Настоящото издание бележи петдесетгодишнината от смъртта на Ита Вегман през 1993г. и поставя началото на нова поредица за основоположниците на съвременната духовна наука на издателство „Temple Lodge Publishing”.
Английските читатели познават Ита Вегман главно като докторката, която сътрудничи на Рудолф Щайнер при написването на учебник по медицина. Този учебник се появява под малко сложното немско заглавие „Grundlegendes für eine Erweiterung der Heilkunst nach geisteswissenschaftlichen Erkenntnissen”. По изричната молба на Рудолф Щайнер отправена към Д.Н.Дънлоп през 1924г., той е издаден и на английски език, преведен от Джордж Адамс. Това издание носи по-простото заглавие „Основи на Терапията” („Fundamentals of Therapy”)[1]; Както немския оригинал, така и английсккото издание излиза за пръв път към края на 1925г., няколко месеца след смъртта на Рудолф Щайнер. Оттогава е преиздаван периодично.
Всеки, който е запознат относително добре с литературните произведения на Рудолф Щайнер, знае, че написването на тази книга е единственият случай на негово сътрудничество с друг върху съвместен проект. В този смисъл на двойното авторство, тя се отличава от останалите му произведения, с които обаче е тясно свързана, както ясно се споменава още в първата глава. Читателите, които проявят интерес, могат да проследят тези връзки, обръщайки се към една или друга публикация цитирана там и по този начин могат да поставят и тази книга в контекстуална връзка с творчеството на Рудолф Щайнер, и оттам - и с неговата личност като цяло.
Относно участието на Ита Вегман в написването на книгата обаче, тази контекстуална връзка до голяма степен се губи за английския читател поради факта, че той няма лесен достъп до останалото й писмено творчество. Така че единствено тази книга, която е написала заедно с Рудолф Щайнер, е останала в съзнанието на читателя и там заема една странна и дори някак любопитна позиция.
В собствената си област тази книга очевидно е от голямо значение, но наистина ли представлява основната част от литературното наследство на Ита Вегман? През 1924г. в Лондон Рудолф Щайнер ясно казва, че Ита Вегман е негова „скъпа приятелка и съратница в медицинската и други области на духовната научноизследователска работа и цялото поле на духовни изследвания”, т.е. човек може да си зададе въпроса защо само тази част от научноизследователската работа, която се ограничава с областта на медицината, е най-лесно достъпната на английски език.
Отговорът на този въпрос също трябва да се постави в перспектива като от самото начало отбележим, че Ита Вегман и без друго не е била предимно писателка. Тя никога не е написала собствена книга. И в това отношение вероятно е уместна забележката на Рудолф Щайнер, че „Госпожа Вегман е жена на действието, а не на приказките.”
И все пак именно тази забележка сигурно ще напомни на читателя за известния пасаж в Част I на „Фауст” от Гьоте, където намираме главния герой зает с превода на уводното изречение от Евангелието на Йоан; след като разглежда различни варианти на „В началото бе Словото”, Фауст се спира накрая на версията „В началото бе Делото”. Гьоте вниква тук във факта, че тези две понятия в този случай са контекстуално идентични. Целият смисъл на инкарнирането на Думата на Земята е именно, че Неговите дела напълно си съответстват с Неговите слова.
Това че неотдавна беше заслужено издадена биографията на Ита Вегман, и то в цели три тома, свидетелства за факта колко забележителен е бил нейният живот. А делата, от които се състои този живот, тясно се преплитат с това, което тя е говорила, и с това, което е написала. Защото макар и писателската работа да не е била главното й занимание, тя все пак е правела много силно впечатление, оставящо трайни следи в съзнанието на нейните съвременници и то именно чрез писменото слово.
Освен медицинския учебник, написан заедно с Рудолф Щайнер, навлизането на Ита Вегман в света на литературата става по два пътя. Единият е съставянето на книгата „Aus Michaels Wirken”, издадена за пръв път през 1929г. Това е колекция от легенди за архангел Михаил, произхождащи от много страни и култури, нарочно написана за обикновения читател, и все пак написана с огромнa преданост и грижа. Въведението е представено от нея под формата на дълго есе, което представлява най-изтънченото и най-солидно нейно произведение на тема: дейността на този Архангел в течението на човешката история. Книгата е препечатвана много пъти и продължава да бъде така лесна за четене и така вдъхновяваща, както при първата си поява.
