МИХАИЛ И МАРС
Тази статия е насочена към една космологична тема за това време на Михаел, разглеждайки планетарна конфигурация, която ще има значение през следващите два месеца в периода на Михаил. Тя е пряко свързана с нашите усилия да се заемем с работата на Михаел в нашето време, която по своята същност е работа по истинското оценяване и култивиране на нашата всеобща споделена човечност и стремежът да внесем ново мислене, идващо от духовното знание, в тъмнината на нашето време и в мощта на сегашния материалистически мироглед.
Ние трябва да бъдем благодарни на Рудолф Щайнер за внасянето на осъзнатост за същността на това много важно същество, което е Духът на нашето време, наречено Михаил. Никъде в други духовни движения няма такава яснота относно това централно същество на нашето време. То е един от седемте Духа на Времето, които внасят различни импулси в човечеството, продължаващи около 350 год. Епохата на Михаил започва през 1879 год. и ще продължи до около 2233 год. Неговият период в годишния цикъл започва с метеорните потоци, идващи от Персеидите в средата на август и по-нататък през октомври. Дейността му е централна тема на голяма част от работата на Рудолф Щайнер и задачата на антропософията. Всъщност, може да се каже, че Щайнер е този, който основава Михаиловата школа на Земята. Някои от най-дълбоките мисли на Щайнер за Михаил бяха написани от смъртната му постеля, в ранните утринни часове, през последните шест месеца от живота му през 1924-1925 год., като Писма до Членовете. Те са публикувани в сборник, озаглавен „“Мистерията на Михаил“ и са били наречени „Пътеводител на човечеството за 21 век“.
В нашите настоящи Ковид времена, когато страхът, недоверието и несигурността се разпространяват в световен мащаб, обединявайки се с работата на Михаил, е дори още по-критично за нашето разбиране какво да се случи сега и как да се справим с тези предизвикателства. Сегашната планетарна конфигурация, към която ще се насоча, е централна за тези въпроси.
За да постигнем разбиране на тази конфигурация, нека първо да се отдръпнем и разгледаме нашия по-голям свят, включвайки по-задълбоченото разбиране на цикъла на годината, както и по-голямата активност на космическите интелигенции на звездите и планетите около нас. Веднъж четох, но не мога да си спомня къде, че Щайнер сравнява нашия материалистичен мироглед, който само изследва физическия материален свят, с „муха, пълзяща по картина на Рафаел“. Само чрез разширяването на нашето съзнание до „голямата картина“, можем да започнем да разбираме сегашните събития в света.
Платон казва: „Световната душа е разпъната върху Земята под формата на кръст.“ Кръстът е, разбира се, един мощен образ на човешкото съществуване, което се отнася за много нива, от физическото до духовното, дори включвайки променящото света историческо събитие на кръстната Христова смърт. Казаното от Платон отразява една дълбока истина за нашето земно съществуване. Кръстът е форма, която изобразява числото четири. Това е числото за пространство, което е сегашното ни състояние на съзнание. Ние живеем в биосферата, светът на сетивата, физическото/материалното царство. Нашият земен кръст е оформен от четирите главни точки на север, юг, изток, запад и четирите елемента на земята, въздуха, водата, огъня.
Сегашната ни човешка същност е на човешко същество, състоящо се от четири члена – физически, етерен, астрален член и земен аз. Този четиричленен човек е кулминацията от първата половина на човешката земна еволюция, означена като Марсова половина на еволюцията, и действително областта на Марс, дори в неговите форми, е област на четворността, на квадрата.
Но както ще видим в тази статия, предизвикателството пред нас сега е да пробудим Висшия си Аз, за да развием висшите членове на нашата природа, чрез силата на Христос, която работи в нас. Тази троичност на нашата висша природа, понякога наричана Златният Триъгълник, е троичността на Духът-Себе, Животът-Дух и Духът-Човек. Това ще бъде задачата на настоящето и бъдещето: да преобразим четворния Марсов човек в седморен бъдещ духовен човек.
В тези времена ние започваме пробуждането на Висшия Аз в нас чрез трансформацията на нашето астрално тяло и нашия земен по-низш аз. Това е тясно свързано със задачата на Михаил.
