Рудолф Щайнер е съвременник на появата на киното в световната културна история, чиято рожденна дата е 21.03.1895 год. Още в онова време той може да проследи развитието на появилото се ново изкуство и в следващите две десетилетия, до смъртта си, да формулира пред съвременниците си своите прозрения за неговото бъдеще и сила на влияние. Днес неговите думи продължават да звучат изключително актуално и ние ставаме свидетели на онова, което той е предрекъл. То бива използвано и с определени цели, съзнателно или несъзнателно.
Десетилетие след десетилетие киното търпи бурно развитие от гл.т. на технология, на сюжети, обхващайки петте континента, флуидиращо от изкуство до кич, и най-вече превръщайки се не само в начин за забавление /каквото е било в началото на своята поява!/, в начин хората да получават информация от всички части на света, но и в начин да се оформя, въздейства и манипулира общественото мнение.
Неминуемо за това голяма роля има американското кино, ориентирано към бързи и лесни печалби с касовите си филми за супер-герои в земен и космически план, тематики от бъдещи епохи и т.н. и т.н. Така е и до днес, когато имаме най-разнообразни жанрове в киното, когато вече изобщо не е необходимо да си в киносалона, за да гледаш кино – то „звучи” от екрана на телевизора или компютъра.
Киното като най-новото изкуство, което човечеството изобрети – защото всъщност то е изобретение наше, човешко, всъщност превзе домовете, мислите и чувствата ни, а защо не и волята ни – статично закована пред екрана, за да усеща душата ни това, което й липсва в реалния живот!
Седем вида са изкуствата, с които човешката душа се свързва в своя земен път. Техните извори идват от Духовния свят. Тук шест от тези изкуства губят връзките си с духовните същества, които ги инспирират, и човекът е реално този, който със своя талант, трудолюбие и вдъхновение може отново да ги доближи до техния духовен първообраз. Само музикалното изкуство остава свързано с духовните същества, защото когато музицираме на инструмент, пеем или композираме, самото възпроизвеждане на звуковете под формата на мелодия с определена височина, в дадено съчетание като хармония и ритъм, се явава жива връзка между душата на човека и духовните същности и първообрази, стоящи зад музикалното звучене на една творба. Така е и с пеенето, при което човешкото тяло се превръща в самия инструмент, който "възпроизвежда" звук.
Разбира се, далеч съм от идеята да линчувам киното. Аз самата имам афинитет към определени жанрове, и аз стоя закована пред екрана на филми с по-интровертна тематика, в които героите изразяват себе си с малко думи, бих ги нарекла – „психологически трилъри”, в които четеш в самия образ, между редовете. До такава степен киното се е сраснало с нас, че определено вече го възприемаме и като част от нашия живот, от културните ни интереси, с характерната фраза: Хайде да гледаме някой добър филм... Всекиму според интересите, всекиму според потребностите...
Все пак обаче се случва нещо, и това нещо е важно да не остане незабелязано, поради навика ни да живеем просто по този начин. Виждам го да се случва в няколко посоки.
Първата посока е появата масово на холивудски филми, в които определени будни среди търсят и намират окултна символика. Да, има я. Задаваме ли си въпроса защо я има, защо е така явна, защо е масовизирана по този уж неглижиран начин?!
Кой ги гледа тези касови холивудски прожекции? Гледат ги млади хора – от тинейджери /та дори и под тинейджерска възраст/ до над 50 и нагоре... Но основната масова публика в киносалоните и пред лаптопите е средно до 30, плюс минус 10-15 год.. Разликата във възрастта и самото развитие между дете, младеж, до възрастен на 30, на 40 год., е огромна. Но какво значи хлапета да стоят в киносалона, с пуканки в ръце /в най-добрия случай!/,
Аз мисля, че холивудската индустрия на окултно напоени филми има само една цел – чрез пренасищане и масовизиране на окултното по този брутално-неглижиран начин напълно да го обезличи, да го направи безинтересно, да унищожи неговата съкровеност и сила. Защото колкото по-съкровено и вътрешно то е изживяно и осъзнато, толкова по-голяма реална сила има в света и за самата душа. Душата се лишава от силата й, и то съзнателно, защото зад тези продукции не стоят случайни хора. Те знаят това, което знам аз, знаят и други, които сериозно мислят по тези въпроси. Важното е бъдещето в лицата на тези деца и младежи да бъде съсухрено, обезверено, дезинтересирано именно към онова, което ще им даде свободата на личния избор и силният АЗ СЪМ...
Колко от тези деца и младежи действително ще имат нивото на съзнание да осмислят символите и колко от тях ще махнат с ръце подигравателно-неразбиращо филм след филм, сюжет след сюжет? Процентите на вторите са в пъти повече от процентите на първите. Заливането и масовизирането с окултното цели да се обезличи духовното, именно по този манипулативен начин, като е вплетено в холивудски екшъни и приключения.
По този начин на детската и юношеската душа нито й е времето да бъде залята с окултна символика, нито изобщо ще се създаде една добра основа за по-късното навлизане на тази душа в духовната тематика. Така, както ядем чийз-бургер или сандвич в „Мак-Доналдс”, по същия повърхностен и потребителски начин ще възприемаме духовното, защото то вече е смляно, мислите са облъчени, чувствата също, но нито в точното време, нито по точния начин... Реално те са преситени преди да са се докоснали до нещо. И, не е ли това чуден ариманичен трик! Не са ли тези млади хора бъдещите потенциални клиенти на психолози, психотерапевти и психиатри, именно поради обърканата си ценностна система!