Втората форма на литературна изява е постоянният поток от статии, излезли изпод нейното перо от 1925г. до 1932г. Това, че никак не са били преходни и не са потънали в забвение, е доказано от два отделни сборника, издадени няколко години след смъртта й. Първият носи характерно дълго немско заглавие, а вторият - кратко и наистина любопитно. „In Anbruch des Wirkens für eine Erweiterung der Heilkunst nach geisteswissenschaftlicher Menschenkunde” излиза през 1956г. Той съдържа всички статии, написани от нея за месечното списание „Natura” (през годините от 1926 до 1932г.). „An die Freunde” е издаден през 1960г. Той съдържа голям подбор от нейни статии (т.нар. „основни”, но основни спрямо какво, никъде не се обяснява), публикувани в антропософския седмичник „Was in der Anthroposophischen Gesellschaft vorgeht” през годините 1925 до 1927г. Никой не информира читателите на втория сборник, че от голям брой статии са извадени цели пасажи.
И двата сборника са преиздавани многократно. Но не са отразени в съответни издания на английски език. Макар и това да не изглежда чак толкова необикновено, случаят с Ита Вегман е особено интересен с това, че по-голямата част от нейната дейност е била насочена именно към англоезичната публика. Настоящият сборник доставя предостатъчно доказателства за това. Що се отнася до личното й творчество, то преводът на книгата, излязла под заглавието „Основи на Терапията” е организирано с изумителна скорост и всяка статия, която е написала за Дорнахския антропософски вестник през годините 1925-1927г. се е появявала в английски превод в седмичника „Антропософско движение” („Anthroposophical Movement”) в един ден с германските оригинали на континента. Дори само от този факт виждаме от какво значение е било тясното и скоростно сътрудничество между Дорнах и Лондон в тези ранни антропософски години. В статията „Английското издание на Седмичните новини” („The English Edition of the Weekly News” появила се в броя от 11 март, 1928г., Джордж Адамс (Кауфман) споделя в рамките на няколко параграфа спомените си за този ранен период и какво е било отношението на английския вестник към немскоезичното, публикувано в Дорнах, издание:
„Седмичните новини” („The Weekly News”) на Главното антропософско общество се учреди... през януари 1924г, веднага след Коледното основополагащо събрание... В Англия отначало издавахме само съкратено месечно издание, съдържащо написаното от д-р Щайнер, както и най-важните новини от Дорнах. Д-р Щайнер обаче не беше доволен от това; той непременно искаше цялата английска общност да има същия достъп до това, което се случва в Дорнах, а и на други места, както тези, които можеха да четат оригинала... Ръководството се обърна към нас в Лондон да се заемем с английското издание, което да бъде достъпно за целия англоезичен свят. Това беше призив, на който трябваше да се отзовем... и в началото на лятото на 1924г. издадохме първия брой на „Седмичните новини” на английски език... Нашата задача беше да превеждаме Дорнахския брой възможно най-бързо и да го предоставяме всяка седмица на абонатите във Великобритания, Америка, Австралия, Нова Зеландия и т.н. Незабавният превод на 5 хил. думи всяка седмица изобщо не е лесна работа. От самото начало няколко от членовете се включиха и работиха предано и постоянно. Г-н Колисън (Mr. Collison) беше редакторът на английското издание, а аз поех ролята на негов асистент...”
По този начин английските читатели от онова време са имали същия бърз достъп до статиите, с които Ита Вегман е снабдявала немскоезичния вестник, както и немскоезичните им съвременници. От 1926г. нататък много от по-дългите статии написани от Вегман за „Натура” също излизат на английски в сп. „Антропософия” (Anthroposophy), обаче с доста голямо закъснение след появата им на немските. Главната цел на тази книга е да се даде възможност на съвременния английски читател да се възползва от същото читателско удоволствие, както и предците му в края на 20-те години, а после да чуе и гласа на Ита Вегман от началото на 30-те години.