Тази четворна форма на земния кръст, както и неговата трансформация в седморност, може да бъде разширено и извън физическия свят, и това, което бихме нарекли свят на времето. Преживяването на времето се проявява в биосферата, в сезонния жизнен цикъл на годината и е белязано от четирите преходни точки на сезоните: равноденствията и слънцестоенията. Тези четири преходни точки не се виждат пространствено, но са изчислени на основата на видимото движение на Слънцето по отношение на Земята. Цикълът на движението на Слънцето през тези четири точки може да бъде разделено допълнително на една по-висока октава от страна на дванадесетичния зодиак, за който би могло да се каже, че е три пъти четворен (3x4=12).
Ако приемем пролетта като начална точка, първата от четирите точки на оста, това отбелязва момента, когато Слънцето пресича големия небесен екватор и преминава в горния и светлия зодиак. То влиза в знака Овен. При есенното равноденствия Слънцето отново пресича небесния екватор и преминава в долния или в тъмния зодиак на знаците. Това е знакът Везни. Слънцестоенията отбелязват вертикалната ос на големия кръст на годината, както равноденствията отбелязват хоризонталния лъч. Обаче, както можем да видим, тези „знаци“ на зодиака, създадени от пролетната точка, не са същите като действителните истински звезди от зодиака, които ни водят към по-високо душевно/духовно ниво. Знаците са по-скоро една жизнена зодиакална област, свързана с този сезонен цикъл, създаден от Слънцето и Земята.
В древните времена можем да открием как тези природни точки са били основата за ритмичен духовен живот в хармония с природата. Рудолф Щайнер говори много за това в неговите лекции, събрани като „Цикълът на годината“, където говори за това как Слънчевият Аз работи отвън върху древното човечество, като това е отразено в неговите природни религиозни празници.
Обаче от случилото се в Повратната точка на времето, въплъщаването на Логоса на Земята, настъпва голяма промяна в тази област на живота. Този действително сезонен цикъл на природните религиозни празници, е бил изместен от празниците, посветени на Христос, които са седем. Четири, числото на пространството, сега става седем, числото на времето и живота. В тази трансформация от числото четири, свързано с природата към седем, свързано с Христовите събития, ние можем да намерим силата на възкресението, която е навлязла в царството на Земния живот. От кръста на природата сега изплуват седемте рози, така да се каже, на празниците, посветени на Христос, и новия живот за Световната Душа.
Четири от тези събития, посветени на Христос, са приблизително построени /съобразени/ с природния кръст, но не съвсем. Има една празнина между природните точки, външните Слънчеви точки на слънцестоенията и равноденствията, и тези събития, посветени на Христос. Кръстът е пренастроен в целостта на седморността. Точно както имаше три дни между кръстната смърт на Голгота и Възкресението, или може да се каже – основаването на новото Духовно Слънце/Земя, има три дни между слънцестоенията и празниците, посветени на Христос. Свети Йоан е на 24 юни, а Коледа е на 24-25 декември. С хоризонталната ос има дори още по-голямо отклонение, тъй като Великден не е обвързан само с равноденствието, но и с определен ритъм между Слънцето, Луната и звездите, и следователно варира, въпреки че е винаги след равноденствието. Денят на Михаил стои приблизително срещу Великден, но е фиксиран на 29 септември, след есенното равноденствие.
Ние можем да продължим тези оси до едно по-висше душевно/духовно измерение, и да ги разширим извън пространството и извън времето, като динамика на вертикалното и хоризонталното в душевната и духовната сфери на съзнанието или на живота (съществуването). Това ще ни въведе в темата на това представяне.
Когато се движим извън Земното, трябва да осъзнаем, че се движим извън ограниченията на пространството и съзнанието, свързано с пространството. В тази област ние също се движим отвъд знаците (символите), които още са свързани със Земното и неговия тъчащ живот със Слънцето. С тези допълнително удължени оси, стигаме до неподвижните звезди в космоса, сред които има движещи се звезди, или планети, които имат своя живот. Тези оси тук са също един вид пътеводител, тъй като както отбелязва астрономията, тази точка на пролетното равноденствие (и следователно цялата форма на кръста) не е неподвижна, а тя се движи по протежението на звездните констелации. За около един градус на всеки 72 години, тя преминава по зодиака на съзвездията, като това да се премине през едно съзвездие отнема около 2160 год., и в крайна сметка да се достигне до великия космически цикъл на Платоновата Година или Световния Ден с един пълен кръг. (през 12-те зодиакални съзвездия, Бел.пр.). Това не може да бъде разгледано сега в детайли.
