Дневник на Светите нощи,
предлагащ път за съзерцание и водене на дневник
по време на Светите Рождественски нощи,
които водят до 2023 год.
с препратка към Полунощните звездни картини
Ето, стоя на вратата и хлопам;
ако чуе някой гласа Ми
и отвори вратата, ще вляза при него
и ще вечерям с него, и той с Мене.
Откровение 3:20
Въведение
Защото Граалът бе венецът на благословията, пълнотата на земната наслада,
и Неговите радости мога да оприлича на славата на Небесните висини!
от Книга 5 на "Парсифал" на Волфрам фон Ешенбах
Воденето на Дневника на Светите нощи е началото на едно пътешествие, с нотки на очакване и надежда, заедно с естествената неувереност, която винаги ни съпътства, когато се впускаме в нещо ново. Връзката му със съвременността, както светската, така и в областта на духовните предизвикателства, поражда чувство за отговорност – нещо, което особено важи за човешкия комплексен характер на настоящата ни световна ситуация. Как да свържем подобни неща с едни космически събития, които се разгръщат насред благодатта на това празнично свещено време? Това създава известно притеснение у автора, който трябва да говори за неща, които не са никак лесни. Моля читателят да прояви особено търпение по този въпрос и да го разглежда в контекста на чудото, което преобладава през цялото времетраене на великия духовен извор, който са Светите нощи.
Чудото на духовно-социалното възраждане, което вълнува сърцата ни по време на Рождество Христово, прозира през "завесата" на човешкото същество, която в ежедневието толкова лесно може да скрие от нас усещането за истинската ни същност. Деликатно повдигаме завесата и се озоваваме в света на обора - но това съвсем не е външна картина. Дори и най-великите художници не са успели да я пресъздадат, въпреки че опитите им да го сторят са положили основите на културата. Тук се намираме в областта на самото сърце и в това пространство се осъществява срещата на космическото с човешкото.
Както беше отбелязано във въведението на миналогодишния брой на Дневника: през последните години, а напоследък все по-засилено, скоростта на промените погълна живота ни. Технологичните възможности биват налагани по-категорично, отколкото по което и да е друго време в човешката история, и със сигурност са ни създали много проблеми наред с явната полза от тях. Нещо повече, темпото на промяната нахлу буквално във всички области на живота, като за това допринесоха глобалните медицински теми, които отвориха кутията на Пандора, с нейните културни, политически, икономически, морални и научни въпроси.
Тежките последици от това за живота на хората често бяха опустошителни.
Насред суматохата от международни конфликти и икономически размирици; покрай интересите на големия бизнес, които посягат на социалните органи на обществото, създадени за защита на човешките права; насред хаоса от сектантски възгледи и фабрикации на "истини", в служба на битки за надмощие, а не на духа на самата Истина, човек няма как да не се чувства обсаден. Лесно е, насред всичко това, което по своята същност изглежда мрачно и потискащо, човек да се чуди как да се държи изправен и да бъде ефективен, в тон с това, което е целево и смислено. Толкова е лесно впечатлението от всичко това да остави белег от безсилие върху душата. Загубата на лекота е може би отличителният белег на нашата нарастваща човечност, с която изпитваме съчувствие към отчаяното положение на онези - толкова много – хора, които живеят на острието на ножа на глада или под постоянната заплаха от унищожение чрез средствата на войната. В днешно време, обаче, самата тъкан на нашия човешки свят сякаш е разхлабена и застрашена и това дори надхвърля личното, тъй като се отнася до самата Земя и културата на човещината.
В основата на това стои темата за човешката свобода и човешкия контрол, която е може би най-острата дилема - когато сме в състояние да разгледаме всъщност какво би се случило със свойствата на човещината, към която се стремим и която почитаме, и която ще позволи на нашата планета да заблести в космоса като дом на едно благородно и любящо човечество. Докато разглеждаме по-подробно свойствата на човещината, можем да се замислим за това, което по такъв красив начин е дошло до нас от добрите духове, които са ни предавали през вековете добродетелите за всеки от дните на Дванадесетте свети нощи, разкриващи истинския образ и потенциал на Човешкото същество.
Не е лесно да се започне с тези неща като въведение към тазгодишния Дневник на Светите нощи. И все пак, в опита си да следваме космоса на звездите и планетите в днешно време и през този свещен период, не е възможно да не говорим за трудностите, които ни заобикалят, така както са заобикаляли простия обор и град Витлеем в момента на раждането на Младенеца Христос. По един много странен начин потискащите условия, които ни заобикалят, предизвикват, сякаш по силата на някакво универсално правило, вътрешна реакция, която носи в себе си силата не само да преодолява, но и силата да се заеме безкрайно по-дълбоко с потенциала на нашата човечност. Дори имаме усещането, че колкото повече външните обстоятелства и външните сили се опитват да потушат връзката ни с всичко, което съществува извън диктата на закоравелия интелектуален материализъм, толкова повече духовният свят се приближава към нас. Наистина по всяко време и във всяка ситуация ние сме заобиколени от божествените същества, които съпровождат напредъка на човечеството през вековете. Единствено дарените на човека личен избор и свобода възпрепятстват пряката намеса на тези същества в сферите, където се действа срещу човечеството. В по-широкия контекст на човешкото развитие този аспект има огромно значение.