* * *
Ако читателят наистина желае да вникне в живота на Ита Вегман, предлагам да се обърне към споменатата по-горе документална трилогия от Дж.Е.Зелманс фон Емиховен (J. E. Zeylmans von Emmichoven): „Wer war Ita Wegman?” (1990-1992). В контекста на настоящото Предисловие можем да предложим само кратка справка, а поради причините вече описани в предишната част, ще обърнем особено внимание на събраните тук текстове, както и последствията от тях.
Ита Вегман е родена на 22 февруари, 1876г. в къща, разположена в една захарна плантация в Паракантерос, близо до Караванг, на около 40 мили на изток от съвременна Джакарта, в Ява. Баща й емигрирал като момче от Холандия в тогавашния холандски Малайски архипелаг. Навлязъл в търговията със захар, бързо се издигнал до управител на захарната фабрика в Паракантерос. През 1875г. се оженва за холандско момиче, Хенриета Оферс. Мария Хендрика, която винаги наричали „Ита” е първото им дете, а след нея се раждат още четири. Когато Ита навършва 6 години семейството се премества триста мили на изток, близо до гр. Проболинго на северния бряг на Ява, над който се възвишава планинска верига с три високи вулкана и гигантския Монт Семеру. Тук в Проболинго Ита ходи на училище до 12 год. възраст, след което ходи на частни уроци.
Най-малкият й брат, Хенри-Чарлз умира, вероятно от холера, през 1890г. и може би в резултат на този удар родителите решават да изпратят две от по-големите си деца да довършат образованието си в Европа. Придружена от майка си, Ита (сега на около 14 години) и сестра й Шарлиен, тръгват на дълъг път по море от Ява чак до Холандия. Седващите приблизително четири години момичетата живеят в Арнхайм и ходят на училище в този град, попивайки с охота европейския пейзаж. По време на ваканциите посещават и други европейски страни. През 1895г. се връщат в Ява. Ита е на 19 години. По време на обратното плаване се запознава с млад офицер, за когото скоро се сгодява. Но той е умира скоро след това от туберкулоза.
Тогава Ита се оттегля за няколко години в една къща на баща й в планините, заравя се в теософска литература, с която вече е била запозната. В сравнение с вълнуващия нов свят, който открива в Европа, тя намира живота на холандската колониална общност за доста скучен. Ето защо когато през 1900г. родителите й тръгват да пътуват до Холандия, решават Ита, вече на 25 години, да ги придружи и да й се разреши да получи образование в Европа в областта на терапевтичната гимнастика и масаж.
Така тя отново се завръща в Холандия, но този път остава в Европа завинаги. През следващите две години живее в Харлем, учи гимнастика и получава подходяща диплома. След това заминава за Берлин, където изучава Шведски масаж, и започва работа в терапевтичен институт. През цялото това време продължава да се занимава с теософия и именно така, когато пристига в Берлин в края на лятото на 1902г. тя се среща и с Генералния секретар на германската секция на Теософското общество, д-р Рудолф Щайнер.
Въпреки че Ита Вефман става член, както е редно, на Германската секция, тя отначало не проявява особен интерес към това, което Рудолф Щайнер споделя в лекциите си и това продължава чак до април 1904, когато го чува да говори за „Fairy Tale” - „Вълшебната приказка”[2] на Гьоте. Същото лято тя отива на теософския конгрес в Амстердам и в началото на следващата година - 1905 г., провежда разговор с Рудолф Щайнер. По време на този разговор той я съветва да се откаже от шведския масаж и терапевтичната гимнастика и вместо това да се заеме с изучаване на антропософската медицина. Тъй като в онези години е било невъзможно жена да учи медицина в германски университет, Рудолф Щайнер я насочва към Швейцария.
Ита Вегман съответно се премества в Цюрих и остава да живее там през следващите 15 години. Завършва академичното си образование в университета в Цюрих през 1906г. и на 30-ет годишна възраст поема дългия път на медицинското обучение. По време на периодичните си посещения в Цюрих Рудолф Щайнер я насърчава, а тя на свой ред продължава да участва в немското теософско движение като посещава мероприятия, като например конгреса в Мюнхен през 1907г. Най-накрая, след пет години обучение в университета в Цюрих, през юли 1911г. тя получава докторката си диплома.