Ако разглеждаме всяко от дванадесетте съзвездия като представящо една различна духовна мирова картина, тогава това астрономическо движение през едно съзвездие определя духовната/душевната природа на еволюцията на човешкото съзнание от една епоха до следващата. По този начин, пролетното равноденствие по времето на гърците и римляните, което включва и въплъщението на Христос, беше във звездите на Овен. Сега то е в звездите на Риби. Това означава, че есенното равноденствие сега се намира в звездите на Дева. По този начин можем да видим, че на едно по-високо ниво действителните звездни констелации като най-възвишени духовни области на съзнанието, могат да ни осигурят по-дълбоко разбиране на задачата на нашата епоха, Епохата на Рибите.
За да достигнем до това разбиране, трябва да оставим нашето обектно/физическо съзнание и да навлезем в едно по-високо съзнание, което започва с имагинациите, имайки предвид антропософското значение на имагинацията, което е свързано с трансформация на мисленето. Това не е лична фантазия, а е образ, формиран от обективно възприятие на духовната природа на тези области. Днес ще използваме два имагинативни или „образни“ портала, за да навлезем в разбирането на тези звездни сфери на съзнанието, което ще ни помогне в разбирането на сегашната ситуация. Единият е чрез използваните символи или глифи за тях. Другият е чрез митологиите, свързани с тях, които са донесени долу благодарение на знанието на посветените в миналото.
За разлика от това, което ни казва материалистичната астрономия, тези имагинации за съзвездията не са създадени от ранните хора, седнали край огъня и измислящи истории за звездите, за да се забавляват. Тези истории са от времето, което Рудолф Щайнер обозначава като митологично съзнание, предшестващо нашето обектно съзнание. Но както е правилно за нашата епоха на съзнателната душа, когато сега ние трябва да мислим, трябва да приемаме образите и преданията като един инструмент на нашата нова способност за духовно прозрение и разбиране. В по-ранни времена образите говореха сами по себе си, както приказките говорят на едно малко дете, за което не е необходимо тълкуване. Сега ние трябва да навлезем в преданията с едно ново мислене.
И така, нека се насочим към темата на тази статия, която е сегашната планетарна активност, която се случва по оста Риби/Дева, хоризонталната ос, която е свързана с периода на Михаил. Тази конфигурация, обаче, е тясно свързана с променящата света в нашата епоха конфигурация в Стрелец/Близнаци, която разгледах в предишни статиите, отнасящи се за срещата на Плутон, Сатурн и Юпитер в Стрелец. Те могат да се намерят на моя уебсайт. („WE ARE IN THIS TOGETHER! EARTH, PLUTO, SATURN, JUPITER IN 2020 THE CORONA WORLD: PART I and II“) Тази вертикална осова конфигурация не може да влезе в днешното разглеждане, но аз ще напиша една следваща статия за по-пълно разработване на тази по-цялостна космологична активност. Но като индикация за момента, тази вертикална ос е дълбоко свързана с въпроса за нашия висш аз, нашия аз в много измерения.
В Близнаци имаме полярността на Божественото горе и Земното долу, образ на йерархичност, което някой може да каже е повече еволюционно външно качество. Стрелецът е по-скоро образ на двойствеността в човешката душа, стремежът и предизвикателството за реализиране на истинския аз. В процеса на трансформация на земния аз, образът на животинското тяло на Кентавъра, от което трябва да се роди нашият по-висш аз. В тази ос живеят големите въпроси: кои сме ние като хора? Кой съм аз като аз? Рядката и мощна планетарна конфигурация по тази вертикална ос сега създава катарзисно и революционно преживяване, което да ни раздруса, като ни събуди за този въпрос, по един дълбоко прозорлив и дори болезнен начин. Това е разгледано по-пълно в предишните статии, споменати по-горе.
Това ни води до сегашната конфигурация, която е тясно свързана с горната конфигурация и с настоящата човешка криза през есента.
