Джонатан Хилтън: Земята, Плутон, Сатурн, Юпитер през 2020 год. и светът на короната (1)

Submitted by admin 2 on Ср., 09/12/2020 - 19:30
Джонатан Хилтън

Светът на короната

Първа част

Всички сме заедно в това!

Земята, Плутон, Сатурн, Юпитер през 2020г.

Всички сме вече заринати с всякакви гледни точки относно Корона вируса – във Фейсбук и разни имейл статии, които широко се разпространяват.  Тази статия ще бъде опит за разглеждане на световната ситуация, произтичаща от тази пандемия, но не от медицинска гледна точка, а само от космологичната.

Човек вероятно ще се запита, в тези времена на пандемия, за какво могат да ни послужат планетите и звездите в подобна ситуация? Намираме се насред една съвременна митология, основана на материалистическите възгледи, при което опредметеното ни съзнание съди за всичко по това дали то е измеримо и дали може да се дефинира посредством сетивата. Световните ни системи са изцяло оформени от настоящата митология. Това е митология за отделния индивид, заобиколен от цяла вселена от отделни предмети; митология за човешкото господство над Природата, която трябва да се манипулира и използва за обслужване на нуждите ни, тъй като в нашия дарвинов свят външната реалност, включително хората, нямат заложени в тях смисъл или цел. Това е митология, която разглежда самия произход на нашето съществувание като акт на насилие, Големият взрив, а не като жест на прегръдка и любов, от които сме възникнали. Тази митология предстои да бъде заменена от нова световна система. И всъщност това е уместният въпрос.

И все пак, тя тепърва се заражда и настоящият звезден небосвод ни разкрива този родилен процес, който не е нищо друго, освен призив за революция в човешкото съзнание, чрез която да намерим своето място сред цялостното съзнание на световете на битието, на космическите интелигенции в планетарните сфери. Това, разбира се, не е без своите предизвикателства. Със сегашното си съзнание ние гледаме на небесата по същия начин, както мислим и за вирусите – като за физически неща, напълно отделни от нашето съзнание, ръководени от свои собствени физически закони.

Но същият този начин на мислене подпали пандемията, заразила цялата душевна среда навред по Земята. Обаче, ако погледнем на света, който ни заобикаля, включително вирусите и планетите, като на още една проява на съзнание, дълбоко свързано с нашето съзнание, тогава може би научаването на още нещо за планетите в сегашните времена, би хвърлило допълнителна светлина върху настоящата ситуация.

Вероятно всички можем да схванем как една криза - независимо дали е болест или някоя друга житейска криза, - може да се превърне във врата или праг, явяващ се като кармична възможност за пробуждането на нещо ново в нас. Както и малкият пазач на прага, виждаме в това нещо ужасяващо, защото не сме готови да прекосим прага. Но ако сме способни и сме се подготвяли, ние можем да прекрачим портата към един вид благословия и към ново ниво на разбиране за смисъла в живота ни.

Кармата често се появява под формата на съпротива или криза и то защото самите ние така сме я подготвили, избрали сме това да бъде средството за постигане на по-висша степен на съществувание. Текущата подредба на планетите представлява един вид световен праг, среща с кармата на Земята, която самите ние сме сътворили, но също така и възможност да стигнем до ново разбиране за истинските ни задачи като човечество.

Докато работех над тази статия, обхвата на настоящата планетарна активност по отношение на нашата ситуация, се разшири. Следователно, тази статия ще се появи в две части, за да може, надявам се, да бъде по-лесно смилаема при четене. Нека да разгледаме прогресията на Сатурн и Юпитер от януари 2020г. (около Богоявление), до декември 2020г. (по време на слънцестоенето/Коледа), когато те се срещат с Плутон, и чиято кулминация е Големият Съвпад, който тепърва се придвижва от звездите на Стрелец към звездите на Козирог. (Виж също една от последните ми статии за Големия Съвпад.)

Това е едно крайно рядко и значимо планетарно събитие. Според проучването ми назад във времето чак до 1700, докъдето стигат източниците ми, никога в зодиака не е имало среща на тези три планети на същото място в зодиака. В известен смисъл бихме могли да си зададем въпроса дали Плутон въобще е бил от значение във времето преди откриването му през 1930г., понеже Плутон е планетарна сфера, свързана специфично с модерното ни съзнание. Ще се занимаем с това малко по-късно, а засега нека първо да разгледаме съзвездието, в което се провежда тази активност – звездите на Стрелеца, кулминираща в Голямия Съвпад, който тръгва да навлиза в Козирог. Какво означава това?