Следващите няколко години работи в една от болниците в Цюрих, после в друга клиника, а през 1917г. вече има достатъчно натрупан опит, за да отвори собствена клиника в Цюрих. По това време центърът на дейностите на Рудолф Щайнер също се премества в Швейцария и по време на Първата световна война тя започва да се допитва до него относно някои медицински случаи. През 1919г. тя взима решение да премести собствената си работа в близост до Дорнах и през следващата година – когато се провежда и първият курс по антропософска медицина – тя закрива практиката си в Цюрих, купува къща в Арлесхайм и отваря врати през 1921г. под названието Клиничен-терапевтичен институт.
В отговор на това начинание Рудолф Щайнер започва сам да посещава редовно Института и да провежда медицински консултации с Вегман. От този момент нататък сътрудничеството между двамата все повече се задълбочава. Когато Гьотеанумът избухва в пламъци през новогодишната нощ на 1922-1923г. най-сетне в нея е посято семето, което я подтиква през следващото лято в Пенменмавър да постави въпроса, а именно: дали не е време в медицинската област да се поставят на по-преден план мистерийните принципи. На това запитване Рудолф Щайнер отговаря, че мистерийната медицина трябва да бъде обновена. Започват заедно да работят върху книгата, издадена по-късно под заглавието „Основи на Терапията”. На Коледната основополагаща конференция Рудолф Щайнер назначава Ита Вегман за секретар на езотеричното Ръководство на възстановеното Антропософско общество. Що се отнася до новосъздаденото Училище за духовни науки, тя е назначена за ръководител на Медицинския отдел. Той много видимо я издига на безспорно изтъкната позиция, или поне така изглежда на пръв поглед. Ето защо трябва тук да се спомене, че още по времето на Рудолф Щайнер някои антропософски кръгове вече започват да проявяват явна враждебност към Ита Вегман.
През 1924г. Вегман, поела вече новите си правомощия, поверени й от Рудолф Щайнер, присъства на почти всички негови лекции в Дорнах и в чужбина. В продължение на цялото това лято той достига впечатляващи висини в изнасянето на лекциите си, но все повече разчита на нея да се грижи за боледуващото му физическо тяло. След последното си обръщение в навечерието на Михаиловия празник, той се оттегля в покоите си, където прекарва останлите 6 месеца от живота си на легло, под нейните постоянни грижи. Поради това през цялото това време тя е била в по-голяма близост до него, от който и да е друг, и е била сред присъстващите на неговата смърт в края на март 1925г.
Наред с другите си дейности в последната година от живота си, Рудолф Щайнер публикува поредица вдъхновяващи ежеседмични статии в антропософския вестник, под заглавието „Водещи мисли”[3], чиито последно издание излиза чак две седмици след смъртта му. Няколко седмици по-късно Ита Вегман взима инициативата да продължи в известен смисъл поредицата. Именно тогава за пръв път в живота си пише статии, съчинени в импулсивен и спонтанен стил – като писма до приятел, както отбелязва нейният биограф. В някои от тях тя вплита и медитации, предоставени лично на нея от Рудолф Щайнер и никому непознати дотогава. Но след издаването на едва три такива статии срещу нея започва да се надига сериозна опозиция от страна на някои членове. (В тази връзка е интересно да се отбележи, че на немски думата Leitsätze всъщност означава „водещи изречения”, но на английски това звучи странно и безсмислено. Ето защо в своя превод на тези статии на Рудолф Щайнер, Джордж Адамс избира по-подходящото заглавие „Водещи мисли”, с чиито буквален превод на немски, Leitgesdanken, Вегман на свой ред заменя Leitsätze, след като разбира за негативната реакция на част от читателите й. Но дори и промяната в заглавието не помага.) Нейният колега от Ръководството, Алберт Щефен, редактор на вестника, в който тези статии излизат, се присъединява към опозицията срещу нея с неизбежния резултат, че след няколко месеца тази увлекателна поредица, която е значително по-интересна от каквото и да било друго във вестника по това време, е прекратена.