На 9.09. Марс започва ретроградно движение в звездите на Риби, които ще го преведат през това, което се нарича „примка“. Тази „примка“ е създадена от ретроградното движение на Марс, което кулминира с опозиция със Слънцето. Това означава, че Марс се приближава или се накланя към Земята, с молба да му се обърне внимание. Ретроградното действие се причинява, когато Земята, обикаляща около Слънцето идва близо до съвпад с Марс и тогава бавно преминава нататък, като се движи по-бързо, отколкото Марс. Това създава „видимо“ зрително преживяване за спиране на движението на Марс напред през зодиака и начало на придвижването му назад през небето от нашата гл.т. Когато Земята се движи по своята орбита, тогава илюзията за движение назад изчезва и изглежда така, че сякаш Марс се обръща и продължава отново напред, преминавайки на фона на зодиака. Тази „примка“ показва засилване на планетната активност пред едно от съзвездията, в този случай Риби. Цикълът кулминира с опозиция със Слънцето в Дева на 14.10., точно на Новолунието, което е на 16.10., преди да тръгне директно отново на 14.11. В тази опозиция с Марс ние имаме Луната, която съвпада със Слънцето и тогава преминава в Луна, подобна на Граала, показвайки се на запад след залез Слънце, докато Марс се издига в опозиция на източния небосклон.
Сега можете да видите Марс на нощното небе късно вечерта на югоизточния небосклон много ярко червен, и на югозапад Юпитер много ярък близо до Сатурн. Марс ще продължи да става по-ярък като приближава Земята, дори ще е по-ярък от Юпитер за около месец от средата на октомври. Това приближаване на Марс или неговото ретроградно движение ще продължи последно до 14.11., когато ще тръгне отново директно, но Марс ще остане в Риби до Богоявление, 6.01.2021 год., след Големия съвпад пред декември 2020. Времето на „възела“ допълнително засилва блокирането на потока от Риби. На Земята ние се намираме „между“ тези две активности в Дева и в Риби, с предизвикателствата, което това изразява.
Онова, което особено засилва тази опозиция на Марс със Слънцето на 14.10. по оста Риби/Дева, е че в небесата ще се формира Тао-квадратура. Това означава, че върхът на Тао-квадратурата, като опозиционна линия ще формира двоен 90-ет градусов ъгъл (едно отношение на Марс), към струпването на Плутон, Сатурн и Юпитер. Той ще направи квадрат с Плутон точно на 14.10. Така че, фокусната точка на действието или сблъсъка е с Плутон, Сатурн и Юпитер, които получават силата на квадратурата от опозицията (напречната част на Тао-квадрата). Това е мястото, където е съсредоточено и изразено намерението на опозицията. То е силно напрегнато, избухливо, и предизвикателно отношение, което може да се изрази в кризи, изпитания, и дори би могло да се каже – един вид всеобхватно преживяване на посвещение на човечеството.
След като тръгне директно, Марс отново ще транзитира същата тази опозиционна градусова локация в същия ден на Големия Съвпад на Сатурн и Юпитер, на 21.12. тази година. Това е мощна конфигурация, която ние трябва да разберем, тъй като е истинско предизвикателство за следващите месеци.
…Първо нека разгледаме местоположението на Слънцето в Дева по време на точната опозиция на Марс в Риби на 14.10. За да разберем напълно това, ние трябва да погледнем по-голямата картина. През Михаиловия период през годината, Слънцето преминава предимно през астрономическото съзвездие на Дева. То е в Лъв, съзвездието на сърцето, по време на метеоритния дъжд, идващ от Персеидите, имайки предвид характеристиката дадена от Рудолф Щайнер за човешката Михаилова активност като за „сърцата започват да имат мисли“. То се премества през фиксираните звезди на Везни, космическата имагинация на Михаил в края на октомври. Между това прекосява звездите на Дева, което астрономически е дълго съзвездие. От друга страна, ако някой гледаше от Слънцето, Земята преминава през звездите на Риби и сега имаме Марс, който прави продължителен „възел“ в Риби между Земята и звездите на Риби.
За да разберем напълно това Слънце в Дева, се нуждаем да обхванем пълната история на Михаил в небето, която е разказана в една троичност на съзвездията Дева, Везни и Скорпион, защото всички те съставят космическата картина на Михаиловата битка, която протича в човешката душа и духовния живот днес. Можем да започнем с новите символи, разработени от Вили Зухер за тази троичност на звездните констелации.
