са изразили своите мнения с тази различна нагласа. Какво намерение стоеше зад продължаването на Ръководните принципи, след като Рудолф Щайнер беше прекратил тяхното написване на физически план?
В Ръководните мисли нашият ръководител е дал един чудесен строеж на Антропософското общество, един начин на постройка, чрез който би могло да бъде открито отново - кристално чисто, съкровището на мъдростта на Антропософията. Той е бил даден в кратки, преизпълнени със значимо съдържание изречения по такъв начин, че всеки, който е в цялост запознат с Антропософията, би могъл лесно да ги разбере. Намерението беше чрез Ръководните мисли, които бяха представяни ежеседмично, да се създаде една обща връзка между самите членове (бел. прев: на Антропософското общество) и между тях и членовете на Управителния съвет в Гьотеанума. Когато тази директна и непосредствена дейност на нашия ръководител секна на физически план, тези от нас, които работехме заедно с него, потърсихме възможности за продължаване на дейността. Тъкмо тогава нашият скъп Алберт Щефен ни даде решението за нашето затруднение в следните красиви слова: „Потопете се изцяло в неговата деятелност и ще откриете пътя към Рудолф Щайнер в духовния свят.“
Това беше също и моята нагласа, моят позитивен подход. Нашата най-първа задача беше да положим усилия да поддържаме нашата обща активност с духовния ни учител, потапяйки себе си в извършената от него работа чрез наблягане и обръщане на внимание към това, което вече е било казано, чрез подчертаване на истини, които изведнъж са излезли на преден план чрез смъртта на нашия многообичан учител. Единственият начин, по който човек може да намери пътя към Рудолф Щайнер в духовния свят, е, като продължава да премисля всичко, което вече е било казано и написано от него, и когато всеки един член (бел.пр.: на АО) поддържа живо в себе си онова, което го свързва лично с д-р Щайнер.
Това беше моят начин, единственият път, по който за мен беше възможно да стъпвам. За мен бе необходимост да доведа всичко, което д-р Щайнер ми беше казал в хода на лични разговори, в хармония с всичко изнесено и написано от него в лекции, и да го направя достъпно за членовете. И аз отдавам голямо значение на тази точка: единствено да кажа толкова от онова, което ми беше поверено, колкото може да бъде открито и потвърдено от всеки един член в лекциите. В този смисъл се зародиха Ръководните мисли (тук става въпрос за тези, които тя продължава/дава, а не за изнесените от Р.Щайнер, бел. пр.).
Ако група хора биха желали да възразят срещу така избраната форма, те би трябвало да имат предвид колко деструктивно се намесват в позитивното продължаване на работата. Едно продължение на работата, простиращо се до такава форма, би следвало да не бъде прекъсвано, за да се избегне разделение и отделяне на богатствата на Антропософията и личността на д-р Щайнер. Защото самият той веднъж изрече следните думи:
„Аз само трябва да напусна физическия свят и, ако тогава противодействащите сили биха успели да отделят Антропософията от мен така, че учението да достигне до широките маси без да се знае за мен, така, че учението би станало повърхностно, то тогава реално би се осъществило това, което ариманичните същества са възнамерили и имали за цел.“
Това изказване следва да се приеме сериозно и никога да не бъде забравяно, защото ние също така трябва да имаме предвид колко големи са опасностите, които могат да произлязат от разрастването на Антропософското общество. Защото, докато учението може действително да се разпространява широко, би могло лесно да се случи така, че личността на д-р Щайнер да не може да окаже влияние, освен ако онези от членовете, които стоят в лична взаимовръзка с него по време на земния му живот, са способни да продължат тази връзка сега, когато той е в духовния свят, и по такъв начин да изпълнят дълга си да запазят живи неговата личност и живот за останалите.
Колко големи са опасностите беше ясно подчертано от Рудолф Щайнер по време на престоя му в Париж след Коледната конференция. В откриващата лекция той каза на членовете, че „Антропософското движение, което от Коледното събрание насам вече се е отъждествило с Антропософското общество, може да бъде все повече и повече езотерично, но свързан с това е също и фактът, че от духовна гледна точка, много силни противоборстващи сили, демонични сили, ще щурмуват Антропософското общество. За да постигнат целта си, тук на Земята тези враждебни сили се възползват от онези човешки същества, които застават срещу позитивното действие на духовното или вътре в самото Антропософско общество, или като работят извън него срещу Антропософията”.
Но същевременно с това д-р Щайнер изрази и надеждата, че тези противникови сили могат да бъдат надмогнати. И сега ние сме изправени пред изгарящия въпрос: бяха ли тези сили наистина преодоляни или човек не може да счита неговото (бел.прев: на Рудолф Щайнер) напускане на физическия свят като жертвено дело за целите на преодоляването на тези демонични сили? Едва много много по-късно ще бъде възможно да се говори за тази мистерия, когато много от това, което се случи, ще застане пред нас много по-ясно. В настоящия момент ние трябва да го приемем смирено, обединявайки в любов нас самите с него, който извърши за нас дела на мощ, и да изречем вътрешно молитвата: О, помагай ни занапред, ти, велик дух!
Превод: Веселина Радкова
Преведените досега обръщения на Ита Вегман след смъртта на Рудолф Щайнер