И това не е бил единственият спорен въпрос в Антропософското общество през месеците след смъртта на Рудолф Щайнер. Друг един спор възниква относно това дали да продължава да се провежда Първият клас на Училището за духовна наука. На 24 септември, 1924г. Рудолф Щайнер казва на много от новите членове на този Клас, че Ита Вегман ще ръководи „Михаиловото Училище” заедно с него, а през ноември казва на граф Ползер-Ходиц, че след окончателното оформяне на Първия клас, той ще го предаде в ръцете на Ита Вегман. Но поради стечение на обстоятелствата нейното назначаване за водач не е формализирано. Основавайки се на личните указания към нея от страна на Рудолф Щайнер, Вегман чувства, че е избрана от духовния свят да продължи работата на Класа като негов втори и още жив ръководител, и като пазителка на неговите мантри. Със съгласието на Ръководството, но пък осуетявайки плановете на Мари Щайнер, която е възнамерявала да ръководи Втория клас, ако бяха успели да го учердят, Вегман започва да води уроци в Класа първо в Париж, после в Дорнах, и на други места. Някои вече враждебно настроени членове веднага протестират против арогантните (според нейните опоненти, бел.ред.) й претенции да бъде не само единствен ръководител на Училището, но и на практика да се самообявява за „вероятен приемник” на Рудолф Щайнер на основание на Постановление 7 на Антропософското общество. Самата Ита Вегман никога не е предявявала такова нещо.
Докато този и други тревожни въпроси се протакат по доста криволичещия си път, Вегман е потънала в работа с цел по-нататъшното развитие на медицинската област, която е и нейната професионална област. Под нейно ръководство през тези години клиниката в Арлесхайм продължава неотклонно да процъфтява. От първото си скромно начало се превръща в преуспяващ органичен център по антропософска медицина, където обучението и терапията се преборват с трудното си начало и лека-полека започват да заемат своето място в света. Квалифицирани доктори, студенти по медицина, медицински сестри, фармацевтични изследователи, диетици, терапевти, лечебни учители и евритмисти, да не говорим за пациентите, не спират да прииждат, за да се учат, да се срещат с единомишленици, да набират опит и да се лекуват, а след това да разнесат полученото вдъхновение нашир и надлъж по други земи, където многобройни други клиники, лечебни домове и медицински центрове също се появяват и стават дъщерни предприятия. Арлесхайм е безспорният източник, от който се пораждат лечебните импулси на антропософската медицина и оттам се вливат в богата мрежа от взаимно свързани потоци за трайното добруване на човечеството и на самата Земя.
Ита Вегман поема най-активната роля, за сигурното и дълбоко проникване на влиянието от тази дейност върху всички хора в нейното обкръжение, най-вече чрез поддържане на сърдечни отношения дори с напълно непознати, а после постоянно подновявани сред нарастващ кръг от приятели, с които допълнително укрепва връзките чрез богата кореспонденция. Професионалните взаимовръзки в областта на медицината допълнително биват стимулирани от начинания подобни на журнала Natura, основан и редактиран от нея от 1926г. нататък. Тя е неуморна пътешественица и използва всяка възможност да развие Антропософията, особено на Запад – в Холандия и Англия. Тя се ангажира сериозно със Световната конференция за духовна наука, провела се в Лондон през 1928г., както с тази в Kamp de Stakenberg в Холандия през 1929г. И двете мероприятия обаче наливат масло в огъня на критиките срешу Вегман и нейните поддръжници, от страна на обявилите се срещу нея антропософски кръгове. По отношение на първата твърденията са били, че такова голямо събитие в периферията на Европа на практика отнемало от значението на Дорнах като център на Антропософското движение. А колкото до втората, че се е провела прекалено неконвенционално за антропософите с по-ограничени схващания.
Така че още в началото на 1930 г. характерният стил на участие на Ита Вегман в антропософската работа се превръща в обединителна сила за едни и в спънка за други. В Дорнах Ръководството така или иначе вече престава да бъде единогласно, дори въобще да функционира както трябва. През 1932г. – годината и на откриването на лечебната къща в Kent Terrace в Лондон, Вегман предприема пътуване през Гърция и бившата Мала Азия. Сред сгъстяващите се буреносни облаци на 1933г. тя удвоява дейността си, особено в Англия, която е посетила не по-малко от осем пъти през годината. През пролетта на следващата година тя заболява сериозно, при което за най-разумно се счита да бъде заведена високо в Швейцарските Алпи, където пребивава повече от шест месеца. Когато най-сетне оздравява, тя решава да се възстанови като замине на второ дълго пътуване, този път до Палестина, така че се връща на работа в Арлесхайм чак в края на годината.