В новите образи можем да видим по-дълбока картина за същността на тези съзвездия. Традиционният символ на Дева е превърнат в нов символ, образ, който описва трите порти на посвещение, водещи към мистериите на мъдростта, представени от фигурата на змията – тя винаги е била в образа на мъдростта и някога е била част от украсата на главата на Изида в Древен Египет. В символа на Везни имаме сфера, наполовина под и наполовина над хоризонталната линия, представляваща праг, изгряващ и залязващ, порта между Дева/София – мистериите на живата мъдрост, и Скорпионът, както е показано в следващия символ. Новият символ за Скорпион, подобно на Дева, също представя три порти на посвещението, но сега водещи до тайните на смъртта, кръстът, но от Христовото въплъщение, също и сега до тайните на възкресението, като трансформиращите сили на истинския Аз съм се обединяват със Земята.
Сега можем да добавим митологичните образи на тези съзвездия, които виждаме в много произведения на изкуството, изобразяващи битката на Михаил с дракона, които обхващат трите съзвездия: Дракон, Михаил, София. Тук в небесата имаме звездните образи, които разкриват реалността на тези звезди, благодарение на които Слънцето, представителят на нашия най-висш аз, преминава през Михаиловия период. Михаил пази прага, стоящ във Везни, между Дева/София и Скорпион/Дракона. Това е образът на преданието, разказано в Апокалипсиса, и историята на новата епоха на Михаил, която Щайнер описва като голямата битка на нашето време, в което Драконът е изхвърлен от царството на космическата интелигентност или Божествената мъдрост на София, в човешките същества. Това е мястото, в което се случва битката сега, от последната трета на 19-ти век – не в небесата, а в човешкото същество.
Мисля, че тук е важно да направя едно разграничение, което понякога се пренебрегва - между образа на римокатолическата фигура на Св.Георги и Дракона, и образа на Михаил. Това е може би едно от основните разграничения между Католическата религия и Розенкройцерската/Антропософска перспектива по отношение на срещата със злото. В перспективата на духовната наука Драконът не е убит от Михаил, а по-скоро е възпрепятстван да навлезе там, от където той не е част, и се трансформира. Онова, което е попаднало в материята и земните реалности, трябва да бъде изкупено от земното същество, за да се възстанови като духовна интелигентност. Това е направено благодарение силата на възкресението, вградена в човечеството чрез Христос.
В преданието за Св.Георги Драконът е убит – това е съвсем различен образ. В дуализма на римокатолицизма „дяволът“ трябва да се избягва и по-низшите драконови сили да бъдат унищожени. В Антропософията имаме по-скоро един Манихейски път, при който човекът навлиза в мрака на падналите драконови сили и благодарение на своето истинско АЗ СЪМ, и помощта на Михаил, трансформира този драконов мрак отвътре.
Това разграничение е важно за нашето време, тъй като е задължително ние да преминем от дуализма към троичността. В Католицизма и много други религиозни гледни точки се запазва дуалният характер на доброто срещу злото, на бога и дявола, на вярата и знанието, на религията и науката. В Михаилистичната Антропософия имаме трансформацията на по-низшето в по-висше, а не унищожаването му.
Рудолф Щайнер характеризира новата култура на Михаил по следния начин:
„Това, което е необходимо е: в бъдеще да не се разграничават материалните неща и духовните неща по един абстрактен начин, а да търсим духовното в самата материя, така че материята да може да се опише заедно с духовното, а в духовното да може да се види преминаването към материята, и да се разпознае начинът му на работа в материята… Това ще бъде културата на Михаил.“ (СС 194, „Мисията на Архангел Михаил“, 30.11.1919 год.)
Ако сега погледнем казаното за Михаил в Апокалипсиса, можем да хвърлим по-конкретна светлина върху точната позиция на Слънцето в Дева в опозиция с Марс:
„Велик знак се появи в Небесата: жена, облечена със слънце, с луната в нозете й, и с корона от 12 звезди на нейната глава. Тя беше бременна и изплака от болка, докато раждаше.
Тогава в небето се появи друг знак: огромен червен дракон със седем глави и десет рога, и седем корони на главите му. Опашката му помете една трета от звездите и ги хвърли на земята.
