До всички членове!
26 юли 1925 г.
Отново се чувствам принудена да кажа съвсем накратко, колко ясно бе изразено желанието на отделни клонове, работни групи и членове за продължаване на Водещите Мисли. Беше удовлетворяващо да се знае, че в крайна сметка такъв голям брой хора са разбрали какво е било намерението да бъдат продължени Водещите Мисли.
Не ставаше дума за желание да се заеме мястото на Рудолф Щайнер, нито пък да се имитира това, което беше едно велико творение. По-скоро намерението беше да се усили това, което беше необходимо в трудните времена. Безброй писма и коментари свидетелстваха за необходимостта да се укрепи тази духовна връзка, създадена между членовете на Антропософското общество, благодарение на Водещите Мисли от Рудолф Щайнер. Работата не можеше да бъде продължена чрез повтарянето на вече съществуващите Водещи Мисли. Тези класически пътеводни изречения, съдържащи по толкова прекрасен начин цялото учение на антропософията, трябва да останат като едно цяло; те са чудесен учебен материал достъпен за всички. Под „продължаване“, аз имам предвид, че живото слово трябва отново да зазвучи от човека за човека чрез информационния бюлетин. Не че може да се изговарят каквито и да е свободно избрани слова, а трябва да се черпи от съкровищата на мъдростта, които Рудолф Щайнер ни остави, за да извеждаме на преден план и да осветляваме ту това, ту онова, според онова, което е важно за новите времеви условия. Новите условия произтичат от факта, че хранилището на мъдростта от духовния свят, от който нашият водач редовно ни даваше така преизобилно, към този момент е затворено за нас и че по-нататъшната работа може да се състои само в това, да се изваждат определени факти от съкровищницата на мъдростта, които са важни за настоящия момент. В лекциите и статиите е скрито много - много неща, които бяха казани отдавна, но които едва при дадените обстоятелства могат да бъде правилно разбрани и да навлязат в съзнанието на хората.
Това активно развитие е нещото, което беше целта на продължаването на Водещите Мисли. Почувства се, че не трябва да бъде позволено връзката между членовете да се разхлаби и че винаги трябва да имаме чувство за това, което ни обединява.
Когато се случи най-тъжното от всички тъжни събития, когато любимият ни водач ни напусна на физическия план, аз силно осъзнах факта, че сега ние се намираме под ръководството на Михаил. И тогава в мен възникна споменът за всичко, което ми бе позволено да преживея, всичко което беше свързано с Михаил, всичко което ми бе позволено да чуя от лекциите, както и всичко от многото изказвания на Рудолф Щайнер и от разговорите с него, което е било моя привилегия, моя карма. Аз ясно осъзнах изключителната важност, която Рудолф Щайнер отдаде на започващото Михаилово ръководство - как чрез събитията, свързани с Коледното събрание и чрез активните си живи дела, той изяви Михаиловото ръководство по един пълен и цялостен начин. И така, в мен назря импулсът да поставя ударение върху тази дейност на Михаил чрез статиите и Водещите Мисли в информационния бюлетин.
В предишната ми статия, аз говорих за това как в хода на различните лекции, чрез внушителни картини, Рудолф Щайнер извика пред душите ни предишната епоха на Михаиловото господство, което е продължило приблизително от 601 г. до 247 г. преди Христа. Беше описана дейността на Аристотел заедно с тази на неговия ученик Александър Велики. Беше показано как Александър Велики бе обучаван, за да проникне в естественонаучния метод на на Аристотел, в който, чрез влиянието на Платон, се бе вляла мъдростта на Елевзинските мистерии. Езотеричните напътствия бяха дадени на Александър от Аристотел, в когото Ефеските мистерии, разкриващи тайните на Словото, живееха толкова ярко. Младият Александър също така е бил заведен в Самотраки, където заедно с Аристотел, посещава и мистерийското училище и получава напътствия отта̀м. Михаиловият импулс работеше толкова силно в него, че той чувстваше в себе си нуждата да преживее това, което бе научил и да внесе в света знанието предадено му от Аристотел.
Когато Михаиловият импулс, който първоначално е бил преподаван в мистерийните центрове, заживее в земното човечество, той ще се пренесе по-нататък в много земни народи и ще се разпространява навсякъде, където съществуват възможности за духовна дейност. По този начин бе дадено начало на кампаниите на Александър, чрез които и цялото Аристотелианско познание бе внесено в Източния свят по езотеричен и екзотеричен начин. Тук може да се говори за един „Михаилов поток".