По време на нейното отсъствие двете враждуващи страни в Антропософското общество напълно скъсват отношения. Последният печат е поставен през април 1935г., на Годишното общо събрание в Дорнах, в следствие на кампания от зловещи спорове, подхваната от нейните опоненти още през предишните месеци. Отложените от преди предложения да се изключи Ита Вегман от Обществото, заедно с нейните поддръжници, и да се отстранят Антропософските общества в Холандия и във Великобритания, този път се приемат с огромно мнозинство – това на членовете, които са били съгласни и тези, които са успели да присъстват на това събрание.
От този момент нататък Вегман придобива нещо като странна аура на духовен отшеник. Въпреки че е изключена от Гьотеанума, тя продължава своята работа в Арлесхайм както и преди, провежда събрания и води богата кореспонденция с мрежата от доктори, лечебни възпитатели и други хора в много страни, които й остават верни. Но в много аспекти сега условията стават все по-трудни. Големият й приятел Д.Н.Дънлоп е починал, посещенията й до Англия намаляват, а публичните изяви в Германия стават невъзможни поради политическия климат. Единствено с нарастващата си работа във Франция успява да пробие път в западна посока. Интересни пътешествия до по-далечни места по това време я довеждат до Исландия през 1936г., Сицилия през 1938г. и накрая – до България през лятото на 1939г. (Пътуването на Ита Вегман до България, бел.ред.)
Именно скоро след завръщането й от това последно пътуване в чужбина избухва Втората световна война. След няколко месеца мрежата от международни антропософски връзки, чиито пулсиращ център е Арлесхайм, бива временно напълно разкъсана. Самата клиника е превърната в спирка за бежанци. През 1940г. самата Вегман се премества за постоянно в Casa Andrea Cristoforo, филиал на клиниката в Арлсхайм, който тя учредява в Аскона през 1936г., на брега на Лаго Маджоре, близо до италианската граница. Тук тя живее през последните три години от живота си, по необходимост много по-изолирано в сравнение с предипните години, но продължава да бъде изпълнена с енергия и творчески плам относно клиниката и околностите.
Към края на февруари 1943 год. се завръща от посещение в клиниката в Арлесхайм. Неочаквано се разболява и почива там същата седмица, на 4 март – според един от присъстващите „в пълно съзнание и дълбока преданост и отдаденост на духовния свят”.
Единствените два некролога, които въобще се появяват, са публикувани в британски издания; това на Джордж Адамс – в „Антропософско движение” и това на Адам Битълстън – в „Месечно писмо на Християнската общност”.
* * *
Темата на настоящия том е добре описана в подзаглавието. (Макар и да е част от поредицата за езотерични науки, тази колекция включва и някои доклади за антропософски дейности от по-екзотеричен характер.) Настоящата книга черпи най-много от статиите, публикувани на немски в сборника „An die Freunde”, но не е еднаква с това произведение. Някои статии в „An die Freunde”, които нямат непосредствена връзка с нашата тема не са включени тук, но пък са включени статии от периода 1925-27г., които липсват в „An die Freunde”. Защото макар и някои от тях да са публикувани вече в третия том от документалната биография, струва ни се, че е редно все пак да бъдат част от произведение по-близко до контекста на цялата поредица статии, за която поначало са били предназначени. Същият принцип е приложен и към тези откъси, които са били извадени от някои от оригиналните статии в „An die Freunde” - тук те са напълно възстановени. Също са включени и следните статии - на първо място една по-дълга статия от „Natura”, „Човешкото същество и михаиловият сезон”, която разбира се е на същата тема, а на второ място - докладът от Световната конференция на духовната наука от 1928г. защото тази конференция, както обяснява самата Вегман, е тясно свързана с импулса на Летните школи, който също е в Михаеличен контекст според заявлението й в Гарелох предната година. И след като настоящият сборник e фокусиран върху Лондон, струваше ни се уместно да прибавим и две изявления на Вегман в същата столица, на рождения ден на Рудолф Щайнер през 1931г. и 1933г. Некрологът за Вегман, написан десет години по-късно от Джордж Адамс, е подходящо заключение, привличайки внимание към темата за Миахиловия импулс така, както тя се проявява в живота на самата Вегман.