Драконът беше застанал пред жената, която раждаше наблизо, за да може да погълне нейното дете, в момента в който се роди.
Тогава в небето избухна война. Михаил и неговите ангели се бореха с дракона, и драконът и неговите ангели отвърнаха на удара. Но той не беше достатъчно силен и загубиха мястото си в небето. Великият дракон беше хвърлен долу – онази древна змия, наречена дявол или Сатана, който предвожда целия заблуден свят. Той беше хвърлен на земята и неговите ангели с него…
Затова радвайте се, Небеса, и вие, които живеете в тях! Но горко на земята и морето, защото дяволът слезе при вас! Той е изпълнен с ярост, защото знае, че времето му е кратко.“
Тук в началото е троичният образ на София, която е образ на Дева. В новата астрософия, трябва да разглеждаме всяко съзвездие не като общ единичен импулс, а като носещ диференция в себе си. В Дева/София имаме троичност, която виждам като представяне на един вид троичен образ на АЗ СЪМ в плерома или в пълнотата на София, която е на път да роди Духовното Дете. Този троичен АЗ СЪМ може да ни отведе дълбоко в тайните на Аза, извън обхвата на тази статия. Можем да кажем, обаче, че над главата й е короната от 12 звезди на зодиака, представящи от една гледна точка истинския Космически АЗ СЪМ, който идва отвъд зодиака.
В нейното сърце/средната област, облечена със Слънцето, и областта, откъдето ще се роди Детето, имаме Висшият Слънчев Аз, и в нозете й – тя стои върху Луната, един образ на земния аз, наричан понякога низш аз. Раждащото се Дете е образ на нашия Висш Аз, който се ражда от трансформацията на земния аз, чрез силата на Христовия АЗ СЪМ.
Образът на Луната под нейните нозе, може да бъде разглеждан като образ на лунната астрална природа на низшия аз, или онзи земен аз, изграден от нашите кармични въплъщавания през всички животи.
По време на опозицията на Слънцето с Марс, Слънцето е в нозете на Девата, стояща над Луната. Така от една страна имаме комплексен образ на това, което Слънцето „казва“ в тази октомврийска опозиция, като призовава човешкото същество да обърне силата на Слънчевия Аз към непокорните низши астрални сили на земния аз, луната в нозете й.
Точно както Девата е космическият образ на Божествената Мъдрост и мистериите на живота, така и звездите от Риби са космически образ на импулсите на сегашната ни епоха, започнала през 1413 г.сл.Хр.
Задачата на нашата Епоха е да се научим да стоим на краката си и да развиваме братството/сестринството с нашите ближни, с нашата Майка Земя и природните царства, с Божествените Духовни Същества. Това е ерата на ръцете и краката, така да се каже, с които вземаме и трансформираме нашия свят. Символът на Риби също изразява нещо от тяхната природа. В символа се виждат два полукръга, свързани заедно с нещо като мост или пояс.
Вили Зухер развива този образ като допълва двата полукръга в две полусфери, представяща хоризонталата, страна до страна, които да бъдат развити през тази епоха. Това хоризонтално отношение може да се види по няколко начина като съпоставяне или дори трансформация на вертикалната ос в Близнаци, символът на Духа горе и земния долу, в братска, хоризонтална връзка с по-големия свят.
Рибите е съзвездието, през което Слънцето преминава по времето на Великден, когато е извършено делото на любовта към Земята, така че човешките същества да могат самите те да развиват способност към любов. В този образ на Дева звездите на мъдростта са в опозиция на Риби, звездите на този импулс за братска/сестринска любов със Земята стои в средата. Този образ ми напомня дълбокото изказване на Рудолф Щайнер в Окултната наука: Любовта е мъдрост, превъплътена в Аза.
И така, нека сега да разгледаме природата на Марс, за да разберем по-добре това зацикляне, тъй като то ще бъде централна тема през следващите няколко месеца. Сигурен съм, че ние ще станем свидетели на засилването на агресивната природа на Марс и тази „примка“ в Риби ще се отрази не в братството/общността, а в блокиране импулсите на Риби, чрез по-голяма поляризация, раздори и разделение.
