До всички членове!
14.06.1925 год.
Първото посещение на Рудолф Щайнер в Париж след войната се състоя между 23 и 27 май 1924 год. То бe по покана на френското Антропософско общество, основано в Париж, което се развиваше под ръководството на Главния секретар, Mlle Sauerwein. След Учредителното Коледно Събрание в Дорнах, в което се осъществи полагането на Основополагащия Камък на Главното Антропософско Общество, последва формирането на националните общества в различни държави, за които събития Рудолф Щайнер бе канен. При откриването на срещата, в този тържествен момент, след дълго отсъствие старите ни френски приятели можеха да чуят любимия ни лидер и учител. Тази среща остави дълбоки впечатления във всички, които имаха късмета да присъстват.
В памет на посещението на Рудолф Щайнер, ние, Ръководството в Дорнах, приехме покана да присъстваме на Главната среща на Френското Общество, която бе планирана да се случи почти на същата дата през тази година. Д-р Врееде и аз, които бяхме на срещата миналата година, имахме възможността да приемем отново поканата от парижките ни приятели. Срещата се проведе в същата красивата малка стаичка, в която година по-рано отекваха думите на Рудолф Щайнер.
Френското Общество постига много добро развитие, което се потвърждава от факта, че в него постоянно постъпват нови членове и продажбите на книгите на д-р Щайнер всеки ден нарастват. Д-р Щайнер също отбелязваше развитието на нашите парижки приятели, така че той имаше възможността да разкрие в лекциите си важни неща. Спомняйки си за чудесната атмосфера тогава, настоящата среща протече в пълна хармония.
През първия ден имах възможността кратко да говоря за важното събитие на Учредителното Коледно Събрание в Дорнах. Още веднъж пред душите на нашите приятели премина това, към което Рудолф Щайнер призова с откриването на Антропософското Общество - той обедини и идентифицира своята личност с него, тъй като преди това ръководеше само Антропософското движение. Абсолютно необходимо е всеки индивидуален член да разбере този факт в цялата му величина и значение.
Д-р Щайнер ми говореше много често за важността на Коледното Събрание и за факта, че сърцата на членовете не са напълно пропити с нея. Например, незабравимо впечатление ми направи следният коментар: „Има противоречие между волята ми, това което е казано за волята ми на членовете, и това което членовете всъщност възприемат и разбират.“ Сега не е времето да се говори в подробности по темата. Желая само да вметна това, за да покажа, че важността на Коледното Събрание далеч не може да бъде напълно разбрана, след като често чувам мнения, че то не трябва да бъде винаги поставяно на преден план. Разбира се, аз съм убедена, че човек действително не може постоянно да говори за Учредителното Коледно Събрание, и че не може да се занимава непрестанно с духовните причини, които доведоха до полагането на Основополагащия Камък на Антропософското Общество...
Сега продължавам с описанието на Парижката Конференция. След изказването ми бе дадена възможност за задаване на въпроси. Присъстващите можаха да зададат важни въпроси, на които да бъдат дадени отговори.
На следващият ден Главната среща на Френското Общество бе открита от Главният секретар Mlle Asuerwein. Както винаги се случва на такива срещи, беше изказано взаимно недоволство от членовете към ръководството и от ръководстовто към членовете. Добре е това да бъде направено. Много неща, които произтичат от неразбирателство, могат по този начин да бъдат изгладени, само ако човек може да види достатъчно дълбоко в душите на хората. От двете страни в дискусията бе проявен дух на великодушие, което ми направи дълбоко впечатление. Беше изразена напълно искрената воля за взаимно разбиране, както и да се работи заедно занапред само в духа на нашия велик учител и ръководител Рудолф Щайнер, чието присъствие реално усетихме с нас по време на Срещата. Така дискусията завърши в истинска хармония.
Д-р Колиско се присъедини към нас и също получи покана от Главния Секретар Mlle Sauerwein да говори. В края на Главната среща, той направи това с удоволствие, говорейки главно за Антропософията и за новите Водещи Мисли. Имаше възможност да посети и малко училище за деца по Евритмия, ръководено от Mlle Rihouet. Със своите възможности като лекар от Медицинската секция, д-р Колиско можа да се заеме детайлно с децата и да даде ценни съвети на Mlle Rihouet и родителите относно лечението на малчуганите. За съжаление, аз самата не можах да се присъединя към това посещение, защото няколко от членовете желаеха да говорят с мен лично, и тъй като времето ни в Париж бе ограничено, ми се наложи да откажа отиването в училището. Mille Rihouet беше, както винаги, пълна с живот и ентусиазъм за задачите, които й предстояха. Няма и съмнение, че работата, която е взела в свои ръце, ще продължи напред в правилната посока.
Вечерта д-р Врееде представи лекция по Астрономия. По един достъпен начин, както всички добре знаем, тя доближи до нас живота на звездите в тяхната цялостна духовност, след което имаше възможност за въпроси.
В понеделник вечерта имаше езотеричен урок на Първи клас от Школата по Духовна Наука в Гьотеанума, който се наложи да бъде воден от мен.
По отношение на продължението на тези класни уроци, трябва да бъде казано следното: Когато нашият учител Рудолф Щайнер ни напусна физически, един от най-важните въпроси пред Ръководството беше продължението на езотеричното обучение, което Учредителното Коледно Събрание отново беше поставило като водещо сред антропософските дейности. За нас е ясно, че това което е нужно да се направи, е да се съхрани даденото вече езотерично знание и благодарение на повторението да изплуват силите, лежащи в него, които ще оживят активността сред членовете.
Когато Д-р Щайнер откри този Първи клас в Свободната Школа по Духовна Наука, той ме назначи за негов колега. В онзи момент новоприетите ученици дадоха обещание да бъдат истински членове на Школата. Затова след смъртта на нашия учител Рудолф Щайнер, не се почувствах освободена от задълженията си. Даже напротив, почувствах се още по-ангажирана от когато и да било, с мисълта, че трябва да възприема насоките, направени от д-р Щайнер като реалности на духовния свят. Именно по този начин бе възприета от мен задачата за повтарянето на езотеричните уроци, дадени от д-р Щайнер за Школата по Духовна Наука. И за мое пълно удоволетворение първата стъпка напред към тази цел можеше да бъде реализирана в Париж. С този езотеричен урок Парижката Конференция бе доведена до подходящ край.
Остава ми само да добавя сърдечните си благодарности към всички, които работиха за нейния успех и специално към Главният секретар, Mlle Sauerwein, който не се пощади от неприятности, и M. Jules Sauerwein, който с такава преданост отложи неотложната работа, за да може да се отдаде на превода на този класен урок. Моите благодарности се отправят и към всички членове, които допринесоха за успеха на тази Конференция.
Превод: Тео