Също така, обаче, се случи и нещо друго по време на Михаиловото ръководство. Малко по-рано от кампаниите на Александър, чрез рицарите на Артур се проведоха и тези кампании, произлизащи от западното крайбрежие на Англия. Дванадесет рицари се събраха заедно около кръглата маса на крал Артур – обучени Михаилoви войни, които, идващи от Запада, имаха задачата да цивилизоват Централна и Северна Европа и да освободят хората, които живееха там в дивата си астралност, която тези рицари са прогонвали извън тях под формата на диви животни. Тези Артурови рицари са имали способността да наблюдават в играта на природата импулсите, идващи от Слънцето, където все още обитаваше великото Христово Същество, при което, както каза Рудолф Щайнер, родените на Слънцето духове се срещат с родените на Земята духове. Артуровите рицари са можели да ги наблюдават във водата или във въздуха, и да ги приемат в собствените си етерни тела. Чрез тази сила на Слънцето-Христос в тях, те са могли да започнат битката срещу астралните зверове, да ги победят и да очистят тези територии и народи, за да ги подготвят за приемането на Слънчевия импулс.
Тук също е възможно да се говори за „Михаилов поток", който се развива от Запада към Изтока. След като периодът на Михаиловото ръководство завърши, този поток намери продължение в християнския поток, в който Христос още бе изживяван чрез природата, дори и след като вече беше слязъл на Земята.
Другият Михаилов поток, който започна от Александър, се разпространи от Азия, през Северна Африка, до Испания и се изяви в ирландските хибернийски мистерии – това е един поток, който премина от Изток на Запад. След Мистерията на Голгота, този поток по-късно намери продължение в Грааловия поток и се срещна в Европа с потока на крал Артур.
Какво обозначават тези потоци в крайна сметка? Важно е ние, които живеем в новата Михаилова епоха, да схващаме ясно тези потоци. Възниква и въпросът в коя посока ще поемат тези потоци по време на нашата Михаилова епоха. Какво трябва да се въздигне от волята, след като се намираме в зората на Михаиловото ръководство? Духовната/антропософската мъдрост, която, както знаем, бе преподавана от Михаил в свръхсетивните светове, се концентрира в една определена точка в Централна Европа - в Дорнах. Правилно разбраният Михаилов импулс работи по космополитен начин. И така, задачата ни, като служители на Михаиловия импулс, ще бъде да разпространяваме по-нататък съкровищата на мъдростта, позволявайки им да светят навсякъде. Главната Михаилова посока, и то особено в бъдещето, ще бъде на североизток. С Михаил ще се съюзяттези индивидуалности, които преди са работили и в Аристотело-Александровия поток и в Артуровия поток.
Когато някой обърне внимание на това какви подкопаващи сили навлизат от Изток на Запад, а те са видни дори и в най-новите световни събития, тогава може да се оцени какво огромно значение ще има североизточната посока и каква велика и специална отговорност имат тези центрове, които вече са установени в Изтока и от които антропософията се пренася като стена от светлина към Изтока. Наистина, в последния период от живота си, Рудолф Щайнер често ни предупреждаваше, че се намираме върху вулкан, който може да избухне всеки момент, освен ако на Земята не присъства достатъчно духовна сила, за да предотврати това. Обаче достатъчно духовна сила ще бъде налице, ако всичко това, което се влива в епохата ни чрез Михаил, бъде задействано.
Водещи мисли
През по-ранната Михаилова епоха, която продължи от около 601 г. до 217 г.пр.н.е., Михаиловите потоци течаха от Изтока към Запада и отново продължаваха от Запада към Източна и Северна Европа. В настоящата Михаилова епоха има един духовен център в Средна Европа, от който Михаиловият импулс да се разпространи като лъчи по един космополитен начин. Основната посока поета от Михаил е на североизток и принципно така ще бъде и за в бъдеще.
Днес много души от предишните Михаилови потоци отново се срещат в настоящата Михаилова епоха. Те идват при Антропософията и имат желание да осъзнаят как Михаил работи в Антропософията.
Превод: Скитник Търсач