Марс е също основа за човешката способност на речта. Така че, ще бъдем призовани да бъдем много съзнателни за силата на словото, за това как речта се използва за истина или манипулация в медиите, в правителството и в „гласа на народа“. От само себе си се разбира, че това зацикляне на Марс, преди Риби да ни пренесат през предизборния цикъл в САЩ, ще повлияе на целия свят, а не само на САЩ. Една статия в „The Atlantic“ (скоро ще бъде публикувана), озаглавена „Изборът, който може да пропука Америка", навлиза в големи подробности за реалните възможности и дори планирането на един оспорван избор, което може да разстрои страната и да доведе до конфликт до януари.
Марс е известен като бог на войната, агресията и войнството, но също така и на смелостта и силната воля. Това е онази област, от която земният аз, отделеното центрирано аз, което се самоопределя, от това, което не е, проявява себе си. Както Вили Зухер казва веднъж, Марс възкликва: „Какво за МЕН!“ Това е ядрото на поляризацията и отделянето от другите в егоизма. Намирам за интересно, че позицията на Марс при раждането на Доналд Тръмп е била в неговия Асцендент (източната точка на хоризонта) в съвпад със звездата Регулус, сърцето на Лъва.
Това не е казано като политическо изявление за или против Доналд Тръмп, а е наблюдение. Това е мощна картина при раждането. Звездата Регулус е „кралската звезда на кралете“. Но големият въпрос на Регулус е какво е истински крал? Марс в Регулус е индикация за велик водач на смелостта и динамиката, подобно на Крал Артур в служба на висшето или може да е индикация за върховен егоист, тиранин. Може да е водач, който служи с преданост на човешката общност или може да бъде този, който егоцентрично иска властта за себе си. В една скорошна новинарска статия, има изявление от Адолф Дершовиц за това как Тръмп, бидейки над закона като Президент, е сравнен с изявлението на френския крал Луи XIV, който казва „Нацията това съм аз.“ Марс на Асцендента в Кралската звезда Регулус е мощно място, където се показва основно чувство за самия себе си, начинът, по който човек се представя и определя по отношение на света.
Както беше казано по-горе, Марс представлява нашето развитие по отношение на обособяването. В този смисъл Рудолф Щайнер свързва областта на Марс с всичко онова, което възниква от мисленето на естествената наука, в която Марс е онази област, където човешкото същество, пътувайки към въплъщение, се среща с архетипите на физическия свят, и способността ни да се противопоставяме и приемем физическия свят.
И така, разработките на материалистичната наука са свързани с областта на Марс. Това е част от последствията от първата половина на Земната еволюция, която е еволюционният план за разделяне на човека от Божественото, за да се създадат условия за свобода. Свободата не идва от това сама по себе си. Тя произлиза само от човешкия Аз, но са създадени условия за свобода, благодарение на човешката еманципация на собствения аз. И все пак човечеството вече е преминало здравословното развитие в Марсовата област в тази своя способност, и по-нататъшното слизане в един световен материалистичен замисъл е в разрез с еволюционните задачи.
Важно е, обаче, да се помни, че пробуденото човешкото същество е това, което определя последствията от звездните събития. Ние правим решително разграничение и тази човешка сила за промяна не е количествена, а качествена. Все още често прилагаме материалистическото мислене към духовните дела при измерването на числа или количество като показател за сила. Това не се отнася за духовния свят. Трябва да сме наясно, че ролята на човешкото същество в справянето с това предизвикателство е от основно значение.
В наше време ние не се определяме от звездите. Те не са „съдба“, наложена ни от боговете. По-скоро те изразяват космическите интелигенции, т.е. духовното съзнание на сферите, които съдържат както призив за нашата креативна духовна активност, така и пробуждане за кармичните последици от нашата земна дейност. По този начин дали Марс е „негативен“ или „положителен“ зависи от това как сме развили нашето духовно съзнание.
При един такъв образ на Марс в опозиция, е важно също да се има предвид съвсем различно разбиране за Марсовата сфера и неговия потенциал за друг вид човешка дейност. Той може максимално да се възползва от импулса на Рибите. Рудолф Щайнер описва как едно семе на трансформацията е засадено в Марсовата сфера от началото на 17-ти век. Тук навлизаме в дълбочината на езотеризма и източника как можем да посрещнем това Марсово зацикляне (Марсова „примка“) в Риби в тези времена.