Както знаем, “периферията” на слънчевата ни вселена е обозначена от дванадесетте знака на зодиака. Линията, свързваща Стрелец и противоположния му знак Близнаци, има особено значение в наше време, когато Точката на пролетното равноденствие се намира в звездите на Риби, Ерата на Рибите. От една страна, тези две съзвездия образуват линията, където се случват слънцестоенията, и те са също дълбоко свързани с онази вертикална линия на слънчевия ни космос по отношение на съществото Земя – линията определяща кое е отгоре и кое, отдолу; връзката ни с висините и дълбините.

Тази динамика Земя/Слънце е съвсем различна от линията на равноденствията, които обхващат хоризонталния елемент на нашата Земя. Те, заедно с оста на слънцестоенията, образуват формата на големия кръст на света и небесата. Може да се каже, че вертикалната ос е свързана с изправянето ни като азови същества, с нашата азова личност. В много отношения, всяко съзвездие по тази ос създава представата за двойственост или противоположност.

Тук са Близнаците, смъртният и безсмъртният, от гръцката митология. Дори астрологичният символ за Близнаци изобразява тази двойственост, при която горният и долният полу-кръг са свързани с вертикална колона. Това е изображение на йерархията от миналото, божественото отгоре и земното – отдолу; мъдростта на светлината във висините, а тъмната материя на земята отдолу, които, с минаване на времето, са се превърнали в два съвсем отделни свята, което сега виждаме отразено, може би, в разделението между вяра и познание.

В образа на Стрелеца също имаме един вид двойственост, изобразена в полу-човек/полу-кон, но схващана така, сякаш човекът се издига из животинската форма на инстинктивната/безсъзнателна природа. И така, по тази линия се намира борбата между двете ни природи: божествена/земна, дух/материя и човек/животно.

Докато Близнаци, намиращи се в светлата или горна част на зодиака, представляват по-скоро една историческа картина на еволюцията на дуалността на човечеството, при Стрелеца, в тъмната или долна част на зодиака, имаме по-скоро образ на това, върху което човечеството все още трябва да работи; образът на човешкото същество, водещо вътрешна борба с двойствеността на висшата и нисшата си природа.

Обаче, според мен, след въплъщението на Христос, тези съзвездия се нуждаят от нова имагинация, с която да преминем от двойствеността (една стара динамика) към триединството – или троичността – не само като вътрешна реалност, но и като обществена форма.

Защото сега, след въплъщението на Христос, вече присъства един нов капацитет. Ние притежаваме силата на истинския АЗ СЪМ на Земята, вътре в нас, който не ни влияе отвън от висините на божествените светове, както в миналото. Това е една трансформираща сила в Земята. Тази мисъл може да се доразвие с помощта на една допълнителна космологична картина.

При Кръщението на Христос, Сатурн се е намирал сред звездите на Близнаци, и тогава се чуват думите: “Това е моят възлюбен Син, в когото Аз разкривам Себе си като Аз.” Божественото влиза в земното. После Юпитер навлиза в Близнаци във времето на Голгота и Възкресението, божественото е станало изцяло човек и го е преобразил.

Привежда се в действие новото отношение между горното и долното - семето за цялото бъдещо развитие на Земята. Това са мощни космични събития, дълбоко свързани с новото значение, които тези съзвездия придобиват. В този смисъл считам, че статуята “Представителят на човека”, на Рудолф Щайнер, представлява една нова имагинация за тези съзвездия. Истинският човек между двата полюса - обединяващ ги. Това, в евритмията, е жестът за буквата “I” (“аз” на английски. Бел.пр.) (произнася се като “И”).

И така, като размишляваме над тези срещи на планетите в Стрелец, можем да ги разгледаме в светлината на предизвикателството пред човечеството да се бори с основния въпрос – кои сме ние като човешки същества? Какво значи да си човек? Кое “Аз” е “Аз”? В този смисъл, мисля, че сега сме изправени пред един основен избор за това, как да живеем по-нататък. Ще останат ли живи старите форми, принесени от миналото (тялото на Стрелеца)? Тези призраци от миналото, от Рим, на старите форми на религии, от времето на племето, на кръвните връзки, на нациите? Какви представи имаме за един свят, пропит с двойственост и противоположности? Може би ние в САЩ сме свидетели на такива високи нива на поляризация и несъответствие, които превишават това, което сме виждали в миналото. Ще се върнем към този въпрос при проследяването на планетите Сатурн и Юпитер, и срещата им с Плутон в това съзвездие, при излизането им от Стрелец и после стъпването им в Козирог, където ще образуват Голямия Съвпад.