Основната група текстове представени тук се базира на оригиналните преводи, споменати в това Предисловие. Те са публикувани в „Антропософско движение” по едно и също време с публикацията на оригиналите във „Was in der Anthroposophischen Gesellschaft vorgeht” и на същите дати, с изключение на доклада от Световната конференция, който се появява на английски език седмица по-късно, както и „Човешкото същество и Михаиловия сезон”, който не излиза на английски, докато не бива включен в броя на „Антропософия”, посветен на Михаиловия празник през 1932г. В настоящето издание статиите са в същата последователност както оригиналите. Никъде не пише кой е преводачът на всички тези статии на Вегман, но се предполага естествено, че това е бил самият Джордж Адамс, (който споменава поредицата от 1925г. в некролога за Вегман), и това се подкрепя от определено добре подбраните думи и начина по-който ред трудни за превеждане пасажи на немски са представени в елегантен английски еквивалент. Въпреки това, считам за оправдани направените от мен ревизии и подобрения на текстовете в книгата, като поемам отговорността за точността на крайната версия.
Обръщението по случай рождения ден на Рудолф Щайнер през 1931г. съществува в четири варианта, открити на четири различни места и комбинирани в една версияq включена в първия том от биографични документи, където е публикувано в приложенията. Но то е толкова интересно, че си заслужава по-подходящо и по-достъпно място. Затова преведох тази комбинирана версия и я включих в настоящия сборник.
Обръщeнието от 1933г. на същата тема бе един от редките случаи, когато Ита Вегман решава да сподели нещо от собствения си живот и това бе от изключително значение за реконструкцията на някои периоди от биографията й. Тук предлагаме само черновата на обръщението. Първата му част бе публикувана през 1945г. в книга в нейна памет: „Erinnerungen an Ita Wegman”, която е преиздавана няколко пъти оттогава. През 1947г. тази книга е преведена на английски под заглавието „Спомени за Ита Вегман” и оттогава не е преиздавана, поради което сега вече е рядка ценност. За първия том от биографичната документация същата тази част от черновата е издадена като приложение, а останалата част – по-рано недотам известна - е включена в една от главите. Но това обръщение вече може да бъде представено и самостоятелно, в целия си вид, както когато е било съчинено, защото текстът на обръщението представен тук не е този на по-рано издадените чернови, а е досега непубликуван разпечатък, намиращ се в библиотеката на „Къща Рудолф Щайнер”, в Лондон. Като цяло той съдържа главния текст на черновата, но също така включва и многобройни кратки пасажи, които не намираме в черновата, някои от които представляват голям интерес. И обратно, някои интересни варианти и пасажи от черновата, които не са в резпечатъка, също са добавени тук в скоби.
Некрологът на Ита Вегман, написан от Джордж Адамс, се появява за пръв път в „Антропософско движение” в броя от съответните месеци, и е бил препечатан с някои поправки и редакции в немската и английската версии на „Спомени за Ита Вегман”. Тук го публикуваме в оригиналния му вид с малки корекции.
Това Предисловие не може да завърши както подобава, без да изразя специална благодарност към Маргарет Джонас за ориентацията в библиотеката на „Къща Рудолф Щайнер”, към сестра ми Клер, която ме прие в дома си в Лондон и най-вече към съпругата ми Щарлот за създаването на атмосферата, в която ми бе възможно да работя над тази книга.
На 2 май, 1913г. в Лондон, Рудолф Щайнер за пръв път говори за архангел Михаил като водач и вдъхновител на настоящата ни историческа епоха. Към края на лекцията, която изнася на тази тема пред групичка от ранните си последователи той добавя и следната забележка: „Независимо от това, че повечето хора не приемат това ново Михаилово откровение, то ще се разпространи сред човечеството.” Дано тази книга вдъхнови тези, които са приели това откровение, за да го разпространят сред англоговорящия свят, с който Ита Вегман се е чувствала така тясно свързана.
Криспиан Вилньов,
Девън,
Февруари 1993г.
Превод: Ати Петрова
Редакция: Дорина Василева