Той описва как един от великите учители на човечеството Гаутама Буда, великият учител на любовта и състраданието, възнесъл се, за да стане духовен водач на човечеството в служба на Христос, беше изпратен в сферата на Марс, за да стане изкупител на това „агресивно, войнствено царство на Марс“. Гуатама Буда изпълнява за Марсовата сфера акт, подобен на този на Христос за Земята, един вид жертва, за да вгради семето на своето велико учение за любовта и състраданието в Марсовата сфера. Този акт на Гуатама Буда, както Щайнер посочва, е направен, „за да се случи постепенното освещаване на Марсовата възходяща еволюция“.
Оттогава, тези хора, и Щайнер е категоричен за това, които са се обединили, докато са на Земята, с импулсите на любовта и състраданието, а след това в своето пътуване в сферата на Марс в живота след смъртта, могат да се обединят с този акт на Буда, и да внесат този импулс от тази област в тяхната земна активност като изкупваща сила на Марс в техния следващ живот.
Щайнер продължава като описва Св.Франциск от Асизи като ученик на Буда в една мистерийна школа, в предишен живот, който се инкарнира, за да облече импулса на Буда към любов и състрадание в християнски образ. Св.Франциск живее, когато още е налице монашеският християнски аскетичен път на инициация. Този път вече не е подходящ за нашето време, но може да бъде развит напред по един съвременен начин, като например трансформацията на Марс. За да се навлезе в света с Францисканския път на любов и състрадание, всъщност е нужно да се извърши работата по преобразяването на Марсовата област.
В заключение, ние само сложихме няколко щрихи върху повърхността на възможностите и предизвикателствата с тази настояща конфигурация на Марс, зациклящ в Риби, в опозиция на Слънцето и Луната в нозете на Дева, по това време на Михаил, образуващи Марсов Тао-квадрат и фокусна точка с революционното групиране на Сатурн, Юпитер и Плутон в Стрелец.
Как можем да започнем справянето с това, което предрича да бъде време на засилена „стара“ Марсова активност на конфликти и агресия в онези звезди, които искат да ни водят към братство/сестринство, а не до битките на разделение и полярност? Как можем да внесем Христовия импулс на любовта, който създава троичност от дуалността, с духовния АЗ СЪМ като един нов център?
Докато гледаме днес нашия свят, където царуват страхът и гневът, и имаме върховен егоизъм, нашата работа е истинско предизвикателство. Трябва да сме духовно будни за това, което предстои, и да признаем, че дори усилието да се разбира истински, може да доведе до промяна.
Има две предложения като практическа духовна дейност, за да се достигне изцеление в тези месеци. Едното е човек да се заеме с размишление и преданост към молитвата на Св.Франциск и активно да се стреми да я прилага в ежедневните си взаимодействия, като трансформираща активност на Марсовия елемент. Второто е човек да се заеме с упражненията за развитие на 16-ет листната чакра (кратна на четири/Марс), която е Марсовата чакра в областта на гърлото. Тези упражнения са описани от Рудолф Щайнер в „Как се постигат познания за висшите светове“, Глава 6…
За тези упражнения Щайнер казва: Колкото по-добре се хармонизират мислите и речта на ученика с процесите във външния свят, толкова по-бързо той ще развие това умение. Който мисли и говори нещо, което противоречи на истината, унищожава нещо в пъпката на своя 16-ет листен лотос. Истинността, коректността и честността са в тази връзка творчески сили, докато лъжливостта, измамността и нечестността са разрушителни сили.
Завършвам с молитвата на Св.Франциск, като молитва, която да се приложи в действие за трансформация на разединяващите качества на Марс и помощ за внасяне на изцелителна сила в света.
Господи, направи ме инструмент
на своя мир,
където има омраза, нека сея любов;
където има рана – милост;
където има съмнение – вяра,
където има отчаяние – надежда,
където има тъма – светлина,
където има тъга – радост.
О, Боже Всемогъщи, дари ме
Да не търся утеха, а да утешавам,
да не търся разбиране, а да разбирам,
да не търся обич, а да обичам,
защото когато даваме, получаваме,
и в прошката ни прощават,
и в смъртта се раждаме
за вечен живот.
Джонатат Хилтън, 20.09.2020 год.
Превод: Дорина Василева