И така, като вземем Стрелеца за онази зодиакална област, през която преминават тези планетарни срещи, нека пристъпим към определяне на времето на тези планетарни събития през 2020г. Моля да имате предвид, че в нашият век на дигитализация, сме позагубили усещането за протичането на времето и сме склонни да се фокусираме само върху точния момент. Но при всеки от тези съвпади трябва да включим времето на т.нар. кълбо на съвпада – онзи период от време, който важи особено при тези бавно движещи се планети, когато те се приближават една към друга, след това се срещат в съвпада, а после се разделят. Представете си това приблизително като наближаването на важна и необичайна среща с някого. Имаме качеството на приближаването, имаме срещането ни и имаме качеството на раздялата след срещата. Ето така трябва да мислим за времето около тези съвпади.

 

Тригон

 

Първо, просто една времева линия, по която да се ръководим:

            - 12-ти януари, 2020г – Сатурн съвпада с Плутон. Времевото кълбо на тяхната среща се разпростира от ноември, 2019г. и навлиза в март, 2020г. На 10-ти януари, само на 3 градуса от това съединение, Меркурий създава възходящ съвпад със Слънцето. После Слънцето съвпада с Плутон и Сатурн на 20-ти януари. Т.е. наблюдаваме интензивна дейност със Сатурн и Плутон в края на декември и началото на 2020г. през януари.

            - 10-ти март – Сатурн навлиза за кратко в Козирог, но към май месец се връща обратно в Стрелец, където остава ретрограден и после отново тръгва напред в очакване на Юпитер да се присъедини към него. Тогава Марс прави съвпад с Юпитер на 20-ти март, съвпада с Плутон на 23-ти март и след това и със Сатурн, на 31-ви март.

            - 5-ти април (Цветница – по католическия календар, бел.пр.) – Юпитер прави съвпад с Плутон. При преминаването си става ретрограден и отново съвпада с Плутон на 30-ти юни. След това пак тръгва напред и съвпада с Плутон за трети път на 12-ти ноември. Т.е. Юпитер кръжи около Плутон девет месеца и прави троен съвпад.

            - 20-ти декември, 2020г., зимното слънцестоене и Коледният период – Сатурн и Юпитер правят Голям съвпад.

Така че виждаме ред планетарни действия в течение на цялата 2020г., все около тази среща между Плутон, Сатурн и Юпитер. Как сега да разберем какво ни показват тези жестове като израз на висшия космически интелект или съществата, свързани с тези сфери?

Съществуват два подхода. Единият, разбира се, е да вникнем дълбоко в природата и активността на тези планетарни сфери на съществувание. Вторият е да хвърлим поглед назад в историята към сходни срещи и да извлечен от тях теми, които да ни помогнат за разбирането им. Нека първо да разгледаме Плутон, за който говорих в предишната си статия “Плутон и Големият Съвпад през 2020г

Плутон е открит през 1930г., след времето на Рудолф Щайнер, така че той никога не е говорил за Плутон. Той обаче говори за Уран и Нептун, новите планети: “Трябва да се отбележи, че двете най-външни планети – Уран и Нептун,- които сега физическата астрономия счита за принадлежащи към нашата система, първоначално не са принадлежали към нашата Слънчева система; те попаднаха много по-късно в притегателното поле на нашата система: тогава се включиха в компанията и си останаха. Следователно, те не могат да се считат, в същия смисъл както другите планети, за принадлежащи към нашата система, отвъд Сатурн...” (“Духовните същества в небесните тела и в природните царства”).

По време на своята откривателска работа в областта на астрософията и сътрудничеството му с д-р Елизабет Врееде, Вили Зухер стига до заключението, че тези външни планети, макар и да не са въплътени в човешкото същество, както класическите планети от Сатурн до Луната, все пак са свързани с по-висши процеси в човечеството, свързани с нашето еволюиращо съзнание. Те съществуват, в известен смисъл, в ауричните обвивки около човешкото същество.

Той пише, че те действително не принадлежат, но сега са въведени в човешката еволюция и могат да имат връзка със “спъващи събития или революции”, но също така и с по-висшите умения на човечеството, които засега са все още в зародиш. Той свързва тези сфери с новите способности, които човечеството трябва да развие чрез одухотворяване на нашата същност: Уран е свързан с Имагинацията, Нептун с Инспирацията, а Плутон – с най-висшите духовни сфери, с онова ниво на познание, наречено от Рудолф Щайнер Интуиция. Тази сфера, следователно, се свързва също с кулминацията на човешкото одухотворяване на материалния свят и физическото тяло, като го превърне в онова бъдещо физическо нематериално тяло – Атман, или Дух-човек.