По подобен начин, в активността на звездите и планетите се вижда как божествените същества, които се намират зад звездния небосклон, ни съпровождат, но и тук, насред величието на нощното небе, отначало цари тишина. Що се отнася до развитието на човека, духовното трябва да бъде съобразено с човешката свобода - към него трябва да се върви свободно: духовната благодат и откровения са в очакване към тях да бъде отправен огънят на нашия интерес. В божествения ред на нещата как би могло да бъде другояче, когато ни е даден уникалният дар на свободата? Следните добре известни думи на Рудолф Щайнер тъй фино описват достойнството на тази духовно-човешка връзка със света на звездите, в епохата на свободата:
Едно време звездите говореха на човечеството
Част от световната карма е те сега да мълчат
Осъзнаването на това мълчание
е болезнено за Земното човечество
Но във все по-дълбоката тишина зрее
Онова, което Човекът говори на звездите
Осъзнаването на този говор
може да се превърне в сила за Човека Дух.
Рудолф Щайнер
В края на Светите нощи миналата година, във време, което има връзка със сегашния декември, Сатурн се намираше точно срещу мястото, където е бил в момента на Христовата жертва на хълма Голгота. В това може да се види контекста за напреженията в настоящото време. Сатурн, планетата на историческата съвест, беше свидетел на събитието, при което Земята и човечеството щяха да направят пълен обрат, щяха влязат отново в ритъм с духовната сила и жизненост, макар и чрез най-голямото и най-нараняващо събитие, на което Земята е била свидетел.
Сега наблюдаваме период, в който Плутон се приближава към подобна област, противоположна на Сатурновата при горепосоченото събитие, и въпреки че Плутон няма да бъде директно противоположен преди 2030 г., трябва да имаме предвид, че предстоящият период е от решаващо значение за мисията на човешките същества на Земята и ще включва напрежение и изпитания. Решаващ период, с който по необходимост трябва да се сблъскат човешките същества, навлизайки в следващата фаза на човешко развитие. Периодите на Светите нощи ще стават все по-мощни, ако се стремим да доловим тясната ни връзка с онези добри духове, които ни съпътстват по човешкия ни път. Космическото писмо, което тук правим начални опити да разпознаем, постепенно ще става все по-познато на човешките същества, тъй като то е част от изграждането на моста между микрокосмическия човек и космическия човек, който е носител на истинския образ на Аз-а и участва във всички аспекти на истинското познание, изцеление и любов: именно качествата, които представляват човешкото ни израстване.
Приказките за Граала, за които често се споменава в тези дневници, принадлежат към традицията на великите Рицарски романи от Средновековието. Като легенди те произхождат от времената преди модерната епоха, когато някои човешки същества са можели да получават чисти "картини" за пътуването на душата към благодатта и просветлението. В този смисъл, преди да започне епохата на материализма, чрез някои от тези разкази, особено тези на Волфрам фон Ешенбах и Кретиан дьо Троа, ние получаваме представа за великото наследство, което принадлежи във всички времена на човека, и е свързано с близостта между Христос, Света на звездите и планетите и Духа в нас, който търси Познание за Истинския аз и истинско Познание за света.
Когато се впуснем в приключението на настоящите Свети нощи и отворим сърцата си за Истините, които могат да проговорят в нас, нека те ни помогнат да бъдем верни на нашето време, на хората около нас и на делата на Духовете, които ще бъдат наши водачи.
По този начин Светите нощи все повече ще се превръщат в жизненоважно време за човешките същества – време на най-дълбоко обновление, което помага за възстановяването в душата на източниците на Светлина, Живот и Любов.
Тези Свети нощи сякаш са установени
от мъдрите, скрити дълбини на човешката душа,
сякаш искат да кажат:
Изпитайте Христовия празник в цялата му дълбочина;
Но след това се потопете, по време на Светите нощи,
В Най-святата от Мистериите на Космоса;
А това означава
във вселенската земя, откъдето Христос слезе на Земята“.
Рудолф Щайнер, 21 декември 1922г.
Нека да започнем,
Алън Тюлес
Този дневник дължи своето съществувание на многото приятели и колеги, които са го подкрепяли през годините, предлагайки практическа помощ, ценни съвети и сърдечно насърчаване – той е посветен на тях, на тяхното приятелство и добра воля.
Специални благодарности на съпругата ми Джанис Баласкас и на Кристин Хюстън, за съветите и подкрепата им.
Превод: Ати Петрова
Редакция: Дорина Василева
* * *
Алън Тюлес е роден в Северна Англия и през детството и младостта си е силно свързан с природните пейзажи на Великобритания, особено с планините. Учи изобразително изкуство в Шефилд и Ливърпул и педагогика в Лестър. Учи за валдорфски учител в Лондон при д-р Брайън Мастърс и през 1984 г. става валдорфски учител. Алън и до днес е дълбоко ангажиран с образованието като лечебно изкуство. През 2002 г. той се премества в САЩ, за да учи лечебна педагогика в специалното училище Кемпхил, Бивър Рън, а също и да завърши обучението си в Семинара по психософия при д-р Джеймс Дайсън и д-р Уилям Бенто. Понастоящем Алън е преподавател в Асоциацията по антропософска психология.
Алън изучава астрософия повече от 30 години и редовно пише и провежда курсове, лекции и лични консултации по тази тема в международен план. Той също така проявява дълбок интерес към терапевтичните свойства на музиката и в продължение на много години изработва нови музикални инструменти за деца и възрастни, които се предлагат чрез Tir-anna Musical Instruments. В продължение на повече от 20 години Алън участва в работата на Тръста "Екърсли Шекспир", който е посветен на изследванията на цифровата и геометричната структура на Шекспировите пиеси, откакто тази тема бе открита благодарение на работата на покойната Силвия Екърсли. Алън изнася лекции и провежда семинари по тази тема в Англия, САЩ и Китай, и преподава лечебна педагогика, астрософия, валдорфско образование и антропософия в няколко части на света.
Той е астрономически съветник на архива на Карл Кьониг. Всяка година издава „Дневник на Светите нощи“, помощно средство и ръководство за медитативна работа със звездните картини за Дванадесетте свети нощи на Рождество.