Човек остава с впечатлението, че Рудолф Щайнер е чакал този въпрос и сега бързо приема възможността да отговори. Само два месеца по-късно, между 12 и 17 април, обещанието е изпълнено. Седем въвеждащи лекции върху лечебната евритмия са включени във втория курс лекции по медицина: чисто медицинските лекции са изнасяни сутринта, а лекциите по лечебна евритмия – следобед. Участват около 50 лекари, студенти по медицина и учени.
Рудолф Щайнер разработва и въвежда упражненията, като често сам ги показва с помощта на Ерна Волфрам ван Девентър и Елизабет Долфус-Бауман. Според спомените на двете евритмистки, изживяването трябва да е било предизвикателно и понякога почти поразително. И двете са евритмистки от самото начало, посветили се на това ново изкуство на движението от 1913 г. И двете носят силен импулс за лечение, тъй като се срещат с патологични отклонения и здравословни проблеми в ежедневната си работа – Ерна дава въвеждащи курсове по евритмия в цяла Германия, а Елизабет е първата учителка по евритмия в новоучреденото Валдорфско училище. От техния опит възникват въпроси към Щайнер за евритмичните упражнения, които могат да помогнат в съответния случай.
Ерна, Елизабет и Хенк са присъствали на третия цикъл лекции върху естествените науки, изнесен през януари 1921 г. Една от темите тогава е била законите на геометричните движения на планетите и звездите, и тяхното влияние върху формирането на човешкия ембрион. За тяхна изненада, и трите разпознават тези форми в някои евритмични упражнения. От това последвали много задълбочени разговори помежду им, които накрая довели до молбата към Рудолф Щайнер за лечебна евритмия.
Но дали това е действителното начало на лечебната евритмия?
Илзе Ролофс е една от първите лечебни евритмистки. Тя си спомня как като петгодишно момиченце е седяла в скута на Рудолф Щайнер, който я научил да прави едно упражнение с пръста и ръцете си, за да й помогне да оздравее от едно заболяване. Това е било около 1908 г. А може би лечебната евритмия е започнала дори още по-рано, когато младият Щайнер е обучавал 11 годишния Ото Шпехт. Ото страдал от тежка хидроцефалия и по-късно Рудолф Щайнер описва, че се е наложило да се направят някои силни, значими движения с крайниците, освен другите педагогически мерки, за да се подпомогне формирането на мозъка на момчето. След време, Ото Шпехт напълно се излекувал и станал лекар.
Лечебният аспект на евритмията се споменава от Щайнер за пръв път, когато той предава на Лори Смитс упражнението „Алелуйа”. Мари фон Сиверс присъства и спонтанно възкликва: „Но това трябва да дава огромна сила!” Щайнер отговаря: „Да, ние искаме не само да танцуваме. Ние искаме и да помагаме на болните хора.” По-късно той описва художествената евритмия като периферията, би могло да се каже още космическата периферия, а лечебната евритмия като центъра. Ако представим това графично, идваме до нещо като символът на слънцето – много подходящо, тъй като според духовната наука нашето етерно тяло е формирано през слънчевата фаза на земната еволюция, а евритмията има своя произход в законите на етерното тяло на човека. Представете си как различните форми на педагогическата, социална и хигиенна евритмия се движат и тъкат между тази космическа периферия и нейния център.
Но какво води от космическата периферия на художествената евритмия до нейния център – лечебната евритмия?
Ако проучим двата взаимосвързани курса от април 1921 г., ще открием, че мисълта за метаморфозата преминава през тях като червена нишка.
В случая с лечебната евритмия, това означава метаморфоза въз основа на евритмията, гласните и съгласните.
Когато слушаме речта, нашето етерно тяло се движи. В своите духовни изследвания, Рудолф Щайнер наблюдава тези движения и това са: видимата реч и видимата песен. Те имат своя произход в етерните сили и действат най-силно върху формата на растящия ембрион и неговото развитие през следващите седем години. Тези сили са и силите за възстановяване, което ние изживяваме след един здрав сън през нощта.
За терапевтични цели, тези гласни и съгласни движения се видоизменят. Набляга се върху многократното практикуване на една гласна или съгласна или на специфични групи последователни гласни и съгласни, често във връзка с активното участие на краката и стъпалата. Например, съгласната „Б” може да се повтаря до 5 минути. Ако нашият организъм е пострадал и излязъл извън космическата си хармония поради заболяване, лечебната евритмия повдига нашето физическо тяло в законите на етера докато трае упражнението, с което го стимулира „да си спомни” своя космически архетип.
Както един фармацевт модифицира или потенцира едно вещество, за да го превърне в полезно лекарство, лечебната евритмия усилва действието и видоизменя гласните и съгласните от космическата сфера на зодиака, от където произлизат евритмичните движения и ги превръща в едно специфично лекарство в движение. Лечебната евритмия е наистина лекарство в движение. Индикациите са най-разнообразни. Евритмията обхваща цялото човешко същество като същество от дух, душа и тяло; следователно, могат да се разгледат всички смущения в този троичен организъм. Тя не се прилага само при състояния на остри възпаления и висока температура.
От лекционния цикъл през 1921г. досега, един постоянен поток евритмисти и лекари работи с лечебната евритмия. Тя се прилага в болници, училища, частни практики, домове за хора с увреждания и работа с възрастните. Тук, в Нова Зеландия работят около десет отдадени лечебни евритмисти. 100 години евритмия означава, че тя е много млада. Ние стоим все още в началото на нашето изкуство. Евритмията, родена от антропософията, идва към нас като поток от бъдещето, който може да осветли миналото. Рудолф Щайнер е дал на евритмистите огромно богатство от указания: сега имаме предизвикателството да ги изучим, да ги практикуваме и да ги направим наши. Това не е лека задача днес и в нашата епоха, защото ние плуваме срещу потока на материалистичното ни време в много отношения; но е красива и много удовлетворяваща задача. Както казва Щайнер в лекциите си по лечебна евритмия: „В нашата епоха волята се развива бавно, а интелектът – бързо. Една от задачите на евритмията е да върне волята в цялата човешка еволюция.”
Ута Штол-Кувилски,
гр. Уелингтън, Нова Зеландия