Когато погледнем датите, на които са открити, намираме забележителна връзка между Уран и откриването на електричеството; Нептун и развитието на електро-магнетизма и радиото, а Плутон – с развитието на първият “атомен разбивач”, индуцираната радиоактивност и ядреното развитие. Вили Зухер свръзва тези планетарни сфери и техния “паднал” аспект, с тези три области.

Така, както сферата на Плутон стига до най-големите висини, така също се спуска в най-ниските сфери, свързани със съществата, наречени Асурически същества. Рудолф Щайнер говори много малко за Асурите и то само в контекста на “наближаващата епоха” когато те ще работят против човешкия аз. Така, както Луцифер работи в човешкото астрално тяло и в падналата светлина, а Ариман – в етера и в падналия живот, така Асурите ще работят в самото ядро на човешкото същество – аза – както и за унищожаването на физическия носител, нужен за азово развитие. Тези Асурически същества имат специфична връзка със Сатурн, тъй като именно на Древния Сатурн те са преминали през своята “човешка” фаза. Както казва Рудолф Щайнер:

“Още на Стария Сатурн във вашата телесна природа е внедрен сборът от сили, който ви слага клеймото на независими същества и ви откъсва от всички останали същества. Именно за постигането на тази цел е трябвало да работят  Духовете на егоизма, Асурите.”

В Плутон откриваме огромни сили на преобразуваща воля и ако човекът ги поеме по духовно позитивен начин, те ще го поведат към най-голямата възможност за трансформация, дори най-накрая - и във физическия свят. В падналия си аспект, той може да причини огромна разруха, дори до степен физическо унищожение, каквато е силата на ядрената разруха. И в двата случая Плутон се стреми да “разтърси” света. Исторически той бива свързван с революции или катастрофи. Те могат да бъдат или източник на трансформация и създаването на нещо ново… или източник на все по-мощно унищожение, тъй като може да възбуди отчаяни усилия за задържане на старото, което трябва да си отиде.

Мисля, че именно този нарастващ като цунами зов за световна промяна стои зад дълбокия страх, разпростиращ се из целия свят под маската на този вирус. Той, разбира се, е свързан със страха от смъртта, от физическата телесна смърт, която в нашия съвременен свят се отъждествява със смъртта на аза, но съдържа в себе си също така и страха от огромните промени, пред които ще бъдем изправени.

И така, нека разгледаме накратко природата на Сатурн и на Юпитер, и как могат да се разбират срещите им с Плутон. Те са двамата велики пазители на космоса, свързан с нашето минало и бъдещо развитие.

Сатурн е нашата космическа памет, който съхранява миналото от самото ни възникване, запомняйки и записвайки всичко. И така, Сатурновите същества съхраняват и осигуряват поддържането и паметта за божествения план на човешката еволюция. Така, че в крайна сметка, те са свързани с кармата на света и отговарят за прилагането на кармичните последствия и корекции, необходими за поддържането на нашия план.

Можем да видим Сатурн като олицетворение на закона – той строго следи за спазването на закона или плана на Отеца. Следователно, Сатурн често може да се яви като суров съдия на човечеството, което е изоставило мястото си в еволюционния план, чрез собствения си егоизъм и откъсване от божественото.

Сатурн ни припомня, понякога брутално, за онази първична Воля, която обективно запазва линията на еволюционните намерения и цели. Сатурн работи за образуването на форми, на структури, дори върху процесите на минерализация, която виждаме в скелетната и черепна структура при човека и в красивите минерални форми на кристалите. Когато липсва духовно виждане за еволюцията, на Земята това се превръща в усилие да се задържат старите форми – социални, правни, политически, - чието време вече е отминало.

Юпитер е визионерът идеалист, загрижен за бъдещето на човечеството. Рудолф Щайнер нарича Юпитер “царят на мисълта”. Тези същества работят за разгръщането на този план в посока бъдещото ни преобразяване, на мъдростта и живота при нашето разгръщане - към бъдещата ни цел за развиване на духовно творческо мислене и творческа активност.

В този смисъл, Юпитер е по-скоро свързан със силите на Сина, които целят креативното възобновление и разширение на човешкия духовен живот, към едно бъдеще, когато Земята ще бъде изцяло преобразена в нова, нематериална форма на съществуване, в далечното бъдеще.

Докато Сатурн притежава по-формообразуващи, структуриращи качества, Юпитер е носител на първичния Живот и Мъдрост, които се стремят да се разширят творчески в бъдещето.

И така, какво означава всичко това по отношение на 2020г.? Част втора ще доразвие тази тема.

Джонатан Хилтън,

5-ти април, 2020г. 

Превод: Ати Петрова

Източник

Още от Джонатан Хилтън: "Адвентът и звездите"