Другата важна нишка е доколко от духовно-научна гл.т. е правомерно Духовната наука на Рудолф Щайнер да бъде поднасяна сдъвкана на тепсия за „прохождащи” души в Антропософията под формата на аудио-визуални клипове, филми и т.н. Дааа, супер съвременни форми на поднасяне на всякаква информация. Красиво, съдържателно, звучи добре подбран музикален фон, личи си труда и разбирането, личи си желанието за полезност...
Но! Сдъвкването по този начин ще подтикне някои от зрителите да търсят, да потънат в дълбочина в идеите от самите лекционни цикли. Дай, Боже, повече такива! Но отново по-голямата част просто ще спрат до тук и ще чакат следващия клип с поредните сдъвкани духовни смисли с красиви изображения и добре подбрана музика. Къде остава онова, което самият Рудолф Щайнер казва, че чрез самото преживяване на онова, което четем, с години системна работа по антропософското слово, душата по естествен път развива себе си, развива своите сили до онзи момент, в който ще приеме антропософията като начин на мислене, на чувстване и на живот?! Картините, които самата душа си изгради в годините системна работа с антропософията – те развиват, те променят, те дават живителни сили на човешкото ни същество. Другото са само патерици, временни!
Нека спра дотук и да видим какво е казал самият Рудлоф Щайнер, като съвременник на раждането на новото изкуство – киното!
С пожелание за будност по отношение на това, което си мислим, че правим и това, което действително правим! Черните ложи знаят това, което знаят и Белите ложи, нека не го забравяме!
"Наука и изкуство – две форми, в които човек трябва да възприема истината. Те водят началото си от един корен. По този начин е преживявало някога това древното човечество в своята цивилизация. Сега те се взаимноизключват. „Трезвата” наука трябва да бъде „обективна”, и не може да има нищо общо с изкуството, което е свързано с произволното човешко творчество. Между тях е възникнала пропаст.
Но посредством естествените закони и логиката се оказва невъзможно да се проникне в човека, тук са нужни средствата на изкуството. Самата наука трябва да стане изкуство, за да може да се доближи до човека.
Вървейки по този път, ние се научаваме да превръщаме интелектуално-научното в имагинативно познание /както това е казано в моята книга „Как се постигат познания за висшите светове”/. Тогава мисленето от пасивно /каквото е в нашата цивилизация/ става отново активно, и не просто ще следва събитията.
Започнали са да търсят нагледност за духовните неща /в лекции и т.н./, за да мислят по-малко. Били са нужни снимки, илюстрации, в противен случай заспивали, не умеели да мислят. Думите вече не служели, за да възбудят мислите.
И ако в „Хамлет” все още е необходимо мислите да проследяват думите, то сега преминавайки от театъра към киното, където изобщо не е нужно да си вътрешно активен, защото самата машина предава картина след картина при пълна пасивност на зрителя. Така постепенно се е загубила вътрешната активност на човека. Но тя трябва да бъде събудена отново, защото мисленето не е нещо, пробуждано отвън, а от вътрешната сила на човека." /GA-307/
"Ако хората обичаха да мислят, нямаше да отиват с такова удоволствие, както днес се прави, на всички възможни кино-сеанси и други неща от този род, защото там, не може да се мисли и няма нужда да се мисли, всичко си протича съвсем само. И най-малкото, за което би се смятало още, че човек мисли, е написано на големи пана, където може да се прочете. Така бавно и прогресивно се формира по време на модерната епоха тази не-симпатия по отношение на вътрешно активната мисъл. Хората почти изцяло са отвикнали да мислят. Когато някъде се състои конференция без прожекция и където, би се смятало, че хората мислят малко, те предпочитат въпреки всичко, малко или много, да поспят. Те самите отиват, може би на конференция, но спят, защото активната мисъл не е това, което се радва днес на една изключителна популярност...
Хората получиха малко по малко в най-модерната цивилизация един мозък, който можеше добре да мисли, но не искаше да мисли. Така тези елементарни същества се приближаваха и си казваха: ако хората не използват самите те, своя мозък, то ние можем да го използваме. И в тайните общества, които не обичаха нищо друго, освен традиционното, като издигаха към повърхността само стари неща едно след друго, се откриваше, че тези елементарни същества се приближаваха и си служеха за да мислят, с човешките мозъци. Така, прекомерно много мозъчна субстанция беше използвана от елементарните същества от ХVІ век нататък..." /GA-214/
„Въпрос към Р.Щайнер: Какво е мнението ви за все по-честото разпространение в училищата на учебни филми /или на филми в учебния процес, бел.пр./ и как по-добре ще обясните на защитниците му, че който вреди не може да се възмущава от "назиданието"?
Д-р Щайнер: Е, аз се опитвах въобще да проникна в тайната на филма, и разбира се - може да ми се обидите, или не, но това е факт, длъжен бях да намеря, онова, което наричах в тези лекции етерно или жизнено тяло, особено за организацията на чувствата, поради възприемането на кинопродукциите - увреждат се изключително мощно. Под влияние на кинопродукциите цялата духовно-душевна конституция действително става механична; сама по себе си кинопродукцията представлява външен способ за довеждане на човек до материалистически убеждения. Аз проверих това; особено във военно време, когато във филмите се агитира за всичко възможно - може да се види как хората жадно възприемат кинопродукцията. Не бях склонен да наблюдавам самите филми, а да наблюдавам публиката и мога напълно да констатирам, че киното е заложено във всяка програма за материализация на човечеството, в известна степен внедрявайки материализма вече и в навика за възприятие. Това би могло да ни отведе много далече, но поради напредналото време само мога да намекна."/GA-303/
Автор: Дорина Василева